РЕШЕНИЕ № 176 София, 16 декември 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Мариана Иванчева и в присъствието на прокурор Тома Комов изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 699/2020 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационен протест на Апелативна прокуратура – Велико Търново срещу въззивната присъда № 26/28.05.2020 г., постановена по ВНОХД №52/2020 г. от Окръжен съд – Варна. В касационния протест се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че именно подс. П. Д. е управител на двете кандидатстващи за субсидия дружества и не може да се приеме, че у нея не е било налице съзнание за деклариране на неверни обстоятелства. Изтъква се, че именно заявителят носи отговорност за това какво е фактическото положение, какви са имотите, техните граници и индивидуализация. Излагат се и доводи, че начина на формиране на изводите на съда, относно съставомерността на даденато поведение по чл. 248а, ал. 2-3 НК обрича въобще възможността за реализацията на такъв състав на престъпление. Прокуратурата счита, че в рамките на фактическите положения, установени от въззивния съд, материалният закон не е приложен правилно, а и изводите за оправдаването на подсъдимата не почиват на съвкупната преценка на доказателствените материали. Отправеното искане е за отмяна на Решение № 100138/28.07.20 г. по ВНОХД № 155 по описа за 2020 г. на ВТАС и за връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд поради неправилно приложение на материалния закон и поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа депозирания касационен протест. Изтъква, че въззивния съд е допуснал съществени процесуални нарушения – чл. 14 НПК, тъй като не е положил усилия за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Сочи, че в нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК е игнорирал доказателствени материали, които подкрепят обвинителната теза, а именно, че подсъдимата е извършила деянието, за което й е повдигнато обвинение. Развива доводи, че неглижирането на тези процесуални норми в дейността по анализ и оценка на доказателствата е довело и до нарушение на материалния закон. Подчертава, че по делото е установено от обективна страна, че подс. П. Д. е управител на двете дружества и пред Общинска служба „Земеделие” – [населено място] е представила неверни сведения и тя е направила това, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз на обща стойност 3 400 лева. От субективна страна подсъдимата е знаела за задължението си да представи верни сведения пред решаващия орган. В заключение се прави искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за нова разглеждане от друг състав на въззивния съд. Защитникът на подс. П. Д., адв. М. пледира, че доводите залегнали в касационния протест са неоснователни. Подчертава, че изложението в касационния протест е схематично и не става ясно какво точно съществено процесуално нарушение е допуснал въззивния съд. Изтъква, че твърдението в касационния протест, че извода на Апелативен съд – Велико Търново не почива на съвкупна преценка на доказателствените материали е немотивирано. Излага доводи, че възивният съд в детайли е обсъдил всички гласни и писмени доказателствени източници. В заключение моли касационният протест да бъде оставен без уважение като неоснователен, а решението на Апелативен съд – Велико Търново, да бъде потвърдено. В лична защита подс. П. Д. изразява становище, че касационния протест е неоснователен. В последната си дума подс. П. Д. моли решението на Апелативен съд – Велико Търново да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. С присъда № 2/20.01.2020 г., постановена по НОХД № 45/2019 г., Окръжен съд – Габрово е признал подсъдимата П. П. Д., [дата на раждане] в [населено място], българска гражданка, с полувисше образование, пенсионер, омъжена, неосъждана с ЕГН [ЕГН] за НЕВИННА в това през периода 20.06.2017 г.-22.06.2017 година, при условията на продължавано престъпление, като управител на ,фирма" с ЕИК[ЕИК] и „фирма" с ЕИК[ЕИК], пред Общинска служба „Земеделие" - [населено място] да е представила неверни сведения в подадени заявления за подпомагане както следва: заявление за подпомагане входящ № /номер /дата/ УРН/номер/ по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2017 год., че всички посочени парцели отговарят на изискванията за подпомагане към датата на подаване на заявлението/дата/, а в действителност част от заявените парцели /номер/ [населено място], /номер/[населено място], /номер/[населено място], /номер/ [населено място], /номер/ [населено място], /номер/ [населено място], /номер/ [населено място], /номер/ [населено място], /номер/ [населено място], /номер/ [населено място] , /номер/ [населено място], /номер/ [населено място], /номер/ [населено място], /номер/ [населено място], /номер/ [населено място], /номер/ [населено място], /номер/ [населено място] с обща площ 2,63 хектара не са поддържани и не са отговаряли на изискванията определени с Наредба №2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, Наредба № 6 от 24.02.2015 г. , Заповед № РД 09-616 от 21.07.2010 г. на Министъра на земеделието и храните /тревната растителност не е косена, полето е обрасло с шипки и къпини, разпръсната дървесина. превърната в мулчирана маса/, като неверните сведения са представени, за да получи средства в размер на общо 1636,91 лева от фондове принадлежащи на ЕС/1530,34 лева от Европейски фонд за гарантиране на земеделието и Европейския фонд за развитие на земеделските райони/ и 106,57 лева от бюджета на РБ; - заявление за подпомагане входящ номер /номер/дата/ УРН /номер/ по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2017 год., че всички посочени парцели отговарят на изискванията за подпомагане към датата на подаване на заявлението/дата/, а в действителност част от заявените парцели /номер/ [населено място], /номер/ [населено място], /номер/ [населено място], /номер/ [населено място], /номер/ [населено място], /номер/ [населено място], /номер/. 2 [населено място], /номер/ [населено място], /номер/ [населено място], /номер/ [населено място],/номер/[населено място], /номер/ [населено място], /номер/ [населено място], /номер/ [населено място], /номер/ [населено място], /номер/ [населено място], /номер/ [населено място], /номер/ [населено място] с обща площ 2,91 хектара не са поддържани и не са отговаряли на изискванията определени с Наредба №2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, Наредба № 6 от 24.02.2015 г. , Заповед № РД 09-616 от 21.07.2010 г. на Министъра на земеделието и храните /тревната растителност не е косена, полето е обрасло с шипки и къпини, разпръсната дървесина, превърната в мулчирана маса/, като неверните сведения са представени, за да получи средства в размер на общо 1761,08 лева от фондове принадлежащи на ЕС/ 1655,68 лева от Европейски фонд за гарантиране на земеделието и Европейския фонд за развитие на земеделските райони/ и 105,40 лева от бюджета на РБ с обща площ от двете заявления 5,54 хектара и обща сума в размер на 3397,99 лева, поради което я е ОПРАВДАЛ по така предявеното и обвинение по чл. 248а, ал. З във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Направените по делото разноски са оставени за сметка на държавата, на осн.чл. 190 ал. 1 от НПК. По протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Габрово е било образувано ВНОХД № 155/2020 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. С атакувания съдебен акт на Апелативен съд – Велико Търново първоинстанционната присъда е била потвърдена. Касационният протест е допустим, но разгледан по същество е неоснователен. Оплакванията в касационния протест са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В касационния протест се поддържа, че начина на формиране на изводите на въззвния съд, относно съставомерността на даденото поведение по чл. 248а, ал. 2-3 НК обрича въобще възможността за реализацията на такъв състав на престъпление. Прокуратурата счита, че в рамките на фактическите положения, установени от въззивния съд, материалният закон не е приложен правилно, а и изводите за оправдаването на подсъдимата не почиват на съвкупната преценка на доказателствените материали. Поначало фактическата обстановка по делото не е спорна. Не е спорно, че подс. П. Д. е регистрирана като земеделски производител и че тя е собственик и управител на дружествата „фирма” и „фирма” , които са със седалище в [населено място], общ. /населено място/ и чиито предмет на дейност е обработка на земеделски земи и селскостопански услуги. Не е спорно, че подсъдимата от 2015 г. ежегодно е подавала заявления за подпомагане по схеми и директни плащания от Европейски фондове. Не е спорно също какви заявления е подала подс. П. Д. пред Общинска служба „Земеделие” – [населено място] за периода 20.06.2017 г. – 22.06.2017 г. и какви сведения е предоставила в тях, относно парцелите, а и за това дали посочените парцели отговарят на изискванията за подпомагане към датата на заявлението. Така фактологията по делото е изяснена безпротиворечиво и в съответствие със събраните по делото доказателства и доказателствени средства, които са възможните и достатъчни за обективно всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Нито към първостепенния съд, нито пък към въззивната инстанция могат да бъдат отправени упреци, че гласните и писмените доказателствени източници не са обсъдени детайлно, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с действащата нормативна уредба към момента на осъществяване на деянието. Въззивният съд условно е разделил свидетелите на три групи според информативността на техните показания, съпоставил е показанията им, като ги е анализирал подробно и с нужната критичност и е дал обосновани отговори за това на кои гласни доказателствени средства дава вяра, по какви причини, и кои не кредитира и защо. Обсъдени с нужното внимание и обясненията на подсъдимата. Суверенно е правото на съда да формира вътрешното си убеждение въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, като се ръководи от закона. Такъв е бил и подходът както на първата, така и на въззивната инстанция. Нито един от доказателствените източници не е бил пренебрегнат или пък тълкуван превратно. Напротив всички доказателствени материали са оценени във взаимната им връзка и според действителното им съдържание. Щом това е така и щом съдилищата са събрали необходимите и възможни доказателства и доказателствени средства за изясняване на обективната истина и щом са ги анализирали всеобхватно и прецизно, те не могат да бъдат критикувани за начина на формиране на вътрешното им убеждение. Впрочем в тази насока касационният протест е до известна степен схематичен, като в него фигурират предимно общи фрази, а липсва нужната конкретика за това, точно какви нарушения е допуснал въззивният съд. Така при правилно установена фактология на деянието и при установена обективна съставомерност, с основание въззивната инстанция е заключила, че деянието не е съставомерно от субективна страна. Въззивният съд правилно е приел, че единствената форма на вина, при която може да се извърши престъплението, за което подсъдимата е обвинена, е пряк умисъл. Посочил е, че в настоящия случай, с оглед формалния характер на престъплението се изисква установяване на поведение на дееца, което е с по-широк обхват от начина на реализиране на изпълнителното деяние. Необходимо е да се установи по категоричен начин, че подс. П. Д. е съзнавала неистинността на заявените от нея сведения конкретно за всеки имот във всяко едно от подадените от името на двете дружества заявления. Отговорът на този въпрос се корени в правилното изясняване на представното съдържание на подсъдимата при извършване на деянието. Вината като съвкупност от психични моменти, които изразяват определено субективно отношение на дееца, е реално съществуващ факт, даден в неговата психика, който подлежи на установяване в процеса по линия на фактическите констатации и тяхното доказване. Когато съдът разкрива психичното отношение на дееца към настъпилия резултат, е необходимо да преценява съвкупно всички факти и обстоятелства, които предшестват, съпровождат и следват настъпването на престъпния резултат, а също така следва се вземе предвид и каква оценка не тези обстоятелства е дал самият деец. Констатациите на ВТАС относно представното съдържание на подс. П. Д. при извършване на деянието са формирани след комплексна оценка на установените по делото факти. По делото не е установено несъмнено, че в периода 20-22.06.2017 г. подсъдимата П. Д. е съзнавала, че подава неверни сведения в подадени заявления за подпомагане с Вх № /номер/дата/ от името на „фирма" и вх. № номер/дата от името на „фирма", че конкретно посочените по номера в обвинението имоти са били поддържани към датата на подаване на заявлението за всяко от дружествата „фирма" и „фирма", а части от тези имоти или пък цели имоти обективно не са отговаряли на изискванията на Наредба № 2/17.02.2017 г. за критериите за допустимост на земеделски площи за подпомагане. От нито едно от събраните по делото доказателства не може несъмнено да се заключи, че подс. П. Д. е знаела, че описаните в обвинителния акт имоти не са били поддържани в посочените им части и общо 2,63 ха за „фирма" и общо 2,91 ха за „фирма" към датата на подаване на заявленията за подпомагане на двете дружества. Така във въззивното решение са посочени конкретни факти, които според съда очертават субективната несъставомерност на деянието. Това е от особено значение за правилното решаване на делото, тъй като приетите за установени факти за поведението на подсъдимата от обективна страна могат да бъдат интерпретирани като такива, осъществяващи състава на престъплението, за което и е повдигнато обвинение. В случая обаче е установено категорично и от показанията на св. С., служител в Общинска служба „Земеделие” – [населено място], където са били съставени заявленията за регистрация, таблиците на използваните парцели и са били изчертани картите блоковете на съответните земеделски стопанства, че подсъдимата е била придружавана от своя син и че именно той я е насочвал при съобщаването на данните, тъй като бил по-добре географски ориентиран. От обясненията на подсъдимата, показанията на св. М. Д., вкл. и от показанията на втората и третата група свидетели, които дават информация в тази насока, е установено, че имотите не се почистват еднократно, преди подаване на заявление за подпомагане, а се поддържат целогодишно в състоянието, което следва да съответства на зададените критерии съобразно вида на имота. Макар земеделските площи да са били заявени от името на „фирма" и „фирма", представлявани от подс. П. Д., от свидетелските показания поделото се налага и категоричния извод, че почистването на имотите не е било извършвано от подсъдимата, а от нейния син – св. М. Д.. Той се е занимавал с тази дейност, той е намирал фирмите за почистване, той е организирал почистването, той е посочвал конкретните граници на имотите, той е посочвал къде и какво да се чисти. В този контекст въззивният съд е формирал правилни правни изводи за липса на субективна съставомерност на деянието. Така при правилно установената фактология на деянието и предвид обстоятелството, че подсъдимата не се е занимавала директно с почистването на площите, макар и принципно да е знаела двете фирми кьде и какви земи обработват, то тя не е имала ясен и конкретен поглед нито относно границите, нито относно точното описание на имотите, нито относно тяхната квадратура и конкретно състояние. Ето защо с основание въззивния съд е приел, че подсъдимата не е имала съзнание за деклариране на неверни обстоятелства, при това в условията на пряк умисъл. Липсата на субективната страна от състава на престъплението естествено е довело и до оправдаване на подс. П. Д. по предявеното й обвинение. С оглед на изложените по-горе съображения касационната инстанция намира за неоснователни възраженията залегнали в касационния протест за допуснати във въззивната инстанция съществени процесуални нарушения /чл. 14, НПК и чл. 107 НПК/, свързани с начина на осъществяване на дейността по установяване, проверка и оценка на релевантните факти – касационна основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Това е така, защото всички обстоятелства по делото са изследвани обективно, всестранно и пълно и именно въз основа на съвкупната им оценка въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение. Предвид на това, че не констатираха допуснати нарушения на материалния закон и допуснатите съществени процесуални нарушения, решението на Апелативен съд – Велико Търново следва да бъде оставено в сила. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 100138/28.07.2020 г., постановено по ВНОХД № 155/2020 г. от Апелативен съд – Велико Търново. Председател: Членове: 1. 2.