Ключови фрази
Частна касационна жалба * предсрочна изискуемост * договор за кредит * извлечение от счетоводни книги

ОПРЕДЕЛЕНИЕ


515

С., 27,07, 2012
година




Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ

изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 370/2012 година.

Производството е по чл.274, ал.З ГПК, образувано по частна касационна жалба [фирма] - [населено място] против определение № 5750 от 30.03.2012 г. по ч.гр.дело №4528/2012 г. на Софийски градски съд.
Ответниците по частната жалба- Емил Т. Ж. и Л. О. Г. и двамата от гр. С. не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК. С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски градски съд е потвърдил разпореждане от 29.02.2012г. по гр.д. 7895/12г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлена молбата на [фирма] - [населено място] за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Емил Т. Ж. и Л. О. Г. за сумата 15130.78лв. - главница и договорна лихва за периода 26.04.2011г. -19.02.2012г., законна лихва и разноски. За да постанови обжалваният резултат, въззивният съд е приел, че заявителят не е установил наличие на предпоставките за предсрочна изискуемост на целия дълг и съответно не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, спрямо което се иска издаване на заповед за изпълнение, тъй като от анекс №2 към договора, на който се позовава банката не може да бъде изведен валиден довод за предсрочна изискуемост за цялото вземане.

Разпоредбата на чл.274, ал.З i иг^ о^~_г__ разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение касаторът е посочил, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по въпроса - „ Следва ли преценката на Б. да направи кредита предсрочно изискуем да бъде обективиран в нарочно решение.", както и по въпроса - „ Дали обявяването на кредита за предсрочно изискуем по смисъла на ч.бО, ал.2 ЗКИ, изисква „ нарочно решение" на Б. за това" . Развити са доводи и са цитирани конкретни съдебни актове, обосноваващи разрешаването от страна на въззивния съд на така поставените въпроси в противоречие, както със задължителна, така и с казуална практика на ВКС и съдилищата. Поставени са и въпроси във връзка с доказателственото значение на извлечението от счетоводните книги на банките. Страната е изложила също така и разбирането си, че следвало да бъде тълкувана и разпоредбата на чл.418, ал.З ЗКИ.
Жалбоподателят е обосновал искането по 274, ал.З ГПК вр. чл.280у ал.1 ГПК с наличие на противоречива практика на съдилищата при разрешаване на въпроса относно установяване на предсрочната изискуемост на дълга. Само този въпрос има характер на релевантен, съобразно изискването на чп.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването му пряко обосновава обжалвания правен резултат. Всъщност въззивният съд е изложил доводи единствено по отношение на липсата на установеност на предсрочната изискуемост на дълта,, поради което е и постановил обжалвания правен резултат. Налице са и предпоставките на чл.2&0, ал.1, т.1 ГПК, тъй като с посоченото от страната определение №166 от 17.02.2012г. по ч.т.д. №109/12г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл.274, ал.З ГПК и поради това съставляващо задължителна за съдилищата практика, с което в идентична хипотеза със сравнявания обжалван съдебеп акт и при еднакъв по съдържание договор на банката, но с друг клиент е прието, че предсрочната изискуемост на дълга се установява от клаузата на чл.15,4 от анекс към договора, съгласно която страните са се съгласили предсрочната изискуемост да се обяви от кредитора „ едностранно без предизвестие" т.е. в отклонение от реда по чл.60 ЗКИ.
Останалите поставени в изложението въпроси, свързани с извлеченията от счетоводните книти на банките са ирелевантни, тъй като въззивният съд не се произнасял по тях и съответно те не могат да обосноват нито наличие на предпоставките по т.1, нито по т.З на чл.280, ал.1 ГПК.
Във връзка, обаче, с изложеното за наличие на противоречие с практиката на ВКС и приетото от въззивния съд, се налага извод за установеност на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и обжалвания съдебен акт, следва да бъде допуснат до касационно обжалване.
По същество частната жалба е основателна.

4

Б. - жалбоподател чрез пълномощника си - адв. А. е развила оплакване за неправилност на обжалваното определение, мотивирано с това, че е налице изрична договореност между страните за начина на настъпване на предсрочната изискуемост на дълга, като подробно е развито разбирането, че не е необходимо нарочно решение на банката за обявяване на тази предсрочна изискуемост, след като е налице договореност за автоматичното й настъпване при неизпълнение на задължение по договора, без да бъде уведомяван длъжника. Посочено е още, че представения документ за доказване правото на заявителя на търсеното вземане, установява както периода на просрочените договорна лихва и главница, така и предполага възможност от него да бъдат изведени данни за наличието на предсрочна изискуемост на кредита в съответствие с представения договор и анексите към него .
Оплакването е основателно.
Заявителят е приложил към подаденото заявление по чл.417 ГПК договор за предоставяне на банков потребителски кредит на физическо лице сключен с Емил Ж. / като солидарен длъжник е отбелязана Л. Г./. Представени са и два анекса към този договор, подписани от страните, като с анекс №2- чл. 15.4, страните са се договорили, че при неизпълнението на конкретно указани задължения по договора, кредиторът има право да обяви едностранно, без предизвестие, част или целия дълг за предсрочно изискуем. Доколкото е налице подадено заявление за осъществяване на вземането по реда на заповедното производство се налага извод, че банката е взела решение за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Изискване за форма за действителността на такова решение не се съдържа в императивна разпоредба, поради което правно необосновано е разбирането, изложено в мотивите на обжалвания съдебен акт за това, че следва да бъде взето „ нарочно решение", без да бъде мотивирано това разбиране като правен извод. Освен това, след като е налице задължителна практика, с която ВКС в аналогична хипотеза е изложил мотиви, че е налице изискването за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо, то и състава на СГС е бил длъжен да съобрази тази практика, както всъщност и трайната практика на ВКС, обоснована от касационния състав чрез изброяване на конкретни съдебни актове, с които той изцяло се е съобразил.
Представен е документ, от който произтича вземането - извлечение от счетоводните книги на банката. Доколкото, това извлечение обективира данни за това кой е длъжникът, за кой договор за банков кредит се отнася -индивидуализиран е кредитния договор, указана е дължимата от клиента на банката сума - главница, договорна лихва, наказателна лихва, конкретизиран е периода, за който се дължат лихвите, то това извлечение, заедно с приложения кредитен договор и анексите към него установяват наличие на редовно изготвен документ по смисъла на чл.417 ГПК и съответно съставляват основание за уважаване на отправеното искане за издаване заповед за изпълнение. Като е приел обратното въззивният съд е нарушил закона, поради което неговото определение постановено в противоречие с практиката на ВКС, следва да бъде отменено и по същество следва да бъде уважено отправеното от заявителя искане. На основание чл.78, ал.1 ГПК на касаторът следва да бъдат присъдени направените и установени по делото разноски за всички инстанции в размер на 667.05лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5750 от 30.03.2012 г. по ч.гр.дело №4528/2012 г. на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ определение № 5750 от 30.03.2012 г. по ч.гр.дело №4528/2012 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него разпореждане от 29.02.2012г. по гр.д. 7895/12г. на Софийски районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист за плащане солидарно от Емил Т. Ж. и Л. О. Г. и двамата с адрес -гр. С., [улица], ет.1, ап.5 на " У. Б." АД -гр. С. сумата 15130.78лв. - главница по парично задължение по договор за потребителски кредит от 02.06.2008г., законна лихва върху нея, считано от 20.02.2012г. до окончателното изплащане, договорна лихва за периода 26.04.2011г. -19.02.2012г. в размер на 1550.49лв. и сумата 667.05лв. разноски за цялото производство.
Изпраща делото на Софийски районен съд за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: