8 Р Е Ш Е Н И Е № 185 София, 10 юни 2014година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седемнадесети март две хиляди четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ :БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора :Димитър Генчев изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №192 по описа за 2014 година Срещу решение по внохд.№214/2013 г. на Апелативен съд гр.Велико Търново, са подадени касационен протест от Апелативна прокуратура - гр.Велико Търново и касационна жалба, от подсъдимите Е. Б. и П. П.. В съдебно заседание протеста се поддържа от представителят на Върховната касационна прокуратура,с доводи за нарушение на закона ,в частта за оправдаване на подсъдимите.По отношение на жалбата, намира същата изцяло неоснователна,а постановеното решение в потвърдителната му част правилно и законосъобразно. Защитата на подсъдимите поддържа жалбата на двамата подсъдими с доводи за нарушения по чл.348 ал.1т.1 и 2 НПК(подробно мотивирани) и е на становище, протеста като неоснователен да се остави без последици. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 28.11.2013 г. постановено по внохд.№214/2013 г. на Апелативен съд гр.Велико Търново ,е изменена присъда по нохд.№836/2012 г. на Окръжен съд гр.Русе ,в частта с която двамата подсъдими Е. А. Б. и П. И. П. са признати за виновни по чл.277а ал.3 вр. с ал.2 НК вр. с чл.20 ал.2 НК,като отменя относно квалифициращия признак „моторно превозно средство” и ги оправдава в тази част на обвинението.Изменя същата присъда ,като отменя приложението на чл.53 ал.1б. „А”НК, по отношение на лек автомобил „ Фиат П.” с рег. [рег.номер на МПС] и постановява връщане на собственика Е. А. Б..Изменя същата присъда и в частта ,с която е приложена разпоредбата на чл.23 ал.3 НК (присъединена глоба в размер на по 5000 лв.) по отношение и на двамата подсъдими.В останалата й част присъда е потвърдена. С посочената присъда е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите за извършени на 28.09.2012 г.в землището на селищно образование „С.” община [населено място] и в [населено място] ,престъпления по чл. 277 а ал.3 НК вр. с чл.20 ал.2 НК(с наказание за двамата –лишаване от свобода за срок от по една година и глоба в размер на 5000 лв.),за престъпление по чл.277а ал.7 НК(с наказание за двамата подсъдими-шест месеца лишаване от свобода) и за престъпление по чл.278 ал.6 НК(с наказание за под.Б. –лишаване от свобода за срок от шест месеца и глоба в размер на 2000 лв. и за подсъдимия П.-лишаване от свобода за срок от осем месеца и глоба в размер на 3000 лв.).На основание чл.23 ал.1 НК на подсъдимия Е. Б. е наложено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 5000 лв.(на основание чл.23 ал.3 НК глобата погрешно е присъединена –корекция с въззивното решение ).На основание чл.23 ал.1 НК на подсъдимия П. П. е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 5000 лв.(и тук погрешно на основание чл.23 ал.3 НК глобата е присъединена втори път).На основание чл.66 ал.1 НК и за двамата подсъдими изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години. ПО ПРОТЕСТА на Апелативна прокуратура - гр.велико Търново: Доводите в протеста са за нарушение на материалния закон,в оправдателната част на решението,където е прието ,че не е налице квалифициращото обстоятелство - използвано „моторно превозно средство”,и от там не следва да се прилага разпоредбата на чл.53 ал.1б „А” НК. Довода е основателен и това е така защото : За да реши ,че не е налице квалифициращото обстоятелство - „използвано моторно превозно средство”,въззивния съд е приел –„използването на МПС може да бъде отчетено при правната квалификация на инкриминираното деяние,когато то обективно е послужило за откриване на археологичните обекти-предмет на престъплението,за извозването им и установяване на трайна фактическа власт върху тях.Това квалифициращо обстоятелство може да бъде отчетено и тогава ,когато използването на превозното средство, е било свързано с процеса на търсене на обектите или обективно го е подпомогнало”. Извода е незаконосъобразен.За да се приеме,че моторното превозно средство е „използвано” или не , по смисъла на чл.277 а ал.3 НК,а от там и за приложението на чл.53 ал.1б А НК,е необходимо да се прецени не само,дали превозното средство е послужило за непосредствено въздействие върху предмета на престъплението,но и дали то не е използвано по такъв начин,че без него, самото престъпление не би могло да бъде извършено.В случая,МПС е послужило не само за придвижване, до местопрестъплението на двамата подсъдими,но и за пренасяне на необходимите за извършване на престъплението технически средства(металотърсачи,лопати,кирко-брадва и др.).Очевидно двамата подсъдими, няма как пеша(без МПС), да занесат необходимите им средства за извършване на престъплението,или безспорно МПС е използвано за извършване на престъплението и без него, то не би могло да се извърши(без техническите средства). По изложените съображения Върховният съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение, в атакуваната му част в нарушение на материалния закон(не е приложен закона, който е следвало да бъде приложен),а подадения протест на Апелативна прокуратура - гр.велико Търново основателен. ПО ЖАЛБАТА НА под.Б. и П. : Жалбата на двамата подсъдими се разглежда заедно, тъй като касае съвместна престъпна дейност, а и доводите изложени в нея, са за нарушения и за двамата. С жалбата са ангажирани основанията визирани в чл.348 ал.1т.1 и 2 НПК. В допълнението към нея се твърди ,че : -не са получени отговори от въззивния съд ,на поставени пред него доводи за нарушения при първоинстанционното разглеждане на делото -нарушен в тази връзка ,бил чл.107, ал.3 и ал.5 НПК -необсъдени събраните по делото доказателства, неподложени на внимателна проверка и анализ, без мотиви отхвърлени многобройните оправдателни доказателства -не е установено по делото какви са координатите, границите и охранителната зона, и площта на недвижимата културна ценност „Тримамиум” - несъобразена разпоредбата на чл.64 и следващите от ЗКН, която урежда статута на недвижима ценност на културата - не е установено мястото, на което двамата подсъдими са намерени да копаят - неправилно кредитирани показанията на свидетеля Л. Н., които били противоречиви, абсурдни, нелогични, а той бил и заинтересова - протоколът за оглед е компрометиран, същото е и за протоколите за претърсване и изземване - не е установено подсъдимия П. да е извършвал изкопни работи - противоречия в показанията на свидетеля Х. и свидетеля Г., поради което да не се кредитират - допълнително вписани в диспозитива на присъдата техническите средства права лопата и кирко-дръжка, по които подсъдимият П. не се е защитавал - липса на умисъл и за двамата подсъдими ,за престъплението по чл.277а, ал.7 НК - по отношение на престъплението по чл.278а, ал.6 НК ,искането е за приложение на чл.9, ал.2 НК, с оглед ниската стойност на вещите и липсата на умисъл - да се изключи протокола за претърсване и изземване от [населено място], защото поемните лица, не са присъствали на това следствено действие и не са влизали в дома на подсъдимия Б. - спори се заключението на съдебно-графологичната експертиза, назначена от въззивния съд, относно саморъчно вписване от подсъдимия Б. в протоколите за претърсване и изземване. Доводите са неоснователни. Правени са и пред двете инстанционни съдилища (особено пред въззивния съд, жалбата е почти дословно възпроизведена в касационната такава), и след като подробно са обсъдени, правилно и законосъобразно, са останали без последици. Въззивният съд още с определение от 11.09.2013 г. е възложил допълнителна задача на историко-нумизматичната експертиза, изготвена от вещото лице Д., да даде заключение за цената на обектите, приложени като веществени доказателства ,по обвинението за престъпление по чл.278, ал.6 НК. С определение от 7.10.2013 г. за проверка твърденията на подсъдимия Б. е назначена графологична експертиза, относно текст в протокола за претърсване и изземване от 28.09.2012 г. и протоколите за претърсване и изземване на лист 13-15 от досъдебното производство, както и протоколите на лист 20-21, от същото - със задача да даде заключение, дали ръкописните текстове в тези протоколи са изписани от подсъдимия Б., както и дали ръкописния текст на тези протоколи е на разследващите полицаи Г. В. и П. С.. В съдебно заседание на 18.11.2013 год. е изслушано вещото лице Б. и е прието заключението, което е категорично в смисъл: - ръкописният текст „Вещите са мои. Намерил съм ги на едно ниво” е написано от Е. Б. и ръкописният текст „Вещите са мои. Използвам ги за търсене на монети” също е написан от Е. Б.. В писмена молба от 15.11.2013 г. защитата на подсъдимите ,е оспорила заключението на вещото лице преди изслушването му в съдебна зала, като е посочила, че изводите на вещото лице е ненадлежно обосновано и е направен собствен анализ на общите признаци, на критериите индивидуалност и устойчивост на констатирани от защитата различия, в текста на протоколите и сравнителния материал и е поискал назначаването на повторна експертиза със същата задача, която да се възложи на вещо лице от НИКК. В съдебно заседание съдът е приел, че това искане е неоснователно, тъй като експертът е отговорил подробно и убедително на всички поставени задачи и назначаването на повторна съдебно-графологична експертиза е недопустимо, поради което е приел заключението като компетентно изготвено и отговорило на всички поставени й задачи. Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства по предвидения в НПК процесуален ред. Неналични са твърдяните и в касационната жалба, пропуски и нарушения на процесуалните правила, по събиране на доказателствата, допуснати на досъдебното производство, и то главно при провеждане на следствените действия претърсване и изземване. Невярно е и твърдението, че поемните лица не са участвали в претърсването и изземването в [населено място] и не са влизали в дома на подсъдимия Б.. Изготвените протоколи са в пълно съответствие с изискванията на чл.129 и чл.130 НПК и правилно инстанционните съдилища са ги ползвали, като доказателствени средства за извършване на съответните действия за реда, по който са извършени и събраните с тях доказателства. Невярно е и твърдението, че не е съобразена разпоредбата на чл.64 и следващите от ЗКН, тъй като на лист 94 от мотивите на въззивния съд, съобразявайки не само тази, а и чл.7 от ЗКН, въззивният съд е приел, че е „очертан кръга от обективни признаци, които дадена вещ следва да притежава, за да представлява културна ценност, че правната норма има конститутивен характер” ... „при наличието на съответните законови изисквания нематериалното или материално свидетелство за човешко присъствие или дейност, природна даденост или феномен, носещо белезите на чл.7 от ЗКН, с факта на своето съществуване има качество на културна ценност, а според разпоредбата на чл.47 ЗКН, попада в обхвата на недвижимите културни ценности. След като по експертен път е установено, че територията, на която са извършени изкопните работи от двамата подсъдими, е част от територията на недвижима културна ценност – римска крепост „Тримамиум”, извън крепостната страна, не може да бъде споделен довода на защитата, че липсва признак от обективна страна.” Върховният касационен съд споделя изводите на инстанционните съдилища, по правилното и законосъобразно определяне на понятието недвижима културна ценност, защото напълно съответстват на цитираните в закона за културното наследство понятия. Напълно неоснователни са и доводите за неправилно кредитирани показания на свидетелите, които били противоречиви, абсурдни, нелогични, а и свидетелят Л. Н. бил заинтересован, защото бил служител в ОД на МВР-БОП-Р.. Без основание е и твърдението за невзети предвид „многобройни оправдателни доказателства”.Напротив първоинстанционния съд е обсъдил всички версии на защитата ,изложени преди него и правилно е приел,че не намират опора в данните по делото. Подробният анализ на цялостния доказателствен материал, събран по делото (липсват игнорирани или превратно тълкувани), е дал основание на инстанционните съдилища за правилни и законосъобразни изводи по фактите (обстоятелства от значение) по делото, релевантни за отговорността на двамата подсъдими. Категорично установено е по делото, че на 28.09.2012 г. в землището на с. „С.”, [община], двамата подсъдими като съизвършители, чрез използване на технически средства металотърсач, права лопата и кирко-брадва и МПС, не по законноустановения ред, извършили изкопни работи на територията на недвижима културна ценност – римска крепост „Тримамиум”. Установено е също, че на същата дата и място и двамата противозаконно са държали оръдие – металотърсач, за което са знаели, че е послужило и е предназначено за търсене на археологически обекти. Установено е, че подсъдимите Б. и П. на същата дата в [населено място] са държали археологически обекти, подробно посочени, които не са индентифицирани и регистрирани по съответния ред, за реда за извършване на индентификация и за водене на регистър на движимите културни ценности на Министерство на културата. В тази връзка напълно голословни са твърденията на защитата, че липсва умисъл за извършените от двамата подсъдими престъпления, за който умисъл правилно инстанционните съдилища са приели, че деянията са извършени от субективна страна при пряк умисъл, тъй като и двамата много добре са знаели, че се намират на територията на римската крепост в стар иманярски изкоп, знаели са, че подобна дейност не е разрешена, но въпреки това са я извършили с цел да открият археологически находки, а е установено, че и двамата са действали при формирана общност на умисъла за извършване на престъплението, в реализирането, на който умисъл всеки от тях е участвал с подробно посочените, в изводите по фактите действия. При правилно установените факти и законът е приложен правилно. Както бе посочено по-горе, на инкриминираната дата и място, чрез използване на технически средства и МПС, не по законоустановения ред двамата извършили изкопни работи на територията на недвижима културна ценност – римска крепост „Тримамиум” – престъпление по чл.277а, ал.3 във вр. с ал.2 НК, във вр. с чл.20, ал.2 НК. По същото време и място държали археологически обекти, които не са индентифицирани и регистрирани по съответния ред, за реда за извършване на индентификация и водене на регистър на движимите културни ценности на Министерство на културата – престъпление по чл.278, ал.6 НК за това, че по същото време и на същото място и двамата противозаконно държали (всеки от тях) оръдие – металотърсач, за което са знаели, че служи и е предназначено за търсене на археологически обекти – престъпление по чл.277а, ал.7 НК и по този закон са осъдени, т.е. – приложен е законът, който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и искането на защитата за приложението на чл.9, ал.2 НК. В тази връзка Върховният касационен съд споделя изцяло съображенията на инстанционните съдилища, отделили сериозно внимание на това искане и законосъобразно приели, че същото е неоснователно, тъй като установеното по делото не сочи, че извършеното от двамата подсъдими, не е общественоопасно или обществената му опасност е явно незначителна. И двата инстанционни акта, в тази им част са изключително подробни, и преповтарянето им е неоправдано. Касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК не е ангажирано, но то произтича от оспорването на вината, поради което Върховният касационен съд провери въззивното решение и първоинстанционната присъда и в тази им част и констатира, че наказанията и на двамата подсъдими са определени при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, с лека разлика в наказанията за престъплението по чл.278 НК, с оглед броя и стойността на вещите, открити в дома на подсъдимия П., приложена е разпоредбата на чл.66, ал.1 НК, като съдът е приел, че не се налага ефективно изтърпяване на наказанието и за двамата на подсъдими, и че целите на наказанието могат да бъдат постигнати с отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Така определеното и на двамата подсъдими е достатъчно и справедливо и не е в нарушение на чл.348, ал.5 НПК. По изложените съображения Върховен касационен съд на Република България, първо наказателно отделение намира постановените решение и присъда,( с изключение на атакуваната с протеста част) законосъобразни и при спазване на процесуалните правила, а жалбите на подсъдимите Б. и П. изцяло неоснователни. Ето защо и на основание чл.354, ал.2, т.2 и ал.1, т.1 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА решение от 28.11.2013 г., постановено по внохд № 214/2013 г. по описа на Апелативен съд-гр.Велико Търново, като ОТМЕНЯ решението в частта, с която за Е. А. Б. и П. И. П., е отменено квалифициращото обстоятелство „моторно превозно средство” и са оправдани в тази част на обвинението за престъплението по чл.277а ал.3 НК, и в частта с която е отменено приложението на чл.53 ал.1 б А НК,по отношение на лек автомобил „Фиат –П. „ с р.н. [рег.номер на МПС] ,ключове и документи. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :