Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                  №  566                                                       Гр.София, 21 декември  2009 г.                                                                                         В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети декември,  две хиляди и девета година, в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:           ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ПАВЛОВА  В присъствието  на прокурора БУМБАЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.590/ 2009 г. И за да се произнесе,взе предвид следното:   С решение от 10.03.09 г.,постановено от ОС-СОФИЯ, 2 въззивен състав, по В. Н. О. Х. Д. 442/ 08 г., е изменена присъда № 33/ 12.03.08 г.,постановена по Н. О. Х. Д.63/07 г.от РС- Елин Пелин, като последната е отменена в частта, в която подсъдимият И. И. И. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл.206, ал.1 НК, и е отхвърлен предявеният от „Н. Вениър” ООД граждански иск за имуществени вреди в размер на 52 247,40 лв. Присъдата е отменена и в частта, в която на основание чл.23 НК са групирани наложени наказания за извършени две деяния. Намалено е наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за осъществено от него престъпление по чл.202,ал.2,т.1 НК от пет години на три години и изтърпяването на същото е отложено с изпитателен срок от пет години,считано от влизане на присъдата в сила-на основание чл.66,ал.1 НК. Намалени са и наложените наказания лишаване от право да заема длъжност в държавната администрация и да упражнява професия или дейност,свързана със съхранение, опазване и отчет на материални ценности, от шест на три години. В останалата част присъдата на РС-Елин Пелин е потвърдена. Срещу оправдателната част на решението и следващото в тази връзка произнасяне по отхвърления граждански иск, както и в частта по намаленото наказание, е постъпила жалба от гражданския ищец „Н. Вениър”ООД. Иска се отмяна на решението в частта,в която подсъдимият е оправдан за извършено от него престъпление по чл.206,ал.1 НК, уважаване на гражданския иск, предявен от гражданския ищец в тази връзка; и отмяна на решението в частта по намаляване на наказанието,наложено за извършеното престъпление по чл.202,ал.2,т.1 НК,както и в частта по групиране на наказанията. Срещу жалбата е постъпило възражение от подсъдимия и неговият защитник,в което се оспорва възможността на гражданския ищец да атакува съдебния акт в наказателно-оправдателната част,доколкото той притежава единствено това свое процесуално качество,а не и такова на частен обвинител. Затова се моли касационната жалба на „Н. Вениър” ООД да бъде отхвърлена като процесуално недопустима или неоснователна. В съдебно заседание пред ВКС гражданският ищец не изпраща свой представител, който да вземе отношение по жалбата. Представителят на ВКП моли жалбата да бъде разгледана като недопустима и наказателното производство по нея-прекратено. От друга с. посочва,че тя е неоснователна, защото отхвърлянето на гражданския иск е последица от наказателно-оправдателната част на съдебния акт. Подсъдимият и неговият защитник молят присъдата на ОС-София да бъде потвърдена. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като прецени изложените в жалбата доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и като упражни правомощията си в рамките на процедурата по чл.347 НПК, намира за установено следното:   Първо, в кориците на настоящото производство фигурират съдебни произнасяния по К. Н. Д.417/09 г.по описа на ВКС, 3 наказателно отделение и по Ч. Н. Д. 308/09 г.на ВКС, 3 наказателно отделение, свързани с възможността гражданският ищец да атакува съдебен акт в частта,отнасяща се до него и неустройваща го, както и въобще да се атакува процесното решение на въззивния съд с касационна жалба. Атакуваният съдебен акт е постановен от окръжен съд, но произнасянето с оправдателен диспозитив за вмененото на И. „обсебване”, по същество представлява нова присъда, макар и озаглавяването на акта да е „решение”. В този смисъл настоящият съдебен състав споделя становището, заето по определение № 83/10.06.09 г.по Н. Ч. Д. 308/09 г. на ВКС,3 н.о. по повод необходимостта от администриране на делото от въззивния съд във връзка с постъпила касационна жалба на гражданския ищец. Атакуваният съдебен акт в обсъжданата част по чл.206 НК и последиците по гражданския иск, попада сред тези по чл.346, т.2,пр.1 НПК и подлежи на разглеждане от ВКС по касационнна жалба или протест. Ето защо производството пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела не следва да бъде прекратявано като недопустимо.   На второ място, съгласно разпоредбата на чл.349,ал.2 НПК прокурорът може да подава касационен протест както в интерес на обвинението,така и в интерес на подсъдимия. Съгласно ал.3 на цитирания законов текст, останалите страни могат да подават касационна жалба,когато са нарушени техните права и законни интереси. Иначе казано, в контекста на настоящото разглеждане на делото, когато една акцесорна с. като гражданския ищец е единствено такава, не и частен обвинител, тя може да отстоява своите права и законни интереси само касателно уважаването или не на претенцията по гражданския иск. Ето защо ВКС са съгласява с изложеното във възражението на подсъдимия, отправено срещу касационната жалба на „Н. Вениър” ООД, че гражданският ищец не може да обжалва присъдата в оправдателната част, нито пък да спори за наложеното наказание и неговата явна несправедливост и групирането на наказанията, както това е сторил представителят на „Н. Вениър” ООД.   На трето място, по същество, уважаването на гражданския иск и въобще възможността за предявяване на такъв в един наказателен процес, се дължи на основание осъществен деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. В конкретния случай второстепенният съд е приел, че липсва деликт. ВКС не е лигитимиран да се препроизнася по този въпрос,тъй като не е сезиран от с. , която има право да претендира за това. Следователно законосъобразно е отхвърлен предявеният граждански иск за имуществени вреди. Дали становището по оправдаване е правилно и дали тази инстанция споделя тезите, прокарани в решения № 345/11.04.07 г. и 881/06 г.на ВКС, 2 н.о., досежно възможността парите като движима заместима вещ да могат да бъдат предмет на престъплението обсебване по чл.206 НК, както е цитирал ОС-София, не следва да се обсъжда. В противен случай би се излязло от пределите на касационната проверка, каквато тя се дължи по силата на процесуалния закон.   Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение от 10.03.09 г., постановено от ОС-София, 2 въззивен състав, по В. Н. О. Х. Д.442/08 г., в частта, в която е отхвърлен гражданският иск за имуществени вреди, предявен от „Н. Вениър” ООД срещу И. И. , във връзка с инкриминираното му деяние за извършено от него престъпление по чл.206,ал.1 НК. РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1/       2/