Р Е Ш Е Н И Е №490 София, 26.11.2010 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1392 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано и по касационна жалба на Р. И. П., чрез адвокат М. Г., против решение № ІІ-77 от 10.07.2009 г. , постановено по гр.д. № 210 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е отменено решение № 13 от 23.02.2009 г. по гр.д. № 91/2008 г. на Районен съд-Карнобат и е постановено друго за отхвърляне на иска на Р. И. П. и К. А. А. против А. Н. Н. и М. Н. М. за възстановяване на отнетото им по скрит начин владение. В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за уважаване на иска, като се претендира възстановяване на направените разноски. Ответниците по касационната жалба А. Н. Н., Н. М. Н. и И. Н. Р., последните двама конституирани заедно с участващата по делото А. Н. Н. на основание чл.227 ГПК като правоприемници на починалия в хода на касационното производство на 20.02.2010 г. ответник М. Н. М., оспорват същата. С определение № 319 от 29.03.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречиво разрешаван правен въпрос дали отсъствието на владелеца при отнемане на вещта попада в хипотезата „скрит начин” по чл.76 ЗС. В случая въззивният съд е приел, че ищците са владелци на процесния имот, както и че ответниците владеят част от имота. Обсъдени са свидетелските показания, че през юни /юли/ 2008 г. М. М. бил докаран в имота от дъщеря си А. Н., отключил къщата и почистил двора, за което ищецът Р. П. бил уведомен от майка си и е направен извод, че не е доказано владението да е отнето по „скрит начин”, т.е. нарушението да е останало неизвестно за владелеца, поради особените обстоятелства, при които е било извършено, а съответно предявения иск е неоснователен. В решение № 1168 от 22.04.1974 г. по гр.д. № 543/74 г., І г.о., е прието, че „скрит начин” е налице, когато нарушението е осъществено по такъв начин, че да не е могло да бъде известно на владелеца веднага, например като е използвано негово отсъствие. Правилна е практиката по приложеното към касационната жалба и посочено по-горе съдебно решение. Посесорният иск по чл.76 ЗС се прилага в два квалифицирани случая на отнемане на владение или държане – когато самоволното или самоуправно установяване на фактическа власт върху вещта е извършено от нарушителя чрез насилие или по скрит начин. Не е необходимо скритостта на отнемането да е спрямо всички, нито да е осъществена при някакви особени обстоятелства. Достатъчно е отнемането да е извършено по начин, така че да не може веднага да стане достояние на досегашния владелец или държател съобразно обичайния начин, по който същия е осъществявал фактическата власт, т.е. да не е осъществено в негово присъствие или в присъствието на лица, чрез които съобразно нормалните отношения, той би бил уведомен незабавно. По основателността на касационната жалба: В настоящия случай ищците твърдят, че в качеството си на собственици, са и владелци на дворно място с площ от 2125 кв.м., съставляващо УПИ VІІ-35 от кв.7 по плана на[населено място] заедно с построената в североизточната му част жилищна сграда. На 13.06.2008 г. получили обаждане, че ответниците са се настанили в имота им, отнемайки владението им по скрит начин, поради което са поискали възстановяването му. Ответниците са оспорили иска с твърдение, че те са владелци на сградата заедно с южната част на урегулирания поземлен имот и никога не са предавали владението на ищците. Установено по делото е, че през 2006 г. ищците в изискуемата от закона нотариална форма са закупили имота от М. Н. М. и Х. Н. М., както и че е налице спор дали е продаден целият имот или реална част от него. От свидетелските показания е видно, че след сделката имотът е бил заключен. Купувачите не живеят в него, като Р. П. всяка седмица посещава селото, но отсяда в имота на майка си, в близост до процесния. Както преди, така и след сделката М. М. през лятото идва да живее в процесния имот, като през 2008 г. е закаран около 10.06. от снаха си А. Н.. През 2007 г. А. Н. и М. Н. разбили катинара, за да влязат /показанията на свидетеля К./, а през 2008 г. А. Николова отключила с ключ, с който разполагала /показанията на свидетеля С. и К./. След настаняването на М. Н. в имота през 2007 г., е влязло в сила определение № 317 от 13.08.2007 г. по ч.гр.д. № 89/2007 г. на Карнобатския районен съд, с което по специалния административен ред на чл.126ж ГПК /отм./ е постановено възстановяване владението на К. А. и Р. П. върху имота, отнето по скрит начин от А. Н. и М. М., като изпълнението на заповедта е спряно с определение от 20.11.2007 г. по гр.д. № 275/2007 г. на Карнобатския районен съд. По повод на тези действия по жалба на ищеца Р. П. е била образувана преписка вх. № 813/2007 г. на Районна прокуратура-К., приключила с постановление за отказ от започване на наказателно производство за извършено престъпление по чл.323, ал.1 НК с мотив, че от данните от рапорта на служителя, извършил проверката самоуправните действия са преустановени и имота е освободен от заемалите го А. Н. и М. М. и първоначалното фактическо положение е възстановено. Изготвилият докладната записка, въз основа на която е постановено посоченото прокурорско постановление, П. Д. Г. е разпитан като свидетел, но заявява, че не е извършвал проверка дали имотът е освободен. За настаняването в имота през месец юни 2008 г. ищецът Р. П. разбрал от майка си, която минавайки покрай имота, видяла ответниците да влизат и му се обадила по телефона. Постановлението за отказ от образуване на наказателно производство не се ползва с доказателствено значение по отношение на фактите, отразени в него от прокурора и мотивирали извода му, че самоуправните действия са преустановени и е възстановено първоначалното фактическо положение. Други доказателства, че след като са отнели владението на ищците през месец юли 2007 г. ответниците са преустановили самоуправните си действия и владението отново е преминало към Р. П. и К. А. по делото не са ангажирани. Свидетелката П. установява, че след сделката ключовете били предадени на сина й Р. П. и имотът е бил заключен, а тя само го наблюдавала, но нито в нейните показания, нито в показанията на останалите свидетели се съдържат твърдения, че след месец юли 2007 г. ищците отново са имали достъп и възможност да упражняват фактическа власт, а следователно правото на владение, предмет на защита в настоящото производство, не е установено да е съществувало към месец юни 2008 г., което обуславя неоснователност на предявения иск и съответно въззивното решение, с което е отхвърлен следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № ІІ-77 от 10.07.2009 г. , постановено по гр.д. № 210 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Бургас. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: