Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е                                  №  938                      София  28.12.2009 година                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                       Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 8 декември две хиляди и девета година в състав:                                         Председател: Ценка Георгиева                                              Членове:  Мария Иванова                                                               Илияна Папазова   При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  5222/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 51 от 21.01.2009г., постановено по настоящото дело № 5222/2008г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, ІV с-в, № 142 от 31.07.2008г. по в.гр.д. № 721/2008г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправните въпроси, разгледани от съда и решаващи за изхода на настоящия спор по чл. 1 ЗОДОВ, а именно: заплатеното възнаграждение по договор за правна защита и съдействие включва ли защитата за всички инстанции или се дължи адвокатски хонорар и за касационната инстанция по административнонаказателно дело; може ли съдът да осъществява преценка на свършената от адвоката работа. Ответникът по касация Н. а. за п. гр. С. не е изразил становище. Контролиращата страна В. к. п. чрез прокурор С. изразява становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: По материалноправния въпрос дължи ли се адвокатско възнаграждение за всяка инстанция или заплатеното при сключването на договора за правна защита и съдействие възнаграждение включва защитата за всички инстанции, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение счита следното: Раздел ІV от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ бр. 64/2004г./, в който са посочени минималните размери на възнагражденията за защита по наказателни и административнонаказателни дела, е озаглавен „Възнаграждения по наказателни и административнонаказателни дела за една инстанция”. Следователно адвокатското възнаграждение по чл. 18, ал. 2, който препраща към чл. 7, ал. 2 от Наредбата, е за една инстанция, и за всяка следваща инстанция може да се уговори ново възнаграждение. По материалноправния въпрос може ли съдът да осъществява преценка на свършената от адвоката работа Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение счита следното: Разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ГПК /отм./ дава възможност на съда да присъди по-нисък размер на разноските при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат с действителната правна и фактическа сложност на делото. Следователно съдът има право на преценка за действителната правна и фактическа сложност на делото и може да намали платеното адвокатско възнаграждение до минималния му размер по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а при наличието на предпоставките на чл. 9 от Наредба № 1 – изготвяне само на книжата по делото без явяване в съдебно заседание, възнаграждението може да се определи в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7. В касационната жалба на „Палмигруп” АД срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, № 142 от 31.07.2008г. по в.гр.д. № 721/2008г. в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 1 ЗОДОВ на „Палмигруп” АД против Н. а. за п. за разликата над 30 000 лв. до 150 000 лв., се поддържа, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ и на чл. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, като е присъдил разноските за един адвокат за производството пред СРС и не е присъдил разноските за адвокатска защита за касационната инстанция по кнахд № 2842/2005г. на СГС, НК, VІІІ с-в. Изложени са съображения, че макар и представителната власт на пълномощника да е учредена до приключване на спора, установените в НМРАВ възнаграждения са за осъществяване на правна помощ за една инстанция. Като неправилен се сочи извода на съда, че разноски за касационната инстанция не следва да се присъждат, тъй като пълномощникът не се е явил в съдебно заседание и не е извършил никакви действия по защитата. Обстоятелствата по делото са следните: Въззивният съд е отхвърлил претенция на „Палмигруп” АД по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ за сумата над 30 000 лв. до 150 000 лв. направени разноски за адвокатска защита от ищеца „Палмигруп” АД в производството по обжалване на наказателно постановление на директора на ТДД гр. С.. Приел е за установено, че наказателното постановление е отменено с решение на Софийски районен съд по кнахд № 3370/2004г., оставено в сила с решение по кнахд № 2842/2005г. на СГС. За ангажираната адвокатска защита дружеството е заплатило хонорари в размер на 60 000 лв. за адвокати Д. и Н. за първоинстанционното производство /по 30 000 лв. на всеки от тях/ и 90 000 лв. за адв. Н за касационното производство. За да отхвърли иска за разликата над 30 000 лв. до пълния размер 150 000 лв. съдът е приел, че вредата по чл. 4 ЗОДОВ е в размер на възнаграждението само за един адвокат /30 000 лв./ в първоинстанционното производство. Приел е, че за касационното производство не следва да се присъждат разноски, тъй като адв. Н е бил упълномощен да представлява дружеството до приключване на спора, не се е явил в съдебното заседание в касационното производство, а е представил становище, което повтаря развитите пред Софийски районен съд доводи. Следователно пълномощникът не е извършил никакви действия по защитата, различни от тези в първата инстанция. Освен това нито Закона за адвокатурата /ЗА/, нито ГПК /отм./, нито Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвиждат отделни възнаграждения за адвоката за всяка инстанция. Предвид изложените по-горе отговори на поставените въпроси, настоящата инстанция намира касационната жалба за частично основателна. Неправилно съдът е приел, че заплатеното адвокатско възнаграждение за адв. Н в размер на 30 000 лв. за защитата по нахд № 3370/2004г. на СРС, съставлява адвокатското възнаграждение и за касационната инстанция. Съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 във вр. чл. 7, ал. 2 НМРАВ и отразения предмет в пълномощното – оказване на правна защита и съдействие в представителство по нахд № 3370/2004г. на СРС, следва да се приеме, че заплатеното възнаграждение е само за тази инстанция. В съответствие с посочените разпоредби за касационната инстанция е заплатено отново адвокатско възнаграждение за адв. Н, което се дължи като обезщетение по иска по чл. 1 ЗОДОВ. Заплатеното адвокатско възнаграждение по кнахд № 2842/2005г. СГС обаче е прекомерно по смисъла на чл. 64, ал. 4 ГПК /отм./. Правилно съдът е констатирал, че защитата се е ограничила с представяне на писмено становище. Предвид изложеното, с оглед правната и фактическа сложност на делото във въззивната инстанция, на основание чл. 64, ал. 4 ГПК /отм./ във вр. чл. 9 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на обезщетяване подлежи адвокатско възнаграждение в размер на 22 545 лв., представляващо 3/4 от възнаграждението, определено по чл. 7, ал. 2 от същата Наредба. В останалата обжалвана част въззивното решение е правилно. В съответствие с разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ съдът е присъдил обезщетение за разноските на дружеството за адвокатска защита в производството пред Софийски районен съд, равностойно на заплатеното от „Палмигруп” АД възнаграждение за един адвокат. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението на Софийски апелативен съд следва да се отмени в отхвърлената част на иска за разликата над 30 000 лв. до 52 545 лв. като на „Палмигруп” АД се присъдят още 22 545 лв. обезщетение на основание чл. 1 ЗОДОВ. На основание чл. 18, ал. 3 във вр. чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК /ред. По ДВ бр. 50/2008г./ „Палмигруп” АД следва да заплати по сметка на ВКС сумата 12,50 лв. държавна такса. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение   Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд, № 142 от 31.07.2008г. по в.гр.д. № 721/2008г. В ЧАСТТА, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд, І-11 с-в, от 17.12.2007г., постановено по гр.д. № 3169/2006г. в частта, с която е отхвърлен искът на „Палмигруп” АД против Н. а. за п. за разликата над 30 000 лв. до 52 545лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Н. а. за п. да заплати на „Палмигруп” АД гр. С. сумата 22 545лв. обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разходи за адвокатско възнаграждение по кнахд № 2842/2005г. на СГС, заедно със законната лихва от предявяването на иска 25.09.2006г. до окончателното изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА „Палмигруп” АД гр. С. да заплати по сметка на ВКС сумата 12,50 лв. държавна такса. РЕШЕНИЕТО е окончателно.   Председател:   Членове: