Р Е Ш Е Н И Е № 78 гр. София, 01.03. 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Юлия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 545 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца С. И. В. срещу решение № 259/15.11.2010 г. по въззивно гр. дело № 495/2010 г. на Пернишкия окръжен съд. С него е постановено обезсилване на решение № 129/13.05.2010 г. по гр. дело № 1097/2009 г. на Радомирския районен съд и е прекратено производството по делото. С обезсиленото първоинстанционно решение е постановено отхвърляне на предявен на основание чл. 415 от ГПК от жалбоподателя иск “за признаване за установено” по отношение на И. А. И., че му дължи, по издаден от последния на 02.04.2009 г. запис на заповед, сумата 4 325.50 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.04.2009 г. до окончателното плащане, както и 86.63 лв. – разноски по заповедното производство. С определение № 1504/29.11.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по процесуалноправните въпроси: 1) дали ако в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е предявен не установителен, а осъдителен иск, същият е процесуално недопустим и дали производството по него следва да се прекрати; 2) не следва ли в този случай съдът да укаже на заявителя-ищец да предяви установителен иск, а не осъдителен, и какви са последиците от неизпълнение на това негово задължение. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В тази връзка, в жалбата, в съдебното заседание и в писмена защита от страна на касатора се излагат подробни съображения и доводи, в насока, че предявеният от него осъдителен иск не е недопустим, и че съдът е следвало да му даде указания да предяви установителен иск. Жалбоподателят претендира и присъждане на разноските по делото. Касаторът е подал и частна жалба по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 и с чл. 248, ал. 3, изреч. 2 от ГПК – срещу постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение от 07.02.2011 г. на въззивния съд, с което в полза на ответника са присъдени разноски по делото в размер 600 лв., направени пред въззивната инстанция. С определението по чл. 288 от ГПК, тази частна жалба е приета за съвместно разглеждане с касационната жалба на ищеца. В частната жалба се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на атакуванато с нея определение. От страна на ответника И. А. И. – в отговора на касационната жалба и в писмена защита се излагат подробни доводи и съображения за неоснователност на касационната жалба и на предявения по делото иск. Ответникът не изразява становище по подадената частна жалба. Същият претендира присъждане на разноските за касационното производство по делото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, по поставените правни въпроси и като провери правилността на въззивното решение съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството, въззивният съд е взел предвид това, че в исковата молба са изложени твърдения за проведено срещу ответника заповедно производство, т.е. за наличие на хипотезата по чл. 415, ал. 1 от ГПК, но с исковата молба не е направено искане съдът да признае за установено, че ответникът дължи процесната сума, а напротив – с петитума на исковата молба е направено изрично искане за осъждане на ответника да заплати сумата по процесния запис на заповед. От друга страна първоинстанционният съд се е произнесъл по установителен иск, без да е посочил в мотивите си защо е приел, че е такъв, а не осъдителен, както е посочено в петитума на исковата молба. При така установените обстоятелства, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо, като постановено по непредявен иск, вместо по предявения. Приел е също, че и предявеният осъдителен иск е недопустим, тъй като касаторът вече има издадено изпълнително основание (титул) - заповед за изпълнение, в която вече предварително е обективирана изпълнителната сила на иска, както и че единствената хипотеза, при която касаторът-ищец може да предяви осъдителен иск, е при обезсилване на заповедта за изпълнение. Както е посочено и в определението по чл. 288 от ГПК по настоящото дело, така възприетото от въззивния съд разрешение на процесуалноправните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, е в противоречие с разрешението на тези въпроси, дадено с постановените по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 169/17.05.2011 г. по гр. дело № 1176/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 27/08.03.2010 г. по т. дело № 521/2009 г. на І-во търг. отд. на ВКС, както и с посочената в тях т. 4 от ТР № 1/17.072001 г. на ОСГК на ВКС, която не е изгубила значение и остава актуална при действието на ГПК от 2007 г. В тях е прието, че по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е допустим единствено установителен иск, но когато с исковата молба се заяви осъдителен петитум, тя е нередовна и съдът, включително въззивният – следва да даде указания за отстраняване на тази нередовност – противоречие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба. Настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС изцяло споделя, така формираната по реда на чл. 290 и чл. 291 от ГПК, съдебна практика. При така възприетото разрешение на процесуалноправните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване по настоящото дело, основателни се явяват оплакванията на касатора, че въззивният съд неправилно, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, установени с чл. 129, във вр. с чл. 415, ал. 1 и с чл. 270, ал. 3 от ГПК, след като е констатирал нередовността на исковата молба, изразяваща се в противоречие между обстоятелствената й част, сочеща на предявен установителен иск по чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 от ГПК, и осъдителния й петитум, не е дал указания и възможност на касатора-ищец за отстраняване на тази нередовност в рамките на законоустановения едноседмичен срок, а направо е постановил обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото. Последното въззивният съд е имал правомощие да стори, единствено ако при надлежно дадени му указания в горния смисъл, касаторът-ищец не е отстранил в срок нередовността на исковата си молба. Горното налага, съгласно чл. 293, ал. 2, предл. 2 от ГПК, отмяна на допуснатото до касационно обжалване въззивно решение, което е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тъй като с него не е налице произнасяне по съществото на материалноправния спор, на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК, както и също съгласно т. 4 от ТР № 1/17.072001 г. на ОСГК на ВКС, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Същият следва да даде указания и възможност на касатора-ищец за отстраняване нередовността на исковата му молба в рамките на законоустановения едноседмичен срок. В зависимост от процесуалното поведение на ищеца, въззивният съд следва да постанови и новото си решение – по съществото на правния спор, ако ищецът надлежно изпълни дадените му указания, респ. – да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото, ако ищецът не отстрани нередовността на исковата си молба в рамките на законоустановения едноседмичен срок. В зависимост от изхода на делото при повторното му разглеждане, въззивният съд следва да се произнесе и по претенциите на страните за присъждане на разноските по делото, като съгласно чл. 294, ал. 2 от ГПК – включително за воденето на настоящото дело пред ВКС. Това от своя страна налага отмяна и на обжалваното определение на въззивния съд, постановено по реда на чл. 248 от ГПК и инкорпориращо се в обжалваното въззивно решение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 259/15.11.2010 г. и определението от 07.02.2011 г., постановени по въззивно гр. дело № 495/2010 г. на Пернишкия окръжен съд; ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.