ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 841 София, 19. декември 2013 г. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 7664 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определение № 496/07.01.2013 на Софийския градски съд по ч.гр.д. № 15818/2012, с което е потвърден отказ № 681/24.09.2012 на съдията по вписванията при Софийския районен съд да впише нотариален акт за покупко-продажба на таванско помещение. Недоволна от определението е жалбоподателката Ц. Б. К., представлявана от адв. И. О. от Г., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос, необходимо ли е при вписване на нотариален акт за покупко-продажба на таванско помещение то да бъде описано съгласно изискванията на чл. 60, т. 1 – 7 ЗКИР и да бъдат представени схеми към кадастралната карта на самостоятелни имоти в сграда, който въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е въззивно и туря край на производството по вписване намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Частната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съда е приел, че прехвърлянето на таванско помещение в етажна собственост от един собственик на самостоятелен имот в нея на друг собственик на самостоятелен имот в същата е допустимо и законосъобразно, както и че таванското помещение, като несамостоятелен обект, се описва чрез индивидуализиращите характеристики на самостоятелния имот, към който принадлежи и чрез индивидуализиращите характеристики на самостоятелния имот, към който се придава. При наличието на влязла в сила кадастрална карта за кадастралния район, в който се намира прехвърляният имот е необходимо той да бъде описан съгласно изискванията на чл. 60, т. 1 – 7 ЗКИР, каквото описание липсват в нотариалния акт както по отношение на самостоятелния имот, към който принадлежи прехвърляното таванско помещение, така и по отношение на самостоятелния имот, към който прехвърляното таванско помещение се придава. Съответно не са представени и схемите към кадастралната карта на самостоятелните имоти в сградата. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният правен въпрос обуславя решението по делото, постановен е в нарушение на задължителната практика на Върховния касационен съд и се разрешава противоречиво от съдилищата. По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че страните по прехвърлителна сделка постигат съгласие по нейния предмет и когато този предмет е недвижим имот, той трябва да бъде индивидуализиран с посочването на поне три граници, а когато прехвърляният имот е обект на кадастъра – съгласно изискванията на чл. 60, т. 1 – 7 ЗКИР. Когато предмет на прехвърлителна сделка е реална част от имот, тя трябва да е индивидуализирана по съответния начин. Няма пречка по същия начин да бъдат индивидуализирани и недвижимият имот, към който прехвърляната реална част принадлежи, както и недвижимият имот, към който тя се придава, но страните не са длъжни да индивидуализират никакви вещи или реални части от вещи извън предмета на сделката, съответно – да представят скица-копие от кадастралната карта за такива имоти на основание чл. 6, ал. 3 от Правилника за вписванията. Когато предмет на прехвърлителна сделка е принадлежност към недвижим имот (таван, мазе или друго складово помещение), което се намира в район с одобрена кадастрална карта, правно невъзможно е тя (принадлежността) да бъде индивидуализирана съгласно изискванията на чл. 60, т. 1 – 7 ЗКИР, тъй като таваните и мазетата не са обекти на кадастъра (чл. 23 ЗКИР), за тях не съществуват основни кадастрални данни (чл. 27, ал. 1 ЗКИР) нито те самите са основни кадастрални данни за имота, към който принадлежат. В кадастралната карта и кадастралния регистър не съществуват данни за таваните и мазетата, принадлежащи към самостоятелните обекти в сгради. Такива данни може да съществуват в схемите на самостоятелните имоти в сгради към кадастралната карта (чл. 29, ал. 2 ЗКИР), но тази възможност е факултативна, тъй като съгласно чл. 35, ал. 3 от Наредба № 3/28.04.2005 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри тези данни (за мазетата, таваните и площта им, но не и за границите им) може да бъдат включени към схемата по чл. 33 ЗКИР само по искане на собственика. При вписване на нотариален акт за покупко-продажба на таванско помещение не е необходимо то да бъде описано съгласно изискванията на чл. 60, т. 1 – 7 ЗКИР и да бъдат представени схеми към кадастралната карта на самостоятелни имоти в сграда. Като разгледа по същество частната касационна жалба, съдът я намира основателна. Правилно въззивният съд е приел, че предмет на представената за вписване сделка е таван, като принадлежност към отделен имот в сграда, в нарушение на закона обаче съдът и обсъждал обстоятелства, които имат значение за валидността на сделката. Съгласно т 6. ТР № 7/2012 ОСГКТК проверката, която съдията по вписванията (съответно съдът по жалба срещу отказ за вписване) извършва съгласно чл. 32а ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. По същество правилно съдът е приел, че предметът на сделката не е обект на кадастъра и е правно невъзможно да бъде описан съгласно изискванията на чл. 60, т. 1 – 7 ЗКИР, но в нарушение на закона е приел, че съгласно тези изисквания е необходимо да бъдат описани имоти извън предмета на разпоредителната сделка. Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, като вписването бъде постановено от касационната инстанция съгласно чл. 278, ал. 2 ГПК. Воден от изложеното Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определението на Софийския градски съд по ч.гр.д. № 15818/2012. ДА СЕ ВПИШЕ в книгите по вписванията нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** том * рег. № **** н.д. № 860/2012 на нотариус И. Н. с район на действие Софийския районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.