Ключови фрази
иск за изваждане от жилище в ЖСК * спиране на производството по делото * неправилна правна квалификация * преюдициално значение

Р Е Ш Е Н И Е

        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                   

                   № 75

 

         

     София, 17.02.2009 год.

 

 

  

            Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:

 

     Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

  Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

                                                                      ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

    

 

            като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№2300 по описа за 2008г. на второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. К. Й. от гр. С. срещу определение №911 от 08.07.08г. по ч.гр.д. №2542/08г. на Софийски градски съд, ІV-А ГО.

Ответникът в произвото И. И. Н. оспорва частната жалба. Счита, че тя е недопустима, тъй като нито в нея, нито в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се сочат основания за допускане на касационно обжалване. Изложени са и доводи за неоснователност на частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на частната жалба, приема следното:

Частният жалбоподател И. Й. е ответник по гр.д. №10396/06г. на СРС, 44 с-в, образувано по иск с правно основание чл.38а от ЗЖСК, предявен от И. Н. , за предаване владението върху апартамент №62 и мазе №10, находящи се в сградата на ЖСК „Български художник”. В рамките на производството пред районния съд, Й. е поискал по реда на чл.308 и сл. от ГПК /отм./ делото да бъде спряно, до приключване на спора по гр.д. №15475/07г. по описа на СРС, 49 с-в, който е по установителен иск за собственост върху същия имот, предявен от И. К. Й. срещу ЖСК „Български художник”. Посочил е, че постановяването на едно осъдително решение по иска с правно основание чл.38а от ЗЖСК, преди да бъде установено правото на собственост върху същия имот, сериозно ще затрудни упражняването на правото му на собственост, включително и възможността да владее собствения си имот.

С определение от 29.02.08г. по гр.д. №10396/06г., след като е приел, че е сезиран с искане по чл.308 и сл. от ГПК /отм./, съдът е отказал допускането на обезпечение, тъй като такова искане може да прави само ищецът, но не и ответникът по един иск.

С обжалваното в настоящото производство определение №911 от 08.07.08г. по ч.гр.д. №2542/08г. на Софийски градски съд, ІV-А ГО, първоинстанчионното определение е оставено в сила с аналогични мотиви.

В частната жалба на И. Й. срещу въззивното определение се правят оплаквания, че съдилищата неправилно са квалифицирали искането му като такова за обезпечение на предявения иск. В действителност се искало спиране на производството по делото по реда на чл.182 от ГПК /отм./. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и на СГС. Представени са решения №234/23.02.01г. по гр.д. №1225/00г. на V ГО на ВКС; №688/09.07.03г. по гр.д. №593/02г. на ІV ГО на ВКС и определение от 31.10.03г. по гр.д. №3764/03г. на ІV-В ГО на СГС, съгласно които правната квалификация на предявения иск се дава от съда, а не от ищеца.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира частната жалба за допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК определение на въззивния съд.

Налице е и основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Действително, при определяне на правното естество на искането на И. Й. по молбата му от 27.02.08г. по гр.д. №10396/06г. на СРС, съдът се е доверил на правната квалификация на това искане, направена от Й. – чл.308 от ГПК, вместо да даде вярната квалификация – че се касае за искане по чл.182, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./ за спиране на производството по делото до приключването на друг преюдициален спор. Въззивният съд не е отстранил тази грешка. По този начин съдилищата са процедирали в противоречие с посочената практика на ВКС и СГС – т.е. налице е произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата. Следва да се посочи, че макар посочената практика на ВКС и СГС да е във връзка с определяне на правната квалификация на предявения иск, тя намира приложение и по аналогичния въпрос за даване на вярната правна квалификация на всички останали процесуални искания, с които е сезиран съдът.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Действително - искането на И. Й. е за спиране на производството по предявения срещу него иск по чл.38а от ЗЖСК, до приключване на висящия спор по друго дело за собственост между него и ЖСК „Български художник”. Давайки невярна квалификация на това искане, съдилищата са се произнесли недопустимо по искане за допускане на обезпечение, с каквото не са били сезирани. Това налага обезсилване на постановените определения и връщане на делото на СРС за произнасяне по искането за спиране на производството по делото.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА до касационно обжалване частната жалба на И. К. Й. от гр. С. срещу определение №911 от 08.07.08г. по ч.гр.д. №2542/08г. на Софийски градски съд, ІV-А ГО.

ОБЕЗСИЛВА определение №911 от 08.07.08г. по ч.гр.д. №2542/08г. на Софийски градски съд, ІV-А ГО и определението от 29.02.08г. по гр.д. №10396/06г. на СРС, 44 с-в.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 44 с-в, за произнасяне по искането на И. К. Й. за спиране на производството по делото, съдържащо се в молбата му от 27.02.08г. Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: