Р Е Ш Е Н И Е № 51 гр. София, 01 юни 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора СТЕЛИЯНА АТАНАСОВА, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 144 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационно производство е по реда на чл.346, т.1 и сл.от НПК. Образувано е по жалба на адв.В. М., в качеството му на защитник на подсъдимата Д. Д. К., против въззивно решение № 228/13.12.2019 г., постановено по внохд № 515/2019г. по описа на Апелативен съд - гр. Пловдив. В жалбата са наведени всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК. Посочено е, че макар подсъдимата да е признала фактите и обстоятелствата, описани обстоятелствената част на обвинителния акт, тя не се признава за виновна, тъй като основната причина за възникналото ПТП е единствено неправомерното поведение на пострадалата, която е предприела пресичане на пътното платно в нарушение на чл.113, ал.1, т.1 и т.2 и чл.114, т.1 от ЗДП, т.е. налице е случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Същевременно в обвинителния акт не е уточнено дали са касае за нарушение на изречение първо или на изречение второ на чл.20, ал.2 от ЗДП. Твърди се, че наложеното от първоинстанционния съд и потвърдено с въззивното решение наказание е явно несправедливо, тъй като при индивидуализацията не са отчетени в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства, които според защитника обуславят приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.„Б” от НК. При условията на алтернативност се претендира подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение или да се намали наложеното й наказание, като същото се замени с пробация или се намали определения размер на лишаването от свобода до предвидения в закона минимум. В съдебно заседание подсъдимата Д. К. и защитникът адв.М., редовно призовани, не се явяват. Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становище, че жалбата следва да се отхвърли и решението като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда № 84/13.09.2019 г. по нохд № 1218/2019 г., постановена от Окръжен съд - гр. Пловдив подсъдимата Д. К. е призната за виновен в това, че на 26.07.2017 г., в [населено място], при управление на МПС - л.а. „Н. К.”, не е намалила скоростта и не е спряла, когато е възникнала опасност за движението – пресичащата пътното платното пешеходка С. С. с ЕГН [ЕГН] и не е била внимателна и предпазлива, с което е нарушила правилата за движение – чл.20, ал.2 и чл.116 от ЗДП, и по непредпазливост е причинила смъртта на С., настъпила на 31.07.2017 г., като подсъдимата след деянието е направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.„Б” вр. с чл.343, ал.1, б.„В” вр. с чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл.58а, ал.1 вр. с чл.54 от НК е осъдена на 1 /една/ година лишаване от свобода, което наказание е отложено за изпълнение при условията на чл.66 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г вр. с чл.343а от НК К. е лишена от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година. На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимата са възложени направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 787,12 лв. По жалба на защитника на подсъдимата е образувано внохд № 228/2019 г. по описа на Апелативен съд - гр. Пловдив. С постановеното по делото решение е изменена присъдата, като К. е призната за невиновна да е нарушила разпоредбата на чл.116 от ЗДП и в този смисъл е оправдана по първоначално повдигнатото и обвинение, а в останалата част – първоинстанционият съдебен акт е потвърден. На първо място следва да се посочи, че в касационната жалба буквално е възпроизведено съдържанието на въззивната, като в подкрепа на заявените касационни основания са изложени напълно идентични доводи, на които контролираният съд е дал задълбочен и аргументиран отговор, който се споделя изцяло и от настоящия състав. Действително в обвинителния акт отсъства конкретно цифрово отбелязване коя от двете хипотези, разписани в разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДП, в случая е нарушена, но е изписан текста на изречение второ от визираната правна норма. В този смисъл по никакъв начин не е нарушено правото на защита на подсъдимата да разбере в какво точно е обвинена и да организира адекватно защитата си, още повече че по време на разпоредителното заседание тя изрично е декларирала, че поддържа заявеното от защитника относно отсъствието на допуснато отстранимо нарушение на процесуалните правила на досъдебното производство. Същевременно поставянето на този въпрос, включително и пред настоящата инстанция, е най-малкото некоректно предвид въведената от законодателя в чл.248, ал.3 от НПК преклузия. Видно от протокола на проведеното по реда на чл.371, т.2 от НПК съдебно заседание пред първоинстанционния съд, подсъдимата в присъствието на упълномощения си защитник адв. М. е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразила съгласие да не се събират доказателства за тези факти. По делото няма обективни данни, които да породят съмнения относно механизма на възникналото пътно транспортно произшествие и причината за последвалата смърт. В този смисъл не може да се приеме твърдението в жалбата, че направеното самопризнание не се подкрепя от събраните по делото доказателства и настъпилият вредоносен резултат се дължи само и единствено на неправомерното поведение на пострадалата. Следва да се посочи, че след направеното самопризнание, в очакването на по-благоприятно наказание, подсъдимата и защитникът доброволно са се отказали да участват в едно състезателно производство по общия ред, поради което защитата е ограничена само в рамките на признатите фактически положения и е недопустимо тяхното оспорване впоследствие. Ето защо напълно неоснователни се явяват оплакванията в жалбата, че поради наличието на дървета на мястото на тротоара, от където възрастната жена е предприела пресичане на пътното платно, К. не е имала пряка видимост, за да реагирала своевременно, т.е. опасността е възникнала в опасната зона за спиране и ударът е бил технически непредотвратим. При отсъствието на процесуални нарушения правилно подсъдимата е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.343а, ал.1, б.„Б” вр. с чл.343, ал.1, б.„В” вр. с чл.342, ал.1 от НК. Следва да се отбележи, че съобразно разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП К. е била длъжна да намали скоростта и при необходимост да спре, т.е. в случая тя, въпреки че се е движила с разрешена от закона скорост от 27 км./ч., не е обърнала своевременно внимание на пострадалата пешеходка при навлизането й на пътното платно и не е задействала спирачната система с максимална интензивност, а е направила това едва, когато ударът вече е бил неизбежен. В конкретната пътна обстановка К. е следвало да предприеме горепосочените мерки още, когато обективно е могла да възприеме пострадалата като потенциална опасност за движението. В този смисъл данните от механизма на настъпване на конкретното ПТП не сочат на наличието на твърдяното в жалбата изключващо вината на подсъдимата обстоятелство. В случая не е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като К. е могла да предотврати удара, но сама се е поставила в невъзможност да го стори. Касационният състав не споделя изложените в жалба съображения в подкрепа на отправената претенция за наличието на явна несправедливост на наложеното наказание. При индивидуализация на наказанието предходните инстанции са подложили на внимателна преценка относителната тежест на всички определящи отговорността обстоятелства. При възприетото от въззивния съд отсъствие на отегчаващи отговорността обстоятелства и настоящата инстанция счита, че отчетените като смекчаващи не са нито многобройни, нито някое от тях е с изключителен характер, още повече че не е налице и втората изискуема от закона предпоставка за приложението на чл.55 от НК, а именно - най-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко с оглед извършеното деяние. В този смисъл, ВКС намира, че определеното на К. наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК, редуцирано съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК на 1 /една/ година, чието изпълнение е отложено в минималния предвиден в закона срок от три години, съответства на извършеното престъпление, на обществената му опасност и тази на дееца. Това се отнася в пълна степен и за наложената кумулативна санкция от 1 /една/ година лишаване от правоуправление. Ето защо, декларативно заявеното оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 вр. с ал.1, т.3 от от НПК, не намира обективна опора по делото, поради което не са налице основания за корекция в исканата от защитата посока. По изложените съображения настоящият състав счита, че следва да остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 228/13.12.2019 г., постановено по внохд № 515/2019г. по описа на Апелативен съд - гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: