Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * незаконно уволнение * възстановяване на работа * съкращаване на щата * образование * подбор

РЕШЕНИЕ
№ 282

София, 01. септември 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети май две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при участието на секретаря Цв. Найденова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 110 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд от 09.10.2009 г. по гр.д. № 652/2009, с което е отменено решението на Добричкия районен съд от 19.06.2008 г. по гр.д. № 2307/2008, като са уважени предявените искове за признаване на незаконността на уволнението със заповед № 126/23.09.2008 поради съкращение на щата и за възстановяване на предишната работа. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос различни ли са длъжностите възпитател в различните степени на образованието.
По поставения въпрос, Върховният касационен съд намира, че работодателят извършва подбор, за да определи кой от работниците, изпълняващи еднакви или несъществено различаващи се трудови функции да бъде уволнен при закриване на част от предприятието, съкращаване в щата или намаляване на обема на работата. Когато се определя кръга на лицата, които да участват в подбора не се изхожда от наименованието на длъжностите нито от сходствата във възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо е дали различията са съществени. Две длъжности със сходни наименования може да включват съществено различаващи се трудови функции, както и две длъжност с различни наименования може включват несъществено различаващи се трудови функции. Преценката се извършва конкретно според особеностите на всеки отделен случай.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че вида и броя на персонала на училището се определя не от длъжностното разписание, а от утвърдения списък-образец 1. За учебната 2007/2008 г. има две щатни бройки за възпитатели, които са разпределени с оглед нуждите на учебния процес – едната в начален, а другата в среден курс. Закрита е една щатна бройка “възпитател”, а не възпитател в началния курс, поради което работодателят е бил длъжен да извърши подбор с участието на работника заемащ другата щатна бройка “възпитател”.
В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че вида и броя на персонала в училището се определя от утвърдения списък-образец 1 за съответната година. Списък-образец 1 съдържа информация, която директорът на училището изпраща за сведение на съответния административен орган. Тя е резултат от актовете, които директорът на училището, според компетентността си, е приел. Правно действие пораждат актовете на директора, а не обобщената информация, която той изпраща. Също в нарушение на закона, без да сравни разликите в трудовите функции на длъжност със сходно наименование съдът е приел, че е извършено съкращение на една от съществуващите две длъжност “възпитател”, а не на длъжността “възпитател начален курс”, като е запазена длъжността “възпитател среден курс”.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че ищецът е работил при ответника П. у. “Д-р П. Б.” като “възпитател начален курс” с място на работа “Дом за деца и младежи с умствена изостаналост”, [населено място], където участва в началния курс на изнесено обучение и работи заедно с назначените в дома осем възпитатели, които се грижат целодневно за обслужването и подготовката на децата. В щатното разписание е съкратена длъжността “възпитател начален курс” и е запазена длъжността “възпитател среден курс”. Общото между трудовите функции на ищеца и заемащия длъжността “възпитател среден курс” в ответното помощно училище е това, че те възпитават деца с умствена изостаналост. Трудовите функции на възпитателите се различават по всичко останало, като същественото различие е, че децата в средния курс навлизат в пубертета и работата с тях е подчинена на различни изисквания. В олегофренопедагогиката е обособена отделна професионална квалификация “олигофренопедагог V – VІІІ клас”.
Видно от изложеното по щат съкратена е единствено длъжността на “възпитател начален курс”, поради което работодателят не е бил задължен да извърши подбор между ищеца, чиято длъжност е съкратена и работника, заемащ запазената длъжност “възпитател среден курс”, тъй като двете длъжности съществено се различават по възложената трудова функция. Предявените искове за признаване на незаконността на уволнението и за възстановяване на предишната работа следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
На ответника П. у. “Д-р П. Б.”, Д. следва да бъдат присъдени и всички разноски по делото в размер на 740,00 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на Добричкия окръжен съд от 09.10.2009 г. по гр.д. № 652/2009.
ОТХЪРЛЯ исковете, предявени от Р. Р. Х. срещу П. у.“Д-р П. Б.”, Д. за признаване на незаконността на уволнението със заповед № 126/23.09.2008 и за възстановяване на предишната работа по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.
ОСЪЖДА Р. Р. Х. да заплати на П. у. “Д-р П. Б.”, Д. сумата 740,00 лева разноски по делото.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.