5 Р Е Ш Е Н И Е № 96 Гр.София, 23.07.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Костадинка Недкова при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1076 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 14.07.2011г., постановено по гр.д.№ 3891/11г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 28.01.2010г. по гр.д.№ 44896/09г. на Софийския районен съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.440, ал.1 ГПК, предявен от [фирма] против [фирма] и Г. А. П., [населено място] за признаване за установено, че автомобил марка „ISUZU”, модел „NКR” с ДК [рег.номер на МПС] не принадлежи на [фирма]. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответниците не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по изп.д.№ 20077510400391 по молба на взискателя Г. П. срещу длъжника [фирма] е извършен опис на автомобил марка „ISUZU”, модел „NКR” с ДК [рег.номер на МПС] и същият е предаден на отговорно пазене, за който ищецът по иска – настоящ касатор твърди, че е негова собственост. Решаващият състав е изложил съображения, че ищецът по иска по чл.440, ал.1 ГПК следва да проведе пълно и главно доказване, че длъжникът не е собственик на запорираната вещ и че имущественото право, върху което е насочено изпълнението, принадлежи на лицето, предявило иска. По делото е било представено само свидетелство на регистрация на МПС на името на ищеца. Прието е, че записването на автомобила на името на трето лице в свидетелството за регистрация представлява само индиция за спорния факт, но тъй като не е представен договор за прехвърляне на правото на собственост с нотариална заверка на подписите, то не е настъпил транслативният ефект за правото на собственост, поради което искът е отхвърлен. С определение № 10/11.01.2013г. по т.д.№ 1076/11г. ВКС, ТК, І отд. допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК за произнасяне по въпроса за разпределението на доказателствената тежест относно установяването на принадлежността на правото на собственост върху МПС по иск, предявен по реда на чл.440, ал.1 ГПК. Съгласно решение № І-24-52/29.06.2010г. по гр.д.№ 44895/09г. на СРС ответниците по иска по чл.440, ал.1 ГПК следва да докажат, че към момента на налагане на запора, собственик на вещта е длъжникът по изпълнението, докато според мотивите на съда в обжалваното решение доказването се свежда до установяване на принадлежността на имущественото право в патрумониума на ищеца. Становището на състава произтича от следното: Според определение № 184/13.03.2013г. по ч.гр.д.№ 50/13г. на ІІІ гр.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, правният интерес от провеждане на иска по чл.440 ГПК е налице при две кумулативни процесуални предпоставки – вещите, предмет на изпълнението да не са във фактическа власт на ищеца и срещу тях да е насочено изпълнението, а материалноправна предпоставка за уважаването на иска е доказването, че правото на собственост принадлежи на ищеца. При с предявяването на иск по чл.440 ГПК с претенцията се отрича, че правото, върху което е насочено принудителното изпълнение, принадлежи на длъжника, но това отричане на правата на длъжника се обосновава с твърдението в обстоятелствената част на иска, че правото принадлежи на ищеца. В решение № 61/24.02.2012г. по гр.д.№ 671/11г. на ІІІ гр.д. е дадено разрешение, че правен интерес от защита с иск по чл.440, ал.1 ГПК имат не само трети на изпълнителното производство лица, претендиращи да са притежатели на вещни права върху запорираната или възбранена вещ, но и трети лица, претендиращи да имат облигационни права да държат същата, ако техните права биха отпаднали в случай на изнасяне на вещта на публична продан. С оглед на тези разрешения относно характеристиката на иска по чл.440, ал.1 ГПК и активната материалноправна легитимация на ищеца, които се споделят от настоящия състав, ВКС извежда отговора на поставения правен въпрос. Разпределението на доказателствената тежест се извършва по правилото на чл.154, ал.1 ГПК като всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. С предявяването на отрицателния установителен иск по чл.440, ал.1 ГПК, че вещта, върху която е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника, е предоставена защита на трето на изпълнението лице. Третото лице разполага с исковата защита, доколкото негово право е засегнато от предприетите изпълнителни действия, което предопределя и обосноваване на правния му интерес в обстоятелствената част на исковата молба с твърдения относно принадлежността в патримониума на ищеца на конкретно вещно или облигационно право и с отричане на правото на собственост на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. В този смисъл, третото лице би могло да отрича правото на длъжника, като твърди, че той /ищецът/ е собственик на вещта, че притежава ограничено вещно право или облигационни права, които биха се погасили при публичната продан на вещта. Твърденията относно правата на ищеца и връзката им с вещта, предмет на изпълнението, обуславят съществуването на правния интерес от исковата защита. Доказването на посочени факти е определящо за основателността на претенцията, поради което по правилото на чл.154, ал.1 ГПК ищецът следва да докаже въведените с исковата молба твърдения за факти, които са релевантни за спорното право. В случай, че ищецът твърди, че вещта, върху която е насочено изпълнението му принадлежи, той следва да проведе пълно и главно доказване на правото си на собственост. Ако твърди ограничени вещни права или облигационни права – следва да докаже възникването и съществуването им и съответно, че същите са противопоставими на правото на длъжника. При въведено възражение относно правата на ищеца с твърдение, че длъжникът е собственик на вещта, то този факт подлежи на доказване от ответниците по иска. По изложените съображения отговорът на поставения правен въпрос е в следния смисъл: Доказателствената тежест за установяването на принадлежността на правото на собственост върху МПС по иск, предявен по реда на чл.440, ал.1 ГПК, се определя по правилото на чл.154, ал.1 ГПК. Ако ищецът основава интереса си от търсената с иска защита на твърдение, че е собственик на вещта, той следва да проведе пълно и главно доказване на правото си на собственост. Ако ответниците твърдят, че собственик на вещта е длъжника по изпълнението, следва до кажат правата на длъжника, които изключват правото на ищеца. На основание чл.291, т.1 ГПК ВКС обявява за правилно разрешението, дадено с обжалваното въззивно решение. По същество на касационна жалба. С оглед на отговора на поставения по реда на чл.280, ал.1 ГПК правен въпрос, изводите на въззивния съд относно разпределението на доказателствената тежест по иска по чл.440, ал.1 ГПК са правилни. Независимо от това решението на СГС в частта, с което е прието, че ищецът не е доказал правото си собственост върху автомобила, е постановено в нарушение на материалния закон – основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. На основание чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да се отмени и да се постанови ново решение по съществото на спора, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Според решаващия състав, свидетелството за регистрация на автомобила представлява само индиция за спорния факт за принадлежността на вещта и тъй като не е представен договор за прехвърляне на правото на собственост с нотариална заверка на подписите, то не е настъпил транслативният ефект за правото на собственост. С решение № 874/18.11.2009г. по гр.д.№ 4074/08г. на ІІІ гр.о. и решение № 792/12.01.2011г. по гр.д.№ 281/10г на ІІІ гр.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, свидетелството за регистрация на автомобила е официален свидетелстващ документ, съставляващ доказателство относно съдържащите се в него изявления, включително и относно собственика на съответния автомобил. В случая, видно от свидетелството за регистрация от 02.01.2003г. собственик на автомобила, върху който е насочено изпълнението, е [фирма] – ищецът по иска. Документът не е оспорен, не са въведени възражения и не са представени доказателства, които да го опровергават. По тези съображения съставът на ВКС намира, че ищецът е доказал твърдението си в исковата молба, че е собственик на автомобила, върху който е насочено изпълнението, поради което предявеният иск за признаване за установено, че вещта не принадлежи на длъжника по изпълнението, е основателен и следва да се уважи. По разноските. Ответниците следва да заплатят направените от касатора разноски по делото, които съдът изчислява на сумата от 1390 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 14.07.2011г. по гр.д.№ 3891/11г. от Софийския градски съд, като ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен по реда на чл.440, ал.1 ГПК от [фирма], [населено място], [улица] против [фирма], [населено място], [улица] Г. А. П., [населено място], [улица], ап.12, че автомобил марка „ISUZU”, модел „NКR”, двигател 791646, рама NNANLR01E02000740, с ДК [рег.номер на МПС] не принадлежи на [фирма]. ОСЪЖДА Е и”Е., [населено място], [улица] Г. А. П., [населено място], [улица], ап.12, да заплатят на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 2390 лв. /Хиляда триста и деветдесет лв./ - разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.