Ключови фрази
заповед за незабавно изпълнение

Р Е Ш Е Н И Е

                                             О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                                                      № 226

 

София, 03.05.2010 г.

 

 

В    ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 Върховен касационен съд  на Република България , Трето гражданско отделение  в закрито заседание  на двадесет и девети  април   две хиляди и десета година в състав:

                  

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА   

                                                                                            ЕРИК ВАСИЛЕВ    

                                                                 

            След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№111/2010 год.,   за     да    се   произнесе,     взе  предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на адв. Георги С. Д. от гр. Б. като пълномощник на С. К. А. от гр. С. срещу определение от 02.10.2009 год., постановено по ч. гр.д. №864/2009 год. на Окръжен съд, гр. Б., с което е потвърдено разпореждане №1408/19.08.2009 год. на РС гр. С., с което е отхвърлено като неоснователно заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу С. Н. В. и Е. А. В. и двамата от гр. С. за солидарно заплащане на сумата от 15 000 лв. – главница , 2 250 лв. договорна лихва за периода 12.12.2007 год. до 12.03.2008 год., лихва за просрочие в размер на 8 487 лв. за периода от 12.03.2008 год. до 17.07.2009 год. и законна лихва върху главницата от 17.07.2009 год. до заплащане на вземането.

В частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение .

Частният жалбоподател счита, че при проверка на представения по делото документ по чл. 417 ГПК, в нарушение на процесуалния закон съдът е поставил като условие за издаване на заповедта за изпълнение, представянето на доказателства , че сумата по договора за заем е действително е дадена, респ. получена.

Моли обжалванато определение да бъде отменено и делото- върнато на РС, гр. С. за издаване заповед за изпълнение.

В представеното по делото изложение частният жалбоподател сочи, че в противоречие с установената практика, с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по въпроса относно обхвата на проверката , която следва да извърши в производството за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. В тази връзка се позовава на определение от 21.01.2008 год., постановено по в. гр.д. №64/2008 год. на Вт. ОС и Определение от 03.02004 год. по ч. гр.д. №80/2004 год. на Варненския окръжен съд, копия от които представя.

Счита, че по този въпрос и конкретно по въпроса следва ли в производството по чл. 417 ГПК ,съдът да изследва факта на получаване на сумите по договор за заем чрез изхождащи от длъжника документи, липсва съдебна практика, поради което същият е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото – основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1, т.3 ГПК.

Ответниците по частната жалба С. Н. В. и Е. А. В. и двамата от гр. С., не вземат становище по нея.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. , приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въпреки нейната редовност , при въведеното с ГПК / обн. Д.в. №59/20.07.2007 год./ факултативно касационно обжалване на определенията по чл.274,ал.3 ГПК, при обжалването е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителните изисквания за подбора на частните жалби, обуславящи допустимостта на касационното производство и разглеждането на частните касационни жалби по същество.

В случая касационното обжалване следва да бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.1, т.3, предл. 2-ро ГПК. Институтът на заповедното производство е въведен за пръв път с новия ГПК, в сила от 01.03.2008 год. и във връзка с неговото приложение няма създадена в достатъчна степен съдебна практика.

Разгледана по същество, подадената частна касационна жалба е неоснователна. По следните съображения:

С обжалваното определение съдът е приел , че представеният по делото документ - договор за заем с нотариална заверка на подписите, въз основа на който частният жалбоподател е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е редовен от външна страна, но заявителят не е удостоверил настъпилата изискуемост на вземането си. Прието е , че договорът за заем не удостоверява предаването на заемните парични средства , а от тук и задължението за тяхното връщане.

Определението е правилно . Кръгът на обстоятелствата, които съдът проверява в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 ГПК, е очертан в разпоредбите на чл.418,ал.2 и 3 ГПК. Съобразно тези разпоредби освен проверка на редовността на документа от външна страна, съдът следва да извърши проверка и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. За да е налице подлежащо на изпълнение вземане на първо място документа следва да удостоверява наличие на вземане въобще. Предвид характера на производството по чл. 417 ГПК, което започва като едностранно и безспорно производство, съществуването на вземане следва да е удостоверено по един несъмнен начин. В случая преценката на въззивният съд, че представения договор за заем не удостоверя по несъмнен начин, такова вземане, е правилна. Последното произтича от конкретното съдържание на договора. Не представлява неправилно тълкуване и приложение на закона и възприетото от въззивната инстанция, че при това съдържание на договора за заем заявителят е следвало да представи доказателства във връзка с предаване на сумата, което на практика би било доказателства и за съществуване на вземането, респ. и за неговата изискуемост. Същото е в съответствие с чл. 418,ал.3 ГПК.

С оглед на изложеното въззивното определение като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 02.10.2009 год. постановено по ч. гр.д. №864/2009 год. на Окръжен съд гр. Б..

ОСТАВЯ В СИЛА определение от 02.10.2009 год. постановено по ч. гр.д. №864/2009 год. на Окръжен съд гр. Б..

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: