Р Е Ш Е Н И Е № 14 гр.София, 21.02.2019г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова, изслуша докладваното от съдията Надежда Трифонова н. д. № 9/2019 година. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. Р. К., подадена чрез упълномощения от него защитник, срещу въззивно решение № 218 от 17.07.2017г., постановено по ВНОХД № 689/2017г. по описа на Апелативен съд гр. Пловдив В депозираната касационна жалба на подсъдимото лице се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивната инстанция, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. В допълнението към жалбата, се развиват посочените оплаквания, като се конкретизират същите в рамките на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 НПК- липса на мотиви към въззивното решение по съществени въпроси, поставени в жалбата на подсъдимия срещу първоинстанционната присъда на ОС Смолян. Защитата на подсъдимия счита, че не са изложени от въззивния съд аргументи по повод възраженията му за неправилно конституиране на страните в наказателното производство по настоящото дело и незаконосъобразните процесуални действия с тяхно участие, довели до заличаване на важен свидетел / А. Д./. Изтъква се, че липсват мотиви относно възможността друго лице, а не подсъдимият да е извършител на деянието, за което същият е предаден на съд, липсват мотиви във връзка с периода, в който са извършени деянията, касаещи вещите отнети от собствениците на апартаменти, които не са проверени през септември 2010г. и обосновка на измененията, които е направил въззивния съд относно периода на продължаваната престъпна дейност. Прави се възражение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като се посочва противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив, досежно приетата форма на осъществяване на деянието- посредствено извършителство. По този повод се твърди, че е налице основание за отмяна на постановените до момента съдебни актове и връщане на делото на досъдебното производство. Излагат се възражения за това, че двата съдебни състава, разгледали делото, са били предубедени с оглед на направената преценка на събраните доказателства доказателства, а въззивният съд се е позовал на несъбрани по надлежния ред свидетелски показания- тези на пострадалите чужди граждани. С оглед на посочените оплаквания, защитата на подсъдимия прави искане пред касационната инстанция, да отмени постановените съдебни актове на първата и на въззивната инстанция и на основание чл.354, ал.3, т.2, вр. ал.1,т.5 НПК, да върне делото за ново разглеждане на окръжния или на въззивния съд. Постъпило е възражение от част от гражданските ищци- Н. С., Р. Ш., П. Д., Р. У., Д. У., Д. Т., С. Г. и Д. К./ Г./ и Б. Ф., чрез повереника им адв.М., в което се оспорват направените от защитата на подсъдимия искания и се изразява несъгласие с наведените касационни доводи. В съдебното заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия Н. К. - адв. К., поддържа жалбата и депозираното допълнение по съображенията, изложени в тях и с направените искания. Повереникът на гражданските ищеци и частни обвинителе Г. и И. А., Т. К., Ш. и Д. П., С. и Д. М., Д. К., А. М. и на гражданските ищци Д. и Б. М., Р. Ш., Б. Б., Д. Д., С. Г., Д. М., Н. С., Д. Т., Н. М., Д. Г., Б. Ф., С. К., Р. и Д. У., Н. Г., П. Д. и П. Х. - адв. М. моли да бъде оставена без уважение касационната жалба, тъй като счита, че не са налице посочените касационни основания. Прави искане да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски на осем от доверители му- Н. С., Р. Ш., П. Д., Р. У., Д. Т., С. и Д. Г. и Б. Ф. в размер на по 250лв.. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че отправените в жалбата критики към въззивното решение, са неоснователни. Застъпва становище, че при разглеждане на делото не са допуснати твърдените нарушения по чл. 348, ал.3,т.2, пр.1 от НПК. Моли да бъде оставена жалбата без уважение, а решението на Апелативен съд - Пловдив - в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба и тези в допълнението към нея, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №7 от 01.11.2017г., постановена по НОХД № 83/2016 г., Окръжен съд гр. Смолян е признал подс.Н. К. за виновен с това, че на неустановени дати в периода от 10.07.2010г. до 15.01.2012г., като управител на дружество [фирма], при условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил чужди движими вещи на обща стойност 82 326.63 лв. , които пазел като управител на дружество [фирма], което дружество от своя страна било избрано за управител на етажната собственост на „А. Ф. Н.- 3”, к.к.П., като обсебването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 206, ал.4 във вр. с ал.1 и чл. 2. ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата. На подс.К. е наложено и наказание „конфискация” на описаното в присъдата имущество и на основание чл.37, т.7 от НК е лишен от право да упражнява професия или дейност, свързана с управление на чуждо имущество, в това число да бъде управител или член на управителен съвет на етажна собственост по смисъла на чл.19 от Закона за управление на етажната собственост, както и управител на юридическо лице, което е управител на етажна собственост за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл.25 във вр. с чл.23 от НК на подсъдимия К. е определено едно общо наказание - най-тежкото, измежду наказанията, наложени с присъдата на ОС Смолян и влязлата в сила Присъда № 9/17.05.2016 г. по НОХД № 1/2016 г. на Смолянския окръжен съд, а именно: „лишаване от свобода” за срок от три години, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от пет години. На основание чл.23, ал.2 и ал.3 НК към общото наказание „лишаване от свобода” са присъединени наказанията „конфискация” и „лишаване от права” за срок от пет години, определени с присъдата по НОХД № 83/2016г. На основание чл.45 ЗЗД са уважени предявените граждански искове, като подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци обезщетение за причинените имуществени вреди, както следва: На Г. и И. А.- 2960лв., на Т. К. 8092лв., на Ш. и Д. П.- 2047лв., на С. и Д. М.- 8263лв., на Д. К.- 9820лв., на А. М.- 2515,49лв. на Д. и Б. М.- 1056лв., на Р. Ш. – 2079лв., на Б. Б. и Д. Д.- 4785лв., на С. Г. и Д. М.- 3474,14лв., на Н. С.- 7788лв., на Д. Т. – 2087лв., на Н. М. – 3346лв., на Д. Г.- 53778лв., на Б. Ф. – 1416лв., на С. К.- 2309,05лв., на Р. и Д. У.- 736лв., на Н. Г. 1982,05лв., на П. Д.- 10929лв. и на П. Х.- 1263лв., всички суми ведно със законната лихва от 15.01.2012г. Подсъдимият е осъден да заплати направените разноски от гражданските ищци и частни обвинители Т. К. и Г. А. по 2000лв., както е осъден и да заплати направените деловодни разноски. По протест на прокуратурата, единствено досежно справедливостта на наказанието и жалба на подсъдимия срещу първоинстанционния съдебен акт, е било образувано ВНОХД № 689/2017г. по описа на Апелативен съд гр. Пловдив, приключило с решение, с което присъдата на окръжния съд е изменена, както следва: Преквалифицирано е деянието, за което подсъдимият е бил признат за виновен от чл.206, ал.4, вр. чл.26 НК в такова по чл.195, ал.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26 НК и е намалено наложеното наказание „лишаване от свобода” на две години и шест месеца, подсъдимият е оправдан по първоначалното обвинение деянието да е извършено за периода от 10.07.2010г. до неустановена дата на месец декември 2010г., присъдата е изменена и в частта относно наложеното наказание „конфискация“, отменена е частта от първоинстанционната присъда, с която е наложено наказание „лишаване от права”, изменена в частта относно приложението на чл.25, вр. чл.23 НК, като е изменено присъединеното наказанието „конфискация” и е отменено присъединеното наказание „лишаване от права”. Присъдата е обезсилена в гражданската й част, с която подс.К. е осъден за заплати на П. Х. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1263лв., в едно със законната лихва от 15.01.2012г. Апелативният съд е потвърдил присъдата в останалата й част, като се е произнесъл и по въпроса, касаещ направените разноски. Касационната жалба, депозирана от името на подсъдимия, чрез защитника му е неоснователна. В същата се навеждат доводи за нарушения на чл. 348, ал.3, т.2, пр.1 НПК в няколко насоки: Твърди се, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви към въззивното решение на Апелативен съд гр. Пловдив, относно възражението на подсъдимия за неправилно конституирани страни в наказателното производство пред първата инстанция. С това оплаквания на защитата, касационната инстанция не може да се съгласи. Процесуалните действия на първия съд, с които е станало възможно встъпването в наказателното производство на гражданските ищци и частни обвинители, са били предмет на възражения още с подадената въззивна жалба от подсъдимия пред апелативния съд. Те са приоритетно разгледани от въззивната инстанция / стр.52-55 вкл/. и отхвърлени като неоснователни. С нужната пълнота въззивният съд е изложил пространни аргументи и правно защитими доводи срещу оплакването на подсъдимия, че е допуснато незаконосъобразно конституиране на гражданските ищци и частни обвинители при разглеждане на делото от първия съд, в нарушение на чл.271, ал.6 НПК/отм./ Изрично е отбелязано, че формално погледнато, определението на окръжния съд, с което са конституирани страните в наказателното производство действително е постановено след като е даден ход на съдебното следствие, прочетен е обвинителният акт и подсъдимият е дал съвсем кратки и схематични обяснения. Прието е това за процесуално нарушение, но мотивирано е обоснована тезата, че същото не е съществено. Тези аргументи почиват на много внимателна и обстойна преценка на същността на протеклото пред окръжния съд производство по реда на чл.371,т.1 НПК, при което първото по делото заседание на 16.01.2017г. е било насрочено от съда изрично, за да се изслушат страните с оглед провеждане на диференцирана процедура по реда на глава 27 НПК. Защитникът на подсъдимия е поискал отлагане на делото, за да може да се запознае с обемния доказателствен материал, изразил е принципно съгласие да се проведе съкратено съдебно следствие, като изрично е пожелал да научи становището на явилия се пълномощник на пострадалите, по въпросите касаещи евентуалното приложение на чл.371,т.1НПК. Докладвани са от съда постъпилите молби от пострадалите за конституиране като граждански ищци и частни обвинители, както и предявените от тях граждански искове, взето е становището на представителя на държавното обвинение и на защитата /л.238, 239 от съдебното следствие пред окръжния съд/ по допустимостта им, като съдът е изложил съображения, че са налице процесуалните предпоставки за приемането на предявените от пострадалите граждански искове и за конституирането им като граждански ищци и частни обвинители. Действително диспозитивът на протоколното определение в тази насока следва определенията на съда за даване ход на делото, на съдебното следствие, прочитането на обвинителния акт и разпита на подсъдимия. След провеждането на тези процесуални действия, делото е било отложено за следваща дата, на която страните са взели становище по провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371,т.1 НПК и са се съгласили с разглеждането на делото по посочения процесуален ред, като е конкретизирано кои показания на свидетели и експертни заключения ще се приобщят чрез прочитане съгласно чл.373, ал.1 НПК и кои свидетели ще се разпитат непосредствено от съда. Определянето на допуснатото нарушение на процесуалните правила като несъществено се обуславя от факта, че в нито един момент от развитието на съдебното производство, не се подлага на съмнение принципно ясната позиция на подсъдимия и на защитата му, че желаят производството да се разгледа по реда на чл.371,т.1 НПК. Въпреки процесуалния пропуск на първия съд и постановяването на определението за конституиране на гражданските ищци и частни обвинители след това за даване ход на съдебното следствие, прочитане на обвинителния акт и кратките обяснения на подсъдимия, никоя от страните не е била с убеждението, че производството започва по общия ред и няма да се приложат правилата за съкратеното съдебно следствие по реда на чл.371,т.1 НПК. Аргументи в защита на тезата за несъществеността на процесуалното нарушение се черпят и от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009г. по тълкувателно дело № 1/2008г. на ОСНК на ВКС и извода, че самото дефиниране на процедурата като "съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция" указва на отклонение от установения ред за провеждане на съдебното следствие по общия ред, но съдът следва да осъществи предвидените от закона предходни процесуални действия по подготовка на съдебното заседание и даване ход на делото, в които са се включвали и тези по чл.271,ал.6 НПК / отм./. Това е така, за да се даде възможност на новите страни в наказателния процес (частен обвинител, граждански ищец и граждански ответник) да встъпят преди вземане на решението за предварително изслушване. Допускайки чисто формално процесуално отклонение в реда за конституиране на страни, окръжният съд не е лишил същите от възможността на вземат становище по провеждането на диференцираната процедура по реда на глава 27 НПК, нито е изопачил волята на подсъдимия производството да протече по този ред. Докладването на постъпилите молби на пострадалите за встъпване в процеса като граждански ищци и частни обвинители / стр.237 от съдебното производство пред първата инстанция/ и изразеното виждане относно тяхната допустимост, е пределно ясна демонстрация на волята на съда да допусне участието им в рамките на съдебното производство и да приеме за разглеждане предявените искове. Изразените мотиви в цитирания доклад в съдебно заседание са възприети от подсъдимия и защитника му, които са присъствали лично и са в унисон с изразената воля от тяхна страна за съобразяване на становището им за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371,т.1 НПК с останалите страни в процеса- граждански ищци и частни обвинители. По изложените съображения и настоящата инстанция намира, че преценката на въззивния съд, че посоченият пропуск е налице, но не може да се окачестви като съществен, е правно защитена и законосъобразно изведена на основата на смисъла , същността и идеята за провеждане на съкратено съдебно следствие, желанията, исканията и очакванията на страните, както и последвалите процесуални действия на първия съд. Поради тези доводи, касационният съд не може да сподели и последващите възражения в касационната жалба, че неправилно конституирани страни са участвали в провеждането на съдебното следствие и са давали становище във връзка със събирането, респективно изключването на свидетелски показания от доказателствената съвкупност. В касационната жалба се прави възражение за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл.348, ал.3, т.2, пр.1 НПК и досежно липсата на мотиви относно следните обстоятелствата : начина на възникване на липсите от апартаментите, за които не се е грижила А. Д., респективно не са били проверявани от свидетелите Х. и М. през септември 2010г., както и възможността самата А. Д. или други лица, да са извършители на деянията, предвид лошата охрана на сградите. Въпреки използваната формулировка за процесуално нарушение, по своето естество направените в жалбата оплаквания касаят фактическата обоснованост на въззивното решение, което не представлява касационно основание. В правомощията на настоящата инстанция е да провери правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващия съд при събирането, оценката и проверката на доказателствата, във връзка с изпълнението на задълженията му за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. За това и възраженията следва да се разгледат на плоскостта относно начина на формиране на убеждението на инстанциите по същество по правно релевантните факти, имащи значение за правилното ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия, и като такива касационната инстанция ги намери за неоснователни. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след самостоятелен анализ на доказателствените източници е възприел изцяло установените фактически положения така, както е сторил това първият съд. Измененията са направени единствено по повод правната им интерпретация. В съгласие с изискването по чл. 339, ал. 2 от НПК Апелативен съд гр. Пловдив е отговорил подробно и мотивирано на всички съществени възражения на защитата, досежно съпричастността на подсъдимия към деянията и по двадесетте пункта на продължаваното престъпление. Действително се касае за противоправно посегателство върху вещи, находящи се в 20 апартамента на чужди граждани, от които за 14 жилища е имала грижа за стопанисване А. Д., за периода началото на 2010г.- края на декември 2010г. За това време тя е подменила ключовете, направила е инвентаризация, установила е, че не са налице липси, като нейните констатации са потвърдени от проверката на св.Х. и св.М. през м.септември 2010г. След смяната на ключалките на въпросните апартаменти от страна на подсъдимия през декември 2010г., за Д. не е съществувала възможност да продължи да се грижи за имотите. За 6 апартамента А. Д. не е поела ангажимент да смени ключалките и същите не са били проверени от св.Х. и св.М., а именно, апартаментите на чуждите граждани Т. К., Б. Б. и Д., Н. С., семейство П. , Д. К. и С. К.. Въззивният съд е изложил мотиви, кореспондиращи с тези на първата инстанция защо подсъдимият е имал достъп до същите и поради какви съображения те се включват в инкриминирания период, излагайки доводи за приетото управление от страна на дружеството [фирма], по отношение етажната собственост на комплекса, както и обосновавайки изводите си на цитираните коректно доказателства- справки за консумирана електроенергия в тези жилища, отбелязвания в книгата за ремонти, клетвените декларации към А. Д., договорите с охранителната фирма „Т. ЕС” . Мотивите на съдебните инстанции в цитираната насока са възприети при правилната преценка на доказателствения материал, спазвайки изискванията за всестранно и пълно изясняване на фактите, правилата на логиката и процесуалния ред. Действително, с въззивното решение инкриминираният период е редуциран , като за начало на продължаваната престъпна дейност на подсъдимия е посочена неустановена дата на месец декември 2010г. Същата съответства на правно обоснования извод на въззивния съд, след преквалифициране на деянието от престъпление по чл.206, ал.4, вр. чл.26 НК в такова по чл.195, ал.2, вр. чл.194, вр. чл.26 НК, че отнетите вещи не са били връчени на подсъдимия, в качеството му на управител на дружество [фирма] на годно правно основание да ги пази, след решението на Общото събрание на собствениците от 10.07.2010г., както и на установените факти по смяната на ключалките на апартаментите от страна на подс.К.. Кредитираните от въззивния съд писмени доказателства - справки от енергоразпределителното дружество, установяващи ползване на ел.енергия в част от тези апартаменти през 2011г., както и вписванията в книгата за ремонти, за извършване такива за 2011г., редом с приложена имейл кореспонденция от края на м.декември 2010г. между чуждите граждани и подсъдимия, с която забраняват достъпа му до апартаментите /изходяща от Н. С. и Д. К./ , сключените от собствениците- чужди граждани впоследствие договори с охранителната фирма „Т. ЕС” и констатираните липси на вещи от апартаментите, са анализирани законосъобразно и са довели до формиране на правно защитими изводи за времевите границите на инкриминираната дейност. Приемайки съкратен период, в който е осъществено продължаваното престъпление и за посочените 6 апартамента не само е постигната правна прецизност, но и подсъдимият е поставен в по-благоприятно процесуално положение, предвид съкращаването на времето, в което се приема за установено, че е осъществил инкриминираните деяния, описани в рамките на продължаваното престъпление, поради което не може да се приеме, че това рефлектира върху правото му на защита. Не се споделят и възраженията в касационната жалба, че липсват мотиви към атакувания въззивен акт, в насока изключване възможността А. Д. или друго лице, предвид лошата охрана на обекта, да са извършители на престъплението. Принципно погледнато, в рамките на съдебното производство се проверяват и събират доказателства, относно виновността на дадено лице, което е привлечено към наказателна отговорност и предадено на съд за определено престъпно деяние. Именно за това въззивният съд е направил изискваната от него проверка на първоинстанционната присъда, като е осъществил свой анализ на доказателствата, потвърждавайки крайните фактически изводи на окръжния съд, респективно е намерил за безспорно доказано авторството на деянието. Действително в настоящия случай не са налице преки доказателства, обуславящи виновното поведение на подсъдимия, но обема, характера, взаимовръзката и обусловеността на косвените формират нужната верига от логични връзки водещи до крайния извод за виновността му. Изводите на въззивният съд относно авторството на деянието почиват на законосъобразен анализ на доказателствата, направен на базата на гласните доказателства, приобщени от първия съд по реда на чл.373, ал.1, вр. чл.372, ал.3 НПК -показанията на свидетелите М., Д., Г., Д., К., Г., Х., К., Н. М., Б., Б., Б., М., Т., Б., К., К., К., И., Б., Р., К., Т., Д., П., К., У., Ф., П., Ч., Б., М. и съдебно-икономическа експертиза / т.104 ДП/, на тези, събрани в съдебно следствие- показанията на св.Х. и св.С., обясненията на подсъдимия, на големият обем писмени доказателства. Не се констатира несъблюдаване на процесуалните предписания при събирането, интерпретацията и оценката на доказателствата. Изложени са нужния обем и правно аргументирани доводи, с които въззивният съд е кредитирал част от показанията на свидетелите, служители на подсъдимия в „А. Ф. Н.”, като не са допуснати нарушения на принципите за обективно, пълно, всестранно изследване на обстоятелствата по делото, съобразно критериите на чл.14 НПК. На базата на същите, се установява, че по нареждане и със знанието на подсъдимия / до средата на 2010г. представляващ и осъществяващ оперативното ръководство на [фирма], а от 10.07.2010г. поел управлението на сградата чрез [фирма] според разпоредбите на ЗУЕС/, са премествани мебели, обзавеждане и оборудване от един апартамент в друг, че са демонтирани домакински електроуреди / котлони и фурни/. Установено е ескалиращо напрежение в отношенията между чуждестранните собственици на апартаменти и подсъдимия във връзка с отказът им да плащат таксите за поддръжка , както и отправените от страна на подсъдимия закани чрез А. Д. към собствениците / граждански ищци и частни обвинители/ и лично към св.Х., че тези спорове ще се уредят, след като К. предприеме опразването на жилищата им и отнемане на вещите в тях, за което ще каже, че е сторено от неизвестни лица. Правилно съдът е приел, че това кореспондира с предприетите през декември 2010г. действия от негова страна по смяна на ключалките на апартаментите, за които А. Д. е имала ангажимент да се грижи, изявлението му направено пред св.К., служител на охранителна фирма „Т. ЕС” по време на смяна на патроните на вратите през януари 2012г., че той е наредил изнасянето на обзавеждането и оборудването на жилищата, като компенсация за неплатени такси от собствениците за поддръжка на сградата, факта на установените липси през януари 2012г., съпоставен с констатациите на св.Х. и св.М. при проверката през септември 2010г., че в жилищата няма нередности . Тези обстоятелства са установени и от двете предходни инстанции при спазване процесуалните правилата за събиране и анализ на доказателствата и при обективно проведено следствие. Що се отнася до възражението за липса на мотиви относно възможността трети лица да се извършители на престъплението, с оглед на недобрата охрана на обекта, то същото не почива на основателни твърдения. Въпреки, че въззивният съд се е позовал и е препратил към мотивите на първата инстанция, досежно посоченото оплакване / препращането би следвало да е към л.114, а не л.119, както правилно отбелязва защитата/, то не са налице съмнения във волята му да възприеме изцяло аргументите на окръжния съд, изложени в тази насока и направени на базата на показанията на св.М., св.Х., св.К., св.С., както и логически издържаните изводи за обема на част от отнетите вещи / диване, маси , столове, матраци, хладилници и др/, стабилната прикрепеност на част от оборудването към мебелите / керамични котлони и вградени фурни/ и необходимостта от демонтаж за да се изнесат от апартаментите, големия им брой, липсата на данни за разбити и оставени незаключени врати. В касационната жалба се отправя упрек към възприетия доказателствен подход на въззивния съд , като се посочва, че са кредитирани доказателства, които не са били приобщени по надлежния ред, а именно на л.74 от мотивите към въззивното решение са посочени като ценени от апелативния съд показанията на пострадалите чужди граждани, събрани на ДП. Действително такова позоваване е налице в решението на въззивната инстанция, като очевидно се визират разпитите на пострадалите, проведени в рамките на изпълнената съдебна поръчка /т.5,т.66, т.67, т.69, т.70, т.72,т.73,т.74,т.75,т.76, т.77 от ДП/. Защитата има основание да възрази, че същите не са приобщени към доказателствения материал чрез прочитане, че пострадалите не са разпитвани лично, от която и да е от двете инстанции. Но внимателният прочит на мотивите на въззивния съд води до извода, че е налице единствено формално посочване на тези показания, без в действителност съдът да се е позовал на тях, за да обоснове фактическите си и правни изводи. Пострадалите чужди граждани не са били включвани от представителя на държавното обвинение в списъка на свидетелите за призоваване към обвинителния акт и не са цитирани показанията им в обстоятелствената му част. Първият съд не е приобщавал показанията им и не ги е обсъждал в мотивите си към присъдата, като единствено в обема от приети писмени доказателства е визирал тези, получени от изпълнената съдебна поръчка от компетентните власти във Великобритания. В излагането на аргументите относно възприетата фактическа обстановка и в мотивирането на правните си изводи, апелативният съд не е ползвал тези показания, за да обоснове доводите си. Може да се приеме, че единствено посочването на „показанията от ДП на потърпевшите чуждестранни граждани” на стр.74 от решението на въззивния съд, не обективира реалното позоваване на същите. По тези причини касационната инстанция не може да сподели възражението на защитата, направено в жалбата, че изводите на въззивната инстанция са базирани на събрани не по предвидения процесуален ред доказателства. Без да е посочено изрично като процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3,т.1 НПК, касационният съд разпознава като такова изтъкнатото от защитата на подсъдимия, че във внесения срещу него обвинителен акт има противоречие между обстоятелствена част и диспозитив, рефлектиращо върху правото му на защита, а именно, че в обстоятелствената част на същия е посочено, че престъплението е осъществено от подс.К. при посредствено извършителство, което не е намерило място в крайния диспозитив на държавното обвинение. В тази връзка се иска връщане на делото на ДП, тъй като от този момент е допуснато въпросното нарушение- от самото привличане на К. като обвиняем. По въпроса за начина на осъществяване на деянието и крайното формулиране на обвинението, впоследствие отразило се на присъдата и в решението на въззивния съд, отношение са взели и двата предходни съдебни състава, по повод изричните оплаквания на защитата в посочения смисъл. Настоящата инстанция също намира, че не може да се подкрепи тезата за нарушаване на процесуалните правила, рефлектирали върху правото на защита на подсъдимия в настоящия случай. С оглед на дългия инкриминиран период, на осъщественото продължавано престъпление и невъзможността да се посочат конкретно и поименно лицата, с чието съдействие е извършено всяко едно от деянията, включени в рамките на продължаваната престъпна дейност, както държавното обвинение, така и съдебните инстанции, са изложили единствено в мотивите си, защо считат, че то е осъществено при посредствено извършителство, като са подчертали, че същото се изразява в съдействието, което подсъдимият е получил от служителите си, без последните да съзнават факта на осъществяване на престъпно деяние. Това, че в диспозитива на обвинителния акт, респективно в присъдата и решението, се сочи подсъдимия като извършител, без да е уточнено, че е действал при посредствено извършителство, не може да се приеме като съществено процесуално нарушение. Не са налице нови за подсъдимия факти, които не са му били известни и срещу, които той не се е защитавал, тъй като във внесения обвинителен акт тези обстоятелства са намерили отражение. В настоящия случай се касае за посредствено извършителство осъществено чрез лица действали при обстоятелства, изключващи умисъла и за това подсъдимият носи сам наказателната отговорност за стореното от него. Пропускът да се посочи този факт в диспозитивната част на обвинителния акт, респективно в присъдата, не може да се третира като нарушение, което да е от категорията на съществените. Въззивният съд е изложил мотиви във визираната насока, като е подчертал, че посредственото извършителство е поведението на дееца, а не на лицето използвано от него за осъществяване на самото престъпление и че относно посредственото извършителство са приложими правилата на единичното извършителство, като се отчитат особеностите на връзките между посредствения извършител и лицето-оръдие за извършване на престъплението. Възприетата позиция в цитираното в жалбата решение № 212 /2014г. на I н.о. на ВКС , касае случай, в който е прието за недопустимо съдът да постанови осъдителна присъда по отношение на лице приемайки, че то е действало като посредствен извършител, при условие, че е имало процесуалната роля на подбудител и помагач. И това се обуславя от по-тежкото процесуално положение на извършителя, сравнимо с това на подбудителя и помагача, респективно с по-тежки санкционни последици. В настоящия случай такава хипотеза не е налице, тъй като и при посредственото извършителство и при самостоятелната единична престъпна дейност, подсъдимият ще носи наказателна отговорност с равна тежест и последици. Не се касае за форми на съучастие, каквито са извършител, помагач и подбудител, а за извършителство, при съответната специфика на опосредяване. Поради гореизложеното, касационната инстанция също счита, че не са налице процесуални нарушения от категорията на съществени, които да са рефлектирали негативно върху правото на защита на подсъдимия. Отделен остава въпросът, че ако констатира нарушение, което е допуснато още на ДП, както твърди защитата, касационният съд няма правомощия за връщане на делото в тази фаза на процеса Не се споделя от касационната инстанция и възражението на защитата за предубеденост на двата предходни съдебни състава. Същото почива на доводи, относно начина, по който са обсъдени доказателствата от тях , кредитирането на едни и отхвърлянето на други, като в тази насока настоящата инстанция намира, че няма правомощие да се произнася, доколкото се засяга суверенната воля на съда да формира вътрешното си убеждение, а това е сторено при спазване на процесуалните правила и норми. Не се констатират сочените от подсъдимия чрез защитника му, нарушения на процесуалните разпоредби, касаещи обективното, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и доказателствения анализ, довели до погрешни фактически констатации по основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпление и неговото авторство. В конкретния случай няма основание да се счита, че произволно е била игнорирана доказателствената информация, изведена от една група доказателствени средства и е бил отдаден приоритет на друга. Показанията на св. Х. и М. са били оценени съобразно действително им съдържание и значение, а тези на служителите на подсъдимия, са оценени през призмата на служебната им зависимост, позицията, която са заемали и невъзможността да са информирани точно за конкретните собственици на всеки един имот. В мотивите си въззивният съд е изложил подробни съображения защо не се доверява на изложеното от подсъдимия относно това, че правените размествания на мебели и оборудване са били само между апартаментите, собственост на дружеството, което е управлявал, че не е имал достъп до апартаментите на пострадалите, на които А. Д. е сменила ключалките, както и че не е сменял самоволно ключалките на същите. Може да се обобщи, че въззивната инстанция е извършила всеобхватен анализ на всички доказателствени източници, като е изложила подробни и убедителни съображения за това, поради какви причини намира установените от първия съд фактически данни за потвърдени, а възраженията на защитата за неоснователни. ВКС счита, че не са налични основания да се приеме,че вътрешното й убеждение е било опорочено. Въз основа на установените в съгласие с процесуалните правила фактически положения материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия за деяние, осъществяващо състава на чл. 195, ал.2, вр. чл.194, вр. чл.26 НК, както е извършена и преквалификация на деянието в този смисъл. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно. С оглед депозираното изрично искане за разноски от гражданските ищци Н. С., Р. Ш., П. Д., Р. У., Д. Т., С. и Д. Г. и Б. Ф., чрез повереника им адв.М. в размер на по 250лв., за което са представени договори за правна помощ, направените от тях разноски пред ВКС за възнаграждение на повереник следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия К.. Предвид изложеното и на основание и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 218/17.07.2018г. на Апелативен съд гр. Пловдив, трети наказателен състав, постановено по ВНОХД № 689/2017г. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Н. Р. К. да заплати на гражданските ищци Н. С., Р. Ш., П. Д., Р. У., Д. Т., С. и Д. Г. и Б. Ф. сумата от по 250 / двеста и петдесет/лв. на всеки един, представляваща разноски пред ВКС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.