Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 42

София, 28.06.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова

при секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 3053/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 60469 от 23.12.2021 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 10242 от 15.03.2021 г. по в. гр. д. № 2884/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което да се уважат положителните установителни искове за собственост.
Ищците М. А. Р. и Д. М. Р.-В. са починали в хода на въззивното производство, като на тяхно място са конституирани наследниците им по закон - касатори в настоящото производство. Касаторите М. М. Р.-Б., П. Н. В., Д. Л. В., Х. П. В. и Н. П. В. искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация ЖСК „Български художник“ оспорва жалбата в подадения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от М. А. Р., М. М. Р.-Б. и Д. М. Р.-В. срещу ЖСК „Български художник“ искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на основание придобивна давност и наследствено правоприемство на следния недвижим имот: апартамент № 81, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 104,68 кв. м., при съседи: от юг - жилище № 80 и стълбище; от изток и запад - двор; от север - жилище № 86; отдолу - жилища № 79 и № 86; отгоре - жилище № 126, ведно с прилежащото към него мазе № 15 с площ от 8,40 кв. м., при съседи: отпред коридор; отзад - двор, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния материалноправен въпрос: когато владението на единия от съпрузите – съвладелци е прекъснато с предявяване на иск за собственост, това обстоятелство рефлектира ли върху владението на другия съпруг и съответно върху течението на срока на придобивната давност в негова полза.
По така поставения въпрос трябва да се даде следния отговор:
Когато владението на единия от съпрузите – съвладелци е прекъснато с предявяване на иск за собственост, това обстоятелство не рефлектира върху владението на другия съпруг и съответно върху течението на срока на придобивната давност в негова полза. Към хипотеза на съвладение, осъществявано от съпрузи са неприложими нормите, уреждащи разпореждането с вещни права, притежавани в режим на бездялова съпружеска имуществена общност и прекъсване или изгубване на владението от единия съпруг не рефлектира върху продължаващото владение на другия съпруг. Това разрешение се извежда от неприложимостта на правната уредба на субективните права към владението като фактическо състояние, както и от правните характеристики на съвладението като общо упражняване на фактическа власт от две и повече лица с намерение за своене за себе си и за другите съвладелци, при което всеки един от съвладелците е самостоятелен владелец, включително и по отношение на другите съвладелци. Отделният владелец може да бъде лишен от владението, респ. владението му да бъде прекъснато чрез предявяване иск за собственост, без да се засяга владението на останалите съвладелци. За всеки един от съвладелците, владението произвежда напълно самостоятелно действие. Горното разрешение е възприето в решение № 34/03.07.2020 г. по гр. д. № 1658/2019 г. на ВКС, второ г. о., като следва да намери приложение и при отговора на поставения по настоящото дело въпрос.
Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа жалбата на наведените в нея основания, приема за установено следното:
Въведеното придобивно основание в исковата молба е придобивна давност чрез упражнявано давностно владение в периода от 15.04.1997 г., когато е сключен анекс към предварителен договор от 24.08.1995 г. между ищеца М. А. Р. и „Барбуков“ ЕООД, гр. София.
Ответникът е възразил, че наследодателката на ищците Х. Р. не е упражнявала владение върху имота. Дори да се приеме, че е осъществявала такова, придобивната давност е била прекъсната с предявяване на иска по чл. 38а ЗЖСК срещу съпруга й М. А. Р..
По касационната жалба.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На 15.04.1997 г. е сключен анекс към предварителен договор от 24.08.1995 г. между ищеца М. А. Р. и „Барбуков“ ЕООД, гр. София, с който изпълнителят се е задължил да изгради и предаде във владение на възложителя апартамент № 81 в [жилищен адрес] находящ се в ЖСК „Български художник“. Видно от протокол от 16.04.1997 г., със същия на М. А. Р. е бил предоставен ключ от процесния апартамент. Не е спорно между страните, че ищците са установили фактическа власт върху процесния апартамент през 1997 г. М. и Х. Р. са сключили граждански брак на 12.11.1958 г.
Ищците Д. М. Р.-В. и М. М. Р.-Б. са дъщери на М. А. Р. и Х. Х. Р..
Видно от съдебно удостоверение от 21.03.2016 г., издадено по в. гр. д. № 9771/2015 г. по описа на СГС, се установява, че на 21.07.1999 г. е бил предявен иск с правно основание чл. 38а ЗЖСК от Б. Й. Ф. (член-кооператор при ответната ЖСК) срещу М. А. Р. за изваждането му от процесния имот, който е бил отхвърлен. Въззивното решение по гр. д. № 2310/2004 г. на СГС е било отменено с решение от 26.05.2011 г. от ВКС по гр. д. № 501/2010 г., I г. о. и делото е било върнато за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане въззивният съд е постановил решение от 12.07.2013 г. по гр. д. № 7331/2011 г. по описа на СГС, с което е потвърдил решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 38а ЗЖСК - за изваждане на ответника по този иск от процесния апартамент. Това решение не е допуснато до касационно обжалване с определение от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1685/2014 г., ГК, I г. о. По реда на отмяната с решение от 06.07.2015 г. по гр. д. № 6942/2014 г. на ВКС, III г. о., влязлото в сила въззивно решение по чл. 38а ЗЖСК е било отменено на основание чл. 304 ГПК, тъй като съпругата на ответника по този иск - Х. Х. Р., като необходим другар в процеса е обвързана от субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, но не й е било обезпечено процесуалното право на участие в исковия процес, поради което делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Образувано е в. гр. д. № 9771/2015 г. по описа на СГС. Производството по същото е било спряно с влязло в сила определение № 14714/15.06.2016 г. на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК (отм.), до решаване на преюдициалния спор по настоящото дело.
Х. Х. Р. е починала на 19.01.2015 г. в хода на производството по отмяна, като нейните наследници са конституирани като ответници в производството по чл. 38а ЗЖСК с определение от 22.02.2016 г.
От събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д. се установяват следните факти: след като са направили довършителните работи в жилището, М. Р. и съпругата му Х. Р. са обитавали постоянно същото. От ищеца знаел, че им бил предоставен документ за апартамента, като възприятията му били, че съпрузите са негови собственици. Свидетелят има непосредствени впечатления от 1997 г., посещавал е ищците поне веднъж годишно, като последното му посещение в процесния апартамент е било през 2015 г.
Видно от мотивите на приложените съдебни решения по цитираните по-горе производства, не са налице данни за отнемане владението на ищците.
Въззивният съд е приел, че положителните установителни искове са допустими, тъй като с настоящата искова молба са въведедени нововъзникнали - след предявяване на иска по чл. 38а ЗЖСК, факти - изтекла придобивна давност за период до 2015 г. включително. Посочено е, че спорът се съсредоточава по отношение на обстоятелството дали с предявяване на иска с правно основание чл. 38а ЗЖСК е спряна, респ. прекъсната започналата през 1997 г. в полза на ищците придобивна давност. Макар и този иск да е квазивладелчески - специален осъдителен иск, който с оглед на целите, за постигане на които е уреден в закона, притежава суброгаторен характер, но по който по необходимост трябва да се установи и правото на собственост на носителя на предявеното материално право, т.е. тъй като се предявяват чужди материални права от член-кооператор - на самата ЖСК (носителят на правото на собственост), за да възникне активната материална легитимация на ищеца, е необходимо правото на собственост върху този имот да принадлежи на ЖСК. С иска по чл. 38а ЗЖСК се защитава освен членственото правоотношение на член-кооператора, но и неговото правно очакване – да придобие правото на собственост върху обособения жилищен обект със снабдяване на нотариален акт. В този смисъл, този осъдителен иск притежава вещноправен характер. Именно поради горните правни съображения е било отменено на основание чл. 304 ГПК влязлото в сила решение, с което е бил уважен този иск - макар да не е участвала в този исков процес съпругата на ответника - Х. Х. Р., тя като необходим другар е била обвързана от субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението (при възникналата бездялова съпружеска имуществена общност), тъй като по същество предмет на спора е била принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, вкл. дали то е било придобито от ответниците в този процес и ищци в настоящия. Именно защото с иска по чл. 38а ЗЖСК са предявени за защита вещни права, той спира по чл. 115, б. „ж „ ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС, респ. прекъсва на основание чл. 116, б. „б” ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС придобивната давност на ответниците по него. Тъй като М. и Х. Р. са започнали да упражняват фактическата власт върху процесното жилище въз основа на предварителен договор, за да придобият правото на собственост на основание придобивна давност, следва да са упражнявали фактическата власт върху този имот постоянно, явно и несмущавано в продължение на 10 години с намерение да го своят. Не е спорно между страните обстоятелството, че владението е установено през 1997 г., като искът по чл. 38а ЗЖСК е предявен на 21.07.1999 г. – именно в този момент по силата на чл. 115 „ж” ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС течението на придобивната давност е спряно, респ. е прекъснато на основание чл. 116, б. „б” ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС. Направен е извод, че не е установено упражняването на фактическа власт в изискуемия се период от време. Зачетени са материалноправните последици от предявяването на иска по чл. 38а ЗЖСК, вкл. и спирането на придобивната давност на посоченото по-горе основание. С оглед на тези правни съображения - като неотносимо за правилното решаване на спора, съдът е оставил без уважение доказателственото искане на въззивниците за събиране на гласни доказателства за установяване, че твърдяното владение е продължило и по време на въззивното производство (производството по иска с правно основание чл. 38а ЗЖСК е висящо, макар и да е спряно до приключване на настоящото дело с влязло в сила решение). Изложени са и съображения, че неоснователен се явява и правният довод, релевиран във въззивната жалба, а именно че поради неучастието като ответник на другия съпруг - Х. Х. Р., в производството по чл. 38а ЗЖСК - до отмяната на влязлото в сила решение по реда на чл. 304 ГПК, спрямо нея и нейните наследници теклата придобивна давност не е била спряна, респ. прекъсната. Прието е, че ответниците по този владелчески иск, макар и да не притежават съвместна процесуална легитимация, като необходими факултативни другари са в тъждествено материалноправно положение и по необходимост не само може, а трябва решението да е идентично за тях, поради което с предявяването на иска срещу единия съпруг на 21.07.1999 г. е спряно, респ. прекъснато течението на придобивната давност и по отношение на другия съпруг и неговите наследници. Тъй като наследниците на починалата в хода на производството по отмяна Х. Х. Р. са конституирани като ответници в производството по чл. 38а ЗЖСК, следва да се приеме, че този иск е предявен и срещу нея (респ. срещу нейните наследници), а именно на 21.07.1999 г., от който момент е спряно, респ. прекъснато течението на придобивната давност. Двамата съпрузи са упражнявали съвместно фактическа власт, като вътрешните им отношения по повод на съпружеската имуществена общност са неотносими към спора за собственост с член – кооператора, респ. с ЖСК.
С оглед даденото разрешение на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е неправилно. Обуславящите изводи на въззивния съд са изведени от положението, че при бездяловата съпружеска имуществена общност, действията спрямо единия съпруг обвързват другия, поради което предявяването на иска по отношение на съпруга М. Р., обвързва и съпругата Х. Р. и прекъсва и спрямо нея започналата придобивна давност. Правно необосновано съдът е допуснал смесване на уредбата на субективните права и уредбата на владението като фактическо състояние.
Владението по смисъла на чл. 68 ЗС, както и придобивната давност, се прекъсва с изгубване на фактическата власт за повече от шест месеца /чл. 81 ЗС/ и с предявяване на иск за собственост срещу владелеца /чл. 84 ЗС във вр. с чл. 116, б. „б“ ЗЗД/. Установява се, че фактическата власт върху процесния апартамент е била предадена на М. и Х. Р. през 1997 г. Упражняваното от тях владение е било постоянно, спокойно, явно и несъмнено. Владението на М. Р. е било прекъснато с предявяване на иска на 21.07.1999 г., но не и владението на Х. Р.. В периода след 1999 г. същото е било продължено от нея, като няма данни за изгубване на фактическата власт върху имота. Упражнявано е непрекъснато до смъртта й през 2015 г. Към 2007 г. е изтекъл десетгодишният срок по чл. 79, ал. 1 ЗС и с оглед извършеното позоваване на давността от наследниците й по закон, следва да се приеме, че са настъпили нейните правни последици. Неправилен е изводът на въззивния съд, че следва да се счита, че иска по чл. 38а ЗЖСК е предявен срещу нея (респективно срещу нейните наследници) на 21.07.1999 г. (с предявяване на иска срещу съпруга й). След отмяната на влязлото в сила решение по този иск и връщане на делото за ново разглеждане в производството са конституирани наследниците й по закон (на 22.02.2016 г.), като от този момент може да се приеме, че е спряно, респективно прекъснато течението на придобивната давност. Към този момент обаче същата вече е била изтекла и е породила правните си последици.
Въз основа на изложените съображения следва да се направи извод, че придобивната давност не е била прекъсната по отношение на съпругата - съвладелец Х. Р. и след изтичане на законоустановения период от време същата е придобила правото на собственост върху процесния апартамент по давност. Ищците като нейни наследници по закон се легитимират като собственици на основание наследствено правоприемство.
Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК, като се признае за установено по отношение на ответника правото на собственост в полза на ищците на основание придобивна давност и наследствено правоприемство.
С оглед изхода на делото ответникът по касация дължи заплащане на направените разноски, които за всички инстанции възлизат на сума в общ размер от 35 363,17 лв., от които 10 174 лв. – разноски за първоинстанционното производство, 9 527,07 лв. – за въззивното производство и 15 662,10 лв. – за касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивно решение № 10242 от 15.03. 2021 г. по в. гр. д. № 2884/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЖСК „Български художник“, по предявените от М. М. Р.-Б., М. А. Р. /починал в хода на процеса и заместен от наследниците си по закон М. М. Р.-Б., Д. Л. В., Х. П. В. и Н. П. В./ и Д. М. Р.-В. /починала в хода на процеса и заместена от наследниците си по закон П. Н. В., Д. Л. В., Х. П. В. и Н. П. В./ положителни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС, че М. М. Р.-Б., П. Н. В., Д. Л. В., Х. П. В. и Н. П. В. са собственици на следния недвижим имот: апартамент № 81, находящ се в [населено място],[жк], бл. 259 /строителен блок № 7/, вх. „Е“, ет. 6, с площ от 104,68 кв. м., при съседи: от юг - жилище № 80 и стълбище; от изток и запад - двор; от север - жилище № 86; отдолу - жилища № 79 и № 86; отгоре - жилище № 126, ведно с прилежащото към него мазе № 15 с площ от 8,40 кв. м., при съседи: отпред коридор; отзад - двор, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, на основание придобивна давност чрез упражнявано десетгодишно давностно владение, считано от 15.04.1997 г. и наследствено правоприемство.
Осъжда ЖСК „Български художник“, [населено място], [улица], да заплати на М. М. Р.-Б., П. Н. В., Д. Л. В., Х. П. В. и Н. П. В., сумата 35 363,17 лв. /тридесет и пет хиляди триста шестдесет и три лева и седемнадесет стотинки/, представляваща направени разноски.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: