Р Е Ш Е Н И Е № 293 гр. София, 21.03.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Галина Тонева при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Михайлова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1190 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Ш. Н. К. против решение № 350 от 5.08.2016 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 331/2016 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че съдът не е анализирал и обсъдил доказателствата и доказателствените средства и не е вникнал в същността на доводите, които е навеждала защитата; основавал се е на протокол за оглед, който не е отразявал реалното разположение на вещите на пострадалата върху пътното платно към момента на настъпилото пътнотранспортно произшествие, а това е довело до различните изводи на вещите лица относно мястото на удара, мястото на пресичане на пешеходката и скоростта на управляваното от подсъдимия К. моторно превозно средство; неоснователно се усъмнил в безпристрастността на св. Н., чиито показания кореспондирали с показанията на св. Я. и св. Ц. И.; по делото били приобщени снимки, предоставени от вещото лице М. Г., без да е ясно откъде ги е получила и макар да е специалист в областта на медицината, тя е изразявала становище по автотехнически въпроси; не са били обсъдени и важни обстоятелства, които биха довели до промяна в резултатите от заключението на експертите. Намира наложеното наказание за явно несправедливо, тъй като не е отчетено в пълнота съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата К.. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или неговото изменение, като се намали наложеното наказание. В съдебно заседание защитникът (адв. Е.) поддържа жалбата и акцентира върху основните съображения в нея. Повереникът (адв. Д.) на частния обвинител настоява въззивното решение да бъде оставено в сила, тъй като не са били допуснати нарушения и наложеното наказание на подсъдимия е справедливо. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 3.07.2015 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 5672/2013 г. подсъдимият Ш. Н. К. е признат за виновен в това, на 16.01.2008 г. в [населено място], при управление на моторно превозно средство да е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 ЗДП и по непредпазливост да е причинил смъртта на М. Й. К., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от една година лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимият е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от две години. В негова тежест са възложени разноските по делото. С решение № 350 от 5.08.2016 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 331/2016 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Тя съдържа доводи, развити по сходен начин и пред въззивния съд, които в мотивите на решението са получили изчерпателен и законосъобразен отговор. Аргументите на жалбоподателя, че органите, извършили огледа на местопроизшествието не са могли да овладеят интензивния трафик, което се установявало от някои снимки във фотоалбума; че показанията на св. Н. кореспондирали на показанията на св. Я. и на св. Ц. И., които твърдели, че ударът е станал почти непосредствено пред тях и подсъдимият е спрял след около 10 метра, по естеството си представляват оплаквания за необоснованост на възприетите фактически положения, свързана с оценката на доказателствените материали. Необосноваността обаче не е касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК и не може да доведе до отмяна на въззивното решение. Установените от съда по същество фактически обстоятелства не подлежат на преразглеждане от Върховния касационен съд. Въззивният съд притежава суверенното правомощие да преценява по свое вътрешно убеждение доказателствата, които анализира и въз основа на оценените като достоверни доказателства изгражда фактическите си изводи. Ето защо, въпросите какво се установява от едни или други свидетелски показания и дали възприетите фактически обстоятелства са в съгласие със събраните по делото доказателства, са въпроси от фактическо естество, които се решават от съда, разглеждащ делото по същество. Мотивите разкриват, че Софийският апелативен съд отново е подложил на обсъждане и аналитична преценка съвкупността от доказателствени материали и не е пренебрегнал показанията на св. Ц. И. и св. Я.. Противното твърдение в този аспект на жалбоподателя не се оправдава от съдържанието на решението. Вярно е, че при оценката за достоверност на показанията на св. Н. съдът неправилно е отчитал етапа, на който те са били дадени. Посоченото съображение обаче, с което съдът е счел за необходимо да допълни аргументацията си, в случая не е изиграло решаваща роля и значение. Изложени са достатъчно други, законосъобразни и убедителни мотиви защо процесуално допустимите показания на св. Н. са били счетени за недостоверни. Те са били внимателно и задълбочено анализирани и оценени както поотделно, така и в съвкупност с останалите доказателствени източници, в т.ч. и проверени от гледна точка на конкретната обстановка и условия, при които св. Н. е могъл да придобие възприятия за релевантни по делото факти и близостта в отношенията му с подсъдимия К.. При това положение няма съществено нарушение на процесуалните правила, предназначени да обезпечат правилно формиране на вътрешното убеждение. Мотивите на въззивния съдебен акт дават отговор и на въпроса относно приобщените по делото снимки от огледа с информация за района и обектите на местопроизшествието, поради което няма основание да се приеме, че експертите са се облягали на процесуално недопустими доказателствени материали при специализираните си изследвания. Според отразеното от въззивния съд вещото лице М Г. е участвала в комплексна експертиза, при която поначало експертите с различни специалности, въз основа на резултатите от проведените изследвания на всеки от тях в съответната област, формулират общи, крайни изводи. Софийският апелативен съд е разгледал и възражението на жалбоподателя, че органите, които извършили огледа на местопроизшествието, не могли да овладеят трафика на моторните превозни средства, а това повлияло на разположението на вещите на пострадалата на пътното платно, особено на ръкавиците й, които поради незначителното си тегло, е могло да бъдат лесно разместени. Като цяло тези съображения са насочени да опровергаят възприетото от въззивния съд фактическо положение, че местопроизшествието е било запазено, а оттам и дадената оценка на експертните заключения, които съдът е използвал при изграждане на своите изводи. Софийският апелативен съд стриктно е изпълнил процесуалното си задължение да подложи на необходимата обстойна и всестранна оценка заключенията на експертите наред с останалите доказателства по делото, приемайки че вещите лица пълно, ясно и обосновано са отговорили на поставените им въпроси и при експертните си изследвания са работили в правилни изходни данни, в т.ч. данните, залегнали в протокола за оглед на местопроизшествието. При оценката си на експертните изводи съдът не се е ограничил само до позоваване на тях, а изрично е посочил фактите, които са се потвърждавали от специализираните заключения. В жалбата липсват конкретни доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В рамките на възприетите фактически положения правната квалификация на деянието на подсъдимия К. е законосъобразна. Върховният касационен съд не намира и явна несправедливост на наказанието, която да налага намаляването му. Наложеното наказание държи сметка за всички установени смекчаващи отговорността обстоятелства, включително за прекомерната продължителност на процеса. Съпричиняването на пострадалата е било адекватно отчетено в съответствие с относителната му тежест. Правилно не е била игнорирана и информацията за предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, които очертават негативен детайл от характеристиката на подсъдимия К. като водач на моторно превозно средство. Съвкупно определената санкция отговаря на тежестта на престъплението, на данните за личността и останалите обстоятелства, както и на необходимостта да се постигнат изцяло целите, посочени в чл. 36 НК. Предвид отсъствието на касационно основание решението на Софийския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 350 от 5.08.2016 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 331/2016 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: