Ключови фрази
справедливост на наказание


3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 274
София, 16 септември 2013 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на петнадесети май две хиляди и тринадесета година и в състав:
Председател: Иван М.Недев
Членове: Блага Иванова
Пламен Петков
при секретар Аврора Караджова ........................ и с участието
на прокурора Тома Комов ............... изслуша докладваното
от съдията Иван М. Недев ....................................... наказателно
дело № 546/2013 год.
Осъденият Г. Л. С. иска по реда на Глава ХХХІІІ от НПК да се отмени въззивно решение № 181/13.ХІ.2012 г. по внохд 382/2012 г. на АС-Пловдив и делото да се реши от ВКС поради голямата му ...„сложност.”
Искането е с вх.№ 1709/5.ІІІ.20013г. и поради несъответствие с изискването на чл. 426 във вр. с чл. 351, ал.1 от НПК на осъдения два пъти е даван срок за отстраняване на нередовностите – в какво се състои искането, кои са основанията му и данните, които го подкрепят. Въпреки това той не е изпълнил указанията; това не прави и упълномощения му защитник, който едва в съдебното заседание посочва чл. 422, ал.1,т.5 във вр. с чл. 348, ал.1, т.1 и т.5 от НПК със заявлението, че съображения в тяхна подкрепа ще изложи в пледоарията.
Поддържа, че се касае до деяние по чл. 124 от НК, което заедно с чистото съдебно минало на осъдения прави наказанието му явно несправедливо. Искането е то да се намали.
Прокурорът е на становище, че искането е неоснователно, а осъденият С. иска ново разглеждане на делото или намаляване на присъдата.
След преценка на доводите на осъдения и защитата му, съвсем бегли и неаргументирани и становището на прокурора ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира:
С въззивното решение, предмет на проверка в настоящето производство е потвърдена присъда № 66 от 2.VІІІ.2013г. по нохд 976/2012г. на ОС-Пловдив, с която в производство по Глава ХХVІІ от НПК Г. Л. С. е признат за виновен и осъден по чл. 116, ал.1, т.5 във вр. с чл. 115 от НК, чл. 373, ал.2 от НПК, чл. 58а и чл. 54 от НК на 12(дванадесет) години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип за това, че на 14.ІІ.2012г. в [населено място], Пловдивска област умишлено умъртвил баба си М.П.Д., намираща се в безпомощно състояние.
Възражението по правната квалификация е неаргументирано и неоснователно. Правилно нанесеният жесток побой по цялото тяло – глава, торс и горни крайници, на възрастната – 94 годишна, тежко болна и безпомощна жена аргументира изводите на съда за умишлено убийство. Обстоятелството, че смъртта е настъпила 20 дни след деянието не налага други.
Не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание. Първо, то е в рамките на закона и второ – не е налице очевидно несъответствие между престъплението и наложеното за това наказание.
Повече снизхождение към осъдения С. не може да се прояви.
По тези съображения и на основание аргумент за обратното по чл. 425, ал.1 от НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав
Р Е Ш И:
Оставя без уважение искането на осъдения Г. Л. С. по реда на Глава ХХХІІІ от НПК да се отмени влязлото в сила и непроверявано по касационен ред въззивно решение № 181/13.ХІ.2012 г. по внохд 382/2012 г. на АС-Пловдив, с което е потвърдена присъда № 66 от 2.VІІІ.2013г. по нохд 976/2012г. на ОС-Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: