1 Р Е Ш Е Н И Е № 301 София, 04 август 2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и шести май …........... 2011 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Гроздан Илиев ..................................... ЧЛЕНОВЕ: .. Вероника Имова ................................ .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Румяна Виденова .................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Явор Гебов ......................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................. НОХД № .. 1516 .. / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК. В срок е постъпило искане /жалба/ от осъдения Н. Щ. за възобновяване на НОХД № 2822/09 год. по описа на Плевенския районен съд. Атакува се постановената по делото, влязла в сила и непроверена по касационен ред присъда № 705 от 26.11.10 год. Сочат се основанията по чл. 423, ал. 1 и по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Иска се производството да се възобнови, да се отмени съдебния акт и делото да се върне за ново разглеждане. Искането се поддържа в съдебно заседание на същите основания. Прокурорът намира, че Щ. няма качеството на задочно осъден, тъй като е знаел за воденото срещу него наказателно производство. Върховният касационен съд, като взе предвид постановената присъда, сочените основания и доводи и становището на страните, намира искането за НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 705 от 26.11.10 год., постановена по НОХД № 2822/09 год. по описа на РС – гр.Ловеч, Н. Щ. е признат за виновен в тава, че на 27.10.08 год. в гр.Плевен, при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у К. К. заблуждение, че ще му достави автомобил втора употреба от Германия и с това му причинил имотна вреда в размер на 500.00 лв., поради което и на осн. чл. 211, пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” и чл. 54 НК е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода. Съдът на осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК му е наложил общо наказание между посоченото и това по НОХД № 559/08 год. на РС – гр.ЛОвеч, като е определил първоначален режим за изтърпяване и тип затворническо общежитие. Осъдил е Щ. на осн. чл. 45 ЗЗД да заплати на пострадалия К. К. сумата от 500.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва. Произнесъл се е по направените от К. разноски и държавната такса. Във връзка с основанието по чл. 423, ал. 1 НПК, развоя на делото е следния: 1. Щ. е привлечен в качеството на обвиняем, разпитан е в това му качество и му е предявено разследването на 28.07.09 год. /л. 59-62 д.п./; 2. Обвинителният акт срещу него е внесен в районния съд на 05.08.09 год.; 3. С разпореждане от 08.09.09 год. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като е разпоредено на подсъдимия да се връчи препис от обвинителния акт и да бъде предупреден по чл. 254, ал. 4 НПК; 4. Призовката за същия, ведно с обвинителния акт, на адрес с.Дойренци, общ. Ловеч, е върната в цялост с отметка от кмета на селото, че лицето не живее на територията на селото, а в гр.Ловеч на неизвестен адрес /л. 9/; 5. В цялост е върната и призовката за подсъдимия от адрес: гр.Ловеч, ул. „Търговска” № 105, вх. В, ап. 1, с отметка, че е бил на квартира, която преди пет месеца напуснал /л. 21/; 6. След отлагане на делото и постановено принудително довеждане на Щ. чрез МП ГД „Охрана” – гр.Ловеч, е постъпило писмо от службата, че не може да бъде изпълнен съдебния акт, тъй като лицето не е открито на посочения адрес: гр.Ловеч,[жкМладост, бл. 328, вх. В, ет. 1, ап. 9, тъй като по данни на живущ в съседен апартамент жилището е било заложено и конфискувано преди около три години/л. 26/; 7. След поредно отлагане на делото съдът е изискал справки за задграничните пътувания на Щ. и постоянен и настоящ адрес. Справката потвърждава посочения по-горе адрес /л. 36/; 8. В съдебно заседание на 18.03.10 год. Щ. е доведен принудително и му е връчен обвинителния акт. Уведомен е за новата дата за разглеждане на делото – 19.05.10 год. /л. 41/; 9. На 23.04.10 год. е подал жалба до главния прокурор, към която е приложен обвинителния акт, като е цитирал номера на делото на районния съд /л. 51-55/; 10. С молба от 18.05.10 год. е поискал, съдът да отложи делото, като е приложил болничен лист; 11. На 19.05.10 год. съдът е отложил делото, като е постановил отново принудително довеждане на Щ.; 12. Обявен е за общодържавно издирване с телеграма № 27060/08.06.10 год. /л. 75/, като съдът преди всяко заседание е уведомяван, че издирването не е приключило /л. 85, 89 и 110/; 13. Преди всяко заседание съдът е изисквал и прилагал по делото и справки от МП ГД”Охрана” / л. 81, 90, 109/ и такива от прокуратурата /л. 82 и 110/ дали подсъдимият излежава влязла в сила присъда и дали е задържан; 14. На 28.06.10 год., 10.09.10 год. и 20.10.10 год. съдът е отлагал делото, поради обстоятелството, че Щ. не е доведен в съдебно заседание; 15. На 26.11.10 год. съдът е назначил служебен защитник на подсъдимия и в отсъствието на последния на осн. чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК делото е разгледано в негово отсъствие и е постановена атакуваната присъда. При това развитие на съдебния процес, законосъобразно делото е разгледано и решено при условията на задочно производство. Това е станало единствено по вина на Щ.. Той е бил уведомен за воденото срещу него наказателно производство. Връчен му е обвинителният акт в съдебно заседание и изрично е уведомен по чл. 254, ал. 4 НПК за възможността делото да се разгледа и реши в негово отсъствие при условията на чл. 269 НПК. Същевременно последните са реализирани, тъй като той непрестанно е променял местоживеенето си, без да се регистрира на настоящ или постоянен адрес, поради което и след щателно издирване не е установен. Органите на МВР, МП ГД „Охрана” и прокуратурата не са го издирили и довели принудително в съдебно заседание, а съдът не е имал възможност да го призове редовно. Във връзка с това и изброените по-горе обстоятелства, следва изводът, че Щ. се е укрил от наказателното преследване, поради което не е налице основанието по чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване на делото. Във връзка с посоченото основание за възобновяване на делото по чл. 422, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК, защитата на подсъдимият пледира, че при постановяване на присъдата съдът се е позовал единствено на показанията на пострадалия, без да обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност. В тази насока в мотивите съдът изрично е отразил защо дава вяра на свидетеля К., като негово право е да кредитира показанията на пострадалия пред обясненията на подсъдимия, чрез които се развива защитната версия за гражданскоправни отношения, които не са реализирани по вина на Щ.. От погледа на съда не са убягнали характеристичните данни за последния и съдебното му минало. И пред настоящата инстанция се акцентира върху сключения писмен договор за „предварителна доставка на лек автомобил” и разписката за получени 500.00 лв. от пострадалия, като доказателства, обосноваващи наличието на гражданскоправно отношение. В тази насока се прилага към искането и решение № 464 от 02.02.11 год. по н.д. № 455/11 год. на ВКС, касаещо идентичен случай между Щ. и С. и Т. И., предмет на ВНОХД № 209/10 год. по описа на ОС – гр.Ловеч, с което е възобновено въззивното производство и делото е върнато за ново разглеждане преди всичко за допуснато нарушение на задълженията на второинстанционния съд по чл. 339, ал. 2 НПК, като е дал и указания по приложението на материалния закон. По настоящото дело съдът не е допуснал такова нарушение. Той е взел предвид приложените по делото договор за доставка и разписка, но правилно ги е оценил като инструменти за въвеждане в заблуждение на пострадалия. В мотивите към присъдата изрично е отразил, че наличието на писмен договор не изключва осъществяването на изпълнителното деяние по чл. 209 НК. Възбуждането на заблуждението е създаване от дееца у пострадалия неправилни, неверни представи за действителното фактическо положение. Документирането на имущественото разпореждане, предприето и изпълнено вследствие на такива неправилни и неверни представи, не опровергава, а обратното – потвърждава тяхното създаване. Тези съображения следва да бъдат споделени. Богатата съдебна практика изобилства от примери за измами, при които чрез използването на граждански договори за доставка, изработка, заем и др., като инструмент за въвеждане в заблуждение на пострадалите, им е причинена имотна вреда, т.е. осъществен е от обективна страна състава на чл. 209 НПК. От субективна страна е важен умисъла на дееца – да измами или да изпълни договорни задължения, а не как е стигнал до мотивацията на пострадалия да се разпореди имуществено. За умисъла за измама от изключително значение е броя на извършените отделни деяния. Не без значение са и фактическите възможности да се „изпълни гражданския договор” и съдебното минало на извършителя. В случая, видно от свидетелството му за съдимост /л. 49-52 д.п./, Щ. е осъждан с влезли в сила съдебни актове девет пъти, от които по последните три за извършени престъпления по чл. 209, ал. 1 НК за измами, част от тях при условията на продължавано престъпление. По делото са налични доказателства, че продължава тази си дейност. В тази насока са показанията на пострадалия, който след случая е потърсил информация за Щ. от търговци на автомобили втора ръка, които са му казали, че той е осъждан. От 13.07.09 год. на л. 41 от д.п. е приложена характеристична справка, в която е отразено, че: от дълги години не работи; занимава се с покупко-продажби на употребявани автомобили; при тази си дейност извършва множество измами и злоупотреби; известен е на голям брой хора като измамник; в РПУ на МВР е работено по множество жалби срещу него за подобни деяния; към посочената дата продължават жалбите срещу него за извършени измами. При тези доказателства и настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че в случая не се касае до гражданско правни отношения, а до измама. С оглед съдебното му минало и лошите характеристични данни, наложеното му наказание лишаване от свобода в размер на една година не е явно несправедливо. То отговаря на целите по чл. 36 НК и преди всичко да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления. При тези съображения не са налице сочените основания за възобновяване на производството. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Д. Щ. за възобновяване на НОХД № 2822/09 год. по описа на РС –гр.Плевен. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................