Р Е Ш Е Н И Е №.251 С о ф и я, 16 юни 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 27 м а й 2015 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 507/2015 година. Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител М. С. С. от С. и има за предмет въззивна присъда № 1 от 26.01.2015 г., постановена по ВНЧХД № 244/2014 г. от Сливенския окръжен съд. Касираните в нея основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК са подкрепени в допълнението към нея от повереника му адв.Ст.К. от АК-Б. с доводи за превратно тълкуване и игнориране на доказателствени източници, довело до неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, алтернативно касационната инстанция да потвърди първоинстанционната осъдителна присъда. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Частният тъжител М. С. и повереникът му адв.Ст.К. от АК-Б., редовно уведомени, не вземат участие в производството пред ВКС, като с писмена молба са заявили съгласие делото да се разгледа в тяхно отсъствие и поддържайки жалбата си, молят тя да бъде уважена по заявените в нея съображения. Подсъдимият Н. Т. С. от С. и защитникът му адв.Цв.Б. от АК-С. молят въззивната присъда да бъде оставена в сила, а жалбата – без уважение, като неоснователна. Върховният касационен съд провери правилността на въззивната присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 107 от 14.04.2014 г., постановена по НЧХД № 1657/2012 г. Сливенският районен съд е признал подсъдимия Н. Т. С. от С. за виновен в това на 28.04.2012 г. в С. да е разгласил позорящо обстоятелство за тъжителя М. С. и на основание чл.148, ал.1, т.2 вр.чл.147, ал.1 от НК и чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лв, като го е оправдал по част от предявеното му обвинение. С присъдата е бил уважен предявеният от тъжителя С. граждански иск, като С. е бил осъден да му заплати сумата от 2 000 лв като обезщетение за причинените му неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането му – 24.08.2012 г. до окончателното й изплащане, а в останалата му част до предявения размер от 20 000 лв искът е бил отхвърлен като неоснователен. В тежест на подс.С. са били присъдени направените от тъжителя разноски по водене на делото, като е присъдена и дължимата се държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 80 лв. Присъдата е била обжалвана от подс.Н.С. с оплаквания за нейната необоснованост, процесуална и материалноправна незаконосъобразност в осъдителните й части с искане за отмяната й и постановяване на нова изцяло оправдателна присъда по предявеното му обвинение и за отхвърляне на предявения срещу него граждански иск като неоснователен, с претенцията и за възстановяване на направените по защитата му разноски по делото. След проведено въззивно съдебно следствие, с присъда № 1 от 26.01.2015 г. по ВНЧХД № 244/2014 г. Сливенският окръжен съд е отменил първоинстанционната присъда в осъдителните й части и като е признал подс.С. за невинен по тази част от обвинението, го е оправдал да е осъществил престъпление по чл.148, ал.1, т.2, пр.2-ро вр.чл.147, ал.1 от НК, отхвърлил е предявения срещу него иск и за сумата от 2 000 лв, възлагайки в тежест на тъжителя С. направените от подсъдимия разноски по делото в размер на 616 лв, потвърждавайки я в останалата й част. В касационната жалба на частния тъжител и допълнението към нея на защитника му се аргументират нарушения на процесуалните правила по извличане на релевантните на предмета на доказване факти, повлияло на правилното приложение на правото с искане за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, алтернативно за постановяване на решение от касационната инстанция, с което да „потвърдите присъдата” на Сливенския районен съд. Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на основание чл.346, т.2 от НПК на касационна проверка, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Недоволствайки от въззивната оправдателна присъда, повереникът на жалбоподателя не съобразява правомощията на касационната инстанция, която при констатации за неправилно приложение на материалния закон може единствено да я отмени и върне делото за ново разглеждане, но не и да постанови осъдителен съдебен акт или да потвърди първоинстанционен такъв, каквото е алтернативното им искане. Когато по жалба на някоя страна по делото е било проведено въззивно производство, на проверка подлежи актът на въззивната инстанция, но не и проверения от нея, освен ако касационната инстанция не установи допуснато от първоинстанционния съд отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила от вида на абсолютните, което не е било констатирано и/или отстранено от втората инстанция и това налага връщане на делото на първия по степен съд. Като заявява в началото на изложението си най-общи доводи за „превратно, необективно, избирателно и пристрастно тълкуване на доказателствата”, повереникът на жалбоподателя излага съображения за изводи на съда, „надхвърлящи” рамката на фактическото обвинение във връзка с подготовката и провеждането на партийно мероприятие с участието на двете страни по делото и последиците от изказването на подс.С. за уронване на престижа и накърняване на доброто име на тъжителя С., упреквайки съда в предоверяване на показанията на св.М.П. и св.Н.П., изолирано от събраните писмени доказателства и при разширителното им тълкуване във връзка с паричните задължения на последния, свързано и с доказаността на твърденията на подсъдимия за негово (на тъжителя) „съставомерно поведение” за осъществяване на приписаните му престъпления, при което съдът ползвал недопустими доказателствени средства, изготвени и в разрез с конституционни забрани за нарушаване на основни права на гражданите. На тази основа били изведени по неправилен начин неверни фактически обстоятелства, довели окръжния съд до неправилното приложение на материалния закон. Както първоинстанционният, така и окръжният съд са добили непосредствена представа за изявлението на подс.С. на партийната конференция от изслушаните в съдебното следствие (и въззивно) аудио записи, чието правно значение правилно е преценено от въззивния съд с оглед депозираните от страните по делото доказателствени източници. Излагайки приетите за установени фактически обстоятелства, съдът ги е свързал със свой прочит на доказателствата и доказателствените средства, позовавайки се не само на цитираните от жалбоподателя свидетелски показания на св.П. и св.П., но обширно коментирайки и тези на св.П.П., св.Р.И., св.П.С., св.Р.Р., св.Г.К., св.П.С., св.Д.П., св.Р.Пашова, св.Г.Р., някои от които в негативен аспект към поведението на подс.С., и на св.Г.П. по повод изнесеното в местната преса и интернет-пространството за проведен от тъжителя разговор с лицето Г.К. (на който подс.С. се е позовал) и реакцията му на тези публикации. На тази основа убедително е мотивирал както доверието си и към обясненията на подсъдимия, така и правните си изводи за липса на съставомерност в поведението му по предявеното обвинение, за което е бил признат за виновен и осъден от районния съд. Дадена е вярна интерпретация на онези конкретни факти и обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име на тъжителя, отнасящи се до минало и/или настоящо поведение, до служебни и обществени прояви, които го характеризират негативно. Във връзка с „приписаните” му престъпления с основание се е съобразил със становището на прокуратурата и е ценил писмените доказателства за дължими от него суми като гражданин и участник в стопанския живот чрез търговски дружества. Характерното в настоящия случай е, че изявленията на подсъдимия са били направени в изказването му на партийна конференция, което е изместило тежестта на правната им преценка като допустима вътрешнопартийна критика или недопустимо са накърнили залегналият в чл.10, § 2 от ЕКПЧОС, в решенията на ЕСПЧ и в чл.39, ал.2 от Конституцията на РБ принцип на пропорционалността, т.е. доколко те са били израз на правото му свободно да се изразява и да разпространява мнението си и обществената им значимост, съобразено с позицията на тъжителя като партиен функционер и общински съветник и необходимостта от защита на правото му на чест, достойнство и доброто му име. ВКС намира, че при изследване на доказателствената основа и извличане на правно релевантните по делото факти съдът е достигнал до верни правни изводи. При отделните фрагменти от огласената от подсъдимия информация, от които тъжителят се е счел за оклеветен, съобразно изложеното в тъжбата му, съдът е изяснил някои несъответствия в нея и характера на отправената в тях критика, която не може да се приеме като разгласяване на позорни обстоятелства за тъжителя. Съдът подробно е анализирал критиките на подс.С. за нарушения от страна на тъжителя С. на уставни правила на партията им по организацията и провеждането на конференцията, в поведението му при провеждане на партийни политики на местно и национално ниво, за „съставомерни” негови деяния като различни престъпления в посоченото му качество. Изводите на съда за липса на факти и обстоятелства, запълващи с нужното съдържание елементите както от обективната, така и от субективната страна на повдигнатото обвинение, са защитени убедително, поради което становището му за несъставомерност на деянието на подсъдимия като престъпление по чл.147, ал.1 от НК е съответно на закона. Поради това няма както процесуално несъответствие в доказателствения анализ на съда, така и неправилно приложение на материалния закон и не са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК за отмяна на обжалваната присъда и връщане делото за ново разглеждане от въззивния съд. Като закономерна последица от оправдаването на подсъдимия е отхвърлянето на иска на тъжителя за заплащане на сумата от 2000 лв за обезвредата му и в тази й част въззивната присъда е правилна и законосъобразна и също следва да остане в сила. Правилно е разрешен и въпросът за възлагане тежестта за направените от страна на подсъдимия разноски по делото. Като цяло жалбата на частния тъжител се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 1 от 26.01.2015 г., постановена по ВНЧХД № 244/2014 г. от Сливенския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :