О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 29 [населено място], 21.01.2016 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 3652 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК Постъпила е частна касационна жалба от [фирма] против определение № 15231/30.07.2015г. на СГС по ч.гр.д.№ 9654/2015г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение от 29.06.2015г. по гр.д. № 92/2015г. на СРС, 58 с-в, с което е прекратено производството по делото. В частната касационна жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Касаторът счита, че предявените искове по чл.124 , ал.1 ГПК са винаги допустими, защото касаят права и задължения на частноправни субекти. Неправилно СГС е тълкувал наличието на правен интерес от тези искове. Счита, че чрез доказване съществуването на валиден договор за счетоводно обслужване, ще се установи, че „изпълнението на счетоводната услуга има престъпен характер”. По втория предявен иск за установяване неистинност на фактура намира, че е необходимо със стабилен съдебен акт да се установи този факт и това ще представлява мярка с възпиращо действие в борбата срещу престъпленията против финансовите интереси на ЕО, на осн. чл.325 ЗДФЕС. Моли за отмяна на атакуваното определение. В изложението по чл.284, ал3, т.1 ГПК формулира следните процесуалноправни въпроси: „1/ Налице ли е правен интерес по чл.124, ал.1 ГПК при положителен установителен иск ?; 2/ Налице ли е правен интерес по чл.124,ал.4, изр.1 ГПК за постановяване на стабилен съдебен акт, който ще потвърди неистинността на документ?”. Като допълнителен критерий е посочил– противоречие със задължителна практика по ТР № 8/2012г. и ТР № 5/2012г. на ОСГТК на ВКС., на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изпълнение на задължението и сам да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебните актове и в съответствие с разясненията по т.10 от ТР 1/2001г. на ОСГК на ВКС и т.1 от ТР 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира , че атакуваният съдебен акт следва да се допусне до касационен контрол за проверка на неговата евентуална недопустимост. Производството пред СРС е било образувано по искова молба от И. А. И. / изрична уточнителна молба на л.42 по гр.д. № 15159/14г. на СГС-I-8 с-в/. Производството по ч.гр.д. № 9654/15г. на СГС се е развило по частна жалба на [фирма], т.е. от лице различно от ищцата И. А. И.. ВКС намира, че така посоченият частен жалбоподател ЮЛ няма право на частна жалба. Той не е страна по първоинстанционното производство, доколкото изрично в него е уточнено, че ищец е физическото лице И. А. И.. С оглед липсата на абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на частна жалба последната се явява недопустима и подлежи на връщане, а въззивното производство по нея - на прекратяване. Произнасяйки се по същество на жалбата, СГС е постановил един недопустим съдебен акт. Предвид изложеното обжалваното въззивно определение следва да се обезсили, а производството по недопустимата частна жалба – да се прекрати. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 15231/30.07.2015г. по ч.гр.д.№ 9654/2015г. по описа на СГС, ГО, II-Д с-в. ОБЕЗСИЛВА определение № 15231/30.07.2015г. по ч.гр.д.№ 9654/2015г. по описа на СГС, ГО, II-Д с-в. ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 9654/2015г. по описа на СГС, ГО, II-Д с-в и по ч.т.д. № 3652/2015г. на ВКС , ТК, I т.о. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: