Р Е Ш Е Н И Е № 45 София 04.03.2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на пети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 197 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от З. И. С. чрез адв.И. Г. срещу решение от 20.12.10г.по в.гр.дело № 6241/10г.на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решението от 10.12.2009г.по гр.дело № 23033/08г.на Софийски районен съд,33 състав.С него са отхвърлени предявените от същата страна искове против [фирма],както следва : първият с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.с чл.266 ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 4 638 евро,представляваща незаплатено възнаграждение по договор за изработка от 6.08.2003г.за изработване на идеен проект за офис сграда с ресторант;вторият с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.с чл.266 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 599 евро,съставляваща незаплатено възнаграждение по договор за изработка от 6.08.2003г.за доработка на проекта на горните три етажа от жилищна сграда с подземни гаражи и третият с правно основание чл.79 ал.1 вр.с чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата 2800 евро,съставляваща обезщетение за пропуснати ползи от виновното неизпълнение на задължението на ответника по договора от 6.08.2003г.да съгласува изготвения от ищцата идеен проект на офис сграда с ресторант,ведно със законната лихва върху посочените суми,считано от 12.08.08г. С определение № 1065 от 11.10.12г.на ІV г.о.на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: при липса на писмен документ,който да материализира съгласието, счита ли се за приета по смисъла на чл.264 ЗЗД изпълнената/пълно или частично/ работа по договор за изработка, ако възложителят фактически използва изработеното,като разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС - решение № 5 от 15.03.10г.по т.дело № 390/09г.на І г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК. Според посочената задължителна съдебна практика при договора за изработка възложителят дължи възнаграждение за приетата работа – чл.266, ал.1 ЗЗД, като възраженията му за неправилно изпълнение следва да се заявят при приемането – 264, ал.2 ЗЗД. Липсата на възражения при фактическото приемане се приравнява на одобрение - признание, че изработеното съответства на договора – чл.264, ал.3 ЗЗД. В същата хипотеза и полезността на работата за възложителя по чл.267, ал.1, изр.2 ЗЗД, е основание за ангажиране на отговорността му за заплащане на обезщетение. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че на 6.08.2003г.страните са сключили договор за изработка,по силата на който инвеститорът - ответникът [фирма] възлага,а проектантът – ищцата З. С. приема да извърши срещу възнаграждение проектиране на следните обекти :” офис сграда с ресторант” и „жилищна сграда с подземни гаражи” в УПИ кв. м.М. л –з [населено място].Съдът е приел за безспорно между страните,че ищцата е изпълнила задължението си да изработи проекта за „жилищна сграда с подземни гаражи”,който е приет от ответника без забележки,одобрен от съответната община и в съответствие с него е изпълнено строителството,както и че ищцата е получила от ответника договореното възнаграждение.От заключението на техническата експертиза било установено,че по време на строителството на жилищната сграда е извършено допълнително частично препроектиране на част от трите последни етажа от ищцата,което е одобрено на 10.05.03г.от СО,район”В.”.Съдът е изложил съображения,че от доказателствата по делото не било установено по чие искане е извършено това препроектиране и дали строителството на последните три етажа от жилищната сграда е осъществено в съответствие с него или с първоначално одобрения проект,поради което е направен извод,че искът за сумата от 599 евро –възнаграждение за препроектирането, е неоснователен.По отношение на идейния проект за „офис сграда с ресторант” съдът е счел, че не е приет от ответника с двустранно подписан протокол съгласно раздел V чл.3 от процесния договор ,не е одобрен и по надлежния ред от СО,Д.,поради което ответникът е сключил с трето лице договор за неговата цялостна изработка,в съответствие с който е изпълнено строителството.Тъй като ищцата не е изпълнила задълженията си по процесния договор за изработка в частта му относно „офис сграда с ресторант”,според съда не са налице предпоставките на чл.266 ал.1 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на договореното възнаграждение и искът за заплащане на сумата 4638 евро е отхвърлен.Поради неоснователността на втория иск е неоснователен и третия иск за обезщетение за пропуснати ползи от виновно неизпълнение от страна на ответника да съгласува изготвения идеен проект за „офис сграда с ресторант”. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК.Жалбоподателката моли решението да бъде отменено и исковете – да бъдат уважени. Ответникът по жалбата [фирма] [населено място] не заявява становище. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното въззивно решение на основание чл.291 ал.2 ГПК,намира следното: Касационната жалба е частично основателна. Обжалваното решение е неправилно в частта,с която съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД във вр.с чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата 599 евро,съставляваща незаплатено възнаграждение по договор за изработка от 6.08.2003г.за доработка на проекта на горните три етажа от жилищна сграда с подземни гаражи.Установено е по делото от назначената техническа експертиза,че в процеса на строителството на жилищната сграда е извършено допълнително препроектиране на част от трите последни етажа от процесната сграда от арх.С..Вещото лице не е констатирало наличието на документи за възлагане на препроектирането от страна на ответното дружество и за приемането на преработките,но е категорично в заключението си,че има направена преработка на архитектурните проекти на последните три етажа на жилищната сграда,одобрена по съответния ред.С оглед отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване на решението,следва да се приеме,че възложителят дължи възнаграждение на изпълнителя за извършеното допълнително частично препроектиране на част от трите последни етажа на процесната сграда,тъй като е приел работата без възражение,след като е представил преработения проект за одобрение по съответния ред и работата е полезна за него.Видно от заключението на техническата експертиза дължимото възнаграждение за преработка на трите последни етажа е в размер на 547.54 евро.В този размер искът е основателен и следва да бъде уважен. По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о.на ВКС намира,че в частта,с която е отхвърлен искът за сумата 547.54 евро въззивното решение следва да се отмени като неправилно и претенцията да се уважи в посочения размер. В останалата обжалвана част решението следва да бъде оставено в сила.Правилно е отхвърлен искът с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.с чл.266 ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 4 638 евро,представляваща незаплатено възнаграждение по договор за изработка от 6.08.03г.за изработване на идеен проект за офис сграда с ресторант.Жалбоподателката не е доказала,че е изправна страна по договора за изработка,т.е.че е изготвила идейния проект за офис сградата съобразно техническите норми,без съществени недостатъци.По иск,предявен от [фирма] против З. С., с влязло в сила решение от 20.03.08г.по гр.дело № 7808/06г.на СРС,26 състав /потвърдено от СГС с решение от 26.11.09г.по гр.дело № 1790/08г.и определение № 403 от 25.06.10г.по т.д.№ 132/10г.на ВКС,ІІ т.о.по чл.288 ГПК,с което не е допуснато касационно обжалване /е прието,че С. не е изпълнила точно задължението си за изработване на проект за един от обектите на договора от 6.08.03г. – офис сграда с ресторант и по – конкретно,че изработеният от нея идеен архитектурен проект е некачествен,което е довело до отказ на компетентните административни органи за съгласуването и одобряването му.Приетият за безспорно установен факт,че изпълнението на проекта е неточно и че липсва възможност за поправяне на извършената работа,са мотивирали въззивният съд да счете за осъществени предпоставките на чл.265 ал.1 пр.3 ЗЗД за намаляване на договорното възнаграждение с авансово платената сума за изготвянето на този проект в размер на 1634.50 евро.Ето защо следва да се приеме,че възраженията на жалбоподателката във връзка с изпълнението на договора относно идейния проект „офис сграда с ресторант”са преклудирани . Правилно е решението и в частта,с която е отхвърлен искът за обезщетение за пропуснати ползи от виновно неизпълнение на ответника да съгласува изготвения идеен проект за „офис сграда с ресторант” след връщането му от компетентните административни органи по изложените по-горе съображения относно неизправността на жалбоподателката по договора за този обект. С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените разноски за трите инстанции съобразно уважената част от исковете в размер на 242.66 лв,а решението следва да се отмени и в частта,с която са присъдени разноски в полза на [фирма] над сумата 420 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 20.12.10г.,постановено по в. гр.дело № 6241/10г.на Софийски градски съд В ЧАСТТА,с която е отхвърлен искът по чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата 547.54 евро,както и В ЧАСТТА,с която са присъдени разноски в полза на [фирма] над сумата 420 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] [населено място], кв.Л., [улица]бл. вх. ет. ап. да заплати на З. И. С. ,ЕГН [ЕГН],жив.гр.С, [улица] ет ап. на основание чл.266 ал.1 ЗЗД сумата 547.54 евро,представляваща възнаграждение за доработка на на горните три етажа от жилищна сграда с подземни гаражи в кв.,УПИ ,м.М. л,както и разноски за трите инстанции в размер на 242.66 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.