Р Е Ш Е Н И Е № 22 гр.София, 24 януари 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари, през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ФИДАНКА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 2889/2011 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. М. М., подадена чрез неговия служебен защитник срещу въззивна присъда №282 от 12.10.2011г. на Софийски градски съд, обявена по ВНОХД №2891/2011г., с която е ангажирана наказателната му отговорност за престъпление по чл.343Б, ал.1 от НК. В жалбата на подсъдимото лице се релевират оплаквания за налични касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от процесуалния закон. Очертаната позиция се аргументира с фрагментарни доводи за формирано вътрешно убеждение на въззивната инстанция при съблюдаване единствено на съдържимите се в противоречивите показания на свидетеля С. Ш. фактически данни и при съществуваща сериозна неяснота досежно времето на извършване на инкриминираното деяние, довело до постановяване осъдителен акт, базиращ се на недопустими предположения. Поставя се акцент и на явната несправедливост на индивидуализираното на М. М. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, отмерено в максималния, предвиден в чл.343Б от НК размер и при отказ да бъде приложен регламентираният в чл.66 от НК институт на условното осъждане. При условията на алтернативност се предлага упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.2 или чл.354, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.т.1 и 3 от НПК. Депозиран е и протест от Софийска градска прокуратура, визиращ дерогиране на императивната материалноправна норма на чл.343Г от НК от въззивния съд, който не е изпълнил задължението си за налагане на подсъдимото лице на кумулативното наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК – ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ. В съдебно заседание на 17.01.2012г. подсъдимият М. се представлява от назначен на основание чл.94, ал.1, т.8 от НПК защитник, който изцяло поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на въззивната присъда в санкционната й част. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, при съблюдаване становищата на страните и материалите по делото, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, взе предвид следното: С присъда от 29.04.2011г., по НОХД№11247/2010г., Софийският районен съд е признал М. М. М. за невиновен в това, на 26.06.2009 година, в гр.София, на територията на Централен гробищен парк, да е управлявал моторно превозно средство /МПС/ - лек автомобил, марка Форд, модел Ескорт, с ДК №С 7798 НТ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда /3,46 промила/, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.343Б, ал.1 от НК. С обжалваната въззивна присъда №282 от 12.10.2011г., в производство, инициирано от представителя на обвинителната власт, Софийски градски съд е отменил първоинстанционния съдебен акт и ангажирал наказателната отговорност на подсъдимото лице за инкриминираното престъпно деяние по чл.343Б, ал.1 от НК, като в съответствие с изискванията на чл.54 от НК и чл.59, ал.1, вр.чл.61, т.3 от НК го осъдил на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. По касационната жалба на М. М.. При реализирания инстанционен контрол, настоящият съдебен състав не констатира претендираното неспазване на предписанията за анализ и оценка на доказателствата по делото, лимитирани от процесуалните разпоредби на чл.чл.13, 14 и чл.107, ал.3 от НПК. В рамките на възложената му от процесуалните норми на чл.313 и чл.314 от НПК компетентност, Софийски градски съд е проверил изцяло правилността на първоинстанционната присъда, като след обективна и всеобхватна интерпретация на инкорпорирания доказателствен материал, изградил изводите си по фактите и приложимия материален закон. С демонстриран професионализъм въззивната инстанция е формирала своето вътрешно убеждение, че описаната от първостепенния съд фактология, не е прецизно изследвана и същата не корелира на приобщената по делото доказателствена маса, обосновало отмяна на оправдателната присъда и постановяване на осъдителен съдебен акт . Некоректни са възраженията в касационната жалба, че Софийски градски съд е основал фактическите положения за престъпната съставомерност на извършеното от подсъдимия М. деяние, единствено на очертаните в свидетелските показания на С. Ш. обстоятелства. Задълбочено, с проявен юридически усет е обсъден визирания доказателствен източник и доказателствената стойност и тежест на установените чрез него фактически данни, ценени с оглед конкретиката на тяхното съдържание и наличното съответствие с останалата доказателствена съвкупност. Безпристрастно и непредубедено посоченото лице, осъществяващо трудови функции по охрана на Централни гробища пресъздава непосредствените си възприятия за хронологията на събитията на 26.06.2009 година. Свидетелят е категоричен, че на инкриминираната дата забелязъл М. М., видимо пиян преди да се качи на намиращия се на територията на гробищния парк лек автомобил, марка Форд, модел Ескорт, с ДК№С 7798 НТ и за предприетото от последния управление с „бърза скорост” по централната алея от главния вход към вътрешността. Правдиво звучат и твърденията му относно последвалото сигнализиране на органите на реда, предпоставило намесата на полицаите Т. Н. и К. Ц., които пристигнали на местопроизшествието, изпробвали подсъдимия за употреба на алкохол с предназначено за това техническо устройство и след отчитане на положителен резултат /над 3 промила/, съставили акт за административно нарушение, издали талон за медицинско изследване, и го транспортирали до болнично заведение за вземане на кръвна проба. Съмнения в достоверността на разказа на С. Ш. не внасят акцентираните от защитата аргументи за съществуващи противоречия в заявеното досежно вербалните прояви на подсъдимия М., сочещи на размяна на реплики със свидетеля или на говорене без адресат, неотносими към основния факт, включен в предмета на доказване по чл.102 от НПК- извършване на инкриминираното престъпление и неговото авторство. Описаната от коментираното гласно доказателствено средство фактология се подкрепя изцяло и в кореспондираща връзка от дадените свидетелски показания на служителите на ОПП – СДВР /Т. Н. и К. Ц./, и от приложения по делото писмен доказателствен материал /акт за административно нарушение №387584; талон за медицинско изследване №0297054; протокол за проверка изправността на уред „Алкотест Дрегер” 7410+, с фабричен № ARSM-0079 и разпечатка с показателите от теста на 26.06.2009г. за алкохол в кръвта - 3,46 промила/. В контекста на изложеното изискуемият се доказателствен интензитет на повдигнатото срещу М. М. обвинение по чл.343Б, ал.1 от НК, не се разколебава от схематично поднесените в жалбата аргументи за липса на споделени от разпитаните длъжностни лица впечатления за осъществено управление на МПС в нетрезво състояние. Действително според волеизвленията на Т. Н. и К. Ц., в момента в който те се отзовали на повикването на охранителя на гробищния парк, пияният водач бил слязъл от автомобила си и стоял вблизост до него на тревните площи. Визираните обстоятелства обаче не изключват истинността на депозираното от свидетеля - очевидец. Пристигнали на мястото след подадения сигнал, полицаите допълват ценения с кредит на доверие разказ на Ш., като очертават в логическа последователност и в детайли картината на процесния инцидент. Последното обяснява и наличната несъответност в посоченото в прокурорския акт време на извършване на инкриминираното деяние - около 15.30ч. на 26.06.2009г. и словно отразеното в акта за административно нарушение като час на реализираната от компетентните органи проверка за употреба на алкохол от М. М., с „Алкотест Дрегер” 7410+ - 16.33ч. на 26.06.2009г., на която защитата обръща специално внимание. В разисквания аспект промяна в изведеното заключение за доказаност на обвинителната теза не внасят и релевираните оплаквания за неустановено по безспорен начин съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия М. над допустимите от чл.343Б, ал.1 от НК-1,2 на хиляда. Алкохолната концентрация е отчетена по надлежния ред и при съблюдаване на характеризиращите техническото устройство, особености като субсидиарно средство за установяване употребата на алкохол, в хипотезите по чл.6 от Наредба №30/27.06.2001година, една от които е отказът на водача на МПС, да предостави кръв за химическо изследване. Правилно е приложен и материалният закон. Инкриминираното поведение консумира от обективна и субективна страна визирания в нормата на чл.343Б, ал.1 от НК престъпен състав. По справедливост са отмерени и санкционните последици за М. М. наказание – ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. При диференциране на наложеното наказание въззивният съд е преценил тежестта на инкриминираното престъпление, съобразявайки индивидуализиращите неправомерния акт обективни признаци - време, място, изпълнително деяние и количествени параметри на наличния алкохол в кръвта на подсъдимия- 3,46 промила, със съответните им субективни измерения в съзнанието на автора на престъпното посегателство. Обосноваващи лимитирания максимален размер на санкцията ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, са и фактическите данни, свързани с личността на дееца, с оглед характера и спецификата на престъплението, в което като поведенчески акт, се проявяват неговите обществени, психологически и индивидуални качества, и предвид изискванията на специалната превенция, обуславящи адекватни на репресивната и поправително-възпитателна функция наказания. Въззивната инстанция е отдала необходимото значение на високата степен на лична опасност на М. М., изведена от приобщените доказателства за съдебното минало /наложени административни наказания по чл.78А от НК за престъпление по чл.343Б от НК и осъждане по чл.343Б от НК с влязла в сила на 12.02.2003г. присъда, с последвала реабилитация/, и за санкционирани множество административни нарушения по ЗДвП, включително за управление на МПС в пияно състояние, които представляват проекция на изградени асоциални навици и на демонстрирана трайна упоритост при извършване на транспортни престъпления и нарушения. Очертаните обстоятелства, релевантни при индивидуализация на наказателната отворност компетентно са отчетени и при определяне на начина на изпълнение на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Мотивиран е отказът на съда за прилагане на претендирания от служебния защитник на М. М. институт на условното осъждане. Материалноправната разпоредба на чл.66 от НК изисква предвидените формални предпоставки – срокът на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да е до три години и лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, да са в кумулативна даденост с възможността визираните в чл.36 от НК цели да бъдат постигнати, без да е необходимо ефективното му изтърпяване, последното от които в дискреционната власт и в обсега на преценка от решаващия орган. Изложените съображения за тежестта на извършеното деяние и за личността на автора на престъпното посегателство, интерпретирани във взаимовръзка с установеното от официалната статистика за честотата на този вид престъпления в обхвата на общата престъпност, за социалния им резонанс и за очакванията на гражданите като насоченост на генералната превенция, формират позиция за наложителност подсъдимият да бъде поставен в изолация от обществото. По касационния протест на Софийска градска прокуратура. Санкционната част на постановената въззивна присъда подлежи обаче на корекция в очертаната от представителя на обвинителната власт посока. Контролираният съдебен състав е дерогирал императивната норма на чл.343Г от НК, предписваща задължително и безусловно налагане на наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ по чл.37, ал.1, т.7 от НК, при осъществени престъпни деяния по чл.343Б от НК. Констатираният пропуск опорочава атакувания съдебен акт, субсумира се от касационното основание по чл.348 ал.1, т.1 от НПК и доколкото обуславя отежняване на наказателноправния статус на подсъдимото лице, чрез определяне на кумулативно наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК, предпоставя упражняване на правомощията на ВКС по чл.354, ал.3 от НПК. Мотивиран от предложената аргументация касационната инстанция счита, че следва да отмени въззивна присъда от №282 от 12.10.2011г., по ВНОХД №2891/2011г., по описа на Софийски градски съд, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, за налагане на подсъдимия М. М. на предвидената в закона кумулативна наказателна санкция - ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ. Воден от горното и на основание чл. 354, ал.3, вр.чл.348 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда №282 от 12.10.2011г. на Софийски градски съд, постановена по ВНОХД № 2891/2011 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което на подсъдимия М. М. да бъде наложено наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК за извършеното престъпление по чл.343Б, ал.1 от НК. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.