Ключови фрази
възражение в заповедно производство * запис на заповед * обективно съединяване на искове

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

700

 

гр. София, 19.11.2009 година

 

 

            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА

                                                                      ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

 

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 713  по описа за 2009г.

 

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. И. И. от гр. С. чрез процесуалния му представител адв. В срещу определение № 5* от 14.05.2009г. по ч. гр. д. № 2317/2009г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-А състав, с което е оставена без уважение частната жалба на А. И. И. срещу заповед за незабавно изпълнение от 05.06.2008г. по гр. д. № 14370/2008г. на Софийски районен съд, 66 състав, в която е разпоредено незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист.

Частният жалбоподател поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като направените изводи от съда са необосновани, постановени при превратно тълкуване на доказателствата и в противоречие с материалния закон. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – съдът се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: допустимо ли е обективно съединяване на претенции по чл. 411, чл. 412 и чл. 417, т. 9 ГПК по издадени записи на заповед и издаване на едно разпореждане по чл. 418 ГПК; задължен ли е съдът в производството по чл. 419 ГПК да обсъжда възражението, че издателят не е подписал записа на заповед; въпросът за подсъдността на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по записи на заповед за сумата общо в размер 52 750 лв., предвид разпоредбите на чл. 410, ал. 1, т. 1 и чл. 104, ал. 1, т. 4 ГПК. Частният жалбоподател моли въззивното определение и разпореждането за незабавно изпълнение на първоинстанционния съд да бъдат отменени, а издаденият изпълнителен лист – обезсилен.

Ответникът – заявител „У” А. , гр. С. не изразява становище по частната касационна жалба.

Частният жалбоподател е подал молба по настоящото дело за спиране на изпълнението на обжалваното определение и изпълнителното производство по изп. дело № 2* по описа на ЧСИ Стоян Я. , рег. № 8* образувано по издадения изпълнителен лист.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:

 

По частната касационна жалба:

Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да потвърди разпореждането на Софийски районен съд и издадената заповед за незабавно изпълнение, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е сезиран с надлежно заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документи по чл. 417, т. 9 ГПК – записи на заповед, които са редовни от външна страна, с падежи на определена дата и клаузи „без протест”. По отношение на доводите на частния жалбоподател за незаконосъобразност на разпореждането поради непредявяване на записите на заповед за плащане СГС е изложил съображения, че непредявяването за плащане води до загубване на правата по записа на заповед на кредитора спрямо регресно отговорните лица, но не и спрямо издателя. Решаващият съдебен състав е приел, че са налице вземания по различни записи на заповед, всеки от които е за парична сума, обосноваваща подсъдност на районен съд, респ. приложимост на заповедното производство /чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК/.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване се извършва на базата на посочените в частната касационна жалба и изложението към нея доводи. Посочените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси са от значение за делото и тъй като по отношение на тях не е формирана практика на ВКС, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.

Определението на Софийски градски съд е правилно. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за недопустимост на обективното съединяване на претенции по записи на заповед в една заповед за изпълнение. Допустимо е въз основа на едно заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по няколко записа на заповед да бъдат издадени една заповед за незабавно изпълнение и един изпълнителен лист, в които различните суми по отделните записи на заповед следва да бъдат разграничени. За индивидуализиране на отделните вземания е необходимо в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК всяко парично вземане да бъде конкретизирано по размер и основание, т. е. по всеки отделен запис на заповед да се конкретизира претендираната сума. Това е направено от заявителя в т. 12 от заявлението и правилно СРС е постановил разпореждането и заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, индивидуализирайки всяко отделно вземане.

За въззивният съд не съществува задължение в производството по чл. 419 ГПК да обсъжда възражението на длъжника, че издателят не е подписал записа на заповед. Първоинстанционният и въззивният съд не извършват проверка по същество дали действително отразените в записите на заповед вземания са дължими и дали подписите на записите на заповед са действително положени от техния издател. Достатъчно е от външна страна записите на заповед да са редовно оформени. Обосновано въззивният съд е приел, че записите на заповед са редовни от външна страна. Същите носят подпис на техния издател. Проверката на автентичността на записите на заповед следва да бъде извършена в исковото производство по чл. 415, ал. 1 ГПК, ако своевременно съгласно чл. 193, ал. 1 ГПК бъдат оспорени подписите върху записите на заповед.

Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за недопустимост на разпореждането поради нарушение на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК и за подсъдност на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на Софийски градски съд. Подсъдността на делото в рамките на заповедното производство е регламентирана в чл. 411, ал. 1 ГПК – заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника. Следователно съгласно правилата за родовата подсъдност районният съд е единственият първоинстанционен съд, който може да се произнася като първа инстанция по заявления за издаване на заповед за изпълнение. Разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК поставя изискване по отношение на издаването на заповед за изпълнение – вземането да бъде за парични суми или заместими вещи, когато искът е подсъден на районен съд. Разпоредбата на чл. 417 ГПК представлява отклонение от общото изискване на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК относно родовата подсъдност на спора. Съгласно посочената разпоредба е допустимо издаване на заповед за изпълнение на вземане, независимо от неговата цена, когато вземането се основава на някой от посочените в чл. 417 ГПК документи. В конкретния случай претендираните вземания се основават на записи на заповед по чл. 417, т. 9 ГПК, поради което е без значение цената на отделните вземания.

Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че правилно, обосновано и в съответствие с материалния и процесуалния закон въззивният съд е постановил определението си.

 

По молба за спиране на изпълнението:

Съгласно чл. 419, ал. 3 ГПК обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението. Разпоредбата на чл. 420 ГПК визира различни основания за спиране на принудителното изпълнение: 1/ чл. 420, ал. 1 ГПК урежда спиране на принудителното изпълнение, когато заповедта за незабавно изпълнение е издадена на основание чл. 417, т. 1 – т. 8 ГПК и длъжникът представи надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, включително при подадено в срок възражение; 2/ чл. 420, ал. 1 ГПК урежда възможността съдът, постановил незабавното изпълнение, да спре изпълнението, ако в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства. Изключването на т. 9 на чл. 417 ГПК от хипотезата на чл. 420, ал. 1 ГПК не е случайно. Когато заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед или менителница, достатъчно е да бъде подадено възражение като предпоставка за спиране на незабавното изпълнение, без да е нужно да са налице другите предпоставки на чл. 420 ГПК. Спирането на изпълнението на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, респективно и на образуваното пред ЧСИ изпълнително производство, настъпва с факта на подаване на възражение по чл. 414 във връзка с чл. 419, ал. 2 ГПК. Независимо, че спирането е настъпило по силата на закона с подаване на възражение в срок, длъжникът не може да удостовери това пред съдебния изпълнител без акт на съда. Поради това е необходимо да бъде издадено определение, с което да бъде прогласено спирането на изпълнението.

 

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 5* от 14.05.2009г. по ч. гр. д. № 2317/2009г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-А състав.

СПИРА изпълнението на определение № 5* от 14.05.2009г. по ч. гр. д. № 2317/2009г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-А състав, разпореждане и заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 05.06.2008г. по гр. д. № 14370/2008г. на Софийски районен съд, 66 състав и издадения въз основа на нея изпълнителен лист на 05.06.2008г., считано от датата на подаване на възражението – 09.12.2008г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.