1 3 Р Е Ш Е Н И Е № 50 София 21.07.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на единадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА СВЕТЛАНА КАЛИНОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2759/2016 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. На основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 8870 от 22.12.2015 г. по гр.д. № 20380/2014 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решението на Софийски районен съд, постановено на 18.08.2014 г. по гр.д. № 43676/2012 г. в обжалваната му част, с която са отхвърлени предявените от А. Б. И. и Ч. Б. И. искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване правото им на собственост върху идеални части от недвижим имот, представляващ поземлен имот № 6, целият с площ 392 кв.м, за който е отреден УПИ VІІ- 6 в кв. 135 по плана на [населено място], м. „З. Б-3”, и в тази част производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е за наличието на правен интерес от установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК за собственост на идеални части от недвижим имот, в който има построени две или повече сгради, собствеността върху които принадлежи на отделни съсобственици на терена. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Касаторите А. Б. И. и Ч. Б. И. поддържат, че при създаване на етажна собственост в дворното място дяловете на етажните собственици са били определени, а предявеният от тях установителен иск има за предмет установяване на притежаваните от тях права върху дворното място в обема на правата само на единия от първоначалните етажни собственици и техен праводател- В. М. К.. Поддържат, че имат правен интерес от този иск с оглед отчуждаването на част от съсобствения имот по реда на ЗобС, тъй като постановено решение ще бъде от значение за изплащане от Столична община на дължимото им обезщетение. Ответниците по касация П. К. Т., Д. И. С., Й. С. М. и А. М. М. изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Останалите ответници не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният установителен иск за собственост на идеални части от процесния недвижим имот е процесуално недопустим, защото чрез него се цели установяване и присъждане на идеални части от дворното място, което в случая представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. Изводът е обоснован с това, че според твърденията на ищците, подкрепени и с представени по делото писмени доказателства, в резултат на извършената през 1948 г. делба между наследниците на бившия собственик М. И. К. всеки от неговите низходящи е получил в своя индивидуална собственост отделна жилищна сграда в съсобственото по наследяване дворно място, в резултат на което е възникнала т. нар. „хоризонтална етажна собственост”, при която теренът загубва самостоятелния си характер и се превръща в обслужваща отделните сгради обща част, по отношение на която правата на отделните етажни собственици се определят по реда на чл. 40, ал.1 ЗС. Приел е, че всеки заинтересован може да установи по съдебен ред чрез иск по чл. 40 ЗС дела си в общите части, ако той не е определен или е определен неправилно, като в исковото производство следва да бъдат конституирани всички етажни собственици, тъй като те имат качеството на необходими другари. Във въззивното решение няма констатации кои от собствениците на самостоятелни обекти в имота не са конституирани като страна по делото. По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема следното: В съдебната практика и в правната доктрина се приема, че когато в съсобствено място има построени сгради, които принадлежат на отделните съсобственици на терена, се създава положение, сходно с етажната собственост, при която дворното място се явява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. Съгласно чл. 40, ал.1 ЗС дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяване на етажната собственост. Определеният по този ред размер на дела в общите части не може да бъде изменян, освен в два случая, посочени съответно в ал.2 и ал.3 на чл. 40 ЗС - при надстрояване и пристрояване на сградата, както когато етажен собственик прехвърли реална част от своя имот на друго лице или при делба. Когато при учредяване на етажната собственост размерът на дяловете в общите части на отделните собственици не е бил определен или е определен неправилно, всеки собственик може да предяви иск за определянето му по реда на чл. 40, ал.1 ЗС. Легитимирани ответници по този иск са всички останалите етажни собственици, които имат качеството на задължително необходими другари, тъй като поради естеството на спорното правоотношение решението трябва да бъде еднакво за всички етажни собственици. Когато обаче етажен собственик прехвърли реална част от собствения си имот на друго лице, или от имота се обособят реални дялове при делба, това обуславя само преразпределяне на общите части, определени за разделения обект при възникване на етажната собственост, между новообразуваните самостоятелни обекти, но не се отразява на размера на дела на общите части на останалите собственици, поради което в тази хипотеза те не са страни в спорното правоотношение и нямат качеството на необходими другари. Такъв е и настоящият случай. Видно от изложението в исковата молба, ищците черпят права по наследяване от В. М. К., за когото твърдят, че по силата на Договор за доброволна делба от 1948 г. е придобил индивидуална собственост върху две от построените в съсобственото дворно място сгради, както и 1/3 ид. част от него. Като се позовават на делба, извършена през 1971 г. между наследниците на В. М., по силата на която всеки от тях е получил тях в реален дял обособен обект от тези сгради, чрез предявения установителен иск ищците целят да установят припадащите се на всеки от тези новообособени /след възникване на етажната собственост през 1948 г./ обекти идеални части от терена в рамките на притежаваните от този наследодател права. Такъв иск не е недопустим, поради което неправилно първоинстанционното решение в отхвърлителната му част е обезсилено и производството по делото- прекратено. По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да прецени значението за разрешаване на правния спор на влязлото в сила решение по гр.д. № 43241/2010 г. по описа на Софийски районен съд. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 8870 от 22.12.2015 г. по гр.д. № 20380/2014 г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: