Ключови фрази
конкретизация на вземането в заповедно производство * неустойка

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

467

София, 30.06.2010 г.

 

            Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и десета година в състав:

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

            ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА

              ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

 

 

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова

ч. т. дело № 834/2009 г.

 

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

 

Образувано е по частна касационна жалба от „В” Е. гр. С., чрез процесуалния му представител адв. А от АК – гр. С., срещу определение № 627 от 09.09.2009 г. по ч. гр. д. № 454/2009 г. на Старозагорския окръжен съд, с което се отменя разпореждане от 30.05.2009 г. по ч. гр. д. № 2 309/2009 г. на Районен съд гр. С. за издаване на заповед № 1 504/30.05.2009 г. за незабавно изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 417 ГПК и се отхвърля заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в полза на жалбоподателя против „Т” О. гр. С., въз основа на нотариален акт № 170 по н. д. № 641/2007 г. на нотариус С. Ч.

Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от съществено значение за изхода на делото, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В подкрепа на твърденията си е представил заверени копия от заявления и заповеди за изпълнение по ч. гр. д. № 2 105/2009 г. на СЗРС; ч. гр. д. № 1 503/2009 г. на СЗРС и разпореждане за отказ по ч. гр. д. № 2 272/2009 г. на СЗРС. Същият моли да бъде отменено въззивното определение, ведно с произтичащите от това правни последици.

Ответникът по частната касационна жалба „Т” О. гр. С. е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че обжалваното определение е правилно. Изложени са и доводи, че претендираната неустойка, предмет на издадената заповед за изпълнение противоречи на добрите нрави, с оглед на което е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:

Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.

Производството по ч. гр. д. № 2 309/2009 г. на Старозагорския районен съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от „В” Е. гр. С. против „Т” О. гр. С. за сума в размер на 102 397,27 лв., представляваща договорна неустойка, съгласно нот. акт № 1* том ІV, рег. № 6 377/19.12.2007 г. на нотариус С. Ч. с рег. № 381 и район на действие СЗРС. В т. 4 от посочения акт страните са уговорили същата в размер на 1 % от стойността на имота -nbsp;409 лв., в случай, че продавачът (ответник в настоящото производство) не изпълни задължението си да предаде недвижимия имот на заявителя най късно до 30.01.2008 г. с удостоверение за въвеждане в експлоатация (разрешение за ползване). С разпореждане от 30.05.2009 г. СЗРС е издал заповед за незабавно изпълнение за сумата от 102 398,27 лв., срещу която длъжникът е подал възражение и искане по чл. 420, ал. 2 ГПК, с оглед на което е постановено спиране на незабавното изпълнение на същата, чрез спиране действията по изп. дело № 523/2009 г. на ЧСИ К. А.

Срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение е подадена частна жалба от „Т” О. гр. С.. С определение № 627 от 09.09.2009 г. по ч. гр. д. № 454/2009 г. Старозагорският окръжен съд е отменил обжалвания съдебен акт и е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, по съображения, че в представения нотариален акт не са конкретизирани парични суми и размерът на дължимата неустойка не може да бъде точно определен, без да се събират допълнителни доказателства.

 

Жалбоподателят счита, че процесуалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд е: в заповедното производство по чл. 417, т. 3 ГПК следва ли задължението за заплащане на парични суми да бъде точно фиксирано като абсолютна стойност в документите, посочени в цитираната разпоредба или е допустимо това задължение да бъде определено съобразно изтичането на определен срок. Поддържа, че е налице противоречива съдебна практиката на съдилищата, като в подкрепа на твърденията си е представил заявления и заповеди за изпълнение, като посоченият от него въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Настоящият състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, тъй като Старозагорският окръжен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, от който зависи изхода на делото – за да се уважи искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК за неустойка въз основа на нотариален акт срещу задължение за изграждане на обект, следва ли същата да бъде конкретизирана като парична сума. Този въпрос е важен за делото, тъй като от него зависи разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение. От приложените съдебни актове се установява, че същият е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

Частната касационна жалба е неоснователна.

За да бъде постановено издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съгласно чл. 418, ал. 1 и ал. 2 ГПК е необходимо да е представен документ от посочените в чл. 417 ГПК, чиято редовност съдът проверява от външна страна, както и да е налице подлежащо на изпълнение вземане, удостоверено с представения документ. Съдът извършва проверката чрез преглед на документа от външна страна, с оглед на което претендираното от заявителя вземане трябва да подкрепено със съдържанието на документа, въз основа на който се иска заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В конкретния случай, представеният по делото от жалбоподателя нотариален акт, с който иска да се издаде заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК за вземане за неустойка, не удостоверява задължение за плащане на определена парична сума, като подлежащо на изпълнение вземане. Нейният размер не е фиксиран в т. 4 от нотариалния акт, а се начислява на база 1% от стойността на имота за всеки просрочен, в случай, че продавачът (ответник в настоящото производство) не изпълни задължението си да предаде недвижимия имот на заявителя най късно до 30.01.2008 г. с удостоверение за въвеждане в експлоатация (разрешение за ползване). С оглед данните по делото следва да се приеме, че същата не е конкретизирана като парична сума. Изискуемостта на вземането за неустойка е в зависимост от виновното неизпълнение на продавача на задължението да изгради и предаде недвижимия имот в уговорените в нотариалния акт срокове, като преценката допуснато ли е неизпълнение се обуславя от произнасяне по възражението на продавача за нищожност на клаузата за неустойка, поради протоворечието й с добрите нрави и повелителните норми на закона. Това са други факти извън изпълнителното производство, които не са удостоверени по предвидения в чл. 418, ал. 3 ГПК ред и не могат да се обсъждат в производството по чл. 418 ГПК.

Посочените фактически данни налагат извода, че въззивният съд се е съобразил с действащата в момента законова уредба, с оглед на което правилно е отменил разпореждането от 30.05.2009 г. по ч. гр. д. № 2 309/2009 г. на Районен съд гр. С. за издаване на заповед № 1 504/30.05.2009 г. за незабавно изпълнение на парично вземане и е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в полза на жалбоподателя

Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че определението на Старозагорският окръжен съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 627 от 09.09.2009 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 454/2009 г.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: