Р Е Ш Е Н И Е № 134 гр.София, 31 март 2011 г. в името на народа Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Павлина Панова с участието на прокурора Искра Чобанова и при секретаря Лилия Гаврилова, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 73/2011 година. Образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура-гр.Благоевград против присъда № 294 от 22.10.2010 год. по внохд № 315/2010 год. на Благоевградски окръжен съд. Протеста е с оплакване само за нарушение на закона от въззивния съд с приложението на чл.9 ал.2 НК, по отношение на подсъдимата Д. Ч..Доводите затова са, че от социалният доклад приложен по делото от св.Т. се установява, че бащата е обичал дъщеря си и не е имало опасност за осъществяване на контакти между тях.През 2007 год. детето е било добре и е могло да контактува с бащата нормално.Майката без основание е прекъснало режима на лични контакти на детето с бащата.Това противоречи на извода за липса на обществена опасност през инкриминирания период, тъй като било застрашено от тези контакти, които се отразявал зле на психиката му.Без обективни причини е нарушила режима на привременните мерки за контакти между бащата и детето, и затова следва да се приеме, че е осъществила състава на престъплението по чл.182 ал.2, вр. с чл.26 ал.1 НК.Искането е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Представителят на прокуратурата пледира в подкрепа на протеста. Подсъдимата не се явява и не изпраща процесуален представител. ВКС на РБ, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 937 от 19.04.2010 год. по нохд № 742/2009 год. на Сандански районен съд, подс. Д. И. Ч. е призната за виновна в това, че при условията на продължавано престъпление за периода от 01.01.2009 год. до 05.02.2009 год., не е изпълнила и осуетила изпълнението на съдебно решение относно лични контакти на бащата с роденото им от брака дете-три пъти седмично, поради което и на основание чл.182 ал.2, вр. с чл.26 ал.1 е осъдена на 100.00 лв. глоба. С протестираната присъда посочената е отменена и постановена нова с която, подсъдимата Д. Ч. е оправдана на основание чл.9 ал.2 НК и призната за невинна по обвинението за извършено престъпление по чл.182 ал.2, вр. с чл.26 ал.1 НК. Протеста е НЕОСНОВАТЕЛЕН. П. намира, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.9 ал.2 НК, след като подсъдимата без обективни причини е прекъснала контактите на детето с бащата, по силата на съдебно решение.Така подържаната позиция на обвинението не може да бъде споделена. Въззивната инстанция въз основа на събраните и проверени от първата инстанция доказателствени средства и след проведено допълнително съдебно следствие, с основание е проявила несъгласие относно причините за поведението на подсъдимата и състоянието на детето през инкриминирания период, във връзка с изпълнението на съдебната спогодба за режима на лични контакти с бащата.Тези обстоятелства са подробно изследвани в мотивите на присъдата и са изложени убедителни съображения, за да обосноват изводи, че деянията на подсъдимата Ч. само формално осъществяват признаците на престъплението, защото съвкупността от извършените отделни деяния формално е престъпление по чл.182 ал.2, вр. с чл.26 ал.1НК, но те са малозначителни и тяхната обществена опасност е явно незначителна, поради което и не са престъпни.Тези изводи се основат на комплексната и обективна оценка на доказателствения материал, като се споделят от касационният състав и не се налага да бъдат повтаряни. В протеста се акцентира върху обективната възможност на подсъдимата да осигури спазване на режима за лични контакти с бащата, но е проявила упорито нежелание да го стори.Явната незначителност на обществената опасност на деянието е изведена не само от личностните данни на подсъдимата като безупречна майка и социално ангажирана, но и от мотивите и подбудите за да прекъсне временно този режим, с обективирани намерения насочени в интерес на детето.Безспорни са доказателствата по делото за влошени отношения между подсъдимата и бащата преди, по време на продължителния развод и след това и, че не са правили отстъпки при осъществяване на режима на лични контакти, дори и при влошено здравословно състояние на детето.Установено по делото е, че първоначално определения режим за контакт с него, който е трябвало да се изпълнява от майката към датата на деянията, се е отразявал по изключително неблагоприятен начин, довел до усложнение на неговото психическо състояние.Тези обстоятелства и след проведена психотерапевтична сесия с малолетното дете от психолог Х. на 15.01.2007 год.и препоръчана от нея до съда промяна на режима на един път седмично, е дало основание на подсъдимата да поиска промяна на режима още същата година.С решение от 25.07.2007 год. по в.гр.д.№293/2007 год. на Благоевградския окръжен съд е постановено, че бащата има право да вижда детето всяка първа и трета седмица от месеца от 9.00 до 18.00 ч.По независещи от нея причини тази режим е в сила от 16.06.2009 год., с решение на ВКС по гр.д.№ 153/2008 год., след което е стриктно спазван от двамата родители, като с оглед и на възрастта на детето-на шест години, не се отразява по някакъв негативен начин на психиката му.При установените факти в съответствие със закона въззивната инстанция правилно е постановена оправдателна присъда. По изложени съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 394 от 22.10.2010 год. постановено по внохд № 315 по описа за 2010 год. на Благоевградски окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: