Ключови фрази

12

Р Е Ш Е Н И Е


№ 75

гр.София, 15 юни 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА




ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора………………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2750 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 – чл.293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 6838/02.03.2016 г. на Н. М. Д. и касационна жалба вх. № 12847/21.04.2016 г. на Р. Г. Д. срещу въззивно решение № 188/10.02.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 2876/2015г. на Окръжен съд – Пловдив. С обжалвания съдебен акт са потвърдени решение № 2062/16.05.2014 г. и решение №1768/22.05.2015г., постановени по гр.д. № 24616/2011 г. на РС – Пловдив, с които: 1/ по отношение на жалбоподателите е прието за установено и е прогласено за нищожно до размера на Ѕ ид.ч. от предмета му – пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието с рег. № 3063 и № 3064, том II, акт № 23 от 24.06.2009г. на нотариус Р. Т. с рег. № ..........и с район на действие РС – П., с което Д. М. Д. е упълномощила адвокат Н. Д. да продаде собствените й 4/6 идеални части от апартамент №16, вх.Б, ет.6, находящ се на [улица], комплекс „Зеленчукова борса“ в [населено място], със застроена площ от 57 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня- клозет, ведно с прилежащите му избено помещение № 18 и 1,690% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена; 2/ по отношение на касаторката Р. Д. на основание чл.42, ал.2 ЗЗД е прогласен за недействителен до размера на Ѕ ид.ч. от предмета му договор за продажба, сключен на 25.06.2009 г. с нотариален акт № 171, том 42, по нот.д. № 217/2009г., с който Д. Д., чрез пълномощника си адв. Н. Д., е продала на ответницата Р. Д. 4/6 ид.части от процесния апартамент.
В жалбата си касаторът Н. Д. поддържа, че постановеното спрямо него решение е недопустимо, поради липса на правен интерес от търсената защита; а алтернативно, че е незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В касационната жалба на Р. Г. Д. се поддържа, че решението на ОС – Пловдив е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответната страна по жалбите – М. Г. А. изразява становище за неоснователност на подадените жалби.
Третото лице помагач - нотариус Р. Т. не представя становище по жалбите.
Касационните жалби са допустими – подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
С определение №909/08.12.2016 г. касационният контрол по жалбата адв. Н. Д. е допуснат на основание чл.281 т.2 ГПК за проверка на допустимостта на решението, с оглед правния интерес от насочване на иска за прогласяване недействителността на упълномощителната сделка за разпореждане с конкретно имущество на упълномощителя и срещу пълномощника - адвокат, когато представителството е упражнено със сключване на основния договор.
Касационното обжалване по жалбата на Р. Д. е допуснато по въпросите - валидна ли е нотариална заверка на подписа, осъществена по реда на чл.579, ал.2 вр. с чл.189 ГПК на лице, което е грамотно, но поради заболяване е увредена способността му да пише и говори; приложима ли е разпоредбата на чл.583 ГПК при нотариална заверка на подписа на лице с такъв недъг.
По първия въпрос, касаещ проверката за евентуална недопустимост на решението спрямо ответника Н. Д., Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Едностранните сделки могат да бъдат засегнати от същите пороци, както двустранните сделки, като това е една от причините в чл.44 ЗЗД законодателят да уреди съответната приложимост на правилата относно договорите и към едностранните сделки. Когато волеизявлението при упълномощаването като едностранна сделка е опорочено, този порок не би имал правно значение, ако учредената представителна власт не бъде упражнена, респ. заинтересованият няма да има правен интерес да иска прогласяването на недействителността на такава овластителна сделка. Нужда от разрешаване на въпросите за пороците на овластяването възниква, когато порочно учредената представителна власт бъде упражнена, като законът не прави разлика дали пълномощникът е адвокат или друго лице. За претендиращия да е мнимо представляван /респ. за неговите правоприемници/ е налице правен интерес да се оспори с иск сключения с третото лице договор. Процесуално легитимиран да предяви иска за оспорване на сключения чрез представител договор е упълномощителят /в неговата правна сфера се претендира да са възникнали последиците от договора/, респ. правоприемниците му до размера на наследствената си част, а процесуално легитимиран като ответник по този иск е третото лице, което е договаряло с пълномощника /последиците на договора засягат и неговата правна сфера/. Пълномощникът може да участва като страна по делото, тъй като се оспорва представителна власт, която той е упражнил и неговата правна сфера също може да бъде накърнена, доколкото е възможно да отговаря било пред третото лице, с което е договарял /чл.42, ал.1/, било пред упълномощителя, ако последният се окаже обвързан против волята му. Съдът по оспорването на сключения чрез представител договор във всички случаи е длъжен да се произнесе по наличието на представителна власт в мотивите на решението, но когато ищецът е предявил и самостоятелен иск за обявяване недействителността на овластителната сделка, съдът трябва да разгледа първо този иск и да се произнесе по него в диспозитива на решението си, а след това да разгледа и да се произнесе по обективно съединения иск за недействителност на договора с третото лице. В този смисъл са мотивите по т.2 от ТР№5/12.12.2016 г. по тълк.д.№5/2014 г. на ОСГТК и постановените по реда на чл.290 ГПК - Решение № 337/14.10.2014 г. по гр. д. № 3598/2014 г., IV г.о. и Решение № 113/31.05.2012 г. по гр. д. № 1677/2010 г., IV г.о. на ВКС, разрешенията в които се споделят от настоящия състав на ВКС. С оглед на изложеното, въззивното решение не е недопустимо по насочения и срещу пълномощника адв.Н.Д. иск за установяване недействителността на упълномощителната сделка, тъй като учредената с оспореното пълномощно представителна власт е упражнена и интересът от такава защита за правоприемника на упълномощителя не може изначално да се отрече.
По втория и третия въпроси:
С Решение № 313/22.06.2011 г. по гр. д. № 1409/2010 г., IV г. о. и Решение № 621/13.07.2011 г. по гр. д. № 1195/2009 г., I г. о., постановени по чл.290 ГПК, е прието, че недъгавостта като понятие е по-стар термин на инвалидността и представлява синоним на тази дума. Тя включва всякакъв вид заболявания, които имат за последица някакъв вид недъг, т.е. някакво трайно увреждане на здравето. Когато това увреждане е свързано с невъзможност да се положи подпис /параф/ като израз на волеизявление, законодателят е предвидил потвърждението на изразената воля да стане с отпечатък от десния палец. Това е свързано с уникалността на дактилоскопските линии, които правят всеки пръстов отпечатък строго индивидуален и представляват идентифициращ белег в много по-висока степен от идентифициращите белези на почерка и подписа. Полагането на отпечатък от палеца е предвидено за защита интересите на лицата, които страдат от някакъв недъг и с оглед установяване автентичността на направените от тях изявления.
Нормата на чл.579, ал.2 ГПК предвижда, че когато някое от участващите в нотариалното производство лица не може да се подпише поради неграмотност или недъгавост, документът следва да носи вместо подпис, отпечатък от десния палец /чл.189 ал.1 ГПК/. Ако лицето не може да постави отпечатък от десния си палец, тогава следва да се посочи причината за това, както и от кой друг пръст е поставен отпечатъкът. При недъг, свързан с трайно увреждане на здравето, който обуславя необходимост да се положи отпечатък от десен палец, а при невъзможност – отпечатък от друг пръст, нотариалното действие е валидно, щом в документа са отбелязани причините за извършването на удостоверяването по този начин. Придобитата, вследствие заболяване на грамотно лице, невъзможност да движи дясната си ръка и да говори е недъг по смисъла на закона, при който нотариалното действие следва да се извърши от нотариуса по реда на чл.579 ал.2 ГПК. Нормата на чл.583 ГПК не може да намери приложение, щом не се касае за лице, което да е глухо, нямо или глухонямо, тъй като нарушенията в говора вследствие на прекарано заболяване, не са равнозначни и не определят лицето като „нямо”.
По съществото на касационните жалби, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
По делото е установено, че ищцата М. А. и ответницата Р. Д. са деца и законни наследници на Г. Д. – техен баща, починал на 25.11.2002г., и на Д. Д. - тяхна майка, починала на 07.08.2011г. През време на брака си наследодателите придобили собствеността върху апартамент №16, вх.Б, ет.6, находящ се на [улица], комплекс „Зеленчукова борса“ в [населено място], съгласно представения договор от 21.03.1970г. за продажба на държавен жилищен имот. След смъртта на Г. Д., съпругата му Д. Д. по наследство и на собствено основание се легитимира като собственик на 4/6 ид.части от недвижимия имот. С нотариално заверено /на подписа и на съдържанието/ пълномощно от 24.06.2009 г. с рег. № 3063 и рег. № 3064, т.II, акт. № 23 от 24.06.2009 г., Д. упълномощила ответника – адвокат Н. Д. да я представлява пред нотариус като от нейно име продаде на дъщеря й Р. Д. собствените й 4/6 ид.ч. от апартамента със запазване пожизнено и безвъзмездно на правото на ползване на жилището, срещу договорена продажна цена от 25 650лв., за която сума е отразено в заверения от нотариуса документ, че е получена от упълномощителката изцяло и в брой. Вместо подпис, върху пълномощното бил поставен отпечатък от палец с отбелязване, че се полага „отпечатък от левия палец, поради парализа на дясната ръка“. С договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 39, том II, рег. № 3118 по нот.д. № 217/2009 г. на нотариус Р. Т. с рег. №.........и район на действие – РС Пловдив, Д. Д., действайки чрез пълномощника си - адвокат Н. Д., продала процесните 4/6 ид.ч. от имота на ответницата Р. Д., при запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване апартамента.
След смъртта на Д. Д., както упълномощителната сделка, така и договорът за продажба, са атакувани от ищцата М. А. до размера на притежаваната от нея наследствена част с доводи, че при извършване на нотариалната заверка на пълномощното е нарушена нормата на чл.583 ГПК, което прави упълномощаването нищожно поради липса на форма и има за последица недействителност на продажбената сделка. При условията на евентуалност е заявен за разглеждане иск по чл.31 ал.1 ЗЗД за унищожаване на упълномощителната сделка с твърдения, че към датата на сключването й прехвърлителката, вследствие заболяване, не е могла да разбира и ръководи действията си; както и за произтичащата от това недействителност по чл.42 ал.2 ЗЗД на договора за продажба като сключен от пълномощник без валидно възникнала представителна власт.
В тази връзка по делото е установено, че на 13.04.2009г. Д. Д. е постъпила за лечение в неврологично отделение на МБАЛ – П. с диагноза „мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на ц.артерии”. След анализ и оценка на представените по делото писмени доказателства /медицински документи/, на изслушаните свидетелски показания и заключенията на двете комплексни съдебно-медицински експертизи, съдът е приел, че упълномощителката по атакуваното пълномощно и праводател по разпоредителната сделка, към момента на сключването им е страдала от мозъчно-съдово заболяване, причинило обездвижване /парализа/ на десните й крайници и нарушения в речта. При данните за заболяването въззивният съд е счел, че удостоверяването на съдържанието и подписа й в пълномощното е следвало да се извърши от нотариуса по реда на чл.583, ал.1 ГПК. Съгласно цитираната норма, когато участващото в нотариалното производство лице е грамотно, но е нямо, глухо или глухонямо, следва да прочете документа и да напише собственоръчно в него, че го е прочело и е съгласно със съдържанието му. Констатирайки, че в случая това не е спазено, а заверката е извършена по правилото на чл.579 ал.2 ГПК – с полагане на отпечатък от левия палец /поради парализа на дясната ръка/, въззивният съд е приел, че упълномощителната сделка е нищожна и не е породила представителна власт за пълномощника адв.Н.Д.. Поради това, за недействителна е приета и сключената чрез пълномощника разпоредителна сделка с процесните 4/6 ид. ч. от недвижимия имот.
Резултата по спора по главните искове е предопределил непроизнасянето на съда по евентуално съединените искове. По възражението на ответника адв.Н.Д. за недопустимост на постановеното спрямо него решение, поради липса на правен интерес за ищцата, съдът е приел, че такъв интерес е налице и няма пречка иска за недействителност на упълномощителната сделка да се насочи и срещу пълномощника на страната, тъй като той е лицето, чиято порочно упражнена представителна власт се оспорва.
С оглед отговора на правните въпроси, обусловили допускането на касационния контрол, Върховният касационен съд приема следното:
Изводите на въззивната инстанция за наличие на правен интерес от насочване на иска за недействителност на упълномощителната сделка и спрямо ответника Н. Д., действал като пълномощник на прехвърлителката по договора за продажба на имота, са законосъобразни. Решението в тази му част и по отношение на тази страна е допустимо. Съдът правилно е съобразил, че ищцата има правен интерес от търсената защита и няма пречка пълномощникът да участва като страна по делото по този иск, след като се оспорва учредената му представителна власт, която той е упражнил. Неговата правна сфера също може да бъде накърнена, доколкото съществува възможност да отговаря било пред третото лице, с което е договарял /чл.42 ал.1/, било пред упълномощителя, респ. правоприемника му, ако те се окажат обвързани против волята им. Освен това, съдът е бил длъжен да се произнесе по наличието на валидно възникнала представителна власт по силата на оспореното пълномощно, след като ищцата е предявила самостоятелен иск за обявяване недействителността на овластителната сделка, насочвайки тази претенция и срещу пълномощника.
Приетото от въззивния съд обаче, че упълномощителната сделка е нищожна и не е породила представителна власт за пълномощника, защото при извършване на нотариалното удостоверяване е нарушена нормата на чл.583 ГПК, е незаконосъобразно. По делото няма спор, че починалата наследодателка Д. Д. не е глухо, нямо или глухонямо лице. Както невъзможността да движи дясната ръка, така и нарушенията в говора й са увреждания, причинени от заболяването, т.е. налице е недъг на лицето по смисъла на закона /чл.579 ал.2 ГПК/. Поради това, при извършване на нотариалното удостоверяване на оспореното пълномощно е следвало лицето да положи отпечатък от десния си палец, а при невъзможност – отпечатък от друг пръст, като се отбележи причината за това. В случая, на пълномощното е поставен отпечатък от левия палец на Д.Д., като нотариусът е отбелязал в документа, че това се прави поради „парализа на дясната ръка”. Същевременно, от свидетелските показания на нотариуса се установява, че съдържанието на пълномощното е изчетено на упълномощителката, като след всяко изречение тя потвърждавала написаното с думите „Да” и „Да, така е”. Следователно, в случая лицето, което не е могло да положи подпис с достатъчно идентифицируеми белези поради заболяване, е положило отпечатък от палец, при което не е нарушен чл.576 ГПК, във вр. с чл.579 ал.2 ГПК, защото е спазено законовото изискване, даващо по-голяма сигурност за автентичността на направеното изявление. От събраните по делото доказателства не се оборва констатираната от нотариуса, към момента на извършване на сделката, невъзможност на лицето да положи подпис под пълномощното. Ето защо, в случая не е налице нарушение на правилото на чл.583 вр. с чл.576 ГПК, нотариалното удостоверяване е извършено при спазване на предвидената от закона форма и ред, от което следва, че и упълномощителната сделка не е нищожна поради неспазване на формата и предявеният на това основание иск е неоснователен. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил решение в противоречие със закона, което подлежи на отмяна. Съответно, неправилни и необосновани са изводите на съда по съединения иск, че недействителността на договора за продажба на процесния имот се обуславя и следва от нищожността на упълномощителната сделка. Въззивното решение подлежи на отмяна в тази част, а предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни.
Приетото от касационната инстанция по главните искове, налага разглеждането на предявените евентуално съединени искове - по чл.31 ал.1 ЗЗД за унищожаемост на упълномощителната сделка, поради невъзможност към датата на сключването й, лицето да разбира и ръководи постъпките си; и за недействителност на договора за продажба, като сключен от пълномощник без валидно учредена представителна власт за разпореждане с недвижимо имущество на упълномощителя.
По делото не е спорно, че в резултат на получения на 13.04.2009 г. мозъчен инсулт, при Д. Д. е констатирано мозъчно-съдово заболяване, причинило й парализа на дясната половина на тялото и увреждане на способността й да говори, което е било налице и към момента на съставяне на процесното пълномощно – 24.06.2009 г. Разпитаната като свидетелка по делото- помощник-нотариус И. Н., осъществила заверките на подписа и съдържанието на оспореното пълномощно, е заявила, че си спомня случая; че при посещението си в дома на лицето заварила Д. седнала в леглото да се храни и да гледа телевизия; че тя я поканила с жест да влезе; както и че на всички въпроси във връзка със съдържанието на пълномощното отговаряла много бавно, но адекватно. Според свидетелката, не е имало никакво съмнение, че в този момент упълномощителката е разбирала както задаваните й въпроси и значението на пълномощното, така и са били ясни волята и намерението й за разпореждане с имота. Поради парализата на дясната й ръка, се наложило на пълномощното и на декларациите за сделката да се постави отпечатък от левия й палец. В същата насока са и показанията на присъствалия на заверката свидетел Н. Б. /без родствени връзки със страните/, който сочи, че пълномощното е изчетено на глас от помощник – нотариуса, а на зададените от последния въпроси към упълномощителката дали е наясно и желае сключването на сделката, Д. е отговарила много бавно и тихо, но ясно. Според свидетелката Ц. Б., още преди да получи инсулта Д.Д. споделила с нея желанието си да прехвърли на дъщеря си Р. Д. идеалните си части от процесния апартамент, за „да я осигури”. Б. посочва още, че след инсулта, Д. Д. действително била в общо тежко състояние, защото почти не можела да се движи и трудно говорела, но с нея можело да се контактува, макар и бавно. Състоянието й започнало да се влошава по-късно – през 2010 г. и особено последните месеци преди да почине през 2011г. Съдът счита, че преценявани и с оглед нормата на чл.172 ГПК не са налице обстоятелства, поради които тази група свидетелски показания да не бъдат кредитирани, тъй същите установяват еднопосочно и безпротиворечиво състоянието на упълномощителката към правно-релевантния момент – датата на пълномощното и на разпоредителната сделка. Показанията на св.П.А., който е съпруг на ищцата, не установяват конкретни факти и обстоятелства, касаещи състоянието на Д.Д. към датата на сделката. Посоченото от него за тежкото общо здравословно състояние на прехвърлителката не е спорен факт по делото. Свидетелят Е. К., който е медицинско лице и е осъществил преглед на Д. по искане на ищцата, в показанията си посочва, че е констатирал пареза на дясната половина на тялото и трудно контактна пациентка, която реагирала емоционално на появата му. Свидетелят не е уточнил датата на посещението си, само е посочил, че през 2009 г. е бил ангажиран от ищцата да извърши прегледа, като не може с категоричност да каже дали пациентката е разбирала какво й се говори.
По делото са приети две медицински експертизи, чиито заключения си противоречат по основния спорен въпрос, свързан с възможността упълномощителката да е била в състояние да изрази правно валидна воля към момента на сделките. Заключението на първата /по време на назначаването й/ експертиза изключва възможността към тази дата, Д. да е била в състояние да осъществява контакт с околните, дори и с кратки изречения, както и да е разбирала значението на действията си. Според заключението на втората съдебна експертиза, при констатираното мозъчно-съдово заболяване и при съобразяване на представената по делото медицинска документация и данните от свидетелските показания, към 24.06 - 25.06.2009 г. здравословното състояние на лицето не е изключвало способността му да изразява елементарни становища и воля, като разбирането на чуждата реч като цяло и по правило е било запазено. Експертите са посочили, че пред помощник-нотариуса е било възможно лицето да е отговаряло с кратки отговори, но не и да формира сложни изречения, тъй като заболяването е нарушило нормалната способност да се вербализират мислите и е ограничило в известна степен годността за анализиране на процесите в дълбочина.
Съставът на ВКС, IV г.о. намира, че при оценката и анализа на експертните заключения следва да се отчете, че послесмъртната психиатрична експертиза е сложно изследване, което поради отсъствие на обекта на изследването, базира изводите си за психическата годност на лицето въз основа на представени от страните доказателства по делото. В този смисъл, подобни експертизи поначало са натоварени със значителни рискове от непълнота на данните и несигурност в диагностичните и експертните оценки, тъй като обективно липсва непосредственото общуване с обекта на експертизата, възприемане на невербалните му сигнали, начина му на участие в освидетелстването и невъзможността да бъдат зададени необходимите въпроси.
На следващо място, в практиката си ВКС безпротиворечиво е приемал, че съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а следва да го обсъди наред с всички останали доказателства по делото.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, настоящият състав на ВКС намира, че претенцията за унищожаемост на упълномощителната сделка, поради това, че при сключването й Д.Д. не е могла да разбира и ръководи действията си, с оглед констатираното мозъчно-съдово заболяване, е неоснователна.
Основанието за унищожаемост по чл.31 ЗЗД е налице тогава, когато едната страна макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си. Без значение е продължителността на това състояние. Определящо е състоянието на лицето към момента на извършване на сделката и по-конкретно - дали то е било такова, че да позволи на сключилия сделката да действа съзнателно и разумно, за да може свободно да формира и да изрази волята си. Преценката е предоставена на съда. При извършването й съдът е длъжен да съобрази всички относими, установени към релевантния момент обстоятелства, които са от значение за формиране на волята за осъществяване на процесната сделка - възраст, здравословно състояние, начин на живот, различни зависимости, включително и от трети лица и други. При формиране на изводите си, съдът следва да отчете значението на всички ангажирани по делото и относими доказателства, съгласно изискванията на чл.235 и сл. ГПК, без да е длъжен да дава превес на заключенията на медицинските експертизи. Последните /особено ако са противоречиви/, не могат да са определящи. Тяхната тежест /преценена съобразно правилата на чл.195 и сл. от ГПК/ е колкото тази на всяко едно от релевантните за правния спор доказателства.
В случая, от събраните доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, не може да се направи еднозначен и категоричен извод, че за изследваното време заболяването на прехвърлителката и получените вследствие на него увреждания, са рефлектирали по такъв начин върху интелектуалните й и волеви способности, че тя да е загубила напълно способността си да разбира и ръководи действията си. Към момента на извършване на сделките ищцата е била дееспособно лице, чието психо-физическо състояние не е установено да е препятствало възможността да изрази свободно правно валидна воля за разпореждане със свои права /поставянето й под запрещение се е осъществило две години след датата на сделките, като постановеното решение има действие занапред, а и по делото не е спорно, че с времето не е настъпило подобрение в състоянието на Д./. В подкрепа на този извод е и отразеното от вещите лица по втората съдебна експертиза, че към 24.06 - 25.06.2009 г. здравословното състояние на лицето не е изключвало способността му да изразява елементарни становища и воля, като разбирането на чуждата реч като цяло и по правило е било запазено, но заболяването е нарушило нормалната способност да се вербализират мислите. Експертите са посочили още, че в периода 2009 г. – 2011 г. от съдържащите се в медицинската документация данни /въпреки известни противоречия в тях/ за здравословното състояние на Д., задълбочаването на болестните процеси е констатирано последователно във времето – от частична сензомоторна и моторна афазия до тотална афазия и съдова деменция.
Предвид всичко изложено, предявеният иск за унищожаемост на упълномощителната сделка, поради невъзможност на лицето към датата на сключването й да разбира и ръководи действията си, е неоснователен и следва да се отхвърли. Пълномощникът по разпоредителната сделка е разполагал с валидно учредена представителна власт за разпореждане с недвижимия имот, поради което договорът за продажба не е недействителен на основание чл.42 ал.2 ЗЗД и е породил целените с него правни последици.
При този изход на делото в касационната инстанция, искането на жалбоподателите за присъждане на направените от тях разноски за инстанциите е основателно. Касаторът Н. Д. е направил разноски за трите инстанции общо в размер на сумата 2 135 лева, които следва да му се заплатят от ищцата М. А.. Касаторката Р. Д. е направила общо разноски за трите инстанции в размер на сумата 2 271.50 лв., от които - 1381.50 лева пред ВКС, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК. Възражението на ответната страна по жалбата – М. А. – за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационното производство /общо 1260 лв./ е неоснователно, тъй като се касае за изготвяне на касационна жалба, отговор по касационна жалба, защита и процесуално представителство на страната по три иска, като делото не може да се определи като такова с ниска фактическа и правна сложност. Извън това, възнаграждението за адвокат, което е заплатила самата М.А. също възлиза на общо на сумата 1200 лв., което очевидно не се възприема от страната за прекомерно.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 188/10.02.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 2876/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което са потвърдени решение № 2062/16.05.2014 г. и решение №1768/22.05.2015г., постановени по гр.д. № 24616/2011 г. на РС – Пловдив.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от М. Г. А. от [населено място], [улица] ет.1, с ЕГН – [ЕГН], срещу Н. М. Д. от [населено място], [улица] ет.6 ап.18 и Р. Г. Д. от [населено място], [улица], вх.”Б, ет.6, ап.16, искове за прогласяване на основание чл.576 ГПК вр. с чл.26 ал.2 предл.3-то ЗЗД на нищожността, а на основание чл.31 ал.1 ЗЗД на унищожаемостта до размера на Ѕ ид.ч. от предмета му на пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието с рег. № 3063 и № 3064, том II, акт № 23 от 24.06.2009 г. на нотариус Р. Т. с рег. № .......и с район на действие РС – П., с което Д. М. Д. с ЕГН – [ЕГН], починала на 07.08.2011г., е упълномощила адвокат Н. М. Д. да продаде на дъщеря й Р. Г. Д. собствените й 4/6 идеални части от апартамент №16, вх.Б, ет.6, находящ се на [улица], комплекс „Зеленчукова борса“ в [населено място], със застроена площ от 57 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня – клозет, ведно с прилежащите му избено помещение № 18 и 1,690% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, при описани граници и при запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване за продавачката.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от М. Г. А. срещу Р. Г. Д. искове с правно основание чл.42 ал.2 ЗЗД за обявяване недействителността до размера на Ѕ ид.ч. от предмета му на договор за продажба, сключен на 25.06.2009 г. с нотариален акт №39, т.ІІ по нот.д. № 217/2009г. на нотариус Р. Т. с рег. № .......и с район на действие РС – П., вписан в Службата по вписванията под № 171, том 42, с който Д. М. Д., чрез пълномощника си адв. Н. Д., е продала на ответницата Р. Г. Д. собствените си 4/6 ид.части от апартамент №16, вх.Б, ет.6, находящ се на [улица], комплекс „Зеленчукова борса“ в [населено място], със застроена площ от 57 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня – клозет, ведно с прилежащите му избено помещение № 18 и 1,690% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, при описани в акта граници за сумата 25 648.40 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК М. Г. А. да заплати на Н. М. Д. разноски по делото общо в размер на сумата в размер на сумата 2 135 лева, а на Р. Г. Д. разноски общо в размер на 2 271.50 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.