Р Е Ш Е Н И Е № 345 гр.София, 16 октомври 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурор от ВКП ТОМА КОМОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1198/2014 г. на ВКС, ІІІ наказателно отделение и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от във вр. с чл. 348, ал.1 от НПК, по искане за възобновяване от осъдения А. М. И. /назовано”жалба”/, против влязло в сила въззивно решение № 53 16.04.2014 год. по ВНОХД № 1056/2014 год. на Окръжен съд гр.Стара Загора, с което е потвърдена присъда №13/28.01.2014г. по НОХД № 1584/2013г. на Районен съд гр.Казанлък. От съдържанието на искането се извеждат оплаквания за допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1,т.т.1 и 3 от НПК поради твърдение, че осъденият И. не е извършил престъпленията, за които е признат за виновен; направените от него самопризнания за авторството на деянията са в резултат на упражнено полицейско насилие; наложените наказания са завишени. Иска отмяна по реда на възобновяването на посочените съдебни актове и връщане делото за ново разглеждане или намаляване на наложените наказания. В съдебно заседание пред ВКС осъденият А. И. в своя лична защита и назначеният на осъдения по реда на чл.94, ал.1,т.6 от НПК служебен защитник - адвокат В. Д. А. от САК, поддържат искането за възобновяване по изложените в него доводи и искания. В пледоарията си защитата изтъква, че направените самопризнания на осъдения неправилно не са отчетени и като смекчаващо вината обстоятелство; не е взето предвид заключението на съдебно-психиатричната експертиза ,според което И. страда от психично заболяване; съдът не се е съобразил и с ниската стойност на отнетото имущество ; не е обсъдена възможност за приложение на чл. 55 от НК . Прокурорът от ВКП счита съдебните актове за правилни. Не са допуснати нарушения при формиране на изводите за авторството на деянието, а определеното наказание е справедливо. Подсъдимият е направил пълни признания, подкрепени от останалите доказателства; правилно наказанието е определено при баланс на определящите отговорността обстоятелства. Няма място за чл. 55 от НК, тъй като деянията са извършени непосредствено след като осъденият е изтърпял поредното наказание лишаване от свобода. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, НАМЕРИ СЛЕДНОТО: Искането за възобновяване е допустимо. Подадено е в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 пр. 1 от НПК срещу въззивно решение на окръжен съд, постановено на 16.04.2014 год., което не е подлежало на касационно обжалване и е влязло в сила на същата дата. Разгледано по същество, искането за възобновяване Е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда №13/28.01.2014г. по НОХД № 1584/2013г. по описа на Районен съд гр.Казанлък подсъдимият А. М. И., [ЕГН] е признат за виновен в това, че при продължавано престъпление на 30.09.13г. в [населено място], на три пъти е запалил имущества със значителна стойност – товарен автомобил марка „Пежо Боксер” с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на Н. З. Н. на стойност 4 500 лв.; лек автомобил марка „Фиат К.” с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на П. Д. Т. на стойност 1700 лв.; лек автомобил марка „Опел А.” с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на В. Г. В. на стойност 1200 лв., имущество на обща стойност 7 400 лв., поради което и на основание чл. 330, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален строг режим – в затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда подсъдимият А. М. И. е признат за виновен и в това, че на 30.09.13г. в [населено място], при продължавано престъпление - на три пъти, в условията на опасен рецидив и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 161,80 лв. от владението на собствениците им Н. З. Н., П. Д. Т. и В. Г. В., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал.1 , т. 3 във вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест години при първоначален строг режим – в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо най-тежкото от наложените наказания с присъдата, в размер на шест години лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25, ал. 1 и вр. чл. 23, ал. 1 от НК общото на-тежко наказание е групирано с наказанието, наложено на подсъдимия А. М. И. по влязлата в сила присъда по НОХД № 561/2013г. на Окръжен съд гр.Стара Загора и му е определено наказание - лишаване от свобода за срок от шест години при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанията по горепосочените дела. Разноските от 245 лева са възложени в тежест на подсъдимия. По жалба на подсъдимия е образувано внохд№1056/2014 год. на Окръжен съд гр.Стара Загора, по което с решение № 53 от 16.04.2014 год. присъдата е потвърдена. Недоволството на искателя И. от осъждането с твърдение, че не е извършил престъпленията, за които е признат за виновен, а признанието на авторството на деянията бил извършил в резултат на полицейско насилие, не намира подкрепа в установените данни по делото. Привличането на И. като обвиняем и разпитът в това му качество са протекли в присъствието на служебния защитник адвокат Е. Б. С. от АК гр.Казанлък. От съдържанието на протокола за разпит на обвиняем /спр. л.38 от досъд.произв., приобщен на съдебното следствие/ е видно, че обвиняемият И. е бил предупреден за правото си на защита, съгласно разпоредбите на НПК, изложил е във формата на свободен разказ обстоятелствата, свързани с предмета на обвинението. Следователно е напълно голословно твърдението за неправомерно въздействие в хода на процеса върху волята на подсъдимия. В съдебното производство пред първостепенния съд, преди започване на съдебното следствие по общия ред, публично и пред страните отново е заявил недвусмислено признаването на фактите на обвинението. Първоинстанционното производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият А. И. е направил признанието на фактите на обвинението в присъствието на защитник, при пълното съзнаване на последиците от своето изявление, като изрично се е съгласил за установяването им да не се събират доказателства в съдебната фаза. В изпълнение задължението си по чл. 372, ал.4, вр. чл. 371, т.2 от НПК първостепенният съд е проверил, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с определение е обявил, че при постановяването на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт. Изводите, че И. е автор на инкриминираните деяния не произтичат единствено от неговите самопризнания, които са дали началото на посочената диференцирана съдебна процедура, а на изводите, че те се подкрепят от събраните доказателствени източници, които са проверени за достоверност и са анализирани поотделно и съвкупно от съдебните инстанции, поради което е спазен и принципът в чл.116, ал.1 от НПК, според който обвинението и осъдителната присъда не могат да се основават само на самопризнанията на подсъдимия. Авторството на деянието е установено от съвкупната оценка на показанията на свидетелите П. Т., В. В., Н. Н., З. Т., П. Д., Г. Г., П. Н., Р. К., от експертните заключения на дактилоскопна експертиза /л.89, досъд.произв./; пожаротехническата експертиза /л.98-102, досъд.произв./; автотехническа оценителна експертиза /л.105-111, досъд. произв./ ; съдебно-оценителна експертиза /л. 123-127, досъд. произв./;от протоколите за оглед на местопроизшествие; протокол за взимане на обтривки и микроследи от лица и обекти; протоколи за доброволно предаване; протокол за обиск на лице /л. 49 от досъд. произв./ ; свидетелства за регистрация на процесните леки автомобили на пострадалите лица. Безспорно е установено по делото, че вещите предмет на кражбите от леките автомобили са намерени и иззети от фактическата власт на подсъдимия. Иззети са и запалителни средства кибрит и флакон с бронз. Данните за вида и произхода на запалителните вещества, причинили палежите, са установени от иззетите от ръцете на подсъдимия микро следи, които категорично установяват, че подсъдимият е автор на деянията. Не е допусната явна несправедливост на наложените на осъдения наказания за извършените в съвкупност престъпления. При установените факти, определящи индивидуализацията на отговорността му и редът по който е решено делото /спр. чл.373, ал.2,вр. чл.372, ал.4 от НПК/, основателно е приложен привилегирования режим за определяне на наказанието по чл. 58а, ал.1 от НК, вр. с чл. 54 от НК за всяко от престъпленията за които А. И. е признат за виновен. Осъденият се е ползвал от облекчен режим на наказване – по чл.58а от НК, с редуциране с една трета размера на определеното му наказание за всяко от извършените в съвкупност престъпления. Въззивната инстанция е проконтролирала дейността на първостепенния съд относно приложението на чл. 58а от НК. В мотивите на въззивното решение окръжният съд е отговорил аргументирано по чл. 339, ал. 2 от НПК защо приема за неоснователни доводите на подсъдимия и на служебния защитник за явна несправедливост на наказанията. Те са определени правилно в хипотезата на чл. 58а, ал.1 вр. чл. 54 от НК при отчитане съотношението на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Липсват каквито и да било данни, обуславящи многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Законосъобразно са анализирани лошите характеристични данни на подсъдимия и обремененото му съдебно минало от многобройни осъждания, извън осъжданията, отразяващи се на квалификацията опасен рецидив за престъплението по второто обвинение. И двете деяния са извършени непосредствено след изтърпяване на друго наказание за престъпление от общ характер /двадесет дни след като подсъдимият е изтърпял наказание “лишаване от свобода” по друга влязла в сила присъда/. Вярно са ценени като смекчаващи вината ниския размер на предмета на престъплението по чл. 196 от НК; разкаянието и съжалението за извършеното деяние по чл. 330, ал.1 от НК. Принципно вярно е становището на въззивния съд, че когато производството се разглежда по реда на чл. 371,т.2 от НПК направените самопризнания от подсъдимия не трябва да се отчитат и при индивидуализацията на наказанието. Но това принципно положение търпи корекция в случаите, в които подсъдимото лице е заело такава позиция още в досъдебната фаза на процеса като неотклонно и непрекъснато оттогава и в съдебната фаза е поддържало самопризнанието и е съдействало за разкриване на обективната истина по делото. В този смисъл се е произнесъл и ОСНК на ВКС в ТД№1/2008г.,т.7, че при определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. Макар контролната инстанция да не се е съобразила с тази особеност при тълкуването на закона, не са нарушени правилата за индивидуализация на наказанието, тъй като дори и самопризнанието да бъде отчетено още веднъж, то не може да смекчи осезателно правното положение на искателя. Извършените престъпни деяния бележат значително висока степен на обществена опасност, а предходните му осъждания не са оказали своето предупредително и възпиращо въздействие. И. вече е осъждан за палеж през 1998 год., както и деветнадесет пъти е осъждан за кражби. Веднага след изтърпяване на наказание лишаване от свобода е извършил процесните деяния. Липсват данни за психични отклонения на осъдения, както се твърди от защитата, които да повлияят върху определящите отговорността обстоятелства. От заключението на СПЕ е видно, че И. не страда от разстройство на личността. Зависимостта му от употребата на летливи вещества чрез инхалирането им, водеща до интоксикация, е улеснила деянията. Този ефект е бил преднамерено самопричинен от осъдения, с ясното съзнание за възможните последствия, поради което не може да смекчи неговата наказателна отговорност. Ето защо, определените наказания при редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК от: четири години лишаване от свобода за деянието по чл. 330, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и от шест години лишаване от свобода за деянието по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 29, ал. 1, б. “а” във вр. чл. 26, ал. 1 от НК са справедливи. Законосъобразно решаващият съд е приложил разпоредбите на чл. 23, ал. 1 от НК и чл. 25, ал. 1 от НК като на осъдения е наложено общо най-тежкото наказание от шест години лишаване от свобода по процесните осъждания. Правилно е определен режимът и заведението на изтърпяване наказанието. Поради отсъствие на претендираните в искането основания за възобновяване и съгласно чл. 424-чл. 426 НПК, Върховният касационен съд, ІІІ н.о. в настоящият съдебен състав Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване от осъдения А. М. И., [ЕГН], против въззивно решение № 53 16.04.2014 год. по ВНОХД № 1056/2014 год. на Окръжен съд гр.Стара Загора, с което е потвърдена присъда №13/28.01.2014г. по НОХД № 1584/2013г. на Районен съд гр.Казанлък. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: