Р Е Ш Е Н И Е № 50074 Гр. София, 01.03.2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА ИВАНКА АНГЕЛОВА при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т. д. № 482/2022 год., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], чрез процесуален пълномощник, против решение № 199 от 24.11.2021 г., постановено по в. т. д. № 499/2021 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260073 от 11.05.2021 г. по т. д. № 53/2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик в обжалваната му част – за отхвърляне на предявените от настоящия касатор срещу „Дженерали застраховане“ АД искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 70 000 лв. (разликата между доброволно заплатените от застрахователя 80 000 лв. и претендираните 150 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат от ПТП, настъпило на 16.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2020 г., до окончателното изплащане на главницата. В касационната жалба се излага, че въззивното решение е неправилно на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК – материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд не е съобразил задължителните указания на ППВС № 4/1968 г. по приложението на чл. 52 ЗЗД и е нарушил регламентирания в него принцип за справедливост. Според касатора не са отчетени в достатъчна степен получените от процесното ПТП пет средни телесни повреди, претърпените пет хирургични интервенции в период от 15 месеца, времетраенето на постелния и възстановителния режим, наличието на трайни негативни последици върху опорно-двигателната му система, невъзможността за постигане на пълно възстановяване, както и редица други обстоятелства, които съдът е бил длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв следва да е справедливият размер на обезщетението. Моли се за отмяна на въззивното решение и за постановяване на друго, с което исковата претенция (чрез присъждане на още 70 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата) да бъде уважена. Претендират се разноски. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно приложението на чл. 52 ЗЗД с оглед принципа за справедливост на обезщетението за неимуществени вреди и критериите, които следва да се съобразяват при определяне на размера на същото. Ответникът по касационната жалба – „Дженерали застраховане“ АД, както и третите лица – помагачи С. В. М. и П. В. М., чрез процесуални пълномощници, с писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК изразяват становища за неоснователност на касационната жалба, като ответното дружество претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на оплакванията в жалбата по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за частично основателна, по следните съображения: За да достигне до обжалвания резултат по спорния във въззивното производство въпрос за обема на понесените от ищеца неимуществени вреди и съответно за размера на дължимото обезщетение, съставът на въззивния съд е съобразил представената медицинска документация, заключението по приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза и гласните доказателства, въз основа на които е намерил, че при ПТП на 16.11.2017 г. на пострадалия Д. Д. са причинени следните травматични увреждания: транскондилна фрактура на голямопищялната кост на десен крак, раздробена фрактура на костите на дясната подбедрица в дисталната им трета, счупване на ходилните (метатарзални) кости от първа до пета на десен крак, счупване на костите на лявата подбедрица в долната им трета, както и мозъчно сътресение. Във връзка с тях ищецът е претърпял пет хирургични интервенции през периода 16/17.11.2017 г. до 26.02.2019 г., като първата - непосредствено след ПТП, се изразява в открито наместване с вътрешна фиксация – тибия и фибула на десен крак с дистална плака за тибия и реконструктивна плака за фибула, тибия проксимално с кондилна плака на десен крак, метатарзални кости от първа до четвърта на дясно стъпало (първата с външен фиксатор и от втора до четвърта с Киршнерови игли). Счупванията на левия крак са фиксирани с дистална плака за тибия и Киршнерови игли за фибула. Тази оперативна интервенция е извършена със спинална анестезия, продължила е четири часа и след нея двата крака на ищеца са били имобилизирани с поставяне на гипс. Престоят му в болница е 15-дневен, а след това е изписан за домашно лечение. Следващите четири оперативни интервенции са извършени съответно на 08.01.2018 г., 16.05.2018 г., 26.09.2018 г. и 26.02.2019 г. и при тях са отстранявани имплантирани уреди от костите, като двете операции са с венозна анестезия, едната е със спинален блок и тази от 26.09.2018 г. – с интубационна анестезия. Ищецът е бил със стабилизиращи гипсови шини до първата рехабилитация; на постелен режим около шест месеца след ПТП; първите му опити за ставане от леглото с помощта на проходилка са около 4-4.5 месеца след ПТП; уврежданията на крайниците са определени от вещото лице като тежки, довели до трайно затрудняване на основната им функция – ходенето; ищецът е имал нужда от чужда помощ, за да се придвижва, както и от помощни средства за около 8-9 месеца след датата на травмата; през периода от 16.11.2017 г. до 10.12.2018 г. е бил в отпуск по болест заради временна нетрудоспособност; през целия този период той е имал болки, затруднени движения в дясната колянна и двете глезенни стави, мускулна слабост, като е посещавал личния си лекар, травматолози и рехабилитатори. При тези прегледи са установени намален обем на движенията в дясна колянна и двете глезенни стави, инактивитетна хипотрофия на мускулатурата и патологично костно преустройство – остеопороза. Според заключението на вещото лице ищецът е провеждал всички необходими лечебни и рехабилитационни процедури, предписани от съответните специалисти, като поставянето на мускулатурата на долните крайници в принудителен покой е довело до инактивитетна мускулна хипотрофия, проявявяща се в намален обем на мускулната маса, и намалена мускулна сила. Остеопорозата на костите на подбедриците е установена при ищеца с рентгенография на 13.07.2018 г., тя е локална и според вещото лице е последица от принудителното обездвижване, като за преодоляването ѝ е било необходимо възстановяване на физическата активност и пълноценно хранене. Към момента на изготвяне на експертизата (05.04.2021 г.) обемът на движения в двете глезенни и в колянната става е възстановен, като при достигане на крайните етапи на свиване ищецът е съобщил за поява на болка. Оздравителният процес при ищеца е приключил, макар че според вещото лице не може да има възстановяване на първоначалното състояние и при физически натоварвания, статични натоварвания и метеорологични промени при ищеца ще се появява болка. Съобразявайки вида на установените по делото травми, интензитета и продължителността на болките и страданията, провежданото лечение, промяната в начина на живот на ищеца, включително в трудовата му заетост до отшумяване на травмите, както и непреодоления до момента страх да се вози в автомобил и да шофира сам, въззивният съдебен състав е намерил, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД е 80 000 лв., колкото са били определени и изплатени от застрахователя. За формиране на извода, че на ищеца не се дължи обезщетение, по-голямо от посоченото, съставът на Апелативен съд – Пловдив е изложил съображения, че действително става дума за комплексна травма на двата долни крайника, от която ищецът се е възстановявал в продължение на една година след ПТП, като половин година той е бил изцяло неподвижен, на легло, налагало се е да разчита на помощта на други хора дори за ежедневното си обслужване; няколкото счупвания на долните крайници и поставените множество укрепващи елементи – плаки и пирони, са довели и до необходимостта от извършване на четири оперативни интервенции след първоначалната, за да бъдат отстранени; в периода след ПТП и докато е бил обездвижен при ищеца се е стигнало до мускулна хипотрофия и остеопороза на костите на подбедриците, както и че до момента той изпитва болки при физически натоварвания и при промяна на времето. Същевременно е установено, че една година след ПТП ищецът се е върнал на работата, която е изпълнявал преди и продължава да я работи и до момента, т. е. няма промяна в начина му на живот и в трудовата реализация извън едногодишния период, необходим за възстановяването му; процесът на лечението му е приключил без усложнения; подвижността на ставите му е възстановена; от твърдените в исковата молба душевни страдания е установено само, че до момента ищецът изпитва страх при возене в автомобил и не шофира сам; липсват доказателства за изпадане в безсъзнание до степен на комоционна кома след ПТП; изложените в исковата молба обстоятелства, че ищецът не е възвърнал в пълния обем движенията на наранените крайници и че прогнозата за пълното му възстановяване е негативна се опровергават от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. По отношение на установената при прегледа на 13.07.2018 г. остеопороза, въззивният съд въз основа на заключението на вещото лице е посочил, че както тя, така и мускулната хипотрофия са временни състояния, дължащи се на обездвижването на ищеца по време на лечението му. Въззивният съд е приел за недоказани негативните психологически последици, достигащи до състояние на дистрес с голяма продължителност и до посттравматичното разстройство, твърдения за които са изложени в обстоятелствената част на исковата молба, поради което е заключил, че същите не могат да бъдат взети предвид при определяне размера на обезщетението. Предвид изложеното въззивният съдебен състав е приел, че сумата от 80 000 лв. обезщетява справедливо ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, като е намерил, че този размер е съобразен освен с обсъдените по-горе обстоятелства относно характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, също и с общественото разбиране за справедливост, ориентир за което са нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и с конкретните икономически условия в страната към момента на настъпване на процесното ПТП – 16.11.2017 г. По правния въпрос, обусловил допускането на въззивното решение до касационна проверка, настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно задължителните постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, понятието „справедливост” в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а винаги е предпоставено от съобразяването на редица обективно съществуващи и конкретни обстоятелства. При телесни увреждания тези обстоятелства се изразяват в броя, характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици, степента на възстановяване, получените загрозявания и осакатявания и пр. Всички относими към установяване на обема на вредите обстоятелства, в това число и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, която има значение за обществено-оправданата мярка за справедливост, следва да бъдат обсъдени от съда и въз основа на анализа и съвкупната им оценка да се определи паричният еквивалент на вредите. Когато съдът е изброил релевантните за определяне на обезщетението факти, но не е формирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно е преценил последните, критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД се явява нарушен. С оглед отговора на правния въпрос, даденото от въззивния съд разрешение частично се отклонява от трайноустановената практика на ВКС, доколкото при спазване на принципните постановки на ППВС № 4/1968 г. е формиран неправилен оценъчен извод за размера на дължимото обезщетение - несъответен на обема, интензитета и продължителността на търпените от ищеца неимуществени вреди, и поради това - неотговарящ на критерия за справедливост на обезщетението. Необосновано въззивният съдебен състав е приел, че ищецът е бил възстановен напълно в рамките на една година след произшествието, тъй като сам е посочил, че неработоспособността му е установена по надлежния ред до 10.12.2018 г. включително. Не са обсъдени и взети предвид гласните доказателства (кореспондиращи и с данните от експертното заключение), че макар да е започнал работа след посочения период, ищецът не е бил в състояние пълноценно да изпълнява трудовите си задължения - свързани с тежки физически натоварвания по поддръжка на язовирни стени, колегите му са го „прикривали“, изпитвал е ежедневни болки и е приемал обезболяващи. Не са съобразени обясненията на вещото лице д-р П. М. в о. с. з. от 13.04.2021 г., че с оглед силната фрагментация при получените счупвания подбедрицата към момента на прегледа на ищеца все още не е възстановена, както и поставения от него акцент върху това, че при така получените тежки раздробяващи счупвания на крайниците не може да се говори за възвръщане на състоянието такова, каквото е било преди инцидента. При определяне на обезщетението от въззивния съд липсват данни да е отчетена възрастта на ищеца – 59-годишен към момента на произшествието, при която не може да се очаква бъдещо подобрение; както и като цяло не са адекватно оценени от решаващия съдебен състав: броят и сложността на проведените оперативни интервенции върху двата долни крайника, дългият период на лечение – повече от една година, дългият постелен период от 6 месеца и придобитите в резултат на обездвижването атрофия и остеопороза, броят на проведените рехабилитации и пр. При отчитане на изложените по-горе обстоятелства относно обема на понесените от ищеца неимуществени вреди и обществено-икономическата конюнктура към 2017 г. настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че справедливото обезщетение следва да възлиза на по-голяма от изплатената от застрахователя сума, а именно – на 100 000 лв. Ето защо обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковата претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 20 000 лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде присъдено застрахователно обезщетение в посочения размер, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2020 г. За разликата над 20 000 лв. до претендираните 70 000 лв. въззивното решение се преценява като правилно и следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта относно разноските, като въпросът следва да бъде пререшен съобразно изхода на спора, както следва: В полза на касатора следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 5 926 лв. – за трите инстанции, а в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 643 лв. – също за трите инстанции. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 199 от 24.11.2021 г., постановено по в. т. д. № 499/2021 г. по описа на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260073 от 11.05.2021 г. по т. д. № 53/2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик за отхвърляне на предявения от Д. Г. Д. срещу „Дженерали застраховане“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на сумата от 20 000 лв. (разлика между доброволно заплатените от застрахователя 80 000 лв. и дължимите 100 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат от ПТП, настъпило на 16.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2020 г. до окончателното изплащане на главницата, както и в частта относно разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД с ЕИК[ЕИК] на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на Д. Г. Д. с ЕГН [ЕГН] сумата от 20 000 лв. (разлика между доброволно заплатените от застрахователя 80 000 лв. и дължимите 100 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП, настъпило на 16.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2020 г., до окончателното изплащане на главницата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 5 926 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за трите съдебни инстанции. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 199 от 24.11.2021 г. по в. т. д. № 499/2021 г. на Пловдивския апелативен съд в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА Д. Г. Д. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Дженерали застраховане“ АД с ЕИК[ЕИК] сумата 643 лв. – съдебно-деловодни разноски за трите съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Решението е постановено при участието на С. В. М. с ЕГН [ЕГН] и П. В. М. с ЕГН [ЕГН] в качеството им на трети лица – помагачи на „Дженерали застраховане“ АД. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: