4 Решение по т.д.№ 74/2010 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е №139 София, 08.11.2010 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав: Председател: Таня Райковска Членове: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря К. А., като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 74 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК. Образувано е по касационната жалба на З.” срещу решението от 26.05.2009 год. по гр.д.№ 3760/2008 год. на Софийски градски съд с което е отменено решението от 09.10.2008 год. по гр.д.№ 18499/2008 год. на СРС, 62 с-в и е отхвърлен предявеният от З. срещу "Д. З. иск с правно основание: чл.79 ал.1 ЗЗД заплащане на сумата 10599.08 лв., ведно със законната лихва и разноски. Основанието на което е допуснат касационен контрол е по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по въпросите: 1./ Кое е основанието за възникване на задължението на презастрахователя; 2./ От кой момент възниква задължението на презастрахователя по договор за презастраховане; 3./ Кой е началният момент от който започва да тече погасителната давност по задължението на презастраховател. В касационната жалба, ”А. се позовава на неправилност на въззивния акт, поради противоречие със закона – неправилно прилагане на института на погасителната давност. Ответникът по касация „Д. застраховане”АД, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна. Позовава се на чл.4.2 от договора за презастраховане, досежно началото на отговорността на презастрахователя. Като взе предвид становищата на страните на основание чл.290 ал.2 ГПК и извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е основателна. Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 вр. за сумата 10599.08. лв. Твърдението по исковата молба на З.” с който на 15.04.2008 год. е сезиран СРС се основава на неизпълнението на сключен на 07.01.2000 год. между него и З. застраховане” договор за презастраховане. С него страните са постигнали съгласие, срещу отстъпване на застрахователна премия, З. застраховане” да поеме част от рисковете, покрити от З.”. Исковата сума съставлява половината от изплатеното на 09.08.2007 год. от З.” по риска „Гражданска отговорност” на трето неучастващо лице Д. С. И. застрахователно обезщетение, поради настъпването на 10.04.2001 год. застрахователно събитие. Последователно подържаната (пред инстанциите по същество) теза на ответника по иска З. застраховане” е, че вземането на З.” е погасено с изтичането на 5-годишна погасителна давност, началната дата на която е от застрахователното събитие. Първоинстанционният съд е приел, че искът не е погасен по давност без да изложи мотиви за това. Сезиран с въззивната жалба на З. застраховане”, съставът на Софийски градски съд е приел, че отношенията между страните по презастрахователния договор се уреждат по правилата, отнасящи се за застрахователния (когато няма специални разпоредби) и погасителната давност при презастрахователното правоотношение започва да тече от датата на застрахователното събитие. П. се е на това, че исковият процес (между застрахователя и увреденото лице) не е спрял или прекъснал теченето на погасителната давност по отношение на неучастващия в него презастраховател. Становището на настоящата съдебна инстанция по обуславящите въпроси по чл.280 ал.1 ГПК е следното: Задължението на презастрахователя към застрахователя за заплащане/възстановяване на част от заплатеното от него застрахователно обезщетение произтича от презастрахователния договор. Задължението на презастрахователя към застрахователя възниква от момента в който той е платил на застрахованото лице или на неговия застраховател. Този момент поставя началото на погасителната давност по вземането на застрахователя към презастрахователя. Това е така, поради обстоятелството, че именно погасяването на задължението по застрахователния договор прави вземането по договора за презастраховане изискуемо и ликвидно. Ще следва да се отбележи, че именно в това се състои и смисълът на чл.4.2 от процесния договор, озаглавен „Начало на отговорността”, който гласи: „Отговорността на Презастрахователя по време на действие на този договор започва да тече и приключва заедно с отговорността на Компанията по сключените от нея застрахователни договори, след началото на настоящия договор.”. Т.е. регламентирано е началото на отговорността по застрахователните договори, която е отговорност към трети лица. Отговорността и на застрахователя и на презастрахователя към третите застраховани лица действително възниква от момента на настъпване на застрахователното събитие, но отговорността между застраховател и презастраховател се урежда от договора за презастраховане и нейното начало поставя момента на плащане. Вярно е, че процесният договор е сключен през 2000 год. и по отношение на него не се простира чл.2 ЗЗ (отм.) в редакцията му след изменението през 2004 год. (ДВ бр.85 2004 год.), но чл.4.2 от презастрахователния договор съответства именно на бъдещата редакция на ал.2 и ал.3 на чл.2 ЗЗ (отм.), макар и без допусканата от закона договорна солидарност. Позоваването на ”Д. застраховане”АД на погасителна давност на вземането на З.” с начало настъпването на застрахователния риск се дължи на превратно тълкуване на чл.4.2. от договора. Настъпването на риска поставя началото на отговорността към застрахования за заплащане на застрахователно обезщетение. В случая, задължението на съдоговорителя да иска възстановяване на част от платеното обезщетение възниква от момента на удовлетворяването на застрахования, което е станало на 09.08.2007 год. Искът е предявен на 15.04.2008 год. т.е. не е погасен по давност. Размерът на дължимото обезщетение не е оспорен. Поради изложените съображения и на основание чл.293 ал.2 ГПК въззивното решение ще следва да бъде касирано и ВКС се произнесе по съществото на спора, като уважи иска в предявения размер. С оглед изхода на спора, на З.” ще следва да бъдат присъдени и направените пред въззивната и касационната инстанция разноски. Списък по чл.80 ГПК не е представен, поради което съдът ги определя на 300 лв. (242 лв. държавна такса + 58 лв. юрк.възнаграждение). Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 26.05.2009 год. по гр.д.№ 3760/2008 год. на Софийски градски съд, вместо което постановява: ОСЪЖДА „Д.З."АД гр.С да заплати на З.” гр.София, ул. сумата 10599.08 лв. (десет хиляди петстотин деветдесет и девет лева и 8 ст.), ведно със законната лихва, считано от 15.04.2008 год. и до окончателното и плащане, както и сумата 300 лв. (триста лева), представляваща направени по делото разноски пред въззивната и касационната инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.