Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 511   София, 27.07.2010 година                                      В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни двехиляди и десета година, в състав:                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова                                             ЧЛЕНОВЕ:  Жива Декова                                                                    Олга Керелска     като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 587/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:   Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Д. К. Б. ЕГН от гр. С. чрез процесуален представител адвокат М против въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 383/15.12.2008 г. по гр. д. № 769/2008 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение на Старозагорски районен съд № 59/18.06.2008 г. по гр. д. № 199/2008 г., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Д. К. Б. против Т. Г. И. , действаща в качеството на Е. „Р”, гр. С. обективно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗД/ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие нарушено право на равно третиране въз основа на религиозни убеждения в размер на 5 000.00 лв. и за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие нарушено право на равно третиране въз основа на физически увреждания в размер на 5 000.00 лв. С жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. За ответника по касация Е. „Р”, гр. С. жалбата е оспорена относно допустимостта на касационното обжалване с писмен отговор от адвокат Ю. С определение № 806/10.07.2009 г. на ВКС, ІІІ-то г. о. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд по приложението на чл. 71, ал. 1, т. 3 и чл. 4 от ЗЗД относно съдебния ред за упражняване на правото на защита от дискриминация, както и по приложението на чл. 9 ЗЗД относно доказателствената тежест, нейното оборване и задължението за доказване по този тип дела. По поставените въпроси настоящият състав на Върховния касационен съд дава следните отговори: Правото на защита от дискриминация може да се реализира и по съдебен ред съгласно разпоредбите на чл. 71-чл. 75 от раздел ІІ на Закона за защита от дискриминация, включващ: предявяване на иск пред районния съд за установяване нарушение на права, свързани с равенство в третирането по ЗЗД и други закони /чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗД/; осъждане на ответника да преустанови нарушението, да възстанови положението преди нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения /чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗД/ и предявяване на иск за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от нарушение на права по ЗЗД или по други закони, уреждащи равенство в третирането /чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗД/. С разпоредбата на чл. 9 Законът за защита от дискриминация е създадена изрична уредба относно доказателствената тежест в съдебното производство за защита срещу дискриминация. Законодателно е възприет принципът на разделяне на доказателствената тежест между ищеца и ответника. Основната доказателствена тежест е възложена на ищеца. Ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация. Само в този случай законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено. Неизпълнението от страна на ищеца възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за постановяване на отхвърлителен резултат по предявения иск, както е в конкретният случай. По основателността на жалбата: Предявените искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗД са отхвърлени, тъй като от страна на ищцата не е изпълнена доказателствената тежест да установи в процеса конкретни факти за нарушено от страна на ответника право на равно третиране въз основа на религиозни убеждения и физическо увреждане. Решението е правилно. Изводът за неизпълнена от ищцата /касатор/ доказателствена тежест е направен след обсъждане на събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл. 9 ЗЗД относно разпределянето на доказателствената тежест в съдебния процес. Предмет на делото са обективно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие нарушено право на ищцата на равно третиране въз основа нейните религиозни убеждения и физическите й увреждания. Обосновано е прието, че ищцата не е дискриминирана по посочените признаци. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила при преценка на доказателствата по делото чрез игнориране на част от тях и превратно тълкуване на друга част от тях. Не са установени от ищцата факти в потвърждение на твърдението, че ответницата е нарушила правото й на равно третиране по признаците религиозни убеждения и физическо увреждане. Видно от данните по делото ответницата-работодател е изготвила специален график, въз основа на който и съобразно религиозните си убеждения ищцата е почивала в петък и събота, с което й е била дадена възможност да посещава провежданите в събота богослужения на деноминацията „Ц”, към която е принадлежала. Липсват данни по делото, че при изпълнение на служебните си задължения ищцата е била прекомерно натоварвана от ответницата с физически труд, при положение, че самият характер на работата на заеманата при ответницата длъжност - „продавач” в кафетерия е бил свързан с вдигане и пренасяне на каси.становено е по делото, че отношенията между страните са били конфликтни, причина за което е било грубото и обидно отношение на ищцата към ответницата, към колежките, с които е работила и към клиентите на заведението. В тази връзка са свидетелските показания на свид. Жечка Л. и Т. К. , представените по делото жалби от клиенти на търговския обект и влязла в сила присъда по н.ч.х.д. № 1232/2995 г., по силата на която ищцата е призната за виновна за нанесена на ответницата публична обида чрез казани в нейно присъствие на публично място унизителни за честта и достойнството думи. Не са налице касационни основания за отмяна на решението на въззивния съд, поради което и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение         Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 385/15.12.2008 г., постановено по гр. д. № 769/2008 г. по описа на Старозагорски окръжен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ:                                                                                                                                                                                                                                     -