О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 247 София, 01.04.2014 г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА ч.гр.дело № 1286/2014год. Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Д. К., подадена чрез адв.Г., срещу определение № 26 от 13.01.2014год. по ч.гр.д.№ 13/2014год. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение от 17.05.2013г. на ОС-Варна, постановено по гр.д.№1602/2011г., с което е оставено без уважение искането му за присъждане на разноски по прекратената част на производството поради оттегляне на искове. С въззивното определение настоящият касатор е осъден да заплати на насрещната страна К. Ж. К. деловодни разноски в размер 200лв. , направени във въззивното частно производство. В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост на обжалваното определение и се иска неговото обезсилване изцяло. Претендира присъждането на разноски. В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК, инкорпорирано в жалбата, се поддържа наличие на основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с твърдението, че въззивното определение е недопустимо като постановено след десезиране на апелативния съд. Поддържа се, че на 21.11.2013г. е депозирана пред В. по гр.д.№1602/2011г. молба, с която е заявено оттегляне на подадената частна жалба от 31.05.2013г., въз основа на която е образувано делото, по което е постановено атакуваното определение; че не по негова вина молбата не е била приложена по делото; че едва след подадена от него молба от 16.01.2014г. молбата е била открита и приложена по делото, но междувременно е било налице вече произнасянето на апелативния съд. Поради това счита, че въззивното определение е недопустимо. Позовава се на ТР№1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№1/09г. и на три определения на ВКС, постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК в които се дава разяснение кога е недопустим един съдебен акт. Ответната страна К. Ж. К. в писмен отговор, подаден чрез адв. В., взема становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Съгласно ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 при вероятна процесуална недопустимост на въззивното решение, касационният съд следва да прецени, налице ли е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че въззивното определение е недопустимо, тъй като е постановено по частна жалба, която своевременно е била оттеглена от подателя. Обжалваното определение би било недопустимо в случаите, в които е постановено определение, с което се извършва въззивен контрол на първоинстанционното определение, въпреки липсата на искане за такова произнасяне от страна на съда или при ненадлежното упражняване на такова искане, или ако съдът е бил десезиран, или ако искането е било сторено след съответния срок, или ако жалбата не е била поправена в срок в случай на нередовност. Предвид изложеното е налице основанието за допускане на въззивното определение до касационно обжалване за преценка на евентуалната му недопустимост. Видно от данните по делото, след влизане в сила на определение за частично прекратяване на производството поради оттегляне на част от исковете, с определение, постановено на 17.05.2013г. по гр.д.№1602/2011г., е оставено без уважение искането на касатора за присъждане на деловодни разноски във връзка с прекратената част на делото. Против това определение на 31.05.2013г. е подадена частна жалба чрез В. до Апелативен съд [населено място]. Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна на 12.06.2013г., като последната е подала отговор по жалбата на 18.06.2013г. въпреки приключването на процедурата по администриране на частната жалба, последната е изпратена на апелативния съд на 30.12.2013г. и на 07.01.2014г. е образувано производството пред въззивната инстанция. С атакуваното въззивно определение е потвърдено определението на ОС-Варна, постановено по гр.д.№1602/2011г., с което е оставено без уважение искането на касатора за присъждане на деловодни разноски. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че въз основа на представения договор за правна защита и съдействие и изявлението на пълномощника на молителя – настоящия жалбоподател, договореното и отразено в пълномощното адвокатско възнаграждение не е заплатено. Предвид тази констатация за липса на доказателства за реално сторени разноски е обосновал извода, че определението на окръжния съд, с което искането е оставено без уважение, е правилно и законосъобразно. По делото се установява безспорно, че преди изпращане на делото от първата инстанция на въззивната, на 21.11.2013г. пред администриращия частната жалба съд е депозирана молба, с която жалбоподателят Т. Д. К. е заявил оттегляне на подадената на 31.05.2013г. частна жалба. Видно от представеното заверено копие на молбата, която не е оспорена от насрещната страна, същата е входирана във В. на 21.11.2013г., удостоверено с подпис на служител. Не се спори между страните , че тази молба е приложена по делото едва след постановяване на обжалваното въззивно определение. Възраженията на насрещната страна се свеждат до твърдението, че молбата от 21.11.2013г. е относима към друго частно производство – ч.гр.д.№12/2014г. Това възражение е необосновано и недоказано, още повече, че самата ответница в писмения си отговор посочва, че ч.гр.д.№12/2014г. е образувано по жалба вх.№24172/2013г., подадена срещу решение на В. от 1.08.2013г. по гр.д.№1602/2011г. в частта на разноските. Обективно оттеглянето на жалба, подадена на 31.05.2013г. няма как да се свърже с производство по жалба срещу акт, постановен значително по-късно – на 1.08.2013г. Предвид изложеното се обосновава извод, че обжалваното въззивно определение е постановено след своевременно и надлежно оттегляне на частната жалба. Към момента на произнасянето въззивният съд е бил десезиран и поради това определението е недопустимо и подлежи на обезсилване.Делото следва да се върне на въззивния съд за ново произнасяне при съобразяване от въззивния съд на подадената молба от 21.11.2013г. Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 26 от 13.01.2014год. по ч.гр.д.№ 13/2014год. на Варненски апелативен съд. ОБЕЗСИЛВА определение № 26 от 13.01.2014год. по ч.гр.д.№ 13/2014год. на Варненски апелативен съд. ВРЪЩА делото на Варненски апелативен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: