О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 126 София, 02.04.2021 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 23 февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело № 3822/2020 година Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 103 от 21.04.2020 г. по гр.д.№ 309/2019 г. на ОС-Добрич е обезсилено решение № 138 от 17.10.2018 г. по гр.д.№ 467/2007 г. на РС-Балчик в частта, с която са отхвърлени всички искове против починалия на 04.03.2009 г. И. Д. и починалия на 15.09.2017 г. Л. С. В. и е отменено изцяло решението в останалата част, като вместо това: 1. е обявена за нищожна на основание чл. 75, ал.2 ЗН доброволната делба, оформена с акт № .... г., вписана под № .... г., с която е поделен недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ, останал в наследство от М. Х. А., починал на 07.07.1945 г.; 2. е обявена за относително недействителна на основание чл. 76 ЗН по отношение на З. Д., [дата на раждане] , Л. Д., [дата на раждане] , Г. Д. А., [дата на раждане] , С. Г. /Д./, роден 19... г., Т. Д., роден 19... г. , Н. /Д./ И., родена 19... г. и Н. А., починала в хода на процеса и заместена от наследниците си по закон Н. /А./ К., родена 19... г., С. /А./ М., родена 19... г. и М. А., роден 19... г., всички от Република Турция сделките по н.а. № .... г. на нотариус О.О. до размера на: a. 99/1724 ид.ч., прехвърлени от А. Б. Е. от имот № ...., b. 858/17424 ид.ч., прехвърлени от Т. Л. А. от имот .... c. 858/17424 ид.ч., прехвърлени от Р. Л. А. от имот .... d. 858/17424 ид.ч., прехвърлени от Л. С. В. от имот .... e. 429/17424 ид.ч., прехвърлени от Я. Н. Х. от имот .... 3. и е отхвърлен иска за обявяване на относително недействителна на основание чл. 76 ЗН по отношение на същите ищци на сделката, оформена със същия нот. акт с н.а. № .... г. за горницата над посочените квоти от прехвърлените имоти. 4. е отхвърлен иска по чл. 76 ЗН, предявен от същите лица за установяване на относителна недействителност по чл. 76 ЗН по отношение на тях на сделката, оформена с н.а. № н.а. № .... г. с предмет имот № .... и сделката, оформена с н.а.№ .... г. с предмет имот .... 5. са отхвърлени исковете за делба на нива от 47,064 дка., обединяваща имоти ...., ...., ...., ...., .... по плана за земеразделяне на [населено място], община Балчик, област Добрич и на нива от 6,433 дка, съставляваща имот .... 6. са отхвърлени исковете за делба на нива от 11,060 дка, съставляваща имот .... и на имот с площ 11,060 дка., съставляваща имот .... 7. допусната е съдебна делба на четири имота: - нива с площ 11,061 дка. , съставляваща имот .... с идентификатор .... - нива с площ 6,433 дка – съставляваща имот .... с идентификатор .... - нива с площ 6,433 дка – съставляваща имот .... с идентификатор .... - нива с площ 176,971 дка – съставляваща имот .... с идентификатор .... при следните квоти: З. Д., [дата на раждане] – 1716 / 17424 ид.ч. Л. Д., [дата на раждане] - 1716 / 17424 ид.ч. Г. Д. А., [дата на раждане] - 1716 / 17424 ид.ч. С. Г. /Д./, роден 19... г. - 1782/17424 ид.ч. Т. Д., роден 19... г. – 891 / 17424 ид.ч. Н. /Д./ И., родена 19... г. 891 / 17424 ид.ч. Н. /А./ К., родена 19... г. – 132 / 17424 ид.ч. С. /А./ М., родена 19... г. - 132 / 17424 ид.ч. М. А., родев 19... г. - 132 / 17424 ид.ч. Ш. Б. Б. - 99 / 17424 ид.ч. А. Б. Е. - 99 / 17424 ид.ч. Е. Х. У. - 99 / 17424 ид.ч. Г. Б. К. - 99 / 17424 ид.ч. Е. Д., [дата на раждане] - 132 / 17424 ид.ч. А. Д. /Г./, [дата на раждане] - 132 / 17424 ид.ч. С. А. Х. - 396 / 17424 ид.ч. С. А. /А. К. - 396 / 17424 ид.ч. Б. М. родена 19... г. - 396 / 17424 ид.ч. Ю. М. роден 19... г. - 396 / 17424 ид.ч. С. М. /С. Т. Й. и С. Т. Й. / 264 / 17424 ид.ч. Ш. М. /Ш. С. Р. и Р. С. Й. - 264 / 17424 ид.ч. Ш. Е. /Ш. С. Р. и Ж. С. Й./ - 264 / 17424 ид.ч. К. К. А. - 286 / 17424 ид.ч. Ч. Т. Л. - 286 / 17424 ид.ч. Л. Т. Л. - 286 / 17424 ид.ч. Р. Л. А. - 858 / 17424 ид.ч. С. К. Д. /Л./ /С. К. Х. / - 429 / 17424 ид.ч. М. Д. /М. Н. Х. и М. Н. Л./ 429 / 17424 ид.ч. Г. Б. / Г. Н. И. и Г. Н. Л./ - 429 / 17424 ид.ч. Я. Н. Х. 429 / 17424 ид.ч. и Н. С. А. - 1716/17424 ид.ч. Против това решение са постъпили две касационни жалби: В касационната жалба, подадена от Н. /А./ К., С. /А./ М. и М. А., роден 1962 г. се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон относно определяне правата на страните, нарушение на процесуалните правила при анализа на доказателствата и необоснованост на извода, че Н. А. /тяхна наследодателка/ не е наследник на Н., а на А., при което на тях е определена по-малка квота – 1/36 ид.ч., а не полагащата им се 1/7. Направено е оплакване, че съдът неправилно е приложил чл. 76 ЗН по отношение на разделените имоти, а не по отношение на имота, който е възстановен по ЗСПЗЗ, като не е отчел, че разпоредителните сделки са и с невъзможен предмет, че разделянето няма вещно действие и че прехвърлителите по сделката с Т. Д. са прехвърлили повече отколкото притежават, че ако сделките изчерпват наследството, то разпоредилите се наследници са прехвърлили всичко което имат. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1 т. 1 и 3 ГПК по три формулирани въпроса, които ще се разгледат по-долу. Ответницата С. А. К. оспорва тази жалба и допускането до касация поради това, че решението е съобразено със закона и съдебната практика. Останалите ответници не вземат становище. Касационната жалба, подадена от С. А. К. е против частта от въззивното решение, с която е обявена за нищожна на основание чл. 75, ал.2 ЗН доброволната делба от 30.08.2000 г. Счита, че съдът е следвало да съобрази, че съделителите, участвали в тази делба не са знаели, че има и други наследници в Турция, които не участват. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1 т. 1 и 3 ГПК по три формулирани въпроса, които ще се разгледат по-долу. Ответниците по тази жалба З. Д., Л. Д., Г. Д. А., С. Г. /Д./, Т. Д., Н. /Д./ И., Н. /А./ К., С. /А./ М. и М. А. оспорват тази касационна жалба и допускането до касация, тъй като по формулираните въпроси е формирана константна съдебна практика изводите на съда са формирани въз основа на становищата и възраженията на страните и събраните доказателства. Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване са, поради което съдът ги преценява като допустими. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Пред въззивната инстанция, делото е разгледано по отменения ГПК. Предявен е на 30.11.2007 г. иск е делба на възстановен по ЗСПЗЗ земеделски имот в землището на [населено място], община Балчик - нива от 276,500 дка на наследници на М. Х. А., починал на 07.07.1945 г. Първият спорен въпрос е за това кои са преките наследници на общия наследодател. Безспорно е, че негови деца са А., М. Х. -дъщеря/, Л. М. Х. - син, Н. М. Х. /Д. Б./ - дъщеря, М. М. Х. – син, и Ф. М. Х.. По делото обаче са представени и удостоверения за наследници, събрани са и други доказателства, според които синове на общия наследодател са били и Р. М. Х. и Н. М. Х., живели и починали в Република Турция. Спорно по делото е било дали Н. А. е дъщеря на дъщерята на общия наследодател А. М. или на дъщеря му Н. М.. Представено е решение на помирителния съд в [населено място], Р.Турция, в което като единствен наследник /дъщеря/ на Н. М. Х. /Д. Б./ е посочена Н. А.. В съставеният акт за раждане на 27.07.1929 г. в Балчик обаче като родители на Н. А. са посочени С. Ю. и А. М. Х.. Според данни от делото, Н. А. е дадена за отглеждане при Н., тъй като последната била бездетна Няма доказателства кога е станало това. Не са представени и доказателства за осиновяване или универсално завещание. Съдът е приел, че решението на турския съд е по охранително производство, постановено е само по регистри на населението в Турция, но то не се ползва със сила на пресъдено нещо и винаги може да бъде установено друго от актовете за гражданско състояние, които също са официални документи с обвързваща доказателствена сила и също следва да се съобразят. Относно спорът дали и Р. М. Х., починал 1986 г. и Н. М. Х., починал 1956 г. са били синове на общия наследодател, съдът се е позовал на становищата на страните, разрешение за погребение на пълния, регистрите на населението на Р.Турция, а за идентичността на имената в посочените документи с тези лица, ищците са представили и декларация за идентичност, а са събрани и свидетелски показания. Тъй като тези лица нямат низходящи и приживели ги съпруги, техни наследници са братята и сестрите им, респективно техните низходщи. Съдът е посочил, че непосочването на едно лице в удостоверение за наследник не го лишава от това качество, както и обратното – посочване на лице, което закона не определя като наследник по закон в удостоверение за наследници не го прави наследник. Относно договорът за доброволна делба с предмет възстановения по ЗСПЗЗ земеделски имот, сключен на 30.08.2000 г. с нотариална заверка на подписите, съдът е констатирал, че в нея са участвали М. Д. /М. М. Х./ и Ф. Д. / Ф. М. Х./ чрез пълномощник А. С. И./. Установено е обаче, че упълномощителите са починали години преди датата на сключване на този договор – съответно на 30.11.1996 г. и на 05.11.1997 г. Така поради неучастие на техните наследници в делбата, тя е прогласена за нищожна на основание чл. 75, ал.2 ЗН. Относно претенцията на ищците по чл. 76 ЗС, съдът е приел, че макар делбата да е нищожна, разделянето на възстановения имот от 276,500 дка на осем имота е създало нови обособени обекти на собственост, които са били предмет на прехвърлителни сделки. С н.а. № .... г. на нотариус О. част от наследниците се разпореждат с имотите, които са „получили“ при доброволната делба в полза на трето лице Т. Д. А. /малолетен тогава, представляван от баща си Д. Т. А./, както следва: А. Б. Е. е продала имот ..., Т. Л. А. продава имот ....,, Р. Л. А. продава имот № ...., Л. С. В. продава имот № ..., Н. С. А. продава имот № .... и Я. Н. Х. продава имот .... Съдът е приел, че не е доказано, че наследодателят е имал и други имоти, които да е оставил в наследство и тъй като прехвърлените имоти изчерпват наследството, придобито от общия наследодател за тези лица, тази разпоредителна сделка е приета като продажба на наследство, при която не се прилага нормата на чл. 76, съгласно т.3 от ТР № 72/09.04.1986 г. по тълк.д.№ 36/1985 г. на ОСГК. Изложил е обаче съображения, че след разделяне на имотите и предвид нищожността на делбата, всички наследници са станали съсобственици на всички имоти. Затова предмет на прехвърляне е могла да бъде само притежаваната от наследника част, а не целите имоти и частите на прехвърлителя-наследник от останалите имоти, които не са били предмет на сделките. Затова конкретните сделки не представлявали продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД, те не изчерпвали наследството. По отношение на тази сделка от 31.10.2000 година с купувач Т. А. е прието, че нормата на чл. 76 ЗН е приложима. Обявени са за относително недействителни, разпорежданията с тази сделка само за конкретна идеална част, която съдът е приел, че прехвърлителите са притежавали по наследство и този иск е отхвърлен за разликата до единица за всеки от имотите. Съдът е посочил, че частта, с която прехвърлителите-наследници са се разпоредили с чуждите идеални части, сделката е действителна, но нетранслативна. По отношение на сделките, сключени с н.а. № .... г. и с н.а. № .... г., с които сънаследникът А. С. И. е купил съответно от С. М. /С. С. Й./ имот № .... и от Ф. М. имот № ...., тъй като е между сънаследници и съгласно ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че, по отношение на тях не се прилага нормата на чл. 76 ЗН. Затова искът за обявяване за относително недействителни и на тези сделки е отхвърлен. По иска за делба, е заявено от наследниците на А. С. И. възражението за придобивна давност. То е прието за неоснователно от съда по отношение на имота, който той е получил в дял по договора за доброволна делба - имот № .... с площ 176,960 дка., приета за нищожна на основание чл. 75, ал.2 ЗН, поради това, че се касае за нищожно придобивно основание, което не е годно да прехвърли правото на собственост, т.е. неприложим е чл. 70, ал.1 ЗС – владението не е добросъвестно. Тъй като за придобиване по давност като обикновен владелец са необходими 10 години, а от сключване на договора за доброволна делба на 30.08.2000 г. до предявяване на иска за делба на 30.111.2007 г, с което е прекъсната придобивната давност, 10-годишния срок не е изтекла. По отношение на имотите, предмет на двете сделки от 2001 г. – .... и от 12.07.2002 г. за имот ...., съдът е приел, че са действителни придобивни основания, но нетранслативни и тъй като преобретателя не е могъл да знае, че делбата няма на породи действие, към момента на сключването й, той е добросъвестен владелец. Намерението му за придобиване се предполага, тъй като той може да се ползва от презумпцията на чл. 69 ЗС – нетранслативната сделка е основание за преобръщане на владението. От всяка от сделките до предявяване на иска за делба на 11.12.2007 г. е изтекъл период от време по-дълъг от пет години, поради което съдът е приел, че тези два имота са придобити по давност от А. С. И., респективно от наследниците му, които продължили да владеят същите имоти след смъртта му на 10.07.2007 г. Затова за тези два имота, иска за делба е отхвърлен. Възражението на Т. А. за придобиване по давност е преценено като основателно въпреки частичното обявяване на тази сделка за относително недействителна на основание чл. 76 ЗН. Прието е, че той е владял „купените“ имоти като добросъвестен владелец. Имотите, предмет на сделката от 2000 г. с номера ...., ...., ...., .... и .... са обединени в един имот с идентификатор .... с площ 47,064 дка. а имот .... е останал отделно и за тях иска за делба е отхвърлен. Съдът се е мотивирал с това, че разпорежданията със сделката от 31.10.2000 г. са относително недействителни само за частите от имотите, които прехвърлителите са притежавали, но в отношенията между страните, сделката е действителна и е годно придобивно основание Разпорежданията с идеалните части на останалите сънаследници е разпореждане с чужда вещ в полза на лице, което не е знаело, че придобива от несобственик и в този случай намерението за своене се предполага, поради което е прието, че всички предпоставки на чл. 70, ал.1 ЗС са налице. Съдът е приел, че до предявяване на иска за делба, А. е придобил по давност като добросъвестен владелец обединените имоти с номера ...., ...., ...., .... и .... сега с идентификатор .... с площ 47,064 дка. и имот ...., за които иска за делба е отхвърлен. Така делба е допусната на следните имоти, индивидуализирани с идентификаторите им както следва: имот № .... /..../, имот № .... /..../, имот № .... /..../, имот № .... /..../. При определяне на квотите, съдът е посочил, че наследниците на Н. А. следва да участват като преки наследници на А. М. Х., а не като преки наследници на другата дъщеря на общия наследодател Н. М. Х. /Б./, предвид удостановения произход от първата. Съдът е приел че квотите на преките наследници на общия наследодател следва да се определят по Закона за наследството от 1890 г., тъй като той е починал на 07.07.1945 г. – преди приемане на новия Закон за наследството, в сила от 29.04.1949 г. и е приложил чл. 21, ал.3 изр. 2 ЗН /отм/, определящ два пъти по-голям дял на синовете от този на дъщерите от непокритите имоти, т.е. за трите дъщери на общия наследодател е определил квота 1 /11 ид.ч., а за наследници на синовете – по 2/11 ид.ч., след което е разпределил тези части между наследниците им по действащия ЗН. По касационната жалба, подадена от Н. /А./ К., С. /А./ М. и М. А.: В изложението по тази жалба се поставя въпроса „каква е доказателствената стойност на удостоверените обстоятелства за произход на физическо лице с решението на съд, компетентен според законодателството на Република Турция за установяване и доказване правото му на наследяване в Република България“. По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Касаторът се позовава на чл. 124, 31 и 144 КМЧП и счита, че съдът е обвързан от доказателствената сила на решението на турския съд относно кръгът наследници. Налице е съдебна практика, от която следва отговорът на поставения въпрос, а цитираните текстове от КМЧП са неприложими към казуса и/или не влияят на изхода от спора. Съгласно чл. 89, ал. 2 от Кодекса за международно частно право наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират. Приложимото право към наследяването, съгласно чл. 91 КМЧП урежда кръга и реда на наследниците. Тъй като в случая недвижимият имот, предмет на иска за делба, възстановен по ЗСПЗЗ се намира на територията на Република България, относно наследяването намират приложение разпоредбите на българското право. Според българското наследствено право, наследяването по закон се основава на родствена връзка между лицата, която се обуславя от техния произход, като изключение прави съпругът, чието право на наследяване се основава на брачната връзка с наследодателя. Поради това доказването на качеството на наследник на едно лице по смисъла на чл. 5 - 10 ЗН е свързано с доказването на родствената връзка на това лице с наследодателя и на факта на смъртта на последния. Удостоверението за наследници, издадено от длъжностно лице по реда на Закона за гражданската регистрация, като официален свидетелстващ документ, доказва с обвързваща съда доказателствена сила тези обстоятелства, но не изключва възможността същите да бъдат доказани пряко от страната чрез представяне на препис или извлечение от регистрите за гражданското състояние от акта за раждане, акта за сключен за брак и акта за смърт, които също са официални документи с обвързваща съда доказателствена сила. В този смисъл е Решение № 274 от 20.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 265/2011 г., I г. о./ Решението на съда в Република Турция замества издаването на удостоверение за наследници и по характера си е охранителен акт. Съдебните актове по охранителни производства в България не се ползват със сила на пресъдено нещо. Като официални документи, издадени от длъжностно лице в рамките на правомощията му, те имат обвързваща съда доказателствена сила, но тя може да бъде оспорена и опровергана. В производството по издаване на такъв акт не могат да се разрешават гражданскоправни спорове дори в него да участват всички заинтересовани страни. Същевременно производството по съдебна делба е особено исково и в него съгласно чл. 343 ГПК може да се оспорва произход. Според съдебната практика /Решение № 594/28.06.2010 г. по гр.д.№ 1289/2009 г. на ВКС, І гр.о./ всяко трето лице, засегнато от охранителен акт може да защити правата си в исково производство. Изводи в подобен смисъл следват и от мотивите към Решение № 100 от 2.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1820/2009 г., I г. о. и Решение № 168 от 27.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 823/2016 г., I г. о. Предвид наличието на съдебна практика по първия поставен въпрос, с която съдът се е съобразил, не е налице наведеното основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК Втория въпрос е: какви са правните последици от регистрацията на един имот като отделни обособени части за правният му статут и правото на собственост. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 223/2013 г. по гр.д.№ 2083/2013 г., ІІ гр.о. Въпросът не определя изхода от спора, тъй като съдебната практика неотменно изисква, а това следва и от изискването за актуалност на кадастралната карта – чл. 51 ЗКИР/ имотите, предмет на правен спор да се индивидуализират по действащия им статут. Доброволната делба не е породила действие – не е прекратила съсобствеността, но това не отменя разделянето на възстановения имот на дванадесет нови имота. Вярно е, че разделянето няма вещно правно действие – не променя вещни права, а съсобствениците остават такива на новообособените имоти при същите квоти, но извод за вещно действие на нищожната делба не е направил въззивния съд. Неотносимо е и цитираното решение, с което е даден отговор на друг правен въпрос. Затова не се допуска касационно обжалване по този въпрос. Третия въпрос е: представлява ли възмездното разпореждане на сънаследник с наследствения му дял продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД, когато наследствената маса се изчерпва само с имота, част от който е предмет на разпореждане, губи ли наследника качеството на наследник и следва ли да получи дял от останалите части от имота. По този въпрос се твърди противоречие с ТР № 72/09.04.1986 г. по тълкд.№ 36/1985 г. и ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВС. Съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване по този въпрос, но в преформулиран вид: При претенция по чл. 76 ЗН по отношение на извършено възмездно разпоредително действие с целия получен дял по делба, която е нищожна на основание чл. 75, ал.2 ЗН и липса на друго наследствено имущество освен поделения на отделни дялове имот по нищожната делба, приложимо ли е правилото на т.3 от ТР № 72/1985г. на ОСГК на ВС – съставлява ли това прехвърляне продажба на наследство. Могат ли да се запазят последиците от разпоредителното действие с наследствения имот в този случай. С ТР № 72/1985г. на ОСГК на ВС т.3 се приема, че ако наследството се изчерпва само с прехвърлената вещ, респективно с прехвърлените вещи, обема на прехвърляне е цялата наследствена квота и акта на разпореждане с наследствената идеална част от тази вещ /вещи/ е възмезден, този акт на разпореждане съставлява продажба на наследството по смисъла на чл. 212 от ЗЗД, а чл. 76 от ЗН не се прилага когато разпореждането е с цялото наследство като съвкупност от права и задължения. Тази точка не е обявена за изгубила силата си с ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че актът на разпореждане на сънаследник изцяло или отчасти с отделна наследствена вещ е относително недействителен на основание чл. 76 ЗН. Целта на чл. 76 от ЗН е да не се раздробява наследственото имущество, т.е. да не се увеличава броя на съсобствениците, за да може делбата да се извърши при спазване принципа на чл. 69, ал.2 от ЗН. Съдът неправилно е приложил цитираното от него решение № 63 от 23.05.2010 г. по гр.д.№ 4984/2008 г. на ВКС, ІV гр.о., в което е разгледан въпроса за обхвата и точното приложение на чл. 76 ЗН. В него е разяснено, че тъй като съделителите са нобходими задължителни другари, направеното от един от тях възражение по чл. 76 ЗН ползва и останалите – прехвърленият имот изцяло се връща в наследствената маса. Последиците от разпореждането се заличават / ТР № 1/2004 г./ Предвид изложеното, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с цитираната задължителна съдебна практика в частта, с която частично е обявена за относително недействителна на основание чл. 76 ЗН по отношение на З. Д., [дата на раждане] , Л. Д., [дата на раждане] , Г. Д. А., [дата на раждане] , С. Г. /Д./, роден 19...г., Т. Д., роден 19... г. , Н. /Д./ И., родена 19... г. и Н. А., починала в хода на процеса и заместена от наследниците си по закон Н. /А./ К., родена 19... г., С. /А./ М., родена 19... г. и М. А., роден 19... г., всички от Република Турция сделките по н.а. № .... г. на нотариус О.О. до размера на наследствените квоти на прехвърлителите и е отхвърлен е иска за обявяване на относително недействителна на основание чл. 76 ЗН по отношение на същите ищци на сделката, оформена със същия нот. акт с н.а. № ... г. за горницата над посочените квоти от прехвърлените имоти. Тъй като произнасянето по този въпрос обуславя иска за делба, ще се допусне касационно обжалване на въззивното решение и в частта, с която са отхвърлени исковете за делба на нива от 47,064 дка., обединяваща имоти ...., ...., ...., ...., .... по плана за земеразделяне на [населено място], община Балчик, област Добрич и на нива от 6,433 дка, съставляваща имот .... По касационната жалба, подадена от С. А. К.: В изложението към тази жалба се навежда основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по три въпроса: Първия въпрос е при невъзможност да бъдат установени наследниците на едно лице с представените удостоверения за наследници, издадени по молба-декларация и липса на данни в съответните официални регистри, следва ли да се допуска делба, имайки предвид, че не може категорично да се определи кръгът на наследници. Въпросът е некоректен, тъй като по делото е установен кръгът от наследници, а това, че страните спорят по този въпрос не прави недупостим иска за делба, а напротив. Производството за съдебна делба е особено исково и нормите на чл. 342 и чл. 343 ГПК определят кръгът от въпроси, които могат да бъдат включени в предмета на това производство в първото по делото заседание. Между тях са оспорване на произход, на участието на някой в делбата, на осиновяване и т.н. Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Относно оспорване на произход и на качеството на наследник и доказване на това качество в исковото производство е налице съдебна практика /например Решение № 100 от 2.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1820/2009 г., I г. о. и Решение № 168 от 27.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 823/2016 г., I г. о./, което е основание да не се допуска касационно обжалване по този въпрос. Следващият въпрос е: следва ли да се приеме, че е извършена доброволна делба на наследство, в която са участвали всички известни наследници, лично или с пълномощник без да е налице знание за починал упълномощител при което получените дялове съответстват на законите им квоти. Съдебната практика по чл. 75, ал.2 ЗН е последователна относно нищожността на делба, извършена без участие на някой съсобственик. Добросъвестността и субективният елемент не са предпоставки за това, според тази императивна правна норма. Наличието на съдебна практика и яснотата на нормата са основания да не се допуска касационно обжалване по този въпрос на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Третият въпрос е: може ли да придобие като добросъвестен владелец дял от наследството наследник, който е придобил реален дял от земеделска земя въз основа на доброволна делба без знание, че тя е била нищожна, като се има предвид че ако това лице не е наследник, то би придобило в този срок добросъвестно имота. По този въпрос съдебната практика приема, че на основание нищожна делба, /освен в случаите, когато се касае за опорочена форма – чл. 70, ал.1 пр.2 ЗС/ получилият дял не е добросъвестен владелец, тъй като нищожната делба, както и нищожните договори не е годно основание, което да породи вещно транслативно действие. /т. III. 10 ПП-6-74, Решение № 91 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 651/2012 г., I г. о. и Решение № 313 от 5.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 351/2012 г., II г. о. В мотивите на обжалваното решение, съдът е приел, че възражението за придобивна давност, заявено от наследниците на А. С. И. е неоснователно за имота, който е получил в дял по нищожната доброволна делба, тъй като от сключването на договора за доброволна делба, приета за нищожна на основание чл. 75, ал.2 ЗН до предявяване на иска за делба през 2007 г. не е изтекъл изискуемит се десет годишен срок за придоибване по давност като обикновен владелец. Следователно въззивното решение е в съответствие със цитираната съдебна практика, т.е. не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, а наличието на такава практика сочи на липса на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Съдът констатира, че въззивното решение в частта за определяне на квотите е постановено в противоречие с императивна правна норма – чл. 89, ал.1 ЗН. Съгласно чл. 89, ал. 1 от ПЗР на Закона за наследството (обн. 1949 г.) по наследства, открити след 16 октомври 1944 г., до влизането на този закон в сила /29.04.1949 г./, наследственият дял на низходящите и на съпругата се определя съгласно разпоредбите на новия ЗН. Тази разпоредба е съобразена с приетата на 16.10.1944 г. Наредба-закон за изравняване правата на лицата от двата пола /ДВ бр. 227/16.10.1944 г./ и цели премахване различието при определяне правата на двата пола при наследяването, установени с разпоредбите на чл. 21 и 38 от стария Закон за наследството. Въззивният съд е определил квотите на преките наследници на общия наследодател по правилото на чл. 21 на отменения ЗН и не е приложил цитираната правна норма, която е императивна. Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която са определени квотите от допуснатите до делба имоти поради очевидна неправилност, за която извод се прави директно от мотивите на обжалваното решение. По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба, подадена от Н. /А./ К., С. /А./ М. и М. А., роден 19... г. на въззивно решение № 103 от 21.04.2020 г. по гр.д.№ 309/2019 г. на Окръжен съд-Добрич, в частта, с която е отменено решение № 138 от 17.10.2018 г. по гр.д.№ 467/2007 г. на РС-Балчик и вместо това е 1 е обявена за относително недействителна на основание чл. 76 ЗН по отношение на З. Д., [дата на раждане] , Л. Д., [дата на раждане] , Г. Д. А., [дата на раждане] , С. Г. /Д./, роден 19... г., Т. Д., роден 19... г., Н. /Д./ И., родена 19... г. и Н. А., починала в хода на процеса и заместена от наследниците си по закон Н. /А./ К., родена 19... г., С. /А./ М., родена 19... г. и М. А., роден 19... г., всички от Република Турция сделките по н.а. № .... г. на нотариус О.О. до размера на: a. 99/1724 ид.ч., прехвърлени от А. Б. Е. от имот № ...., b. 858/17424 ид.ч., прехвърлени от Т. Л. А. от имот .... c. 858/17424 ид.ч., прехвърлени от Р. Л. А. от имот .... d. 858/17424 ид.ч., прехвърлени от Л. С. В. от имот .... e. 429/17424 ид.ч., прехвърлени от Я. Н. Х. от имот .... 2 и е отхвърлен е иска за обявяване на относително недействителна на основание чл. 76 ЗН по отношение на същите ищци на сделката, оформена със същия нот. акт с н.а. № .... г. за горницата над посочените квоти от прехвърлените имоти. 3 са отхвърлени исковете за делба на нива от 47,064 дка., обединяваща имоти ...., ...., ...., ...., .... по плана за земеразделяне на [населено място], община Балчик, област Добрич и на нива от 6,433 дка, съставляваща имот .... 4 са определени квотите на съделителите от четирите имота, по отношение на които е допусната е съдебна делба: - нива с площ 11,061 дка. , съставляваща имот .... с идентификатор .... - нива с площ 6,433 дка – съставляваща имот .... с идентификатор .... - нива с площ 6,433 дка – съставляваща имот .... с идентификатор .... - нива с площ 176,971 дка – съставляваща имот .... с идентификатор .... Указва на касаторите Н. /А./ К., С. /А./ М. и М. А., роден 19... г. да внесат в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 25 лв. за разглеждане на касационната жалба по същество в посочените части и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната. След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 103 от 21.04.2020 г. по гр.д.№ 309/2019 г. на Окръжен съд-Добрич, в частта, с която е отменено решение № 138 от 17.10.2018 г. по гр.д.№ 467/2007 г. на РС-Балчик и вместо това е: 1. обявена за нищожна на основание чл. 75, ал.2 ЗН доброволната делба, оформена с акт № .... г., вписана под № .... г., с която е поделен недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ, останал в наследство от М. Х. А., починал на 07.07.1945 г.; 2. е отхвърлен иска по чл. 76 ЗН за установяване на относителна недействителност по чл. 76 ЗН на сделката, оформена с н.а. № н.а. № .... г. на нотариус О. О. с предмет имот № .... и сделката, оформена с н.а.№ .... г. на нотариус О. О. с предмет имот .... 3. е отхвърлен иска за делба на нива от 11,060 дка, съставляваща имот .... и на имот с площ 11,060 дка., съставляваща имот .... ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: