Р Е Ш Е Н И Е № 123 гр. София, 17 юли 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на тринадесети март, две хиляди и четиринадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Шекерджиев ЧЛЕНОВЕ: Антоанета Данова Лада Паунова при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Руско Карагогов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №300 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на защитниците на осъдения И. М. И. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД №519/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр.Русе. С присъда от 09.01.2012 г., постановена по НОХД №1285/2011 г. по описа на Районен съд- гр.Русе, осъденият И. е признат за виновен в това, че на 26.10.2009 г. в [населено място], пред Русенски районен съд, V наказателен състав, като свидетел по НЧХД №2291/2009 г., устно и съзнателно потвърдил неистина, като на основание чл.290, ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца и изпълнението му е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години. С присъдата И. е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 174 лева. С въззивно решение №165, постановено по ВНОХД №519/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр.Русе първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена. С искането и допълнението към него се поддържа, че в хода на приключилото производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които са свързани както с анализа на доказателствените материали, така и с разглеждането на делото. Поддържа се, че неправилно решаващите съдилища са ценили за пореден път приетия по делото аудиозапис на разговор между осъдения и свидетелката С., като по този начин за нарушили закона и не са изпълнили задължителни указания на касационната инстанция, дадени в предходни касационни решения. Оспорват се и постановените съдебни актове, като се твърди, че не е изследван мотива за извършване на престъплението от осъдения И. и неправилно са кредитирани показанията на свидетелите С. и С., като не е отчетено, че те са заинтересувани от изхода на делото, предвид това, че са страна по другото частно наказателно производство, в което осъденият е свидетел. Поддържа се, че обвинението срещу И. не е доказано, като липсват доказателствени материали, извън показанията на заинтересовани свидетели, които да установяват дали инкриминираните изрази са казани от свидетелката С.. Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи и това, че въззивният съдебен състав не е формиран по установения в НПК ред, не е обсъден отвода на съдия Т., както и липсват собствени мотиви на постановения последен въззивен съдебен акт, тъй като той е идентичен с предходно въззивно решение. Като нарушение на материалния закон се сочи и това, че инкриминираните от осъдения И. изрази не се отнасят до предмета на делото и дори да се докаже обвинението, то няма как тези действия да бъдат квалифицирани като престъпление по чл.290 НК. На тези основания се предлага приключилото наказателно производство да бъде възобновено, атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В хода на касационното производство защитата на осъдения поддържа искането, като възпроизвежда повторно отразените в него доводи и оплаквания. Представителят на държавното обвинение предлага искането да бъде уважено, тъй като е основателно. Поддържа, че споделя мотивите, отразени в особеното мнение на председателя на въззивния съдебен състав. Подсъдимият И. твърди, че не е извършил престъпление и моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Настоящото искане е подадено в срока по чл.421 НПК и с него се атакува съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Ето защо същото е допустимо и трябва да бъде разгледано по същество. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно. И. И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.290, ал.1 НК, като първостепенният и въззивният съд са приели, че на инкриминираната дата пред състав на РС- гр.Русе, в съдебно заседание, провеждано по НЧХД №2291/2009 г., при разпита си в качеството на свидетел, устно и съзнателно е потвърдил неистина, като възпроизвел думите на свидетелката А. К. С. „Вий сте дърти комунисти и сте били в услуга на Д.“, както и това, че същата е заявила, че бившия й съпруг А. М. Я. е корумпиран и в бившата му служба е имало данни за корупция. Видно от приложените по делото материали предмет на наказателното производство НЧХД №752/2010 г. по описа на РС- гр.Русе, в рамките на което са депозирани инкриминираните свидетелски показания, е повдигнато от А. Я. срещу А. С. обвинение за това, че последната е разгласила позорното обстоятелство, че тъжителят е станал офицер от състава на МВР благодарение на политическа партия. При преценката на съставомерността на инкриминираните в приключилото наказателно производство, водено срещу И., обстоятелства трябва да бъде съобразен предмета на делото, в рамките на което се твърди, че осъденият е извършил престъплението по чл.290, ал.1 НК. Съобразно доктрината, а и константната практика на националните съдилища престъплението „лъжесвидетелстване“ може да бъде осъществено само ако извършителят му, при депозиране на неистински показания, потвърди неистина или затаи истина. Няма съмнение, че информацията, възпроизведена от субекта на това престъпление (при първото изпълнително деяние) или затаена (при второто) трябва да е относима към предмета на доказване, очертан в наказателното производство, в рамките на което той депозира показанията си. Само такава информация би могла да доведе до установяване на факти и обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото, респективно само това действие може да доведе до неправилното му решаване и да увреди непосредствения предмет на престъплението по чл.290, ал.1 НК. Когато в рамките на наказателната процедура свидетелят осъществи една от формите на изпълнителното деяние по чл.290, ал.1 НК, но по отношение на факти и обстоятелства, които не са свързани с предмета на производството и нямат значение за правилното решаване на делото, тогава макар и укоримо това действие не е съставомерно, респективно извършителят му не може да носи наказателна отговорност по чл.290, ал.1 НК. В тоз смисъл са и решения по НД №878/2014 г. на III н.о., по НД №1625/2012 г. на II н.о., по НД №1055/2003 г. на III н.о. и т.н. В приключилото наказателно производство осъденият И., при разпита си като свидетел по НЧХД №752/2010 г. по описа на РС- гр.Русе, е възпроизвел факти, които не са относими към предмета на доказване по частното наказателно производство. Всеки едно от инкриминираните и възпроизведени от свидетеля изрази не е бил включен в обема на обвинението по това дело, следователно е бил извън кръга на фактите, които е необходимо да бъдат изяснени с оглед правилното му решаване. Ето защо осъществяването на инкриминираните от държавното обвинение действия не са съставомерни по чл.290, ал.1 НК и И. не може да носи наказателна отговорност за извършването им. Предвид изложеното касационната съдебна инстанция прецени, че с постановяването на осъдителна присъда и последващото й потвърждаване с въззивното решение, неправилно е приложен материалния закон, като незаконосъобразно осъденият И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.290, ал.1 НК. Ето защо приключилото наказателно производство трябва да бъде възобновено, постановения въззивен съдебен акт да бъде отменен, а осъденият И. изцяло оправдан от настоящата инстанция по повдигнатото му обвинение. В случая не е необходимо връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд, тъй като установената от предходните съдебни състави фактическа обстановка по делото, а и тази отразена в обвинителния акт сочи на несъставомерна дейност на осъдения И. и налага неговото оправдаване. Касационният съд прецени, че при този изход на делото е безпредметно да обсъжда направените оплаквания, свързани с евентуално допуснати съществени нарушения на процесуални правила, засегнали правото на защита на осъдения. Доколкото по отношение на него се постановява изцяло оправдателен съдебен акт, то дори да се констатират нарушения на правата му, същите не могат да доведат до различен изход на производството, тъй като с цялостното му оправдаване интересите на осъдения са охранени в максимална степен. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателно производство по ВНОХД №519/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр.Русе. ОТМЕНЯ въззивно решение №165, постановено по ВНОХД №519/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр.Русе. ОТМЕНЯ присъда от 09.01.2012 г., постановена по НОХД №1285/2011 г. по описа на Районен съд- гр.Русе. ПРИЗНАВА подсъдимият И. М. И. за невиновен в това, на 26.10.2009 г. в гр.Русе, пред Русенски районен съд, V наказателен състав, като свидетел по НЧХД №2291/2009 г. устно и съзнателно да е потвърдил неистина, като го оправдава по повдигнатото му обвинение да е извършил престъпление по чл.290, ал.1 НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.