Р Е Ш Е Н И Е № 369 София, 23 април 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 септември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Пламен Петков касационно дело № 1113 / 2012 година Касационното производство е образувано по протест на прокурор в Апелативна прокуратура – гр. София, срещу въззивна присъда № 4 от 10. 02. 2012 год., постановена по ВНОХД № 1280 / 2011 год. по описа на Апелативен съд – гр. София, в частта й с която, подс. И. М. М. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1, пр. 1-во във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК и касационна жалба от подс. Б. Н. И., насочена срещу потвърдителната й част. В протеста се излагат доводи за наличие на допуснати касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК – неправилно оправдаване на подсъдимия И. М., както и необсъждане в изискуемата от закона цялост, на събраните по делото доказателства. Прави се искане, въззивната присъда да бъде отменена в атакуваната й част, а делото върнато за ново разглеждане от стадия на съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по съображенията изложени в него. С касационната жалба на подс. Б. Н. И., поддържана и в съдебно заседание, се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, като се прави искане подс. И. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1, пр. 1-во във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази депозираните касационен протест и жалба, обсъждайки доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С присъда от 24. 10. 2011 год., постановена по НОХД № 937 / 2011 год. по описа на Софийският градски съд, подс. Б. Н. И. и подс. И. М. М. били признати за виновни в това, че на инкриминираните дата и място, в съучастие по между си като съизвършители, отнели чужди движими вещи на обща стойност 616, 92 лв., от владението на Д. В. Т., като употребили за това сила и грабежът е извършен при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б” /за подс. И./ и чл. 29, ал. 1, б. „а” /за подс. М./ във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, при условията на чл. 54 от НК, им били наложени наказания „лишаване от свобода” за срок от по пет години и шест месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затвор. Със същата присъда било постановено, подс. М. на основание чл. 70, ал. 7 от НК, да изтърпи отделно и неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода” наложено му с присъда № 28 от 17. 11. 1995 год. постановена по НОХД № 37 / 1998 год. /без да е посочено по описа на кой съд/, в размер на пет години и 23 дни. С атакуваната въззивна присъда № 4 от 10. 02. 2012 год., постановена по ВНОХД № 1280 / 2011 год. по описа на Апелативен съд – гр. София, първоинстанционната присъда била отменена в частта й, касаеща подс. И. М. М., като същият бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, за извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1, пр. 1-во във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК. В останалата си част /по отношение на подс. Б. Н. И./ първоинстанционната присъда, била потвърдена. По депозираният касационен протест Касационният протест и изложените в него доводи са основателни, тъй като въззивната присъда е постановена при наличие на касационните нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Това е така поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, решаващият съд има задължение да посочи установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали, като при наличие на противоречия на доказателствените материали, се излагат съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. В конкретния случай, този законов императив не е спазен от въззивния съд. В мотивите към присъдата са развити доводи по отношение участието на подс. И. М. в извършения грабеж, като въззивния съд е достигнал до окончателен извод от фактическа страна, различен от този, сторен от първоинстнационния съд. Такъв извод безсъмнено може да бъде направен, но след внимателна и задълбочена проверка, съпоставяне и анализ, на всички събрани по делото доказателства, /особено при оскъден доказателствен материал/ и при наличие на съществени противоречия между различни доказателствени източници /като например показанията на свид. Т., на свид. Г., обясненията на подсъдимите/. Въпреки, че въззивната инстанция е изложила пространни съждения по отношение обективността, достоверността и категоричността на пострадалата Д. Т. /а и на поведението на органите на досъдебното производство - л.2-7 от мотивите/, приемайки, че същите са поставени „под сериозен въпрос, а оттам - и същността на обвинителната теза изобщо”, по същество обаче, необходимия анализ на нейните показания, не е направен. Пострадалата е основен свидетел по делото и е следвало заявеното от нея, както по време на проведеното досъдебно производство, така и в рамките на първоинстанционното съдебно следствие, да бъде внимателно ценено. Междувпрочем, показанията на пострадалата, дадени от нея при допълнителния й разпит, проведен в от съдебното заседание на 11. 07. 2011 год., въобще не са били предмет на обсъждане от страна на въззивния съд, а това е било задължително, с оглед ценените от страна на този именно съд, показания на свид. Г.. В тази насока може да се посочи, че в изпълнение на принципа за непосредственост /чл. 18 от НПК/, въззивния съд е могъл, а и е следвало, да упражни правомощията си по чл. 327, ал. 3 от НПК, което не е било направено. Така, обстоятелствата включени в предмета на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК, не са били установени с необходимата категоричност и безсъмненост. Задължението за мотивираност на съдебния акт е основно задължение както по отношение на фактите, така и по отношение на правните въпроси, поставени за разрешаване по делото. Върховният касационен съд може упражни контролните си правомощия и е обвързан от фактите по делото, само когато последните са пълно, точно и категорично посочени като установени от съдилищата по същество, което в настоящия случай, не е налице. Неизпълнявайки в пълнота задълженията си по чл. 305, ал. 3 от НПК при постановяване на своя акт, въззивната инстанция е допуснала нарушение и на разпоредбите на чл. 14, 107 и чл. 154 от НПК, свързано с проверката и оценката на доказателствата, което е довело до опорочаване на вътрешното убеждение при формиране на крайните изводи на решаващия съд, касателно правилното приложение на закона. Поради горепосоченото, настоящата инстанция намира обжалваната присъда за постановена при съществени процесуални нарушения, а оттам и на материалния закон, обстоятелство, обуславящо основателността на депозирания касационен протест. По жалбата на подс. И. Възраженията изложени в касационната жалба на подс. И. също касаят проведената от въззивния съд оценка на доказателствената маса, поради и което, посоченото в горните абзаци на решението, е в пълна степен относимо и към тях. Въззивната присъда ще следва да бъде отменена изцяло, като по този начин ще бъде възстановена цялостта на наказателното производство и обезпечени процесуалните права на и двамата подсъдими. При това процесуално развитие на делото, доводите по същество, изложени в касационната жалба на подс. И., не следва да бъдат обсъждани, а същите следва да бъдат съобразени, при новото разглеждане на делото. Гореизложеното обуславя извода на настоящата инстанция, че следва да постанови решение, с което отмени атакуваната въззивна присъда на Апелативен съд – гр. София и върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО въззивна присъда № 4 от 10. 02. 2012 год., постановена по ВНОХД № 1280 / 2011 год. по описа на Апелативен съд – гр. София и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.