Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 504   гр.София, 04 януари 2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА          Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ                              ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                 ИВЕТА АНАДОЛСКА            при участието на секретаря РУМЯНА ВИДЕНОВА      и в присъствието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА  изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ наказателно дело № 500/2009 година       Производството е по глава ХХІІІ НПК. Образувано е по касационна жалба на подс. С. К. Х., той и касатор в настоящето производство, чрез защитника му адвокат Г от ПАК, срещу въззивно решение № 125/02.07.2009г. по внохд № 77/2009г. на Великотърновския апелативен съд (ВТАС), в частта му, с която е потвърдена присъдата от 27.02.2009г., постановена по н.о.х.д. № 431/2008г. по описа на Великотърновския окръжен съд и касаторът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.123, ал.1, пр.2 НК. С жалбата и от защитата пред касационния състав сe поддържат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК. Поддържа се, че са допуснати процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт, довели до ограничаване правото му на защита. Внесеният от прокуратурата обвинителен акт съдържал съществени противоречия между обстоятелствената му част и диспозитива, по отношение на фактическата и правна формулировка на повдигнатите обвинения. Доводът за нарушение на закона се аргументира с отказа на съда да приложи чл.15 НК. Изтъкват се съображения за това, че деянието не е извършено виновно и липсва причинно следствена връзка между действията на касаторът и настъпилите общественоопасни последици. По същество се прави искане след отмяна на решението да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.123, ал.1, пр.2 НК. Прокурорът даде заключение, че при постановяването на решението не са допуснати претендираните нарушения, които да налагат неговото изменение или отмяна, поради което касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд разгледа жалбата, провери решението с оглед на поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл.347 – 348 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Великотърновският окръжен съд с присъдата от 27.02.2009, постановена по н.о.х.д. № 431/2008г., е признал подсъдимия С. К. Х. за виновен в това, че: - на 30.11.2006г. в гр. С., обл. Велико Търново, в качеството си на управител на „ЕВРОПАСТРОЙ” ЕООД – гр. П., при извършване на строителство на обект „дренаж, зидария и изолация на стена” в гр. С., в имот на ул.”Ал. Константинов” № 43, собственост на М. П. М. от гр. П., представляващо строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, поради незнание и немарливо изпълнение на тази правно-регламентирана дейност,източник на повишена опасност, нарушавайки разпоредбите на чл.148, ал.1 вр.чл.147 от ЗУТ, чл.163а, ал.1 от ЗУТ вр. чл.14, ал.1 и 2 ЗЗБУТ, чл.16, ал.1 от ЗЗБУТ, чл.21 от ЗЗБУТ, чл.16 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /Наредба № 2/04г./, чл.19 от Наредба № 2/04г., чл.26 от Наредба № 2/04г., чл.29 от Наредба № 2/04г., чл.30, ал.1 от Наредба № 2/04г., чл.49 от Наредба № 2/04г., чл.52 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места, и при използване на работното оборудване / Наредба № 7/99г./, чл.216 от Наредба № 7/99г., чл.4 от Наредба № 3 от 14.05.1996г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана /Наредба № 3/96г./, чл.20 от Наредба № 3/96г., чл.4 от Наредба № 5 от 11.05.1999г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска /Наредба № 5/99г./, чл.5 от Наредба № 5/99г., причинил смъртта на работещия по трудов договор №5/31.07.2006г. като строител към „ЕВРОПАСТРОЙ” ЕООД Б. П. Т. от гр. П., поради което и на основание чл.123, ал.1, пр.1 и 2 от НК във вр.чл.36 и 54 от НК го е осъдил на осем месеца лишаване от свобода при първоначален лек режим. На основание чл.66 от НК изтърпяването на така определеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила. Със същата присъда съдът се е произнесъл по въпроса за сторените по делото разноски. С обжалваното решение № 125/02.07.2009г. по внохд №77/2009г. Великотърновският апелативен съд е отменил първоинстанционната присъда в частта, с която подс. Х. е признат за виновен да е причинил по непредпазливост смъртта на Б. Т. по чл.123, ал.1, пр.1 от НК, като го е признал за невинен и оправдал по това обвинение. Отменил е присъдата и в друга част, като е оправдал подсъдимия за част от вменените му нарушения по чл.123, ал.1, пр.2 от НК. В останалата част осъдителната присъда е потвърдена. Касационната жалба против така постановеното решение в потвърдителната му част е подадена в срок, поради което настоящият състав намира, че е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия - касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователен. Идентични по съдържанието си възражения са правени пред предходните инстанции, където са обсъдени и мотивирано отхвърлени като несъстоятелни с аргументи, споделяни от настоящият състав. Съдилищата не са допуснали претендираните от касатора съществени нарушения на процесуалните правила, поради което правото му на защита не е било ограничено. Обвинението срещу подсъдимия е дефинирано ясно и изчерпателно във всички фази на наказателното производство. Обстоятелствената част на обвинителния акт съдържа подробно изложение на фактите, с които прокуратурата е обосновала извършеното престъпление, и не е налице непълнота относно съставомерните признаци на деянието и участието на подсъдимия Х в него, поради което не е накърнено процесуалното му право да разбере в какво е обвинен и въз основа на какви доказателства. Многобройните нарушения на нормативни актове, относно разпоредените от касаторът строителни работи, са описани текстово и цифрово по начин, позволяващ му да осъществи в пълен обем защитата си срещу тях. Затова доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не се прие за основателен и в настоящето производство. Несъстоятелен е и следващият довод за допуснато нарушение на законът, мотивиран със съображения, че касаторът е признат за виновен и осъден за деяние, което е случайно по смисъла на чл.15 НК. Както в касационната жалба, така и пред предходните инстанции защитата е поддържала, че инкриминираното деянието не е извършено виновно, тъй като касаторът не е могъл да предвиди настъпването на смъртта на пострадалия Т. , т.е. не е налице субективният признак на небрежността, като вид непредпазлива вина. Направеният от контролираните инстанции отказ да възприемат тезата на защитата за наличието на случайно деяние е обоснован и законосъобразен. В мотивите както към първоинстанционната присъда, така и към въззивното решение, на това възражение е даден изключително подробен и изчерпателен отговор, с който е отхвърлена тезата на защитата. При установените по делото фактически положения, сочещи на това, че касаторът е разпоредил строителните работи, във връзка с възложения му дренаж на жилищния имот на св. М, да се извършат при драстични нарушения на правилата за безопасни условия на труд, при изпълнение на строителната дейност, изчерпателно установени по фактически състав и нормативна основа и с това си поведение сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на съставомерните последици, не може да става дума за случайно деяние по смисъла на закона. Мотивиран от гореизложеното и като съобрази, че не са налице претендираните с касационната жалба отменителни основания, на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение   Р Е Ш И:   Оставя в сила решение № 125/02.07.2009г., постановено по внохд № 77/2009г. по описа на Великотърновския апелативен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.