Р Е Ш Е Н И Е № 170 гр. София, 30.09.2016 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 655/2016 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК по искане на защитника на осъдения К. И. Т. за възобновяване на НОХД № 257/2015 г. по описа на окръжен съд – гр. Видин, отмяна на постановената по него осъдителна присъда и връщане на делото за ново разглеждане или в условията на алтернативност – за изменение на присъдата с оглед правилно приложение на материалния закон, намаляване размера на наказанието „лишаване от свобода“ и отмяна на наложената кумулативна санкция „глоба“. В искането на адв.П. – защитник на осъденото лице са релевирани твърдения за наличие на всички касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 – т.3 от НПК. Молителят твърди, че в хода на наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила както в рамките на досъдебната, така и в съдебната фази, които са ограничили процесуалните права на подсъдимия и са опорочили процеса на формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушения на правилата за допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствените материали. На първо място се твърди, че в хода на досъдебното производство молителят Т. не е бил призоваван по надлежния ред – призовките не са били оформяни по установения в НПК ред, сведенията за отсъствието му от известния по делото адрес се предоставяли чрез бланкетни, повърхностни и лишени от конкретика докладни записки на служители на МВР, поради което изводът за отклоняването му от посочения от него адрес не се основава на надеждни източници. Този порок не бил отстранен от съдията – докладчик по реда на чл.249 ал.1 вр.чл.248 ал.2 т.3 от НПК. Нещо повече – съдебният състав, разгледал делото по същество също неправилно приложил процедурата по чл.269 ал.3 от НПК без да са били налице предпоставките за това, тъй като подсъдимият не е бил надлежно призован и не била извършена проверка за местонахождението му. На следващо място в искането от адв.П. се сочи, че обвинителният акт е изготвен в противоречие с изискванията на чл.246 ал.2 и ал.3 от НПК, тъй като в него има непълноти и противоречия, водещи до накърняване правото на обвиняемия да разбере в какво точно е обвинен. Като такива са посочени позоваванията на вътрешни и международни нормативни актове, които определят хероина като високорисково наркотично вещество, без да е конкретизирано кои са тези актове. Според защитника на молителя бланкетният характер на разпоредбите на чл.242 и чл.354а от НК изисква запълването им с норми от специалното законодателство, което в случая не е сторено, а тази празнота в обвинителния акт е ограничила основното право на обвиняемото лице – това да научи в какво се обвинява и е рефлектирала върху правото му на защита. По-нататък защитникът на осъденото лице твърди, че съдът е възпроизвел същия порок в присъдата си. Критика се отправя и към мотивите на съдебния акт, в които фактическата обстановка била преписана от обвинителния акт безкритично, липсвал анализ на доказателствата и доказателствените средства, недопустимо са били кредитирани обясненията на Т. от досъдебната фаза, дадени пред съдия в нарушение на процедурата по НПК, не е даден отговор на съществени въпроси, което обуславя наличието на хипотезата по чл.348 ал.3 т.2 от НПК – липса на мотиви, което е процесуално нарушение от категорията на абсолютните и е достатъчно основание за отмяна на атакуваната присъда на ОС – гр. Видин. Твърди се още в искането, че предоставената на молителя защита в хода на протеклото в негово отсъствие наказателно производство е била неефективна, оценена като „проведена в негова вреда“, доказателство за което била липсата на обжалване на постановената от окръжния съд присъда. Наред с горното, в искането се сочи, че присъдата е постановена в нарушение на закона поради осъждането на Т. за две престъпления – по чл.242 и чл.354а от НК, въпреки че първото от тях поглъща второто. Като последица от това на осъденият са наложени наказания при условията на чл.23 от НК, което противоречи на материалния закон и води до несправедливост на наказанието. Последното се съдържа в искането и като самостоятелно основание за възобновяване на делото. Посочените аргументи за това са: неотчитането на всички смекчаващи отговорността на Т. обстоятелства, включително продължителността на наказателното производство; възприемането като отегчаващи отговорността обстоятелства такива, настъпили след деянието; несъответствие на наложеното наказание с целите по чл.36 от НК. С оглед всичко изложено се моли ВКС да отмени присъдата на Видинския окръжен съд и върне делото за ново разглеждане или да я измени, като приложи правилно материалния закон, намали размера на наказанието „лишаване от свобода“ до такъв, позволяващ приложението на института на условното осъждане и отмени кумулативната санкция „глоба“. В съдебно заседание на касационната инстанция осъденият К. Т., редовно призован, не се явява. Неговият упълномощен защитник адв.П. моли искането за възобновяване да бъде уважено, като поддържа изложените в него доводи. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното: С присъда № 56 от 19.11.2015 г., постановена по НОХД № 257/2015 г., Окръжен съд - гр. Видин е признал подсъдимия К. И. Т. за виновен в това, че на 26.06.2008 г. на излизане от Република България през ГКПП – Видин с личния си л.а.“П.“ модел ... с ДК [рег.номер на МПС] , без надлежно разрешително направил опит да пренесе през границата на страната - от Република България в Република Румъния 999,075 /деветстотин деветдесет и девет грама и седемдесет и пет милиграма/ високорисково наркотично вещество – хероин със съдържание на активен компонент диацетилморфин 55 % на обща стойност 119 889 /сто и деветнадесет хиляди осемстотин осемдесет и девет/ лева, разпределено в два пакети, укрити в резервната гума на автомобила, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.242 ал.2 вр.чл.18 ал.1 вр.чл.58 б.“а“ вр.чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК го осъдил на 5 /пет/ години „лишаване от свобода“, което на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затвор при първоначален „строг“ режим. Със същата присъда К. И. Т. е признат за виновен и в това, че на 26.06.2008 г. от [населено място] до и на ГКПП – Видин без надлежно разрешително държал с цел разпространение 999,075 /деветстотин деветдесет и девет грама и седемдесет и пет милиграма/ високорисково наркотично вещество – хероин със съдържание на активен компонент диацетилморфин 55 % на обща стойност 119 889 /сто и деветнадесет хиляди осемстотин осемдесет и девет/ лева, разпределено в два пакети, укрити в резервната гума на личния му автомобил “П.“, модел ..., с ДК [рег.номер на МПС] , като наркотичното вещество е в особено големи размери, поради което и на основание чл.354а ал.2 изр.2 пр.3 вр.ал.1 изр.1 пр.4 от НК е осъден на 5 /пет/ години „лишаване от свобода“, което на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затвор при първоначален „строг“ режим и „глоба“ в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева. На основание чл.23 ал.1 от НК съдът е определил на подсъдимия Т. едно общо, най-тежко наказание измежду наложените му за отделните престъпления, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години, което на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затвор при първоначален „строг“ режим и „глоба“ в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева. На основание чл.242 ал.7 и чл.354а ал.6 от НК е отнето наркотичното вещество и предадено на съхранение в ЦМУ-София, а на основание чл.242 ал.8 и чл.354а ал.6 от НК в полза на държавата е отнето средството на престъплението – л.а. “П.“, модел ..., с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на подсъдимия Т.. Съдът се е произнесъл и по отношение на останалите веществени доказателства и разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимия. Присъдата на ОС – гр. Видин не била обжалвана, поради което влязла в законна сила, считано от 07.12.2015 г. Искането на осъдения К. Т. за възобновяване на наказателното дело е внесено на 28.04.2016 г., поради което ВКС намира, че е допустимо – подадено от процесуално легитимирана страна по чл.420 ал.2 от НПК в законоустановения от чл.421 ал.3 от НПК срок срещу акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването по чл.419 ал.1 от НПК. Разгледано по същество, искането на осъдения К. И. Т. е неоснователно. Преди всичко е необходимо да се отбележи, че оплакванията в искането, свързани с разглеждане на делото в отсъствието на подсъдимия и допуснатите в тази процедура процесуални нарушения не могат да бъдат разгледани - налице е изрично произнасяне на ВКС с определение от 17.06.2016 г., с което производството в тази му част е било прекратено на основание чл.423 ал.3 от НПК поради неявяване на задочно осъдения в съдебно заседание без уважителни причини. На следващо място, при проверка на атакуваната присъда на ОС–гр.Видин, настоящият състав на касационната инстанция не се съгласява с изтъкнатите от молителя доводи за допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Неоснователно в искането на осъдения К. Т. е залегнало възражение за непълноти и противоречия в обвинителния акт, водещи до накърняване правото на обвиняемия да разбере в какво точно е обвинен. Според защитника на молителя такива са позоваванията на вътрешни и международни нормативни актове, които определят хероина като високорисково наркотично вещество, без да се конкретизира кои са тези актове. В същото време, според адв.П. бланкетният характер на разпоредбите на чл.242 и чл.354а от НК изисква запълването им с норми от специалното законодателство, което в случая не е сторено. Вярно е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са отразени наименованията на актовете от международното и вътрешното законодателство, определящи хероина като „високо рисково наркотично вещество“. Изискването за това е свързано със спецификата на разпоредбите на чл.242 ал.2 и чл.354а от НК, които са от категорията на „частично бланкетните“ норми, изискващи запълване с норми от специалното законодателство с оглед определяне на предмета на престъплението като „наркотично вещество“. В същото време няма спор за това, че установяването на вида на инкриминираното вещество изисква специални знания и е предмет на физико-химическа експертиза, назначена по делото с такава задача. Заключението на тази експертиза съдържа конкретно позоваване на международните и вътрешните нормативни актове, определящи „хероина“ като „високо рисково наркотично вещество“ и то е поставено в основата на обвинението срещу осъдения Т.. На него изцяло се е позовал и прокурорът в обвинителния акт. Всички материали по делото, включително и заключението на физико-химическата експертиза са били предоставени за запознаване, документирано с протокол за предявяване на разследването от 18.09.2015 г., на което е присъствал единствено служебно назначеният защитник на обвиняемия Т. – адвокат П. П.. Причините, поради които искателят не е успял да се запознае с материалите по делото и да разбере в какво точно е обвинен, са последица от собственото му недобросъвестно процесуално поведение, от което не следва да черпи права. С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че неизписването на конкретните наименования и разпоредби от вътрешните и международни нормативни актове, характеризиращи хероина като високо рисково наркотично вещество макар и да представлява процесуално нарушение, то не е от категорията на съществените, налагащи отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, защото молителят не е бил лишен от възможността да разбере в какво точно е бил обвинен и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства. Като неоснователно касационната инстанция оценява и оплакването от защитника на осъденото лице за това, че съдът е възпроизвел обсъденото по-горе процесуално нарушение в присъдата си. Внимателното запознаване със съдебния акт показва, че на л.2 от мотивите към същия изрично е отразено по силата на кой международен акт и кой национален закон „хероинът“ е определен като „наркотично вещество с висока степен на риск за общественото здраве…“ и е „забранен за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“. Не може да бъде споделена и критиката, отправена към мотивите на присъдата на ОС–гр.Видин за това, че фактическата обстановка е преписана от обвинителния акт безкритично и липсва анализ на доказателствата и доказателствените средства. Обективният прочит на атакувания съдебен акт дава основание да се приеме, че съдът е дал отговор на всички залегнали в чл.301 ал.1 от НПК въпроси, относими към конкретното дело и след обсъждането им в контекста на цялостната доказателствена съвкупност. В тази връзка следва да се отбележи, че възражението срещу кредитирането на обясненията на Т., дадени пред съдия в досъдебната фаза на процеса е некоректно. Основанието за него е единствено оформянето на протокола за проведеното по този ред процесуално-следствено действие – като протокол за разпит на обвиняем от разследващ орган, а не като съдебен протокол. В отговор на това оплакване е необходимо да се подчертае, че за процесуалната годност на събраните в тази процедура доказателства и доказателствени средства от значение е спазването на законовите изисквания за провеждането й. В конкретния случай приложените документи по делото показват, че е спазен редът за провеждане на разпит на обвиняем пред съдия – депозирано е искане от водещия разследването до председателя на ОС–гр. Видин (л.14 от ДП), разпитът е проведен по НЧД № 23/2008 г. от дознателя К. А. – водещ разследването пред съдията от ОС–гр.Видин С.С. и с участието на секретар –протоколиста С.К., удостоверили това с подписите си и печат на ОС–гр.Видин на протокола за разпит (л.11 – л.13 от ДП). Обстоятелството, че последният е оформен като протокол за разпит пред разследващ орган, а не като протокол от съдебно заседание е технически въпрос, който не може да повлияе върху процесуалната годност на това доказателствено средство, нито на стойността на възпроизведените в него и събрани чрез този способ доказателства. Ето защо, кредитирайки обясненията на обвиняемия Т., дадени пред съдия в хода на досъдебното производство, решаващият съд не е допуснал процесуално нарушение, а оплакването в тази насока като несъстоятелно, следва да бъде оставено без уважение. В цялост като несъстоятелно касационната инстанция оценява оплакването за допуснато абсолютно процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 от НПК по изложените до тук съображения. Такова е становището на ВКС и по отношение оплакването за липса на ефективна защита на молителя от служебно назначения му защитник както в досъдебната, така и в съдебната фаза на процеса. Видно от материалите по делото, К. Т. не е упълномощавал защитник, а се е ползвал от защитата на служебно назначен адвокат – първоначално в лицето на адв.В. В. от АК - Видин, в присъствието на която бил привлечен в качеството на обвиняем и разпитан, включително пред съдия. В последствие, след продължилото близо 7 години издирване на К. Т., досъдебното производство приключило с участието на адв.П. П., също от АК – Видин, на който било обявено постановлението за привличане на обвиняем с формулирано окончателно обвинение спрямо Т. и на който било предявено разследването. Адвокат П. взел участие и в съдебната фаза на процеса. Защитната линия, която е поддържал била насочена към определяне на минимално наказание при отчитане на изключителния превес на смекчаващите отговорността на Т. обстоятелства. Предвид наложеното с присъдата наказание за престъплението по чл.242 ал.2 от НК значително под минимума на предвидената в закона санкция, определеното за престъплението по чл.354а ал.2 от НК наказание, равняващо се на минимума за него – 5 години „лишаване от свобода“ и 20 000 лв. глоба, както и определеното в същите размери общо най-тежко наказание на основание чл.23 от НК, са дали основание на адв.П. да не обжалва съдебния акт на окръжния съд. Това негово решение не може да се определи като липса на ефективна защита, защото същата не се оценява единствено с изчерпване на всички нива на инстанционен контрол, а чрез преценка на постигнатия в полза на осъдения резултат. По конкретното дело касационната инстанция намира, че служебните защитници на К. Т. са изпълнили добросъвестно задълженията си и не могат да бъдат упреквани в липса на ефективност при упражняване процесуалните им права, което определя това оплакване на адв.П. като неоснователно. Настоящият състав на ВКС не констатира и наличие на претендираното от защитника на искателя К. Т. касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, мотивирано с твърдението, че съставът на престъплението по чл.242 ал.2 от НК поглъща това по чл.354а ал.2 изр.2 пр.3 вр.ал.1 изр.1 пр.4 от НК. Тази теза би била състоятелна при хипотеза на държане на наркотичното вещество от Т. единствено в момента на опита за преминаване през границата на страната ни. След като по делото е доказано по категоричен начин, че осъденият Т. е държал инкриминираното наркотично вещество „хероин“ от [населено място] до ГКПП – Видин, както и в района на граничния пункт до момента, в който се е опитал да го пренесе през границата на страната ни с Република Румъния, законосъобразно това му деяние е субсумирано под състава на престъплението по чл.354а ал.2 изр.2 пр.3 вр.ал.1 изр.1 пр.4 от НК. Съдебната практика в този смисъл е трайна и категорична, поради което това оплакване не следва да бъде споделено. Касационната инстанция не констатира и явна несправедливост на наложените на осъдения Т. наказания за престъпленията поотделно, както и на определеното му по реда на чл.23 от НК общо наказание от пет години „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 20 000 лв. Видно от съдържанието на искането за възобновяване, релевираното от защитника на осъдения касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК се основава на неприемливия довод, че не е отчетено като смекчаващо отговорността му обстоятелство продължителността на наказателното производство. Коректният прочит на мотивите към присъдата сочи, че при индивидуализацията на наказанията за всяко едно от престъпленията, за които Т. е признат за виновен, Видинският окръжен съд е съобразил отдалечеността във времето на деянията, за които го осъжда. Целите, с които спрямо искателя Т. се упражнява наказателната репресия не позволяват по-нататъшно смекчаване на определените му наказания предвид обстоятелството, че голямата продължителност на процеса се дължи единствено на неговото недобросъвестно процесуално поведение, от което не може да черпи права. В същото време като основателно настоящият състав на ВКС намери оплакването от адв.П. за това, че като отегчаващо отговорността на К. Т. е ценено укриването му от органите на досъдебното производство и съда, независимо от това, че се е случило след извършване на деянията. Вярно е, че индивидуализацията на наказателната отговорност на извършителите на престъпления се осъществява съобразно съществуващите преди или по време на извършване на деянието обстоятелства. В конкретния случай Т. е напуснал пределите на РБ след привличането му като обвиняем и провеждане на два разпита в това му качество, чрез които той в значителна степен е съдействал за разкриване обективната истина. В същото време, независимо от позоваването на съда на поведението на Т. след извършване на деянията, то не се е отразило върху определените му по вид, размер и начин на изтърпяване наказания. За престъплението по чл.242 ал.2 от НПК ОС – гр. Видин е наложил на К. Т. наказание при условията на чл.58 б.“а“ вр.чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК, като е слязъл значително по минимума на предвидената за това престъпление санкция от 10 години „лишаване от свобода“, определил е наказанието на 5 години и не е наложил по-лекото наказание „глоба“, предвидено наред с наказанието „лишаване от свобода“. По отношение на престъплението по чл.354а ал.2 изр.2 пр.3 вр.ал.1 изр.1 пр.4 от НК съдът е наложил минималните размери на предвидените наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“ – съответно 5 години и 20 000 лева. Отчитайки особено големия размер на високорисковото наркотично вещество „хероин“ – 999,075 грама, на стойност 119 889 лв., този съдебен състав също намира, че не са налице основания за допълнително смекчаване наказателната отговорност на осъдения Т., поради което и това оплакване следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. С оглед изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че следва да остави без уважение като неоснователно искането на осъдения К. И. Т. за възобновяване на НОХД № 257/2015 г. по описа на Видинския окръжен съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. И. Т. за възобновяване на НОХД № 257/2015 г. по описа на Видинския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.