2 . стр. от решение по гр.д. № 727/2009 на Върховния касационен съд, ІV ГО РЕШЕНИЕ № 746 С., 05 януари 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на трети ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 727 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на К. окръжен съд от 27.01.2009 г. по гр.д. № 84/2008, с което по реда на чл. 218з ГПК (отм.) е уважен частично предявеният иск за изплащане на трудово възнаграждение по чл. 270 КТ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправния въпрос за тежестта на получателя на едно плащане да докаже основанието, на което го е получил. По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че платецът на една парична сума може да посочи основанието, на което извършва плащането. Какво е правното значение на неговото изявление е отделен въпрос. Когато обаче платецът не е посочил основание за извършеното плащане, не е в негова тежест да го докаже. Обратното, в тежест на получателя е да докаже основанието, на което е получил плащането. Така се разпределя доказателствената тежест както когато платецът претендира връщане на даденото без основание, така и когато длъжникът възразява, че е погасил претендираното задължение. В първия случай ответникът трябва да докаже основанието, на което е получил плащането, а във втория – в погашение на кое друго свое вземане е получил плащането или въобще на какво друго основание го е получил. Платецът черпи правото си от извършеното плащане и затова трябва да го докаже, получателят черпи своето правото от основанието за получаване на паричната сума и затова трябва да го докаже. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че за времето на действието на трудовия договор ответникът дължи на ищеца трудово възнаграждение в размер на 21.875,00 лева, което не е изплатено на ищеца. Представените разходни касови ордери за 25.000 лева, макар и подписани от ищеца не доказват това плащане, тъй като в тях не е посочено като основание “трудово възнаграждение” и няма данни да са осчетоводени. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че извършените от ответника плащания не може да бъдат отнесени към задължението му за плащане на претендираното трудово възнаграждение. Обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – разгледано от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че според анекса от 05.06.2002 г. към трудовия договор между страните за периода от 01.08.2002 до 28.02.2003 г. на ищеца се дължи трудово възнаграждение в размер на 21.875,00 лева. С разходни касови ордери от 22.12.2002 и 10.02.2003 г. ищецът е получил от ответника общо сумата 25.000,00 лева, като в основанието за плащане е посочено „траншове” (частични плащания). По делото не са представени доказателства ответникът да има към ищеца други парични задължения нито да е налице друго основание, на което ищецът да е получил тези плащания. Без правно значение са обстоятелствата дали ищецът е начислявал трудово възнаграждение за ищеца по ведомост и дали е осчетоводил извършените плащания. Изпълнението на задължението за изплащане на трудово възнаграждение може да бъде доказано с всякакви писмени доказателства, а неизпълнението на задължението за водене на счетоводство няма гражданскоправни последици. Видно от изложеното ответникът е изпълнил задължението си да плати на ищеца уговореното трудово възнаграждение за времето от 01.08.2002 до 28.02.2003 г., поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. На ответника П. [фирма], Д. следва да бъде присъдена сумата 2.720,50 лева разноски за всички инстанции. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на К. окръжен съд от 27.01.2009 г. по гр.д. № 84/2008. ОТХВЪРЛЯ иска на В. Ц. Й., ЕГН [ЕГН] срещу П. [фирма], Д. за сумата 24.500,00 лева на основание чл. 270 КТ със законите лихви на основание чл. 86 ЗЗД. ОСЪЖДА В. Ц. Й., ЕГН [ЕГН] да заплати на П. [фирма], Д. на сумата 2.720,50 лева разноски за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.