О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №.182 гр. София 12.03.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 11 март през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова ч. гр.дело № 7402 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от ответницата Т. И. Г., като законен представител на малолетното дете С. В. Г., чрез адв. Д. Х. против определение № 10224 от 19.05.2014 г. по ч.гр.дело № 4322/2014 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Т. И. Г. срещу определение от 19.02.2014 г. по гр.дело № 18989/2013 г. на Софийски районен съд. Неразделна част от посоченото определение е постановеното на 20.05.2014 г. определение № 10292 по ч.гр.дело № 4322/2014 г. на Софийски градски съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл.247 ГПК в определението от 19.05.2014 г. по същото дело, като в диспозитива след „Т. И. Г.” се добави „като законен представител на детето С. В. Г.”. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение са нарушение на материалния и процесуален закон. Иска отмяна и постановяване на друго, с което се приеме за съвместно разглеждане предявения насрещен иск с пр.осн.чл. 150 СК. В изложението към частната жалба са формулирани въпросите: 1.възможно ли е при предявен иск по чл.59,ал.9 СК да се предяви насрещен, който е съединен с иск по чл.150 СК, 2. допустим ли е предявения иск, защото според първоинстанционния съд иска не е и ако е допустим, както приема СГС и ако е налице хипотезата на чл.211, ал.2 ГПК да бъде отделен за разглеждане в друго производство, 3. налице ли е тъждество на страните по иск по чл.59,ал.9 СК и чл.150 СК, след като процесуалния представител и страната на насрещно предявения иск е едно и също лице, 4. предявения иск за издръжка има ли връзка с първоначално предявения иск от ищеца по чл.59,ал.9, които въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по частната жалба В. С. Г. не е изразил становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и към нея е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.274,ал.3,вр.чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на определението на Софийски градски съд не по въпросите и на основанията, въведени от жалбоподателката, а на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК с оглед тълкуването, дадено в т.решение № 1/19.02.2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т.1 и свързано със служебното задължение на съда да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения/определения във всяко положение на делото, включително и във фазата по чл.288 ГПК, вр. чл.280,ал.1 ГПК. В настоящият случай се касае за допустимостта на въззивното определение, с което съдът е оставил без уважение частната жалба на Т. Г., като законен представител на малолетното дете С. Г. срещу определение, с което е върната искова молба, обективирана в отговора на исковата молба от 12.02.2014 г., с която са предявени от Т. И. Г., като майка и законен представител на малолетното дете срещу В. С. Г. искове с пр. квалификация чл.150 СК – за увеличение на определената издръжка на детето В. С. Г. от 500 лв. на 1000 лв., считано от 12.02.2014 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска и е прекратено производството по гр.дело № 18989/2013 г. на Софийски районен съд в тази част. Въззивният съд е приел, че насрещната искова молба, инкорпорирана в подадения от жалбоподателката-ответник отговор е подадена от надлежна страна – в петитума е отразено, че се иска осъждане на ищеца по първоначалния иск за заплащане на издръжка на малолетното дете, чрез законния му представител. Прието е, че не са налице предпоставките за приемане за разглеждане на насрещния иск, поради липса на тъждество на страните по този иск със страните по първоначалния иск. Ищец по насрещната искова молба е малолетното дете, действащо чрез законния си представител, а не ответницата по исковете по чл.59,ал.9 СК и чл.127а, ал2 СК. При тези съображения обжалваното определение на Софийски районен съд е прието, че следва да се потвърди. Обжалваното въззивно определение е процесуално недопустимо и следва да се обезсили, тъй като съдът се е произнесъл по недопустима частна жалба. Съгласно разпоредбите на чл.274,ал.1 ГПК срещу определенията на съда могат да се подават частни жалби, когато:1.определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и 2. в случаите, изрично посочени в закона. Определението по чл.211 ГПК, с което първоинстанционният съд не приема за съвместно разглеждане предявеният насрещен иск не подлежи на обжалване. Касае се за последващо обективно съединяване на нововъведен иск, по който би могло да се образува отделно производство. Т.е. не се прегражда пътя за съдебна защита и не се нарушават правата на никоя от страните. В този случай не са налице хипотезите на чл.274,ал.1 ГПК. Съединяването на исковете по реда на чл.211 ГПК цели процесуална икономия, а не представлява задължителен процесуален ред. В този смисъл е практиката на ВКС – определение № 168/07.03.2011 г. по ч.т.дело № 147/2011 г. на ВКС, I т.о., постановено по чл.274,ал.3 ГПК. Като взема предвид изложените съображения съдът намира, че въззивното определение, като постановено по недопустима частна жалба е процесуално недопустимо и следва да се обезсили. Делото следва да се върне на Софийски районен съд за продължаване на процесуалните действия по предявените първоначални искове. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : Допуска касационно обжалване на определение № 10224/19.05.2014 г. по ч.гр.дело № 4322/2014 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Т. И. Г. срещу определението от 19.02.2014 г. по гр.дело № 18989/2013 г. на Софийски районен съд и на определение № 10292/20.05.2014 г., постановено по ч.гр.дело № 4322/2014 г. на Софийски градски съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл.247 ГПК в определението от 19.05.2014 г., постановено по гр.дело № 4322/2014 г. на СГС, като в диспозитива след „Т. И. Г.” се добави”като законен представител на детето С. В. Г.” по касационна частна жалба вх. № 83687/07.07.2014 г., подадена от ответницата Т. И. Г. като законен представител на детето С. В. Г., [населено място],[жк], [улица], ет.5, ап.5.2, чрез адв. Д. Х.. Обезсилва определение № 10224/19.05.2014 г. по ч.гр.дело № 4322/2014 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Т. И. Г. срещу определението от 19.02.2014 г. по гр.дело № 18989/2013 г. на Софийски районен съд и определение № 10292/20.05.2014 г., постановено по ч.гр.дело № 4322/2014 г. на Софийски градски съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл.247 ГПК в определението от 19.05.2014 г., постановено по гр.дело № 4322/2014 г. на СГС, като в диспозитива след „Т. И. Г.” се добави”като законен представител на детето С. В. Г.”. Връща делото на Софийски районен съд за продължаване на процесуалните действия по предявените първоначални искове от В. С. Г., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.6,ап.38. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: