Р Е Ш Е Н И Е № 98 С.,27.07.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на трети февруари две хиляди и десета година в състав: Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 5262 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 480 от 14.05.2009 година е допуснато касационно обжалване на решение № 1467 от 15.10.2008 година по гр.д. № 1662/2006 година на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от И. Т. Т., П. Тодорова Х., М. Р. Р., М. Илиева Ч., Г. Н. Ч., К. Т. К., Д. Д. Колушева, Г. Д. Ч., Н. К. Ч., Василка С. Г., К. С. Ч., П. С. Ч., Д. К. Б. и С. К. Ч. за признаване на установено по отношение на ответницата З. С. В., че имот № 549 по плана на [населено място] от 1047 г., към момента на внасянето му в ТКЗС е бил собственост на наследниците на М. Тодорова Ч., починала на 06.10.1945 г. и на Г. К. Ч., починал на 29.11.1945 година. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото въпрос относно предмета на делото при иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, в т.ч. кои са подлежащите на доказване факти и допустимите за това доказателствени средства. В обжалваното решение на Пловдивски окръжен съд е прието, че при спор за материално право по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ предмет на делото е доколко ищците, респ. наследодателят им са притежавали право на собственост върху имота към момента на внасянето му в ТКЗС. Прието е, че идентичността на имота не може да бъде установена чрез три граници, както и че идентичността на местности не може да бъде установявана чрез удостоверение на община, свидетелски показания или вписвания по разписни книги; че при неустановена идентичност между имота предмет на делото и притежаваният от ищците към момента на внасянето му в ТКЗС, противопоставимите права на собственост на ответника не следва да бъдат обсъждани. В решение № 854 от 11.10.1999 г. по гр.д. № 166/1999 г. на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че предмет на делото по иск с правно основание чл. 14 ЗСПЗЗ е чия собственост е бил процесният имот към момента на внасянето му в ТКЗС. Прието е, че съдът извършва съвкупна преценка на доказателствата за собственост на страните, в т.ч. идентичен ли е процесният имот със заявения от ответниците за възстановяване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно второто становище. Предмет на установителния иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или другите селскостопански организации - както правото на собственост на ищците, така и всички противопоставими права на ответниците. Правото на собственост се установява към момента на одържавяването на имота с доказателствените средства, допустими съобразно твърденият от страните придобивен способ. При спор за идентичност на имота, границите му се установяват с всички доказателствени средства, в т.ч. – с експертиза на вещо лице и свидетелски показания. В обжалваното въззивно решение на Пловдивски окръжен съд е прието, че ищците И. Т. Т., П. Тодорова Х., М. Р. Р., М. Илиева Ч., Г. Н. Ч., К. Т. К., Д. Д. Колушева, Г. Д. Ч., Н. К. Ч., Василка С. Г., К. С. Ч., П. С. Ч., Д. К. Б. и С. К. Ч. са наследници на М. Ч., починала на 06.10.1945 г. и на Г. К. Ч., починал на 29.11.1945 година. По силата на съдебна делба, извършена по гр.д. № 3842/1953 г. на П. народен съд, М. Ч. е придобила нива от 2,3 дка в м. “Под колибата”, землище на [населено място] при граници: С. Р., Х. К. и път. С решение на Поземлена комисия “Р.” от 1997 г., на ответницата по делото Сапрянка С. В. е било възстановено правото на собственост върху поземлен имот № 828 от кв. 89 по регулационния план на [населено място], целият от 2500 кв.м. при граници: от две страни улица, С. Х. Р. и Т. П., съответстващ на парцел 549 по плана на [населено място] от 1947 г. м. “Бента”, целият от 2864 кв.м. Прието е, че правото на собственост на наследодателите на ищците не е доказано, тъй като липсват доказателства за идентичност между процесния имот и този, придобит по силата на съдебна делба, извършена по гр.д. № 3842/1953 г. на П. народен съд от М. Ч.; че идентичността не може да бъде установена по съвпадение на две от границите на имота и трета граница, вписана в протокола за съдебна делба като “път”, а в разписната книга като “улица”, както и че с оглед събраните по делото доказателства относно собствеността на наследодателите на ищците, противопоставимите права на собственост на ответницата не следва да бъдат обсъждани. Предявеният от ищците иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване на установено по отношение на ответницата З. С. В., че имот № 549 по плана на [населено място] от 1947 г., към момента на внасянето му в ТКЗС е бил собственост на наследниците на М. Тодорова Ч. и Г. К. Ч. е отхвърлен като неоснователен. В касационната жалба против въззивното решение се поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и е формирал необосновани изводи за липса на идентичност между имота на наследодателите на ищците, внесен в ТКЗС и възстановеният на ответницата имот с решение на поземлена комисия от 1997 година. Ответницата по касационната жалба З. С. В. я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания за основателни. Съгласно протокол от 08.04.1955 г. за съставяне на разделителен протокол за делба на непокрити недвижими имоти и протокол от 14.11.1955 г. за теглене на жребий, при извършената съдебна делба по гр.д. № 3842/1953 г. на П. народен съд, М. Ч. е придобила в дял нива от 2,3 дка в м. “Под колибата”, землище на [населено място] при граници: С. Р., Х. К. и път. Имотът, съгласно представените по делото писмени доказателства (удостоверения от служба по земеделие и гори и данни от разписните листове към плана на [населено място] от 1947 г.), заключение на техническа експертиза и показания на свидетеля Й. Х. К., собственик на съседния имот с пл. № 548, е идентичен с имот № 549 по плана на [населено място] от 1947 г., възстановен на ответницата с решение № 77425 от 04.06.1977 г. на поземлена комисия община “Р.”. Идентичността на имота се установява чрез трите му граници - С. Р., Х. К. и път; обстоятелството, че към определен по-късен момент границата обозначена като път е променена на улица е без значение за идентификацията му, а от писмените доказателства и показанията на свидетеля Й. Х. К. се установява по безспорен начин и идентичността на местностите “Под колибата” и м. “Бента”. При така установените факти, предявената от ищците претенция с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ се явява основателна. Представените по делото доказателства легитимират като собственик на процесния имот М. Ч., придобила го през 1953 година чрез извършена съдебна делба по гр.д. № 3842/1953 г. на П. народен съд, без да е установено отчуждаването му в полза на ответницата, съответно на наследодателя и в периода до внасянето му в ТКЗС през 57 година, поради което правото и на собственост върху земеделската земя към момента на одържавяването и следва да бъде признато. Ответницата З. С. В. не установява противопоставими права на собственост върху имота, поради което не следва да бъде обсъждано придобивното основание на праводателя на наследодателката на ищците. Липсват доказателства, установяващи право на собственост върху заявената от ответницата за възстановяване нива от 3300 дка в местността “Бента”, както и доказателства за идентичност между процесния имот и притежаваните от наследодателката и М. К. С. земеделски земи. Извършеното зачертаване и вписване на имота в разписната книга на името на С. С. не доказва право на собственост при наличието на писмени доказателства, установяващи придобиването на имота в дял през 1953 година от наследодателя на ищците по делото. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявения иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ се уважи като основателен. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 1467 от 15.10.2008 година по гр.д. № 1662/2006 година на Пловдивски окръжен съд. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ по предявения от И. Т. Т. с ЕГН [ЕГН], П. Тодорова Х. с ЕГН [ЕГН], М. Р. Р. с ЕГН [ЕГН], М. Илиева Ч. С егн [ЕГН], Г. Н. Ч. с ЕГН [ЕГН], К. Т. К. С егн [ЕГН], Д. Д. Колушева с ЕГН [ЕГН], Г. Д. Ч. С егн [ЕГН], Н. К. Ч. с ЕГН [ЕГН], Василка С. Г. С егн [ЕГН], К. С. Ч. с ЕГН [ЕГН], П. С. Ч. с ЕГН [ЕГН], Д. К. Б. с ЕГН [ЕГН] и С. К. Ч. с ЕГН [ЕГН] по отношение на З. С. В. от [населено място] с ЕГН [ЕГН], че имот № 549 по плана на [населено място] от 1047 г., към момента на внасянето му в ТКЗС е бил собственост на наследниците на М. Тодорова Ч., починала на 06.10.1945 г. и на Г. К. Ч., починал на 29.11.1945 година. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1