Р Е Ш Е Н И Е № 248 гр. София, 14 юли 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на девети май през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Любенов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1302 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения Р. Р. Х. за възобновяване на н. о. х. д. № 12284/09 г. и отмяна на присъда от 30.03.2010 г. на Софийския районен съд. Искането се основава на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК с доводи за съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Осъденият твърди, че на досъдебното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото му на защита, а деянията, за които е осъден, са несъставомерни по чл. 323 от НК. Подчертава също, че съдът незаконосъобразно е утежнил наказателноправното му положение и при индивидуализация на наложеното наказание не е изследвал обстоятелствата по чл. 47, ал. 1 НК. Направени са алтернативни искания – за отмяна на присъдата по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела и съответно за оправдаване на осъдения или за връщане на делото за ново разглеждане, както за изменяване на присъдата и намаляване на размера на наложеното наказание. В съдебно заседание служебният защитник поддържа искането за възобновяване на делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че липсва нарушение на правото на защита и правната квалификация на инкриминираните деяния е законосъобразна. Успоредно развива и тезата за възможна преквалификация по отношение на съучастието под формата на помагачество. Намира, че Върховният касационен съд следва да намали размера на глобата до определения при предходното разглеждане на делото. Поради нейния минимален размер обаче, обстоятелствата по чл. 47 НК нямат съществено значение за справедливостта на наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда от 30.03.2010 г. по н. о. х. д. № 12284/09 г. на Софийския районен съд подсъдимият Р. Р. Х. е признат за виновен в това, на 24.02.2004 г. в гр. София, в съучастие като съизвършител с подсъдимите - Г. С. З. и Вяра С. Н. да е извършил опит за самоуправство - престъпление по чл. 323, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 НК, за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК е осъден на наказание глоба в размер на четиристотин лева. Признат е за виновен и в това, на 26.03.2004 г. в гр. София в съучастие като съизвършител с подсъдимите - Г. С. З. и Вяра С. Н. да е извършил престъпление по чл. 323, ал. 5, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” НК е осъден на наказание глоба в размер на седемстотин лева. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил общо наказание глоба в размер на седемстотин лева в полза на държавата. В тежест на подсъдимия е възложил съответната част от разноските по делото. Съдът се е произнесъл и по отношение на наказателната отговорност на подсъдимите Г. С. З. и Вяра С. Н.. Процесуално допустимото искане е частично ОСНОВАТЕЛНО. Същите аргументи за съществени процесуални нарушения са били изтъквани от осъдения при предходното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Те внимателно са били изследвани и отхвърлени с ясни, подробни и убедителни съображения. В рамките на новото разглеждане на делото след отменителното решение на Върховния касационен съд, осъденият Х. не е навеждал такива оплаквания и не е направил искане за връщане на делото. Счел е, че правният му интерес диктува да поиска съдебно разглеждане по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. Първоинстанционният съд е уважил неговото искане, след като е установил, че признатите факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. При това положение осъденият неоснователно претендира връщане на делото на прокурора, за да се изследва дали подписите в посочените постановления от материалите на досъдебното производство са били положени от самия него. Осъденият Р. Р. Х. обосновава искането си за оправдаване и със съществено нарушение на материалния закон. Противопоставя се на правната квалификация на инкриминираните деяния, поради отсъствието на съставомерни признаци на престъплението самоуправство. На първо място изрично подчертава констатацията на съда, че не е бил страна по спорно правоотношение и доводите в този аспект следва напълно да бъдат споделени. Субект на престъплението самоуправство по чл. 323, ал. 1 НК може да бъде само страна по някакво имуществено правоотношение или неин представител. В обстоятелствената част на обвинителния акт, възприета изцяло от съда, не са отразени каквито и да било факти осъденият Х. да е имал собствено имуществено право, по повод на което да е възникнал правен спор с пострадалите. Описаните факти за личното участие в инкриминираните действия на подсъдимата З., претендираща правото на владение върху имота на [улица], не определят подсъдимия и като неин представител в извършване на престъпното деяние. Следователно осъденият Р. Р. Х. не е лице, което съставът на чл. 323, ал. 1 НК посочва като възможен субект на престъплението, респективно като съизвършител при съучастие с другите подсъдими. Съдебната практика е имала многократно повод да подчертае, че изпълнителното деяние изисква да е налице предварително оспорено имуществено право от насрещната страна по правоотношението, което да е било обективно изразено и безусловно обхванато от умисъла на подсъдимия. Обстоятелствената част на обвинителния акт, касаеща извършено деяние на 24.02.2004 г. не съдържа факти, които по несъмнен начин да обективират съзнанието на осъдения за оспореното право на подсъдимата З. да осъществява владение върху недвижимия имот от страна на пострадалите – св. К. и св. К.. Фактологически са пресъздадени конкретно развилите се взаимоотношения между другите участници в инкриминираното по делото събитие (предварителни договори; изповядана по нотариален ред продажба на имота; хода на гр. дело № 27005/04 г. пред Софийския районен съд). В тези отношения обаче не е посочено подсъдимият Х. да е имал свое участие, да е присъствал или инкриминираните факти да са станали със сигурност негово достояние по някакъв друг начин. Липсва описание и за обективно изразено с думи или действия фактическо противопоставяне към момента, в който осъденият е проникнал в къщата, обитавана от пострадалите Каравачеви. При това положение, първоинстанционният съд, който се е основал единствено на обстоятелството, че при влизане в жилището са използвани услугите на ключар, всъщност е направил предположение за прекия умисъл на подсъдимия, а оттам и за общия умисъл с другите подсъдими, респективно не е констатирал задължителен елемент от състава на престъплението. С оглед на изложеното доводът за неправилното приложение на закона с осъждането за извършено от подсъдимия Р. Р. Х. деяние в гр. София на 24.02.2004 г. по чл. 323, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК е основателен, поради което той следва да бъде оправдан по това обвинение. По отношение на инкриминираното деянието обаче от 26.03.2004 г., възприетите факти покриват съставомерните признаци на престъплението по чл. 323, ал. 1 НК и съучастнически действия на подсъдимия Х. като помагач на подсъдимата З.. От фактическа страна е прието за установено, че на 26.03.2004 г. подсъдимият Х., подсъдимата З. и подсъдимата Н. пристигнали в къщата, където живеели членовете на семейство Каравачеви. В дома се намирали св. Е. К. и св. Д. К.. Подсъдимият Х. прескочил оградата, разбил с лопата един от прозорците и проникнал във вътрешността на къщата. Приближил се до св. Е. К., започнал да я блъска, съборил я на земята и така отключил вратата към първия етаж, откъдето влезли с децата си подсъдимите - Н. и З.. В хода на продължаващия скандал, тримата подсъдими изнесли част от вещите на семейството и се настанили в къщата, лишавайки го от дома, в който е живеело. Тези факти, описани в обвинителния акт и признати от подсъдимия в процедурата на съкратеното съдебно следствие, по които той ефективно е имал възможност да се защитава, сочат на съучастие като помагач на подсъдимата З., претендираща като едноличен собственик на [фирма] да има правото на владение върху недвижимия имот, но чието съществуване е било предварително оспорено чрез фактическите действия от страна на К.. Затова поведението на подсъдимия Х. следва да бъде преквалифицирано по чл. 323, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 НК при наличието и на останалите съставомерни елементи, които видно от мотивите на присъдата законосъобразно са били установени от Софийския районен съд. Осъденият Р. Р. Х. основателно се оплаква за нарушение на забраната за reformatio in pejus, която разпростира своя обхват и когато е използван пътят за възобновяване на наказателното дело. В конкретния случай, сезиран с искане на осъдения, Върховният касационен съд с решение № 449 от 22.10.2009 г. по к. д. №443/09 г. е възобновил наказателното производство, отменил е присъдата от 17.02.2009 г. по н. о. х. д. № 5598/07 г. и е върнал делото за ново разглеждане. Затова, с оглед действието на принципа за забрана за reformatio in pejus съставът на съда, на който делото е било върнато за ново разглеждане не е могъл да утежни положението на подсъдимия спрямо това, което е последвало за него от отмененото осъждане и да наложи наказание глоба в размер на 700 лева, щом по отменената присъда наказанието е било определено на глоба в размер на 500 лева. Допуснатото нарушение на цитираната забрана, предназначена поначало да гарантира правото на защита, е съществено процесуално нарушение, което може да бъде отстранено без връщане на делото, като Върховния касационен съд в съответствие с правомощията си намали наказанието глоба в размер на 500 лева. Така определено наказанието отговаря на съвкупността от доказани обстоятелства, включително на данните за личността на подсъдимия Х. (в т. ч. трудоспособен, неженен, т. е. без сериозни семейни задължения). Размерът на глобата гравитира около минималния по закон, поради което и при по-ограничени материални възможности на подсъдимия, наказанието не разкрива проявление на явна несправедливост. Осъденият Х. не може да прави искане за възобновяване от името на осъдената Н.. Тя не е упражнила своето право, поради което и „особеното искане” на осъдения не подлежи на разглеждане, тъй като е недопустимо. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА н. о. х. д. № 12284/09 г. по описа на Софийския районен съд. ОТМЕНЯ присъда от 30.03.2010 г. на Софийския районен съд в частта, с която подсъдимият Р. Р. Х. е осъден за престъпление по чл. 323, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал.1 НК и го оправдава по това обвинение. ИЗМЕНЯ присъдата, като преквалифицира извършеното от подсъдимия деяние на 26.03.2004 г. в престъпление по чл. 323, ал. 5 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал. 4 НК, намалява размера на наказанието глоба на петстотин лева в полза на държавата и отменя приложението на чл. 23, ал. 1 НК. Оставя в сила присъдата в останалата й част. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: