Р Е Ш Е Н И Е № 397 София, 27.05.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 27 април две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Н. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 711 / 2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 740 от 21.07.2009г. по касационна жалба на Ц. И. Т. и Р. И. Т. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 593/26.11.2008г., постановено по гр.д.№931/2008г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е оставено в сила решение № 70 от 11.06.2008г., постановено по гр.д.№ 61/2008г. на Павликенски РС. С последното е отхвърлен иска за делба, предявен от касаторките против “А.” А. за делба на земеделски земи в землището н [населено място], възстановени на наследници на Ц. П. Т. с решение № 50/25.04.1994г. и на наследници на П. И. Т., възстановени с решение със същия № 50/25.04.1994г. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 79 от ЗС и съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в не обсъждане от възивния съд на оспорването на изводите на нотариуса, че праводателят на ответното дружество е придобил процесните земеделски земи по давност, включително и идеалната част по наследство на касаторките и че е разместил доказателствената тежест. Ответникът по касация “А.” А. не взема становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Окръжен съд – Велико Търново, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да потвърди решението на РС, с което е отхвърлен иска за делба, с обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците /сега касатори/ Ц. И. Т. и Р. И. Т., като наследници на Ц. П. Т. и П. И. Т. са изгубили правото си на собственост върху процесните земеделски земи, възстановени съответно със решение № 50/25.04.1994г. по преписка д320 и решение № 50/25.04.1994г. по преписка д321, защото техния сънаследник П. Я. П. ги е придобил по давност. Съдът се е мотивирал с това, че в производство по обстоятелствена проверка П. Я. П. е признат за собственик с н.а. № 95,т.ІV/20.06.2007г. на нотариус П. П. с район на действие района на Павликенски РС. Той е продал процесните земеделски имоти на ответното дружество с н.а. № 20,т.VІІІ/31.07.2007г. Съдът е приел, че нот. акт издаден по чл. 483, ал.2 от ГПК /отм/ установява правото на собственост на праводателя на ответника, защото не е оспорен, а ищците не са поискали установяване на относителната недействителност на сделката на основание чл. 76 от ЗН, поради което тя е действителна и ответника се легитимира като изключителен собственик. Решението е неправилно поради следното. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е каква е доказателствената сила на нот. акт, издаден по реда на чл. 483, ал.2 от ГПК /отм/, респективно чл. 587, ал.2 от ГПК. С факта на предявяване на иска за делба против ответното дружество, ищците са оспорили правото на изключителна собственост на ответното дружество, а следователно и на праводателя им. РС не е отложил делото за становище на ищците, след като е бил представен нот. акт по обстоятелствена проверка, а въззивния съд не е обсъдил възраженията на въззивниците против този нот. акт. Издаването на нот. акт по обстоятелствена проверка съставлява нотариално удостоверяване на правото на собственост /чл. 569,т.2 от ГПК/. Като вид нотариално удостоверяване, материализирано в нот. акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка по чл. 483, ал.2 от ГПК /отм/, респективно чл. 587, ал.2 от ГПК този нот. акт съставлява официален документ, издаден от орган, изрично натоварен със закон да изпълнява тези функции, поради което има обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 от ГПК. Тъй като той материализира изводите на нотариуса, а не негови удостоверителни изявления, оспорването му не се извършва по реда на чл. 154 от ГПК /отм, респективно чл. 193 от ГПК, а е достатъчно оспорването им. При предявяване на иск за делба, по който ищците се позовават на правото си на собственост, придобито по наследство, противопоставено на ответното дружество, придобило права от наследника, признат с нот. акт по обстоятелствена проверка за собственик на целия имот, се оспорват изводите на нотариуса в този нот. акт. Необосновано и в нарушение на цитираните норми от ГПК въззивният съд е приел, че нот. акт обстоятелствена проверка не е бил оспорен и се е позовал на него, като не е обсъдил възражението на ищците /въззивници/ относно придобиването по давност на процесните земи от праводателя на ответното дружество. Действително доказателствената тежест за опровергаване изводите на нотариуса относно придобиването по давност пада върху страната, която ги оспорва. Така формално въззивния съд правилно е разпределил доказателствената тежест, но в нарушение на чл. 235 от ГПК не са обсъдени представените доказателства пред него в подкрепа на това оспорване за отдаване под наем от ищците на част от процесните земи и получаване на рента в натура и пари. Ако сънаследник се е ползвал от плодовете от съсобствения имот, то безспорно другия сънаследник не е отблъснал владението му и не е установил владение само за себе Действително от представените доказателства за получаване на рента и отдаване под наем не може да се разбере дали касаят процесните земеделски земи, или само част от тях, но този факт е могло да се установи със съдебна експертиза, която е следвало и служебно да бъде назначена от съда с оглед изясняване на делото до колкото възивниците са се позовали на този факт, а за съда не са съществували специални знания, с които да идентифицира имотите по договора за аренда и документите за получена натурална и парична рента. Не са събрани и други доказателства относно това дали праводателят на ответника е владял процесните земи от възстановяването на правото на собственост върху тях – 1994г., когато са въведени във владение всички наследници до издаването на нот. акт по обстоятелствена проверка. Вторият правен въпрос относно оспорване на придобивната сделка от ответника на основание чл. 76 от ЗН е разрешен в противоречие с т.2 от ТР № 1/2004г. на ОСГК. Ищците са предявили иска против дружеството преобредател, от което следва, че те не се позовават на чл. 76 от ЗН, т.е. не правят искане за обявяване за относително недействителна сделката. Претенцията им е само съдът да установи, че са собственици на ½ ид.ч. по наследство и да допусне делба между тях и ответника при права за тях по ¼ и за ответното дружество – ½ ид.ч. Съгласно т.2 от ТР № 1/2004г. съделителите-сънаследници следва да поискат обявяване на сделката за относително недействителна. Съдът не може служебно да прилага тази норма. В този смисъл неправилно в нарушение на диспозитивното начало, въззивният съд се е занимал с въпроса дали ищците са оспорили сделката по чл. 76 от ЗН. Основният въпрос е бил дали праводателят на ответното дружество е придобил по давност наследствената идеална част на ищците и дали е могъл да се разпореди с тази част в полза на ответника. За притежаваната от него ½ ид.ч. по наследство, ищците не оспорват сделката на основание чл. 76 от ЗН, от което следва, че тя поражда вещноправно транслативно действие и желаят да се делят с преобредателя. По изложените съображения, поради допуснатите нарушения на материалния закон и съществени процесуални правила, въззивното решение следва да се отмени. Необходимостта от събиране на нови доказателства по оспорването на нот. акт по обстоятелствена проверка налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 593/26.11.2008г., постановено по гр.д.№931/2008г. на Окръжен съд – Велико Търново ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: