6 Р Е Ш Е Н И Е № 162 С., 05,01,2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и четиринадесета дванадесета в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА При участието на секретаря: Н.А. изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 3246/13 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. [община], чрез пълномощника си юрк. М. В. е подала касационна жалба против решение от 09.04.2013 г. по т.д. № 12515/2012 г. на Софийски градски съд . Касаторът е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е изложил разбирането си за необоснованост на решението, поддържайки, че съдът е подходил формално, без да обсъди установените факти по делото, като е направил извод, че общинското предприятие било трето за спора лице по смисъла на чл.21, ал.1 ЗЗД. Страната е сочила, че така приетото не кореспондира с по-нататъшните мотиви, доколкото предполага наличие на правосубектност за сключване на договор, а съдът изрично бил приел, че ОП не е правосубектно. Страната е развила и разбирането си, поддържано в съдебното производство, че след като ответника не е оспорил материалноправната легитимация на [община], а и от всички данни по делото е било установено, че той винаги е считал, че е в облигационно правоотношение с нея, то и се налага извод, че именно ищеца е страна по сключения договор. Ответникът по касационната жалба- [фирма] – [населено място] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 443 от 04.06.2014г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С решението, предмет на обжалване, въззивния съд е приел за правилно постановеното от първостепенния съд отхвърляне на предявения иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, като е обосновал разбирането си за това, че договорната връзка между страните не е възникнала, тъй като сключения от общинското предприятие договор не може да обвърже ищеца, с оглед разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗЗД, съгласно който договорът обвързва само страните по него, а по отношение на третите лица – само в случаите предвидени от закона, а законът в този случай не привижда нормативно възможност общинското предприятие да сключва договор за наем от свое име, като правните последици да настъпват за общината, още повече че то няма и качеството на юридическо лице и няма самостоятелна правосубектност да сключва гражданскоправни сделки. С оглед основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е поставен въпроса, свързан с правните последици на сключен от общинско предприятие договор за ползване на площи, общинска собственост, за рекламна цел. Върховният касационен съд, с оглед така поставения въпрос приема следното: Чл.136,ал.3 Конституция на Република България обявява общината за юридическо лице. Като юридическо лице на публичното право, общината развива дейност в обществена полза като обслужва интересите на териториално обособената общност. Тя осъществява държавни функции в областта на местното самоуправление, поради което има двойствено положение, тъй като се подчинява на публичното право при осъществяване на държавни функции, а като носител на субективни права и задължения се подчинява на частноправен режим.Съгласно чл.51, ал.3 ЗОС общината осъществява някои от своите дейности чрез създаване на общински предприятия. Или общинското предприятие е форма за осъществяване на самостоятелна дейност на общината. Същото е специализирано звено за управление на общинското имущество за задоволяване на потребностите на населението и за осигуряване изпълнението на общинските дейности. Този извод произтича от изричната уредба на чл.52 ЗОС, определяш правното съдържание на това образувание, както и обема на правомощия, които могат да му бъдат възлагани. Така напр. ал. 3 на чл.52 ЗОС указва, че функциите, които могат да бъдат възлагани на общинското предприятие са част от административно- техническото обслужване на населението, като те са и лимитивно изброени в чл.53 ЗОС. Въпреки обаче изпълнението на тези специфични дейности, общинското предприятие е структурна единица на общината, която не разполага със самостоятелност, нито с правосубектност. Този извод следва от нормата на чл.54 ЗОС, с който е определено, че това структурно звено се създава, закрива и преобразува по решение на Общинския съвет, като същият орган утвърждава бюджета му и с решението за създаването му, се предоставя определено имущество, но само за управление, като част от общото имущество на общината. Самото общинско предприятие не разполага със свое собствено имущество, различно от това на общината, а самостоятелното имущество е иманентна характеристика на всеки правоспособен правен субект. Правилникът, определящ структурата, дейността и числения състав на общинското предприятие също се утвърждава от общинския съвет / чл.54, ал.2 ЗОС/, а с директора на общинското предприятие не се сключва договор за управление, същият се назначава от кмета по трудов договор. Правосубектност на общинското предприятие не може да бъде изведена и от задължителното му вписване в специален регистър при АВ регистър БУЛСТАТ / чл.3, ал.1, т.8 Закон за регистър Булстат/, тъй като и други неперсонифицирани правни субекти / като гражданското дружество/ също се регистрират по БУЛСТАТ. Т.е. от разгледаната правна уредба не може да бъде направен извод за правосубектност на общинското предприятие. Или макар, че са създадени с оглед осъществяване на конкретна дейност на общината, общинските предприятия нямат както бе посочено горе самостоятелност, не са юридически лица/ доколкото законова норма не им признава това качество/, поради което и не могат самостоятелно да бъдат страна по договор, нито валидно да го сключат. Изложеното е изцяло относимо към дейността по стопанисване и отдаване под наем на общински площи за реклама. Тази дейност се включва в изброените в чл.53, ал.1 ЗОС, като за нея също се създават общински предприятия, които да подпомагат кмета при осъществяването й. Следователно, възможността на създадените за тази обществена дейност, общински предприятия да сключват договори самостоятелно също е изключена. С оглед на изложеното следва да се приеме, че общинското предприятие, създадено на територията на конкретна община за упражняване дейност по ползване на площите – общинска собственост за рекламни цели не може самостоятелно да сключва договори, които да имат като правна последица обвързване на общината с тях. По основателността на касационната жалба : [община] е претендирала общо сумата 14033.17лв.,от които 11863.08 – неплатени наеми по договор за отдаване под наем на общински площи за рекламна цел за периода 01.03.2009г. 0 30.09.2010г. лихва за забава в размер на 1440.41лв. и 729.68лв. – разноски по принудителното премахване на Р.. От представените по делото доказателства - договор за ползване на площи общинска собственост с рекламна цел от 05.03.2009г., сключен с ответника и подписан от инж. А. А. в качеството му на управител на ОП „Реклама Велико Търново”, писма от акционерното дружество до [община], с които са изискани данни относно задълженията на дружеството по изплащане на дължимите суми, свързани с наемането на рекламни площи, отговора във връзка с изпращане на такова съобщение, с което недвусмислено се заявява че дружеството поемат ангажимент да изплати така указаните им суми във връзка с наемното правоотношение,напомнително, изходящо от кмета на [община] относно изпълнение на поетите задължения за заплащане на наемната цена по подписания договор и анекса към него,предложението на К. на [община] до Общинския съвет за разсрочване на задълженията на ответника по заплащане на наемната цена за поставените от него Р.,заповед на К. на [община] № РД 221239 от 15.092010г., с която са прекратени наемните отношения между [община] и фирма [фирма]- [населено място], Заповед РД 22.2494/ 21.12.2007г. на К. на [община], с която е утвърден типов договор и е упълномощен управителя и главния счетоводител на ОП „ Реклама Велико Търново” да подписват договорите за отдаване под наем площи общинска собственост за рекламна цел, се извежда в конкретния случай, че валидно обвързана с договора за наем е [община]. Този извод се налага не само от това, че между страните не е съществувал спор за наличие на наемно правоотношение между тях, като и ответникът в двустранните си отношения е считал като страна по наемното правоотношение – негов наемодател [община], с която е осъществявал комуникация във връзка с изпълнение на поетите задължения, но и може да се изведе от разпоредбата на чл.56,ал.2 Наредбата за рекламно информационната дейност на територията на [община], която указва изрично, че във връзка с практическото приложение на тази наредба кмета на [община] може със заповед да възлага изпълнението на своите функции на определени длъжностни лица. Тези функции, с оглед цитираната по-горе заповед той е възложил на управителя и главния счетоводител на ОП „ Реклама Велико Търново”, в качеството им на служители на общината. Доколкото, договора за наем е неформален и формата му е такава за доказване, а не за съществуване на сделката, то се налага извод за неправилност на приетото от въззивния съд за липса на наличие на наемно правоотношение между страните. Както бе отбелязано вече, при разгледаните факти, установени по делото се извежда именно наличие на такова правоотношение и поради това [община] е носител на материалното правоотношение, по което претендира изпълнение. Относно доказването на конкретно поетите задължения по наемното правоотношение, следва да се има предвид представения договор, доколкото и не е имало спор, че страна по него е именно [община] и същият е подписан от изрично упълномощен от кмета на [община] служител на същата – управителя на дружеството, чрез което общината упражнява дейността по стопанисване и ползване на тези площи насочени към отдаване под наем с рекламна цел. Изложеното дава основание за касиране на обжалваното решение, с което е приета неоснователност на иска, поради липса на материалноправна активна легитимация на [община]. Освен това, предявените искове са и основателни. Ищецът е установил по спора,с оглед представените и неоспорени от противната страна доказателства разваляне на договора на 30.09.2010г.едностранно от К. на [община] със заповед РД 221239/15.10.20101г./ получаването й е удостоверено с известие за доставяне/ издадена в съответствие с чл.36,ал.1,т.4 от Наредбата . Ответникът не е оспорил направената от ищеца справка извлечение за плащанията по договора и за дължимостта, както на наемната цена за съответните месеци, така и за мораторната лихва, дължима на основание чл.86 ЗЗД, за просрочие на всяко едно от задълженията, а и същите се установяват от доказателствата ангажирани от ищеца. Ответникът не само не е оспорил твърденията но и не е твърдял, нито установил да е извършил плащане на тази наемна цена, след като изрично не е оспорил и това, че неговите Р. през процесния период са заемали рекламните площи. Тези изводи се потвърждават и от писмото на упълномощения инж. А. А. – управител на ОП „ Реклама Велико Търново” за изпращане на фактура, относно дължимите суми за наем в същия размер, чието надлежно получаване е удостоверено с известие за доставяне и съответният отговор на дружеството, в който не е оспорено задължението, а само е поискано неговото разсрочване. Освен това наемната цена и като размер и като корекция на този размер е определена и от Наредбата / приложение към нея №2 /, като договореното между страните е в съответствие с този размер. Както бе отбелязано вече, това задължение не само е установено, но и като основание и като размер не е оспорено, следователно, следва да бъде присъдено на ищеца. Чл. 50,ал.3 Наредбата за рекламноинформационна дейност на територията на [община] определя, че разходите по премахване на Р. са за сметка на дружеството – нарушител,след като същият е уведомен, че след прекратяване на договора следва да ги премахне, а не е направил това ги дължи. Тези разходи в случая са установени с представеното кс. копие на фактура,протокол от 10.12.2010г., писмо №119/27.07.2010г. и обратна разписка за получаването му на 28.07.2010г., както и съобщения надлежно получени / удостоверено с обратни разписки/ на цитираната по-горе заповед на К. за прекратяване на договора за наем и заповед №РД 22-1596/15.11.2010г. за определяне дати за премахване на съоръженията т.е. претенцията и в тази част е доказана. Ето защо,след като е установена основателността на предявените искове по чл. 79,ал.1 ЗЗД вр. чл.232, ал.2 пр.1-во ЗЗД и чл.86 ЗЗД, решението следва да бъде отменено,а исковете уважени изцяло. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 09.04.2013 г. по т.д. № 12515/2012 г. на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на [община] сумата 11863.08 – неплатени наеми по договор за отдаване под наем на общински площи за рекламна цел за периода 01.03.2009г. - 30.09.2010г.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на иска – 07.03.2011г. до окончателното изплащане, лихва за забава върху така присъдената главница за периода от 17.03.2009г.-до завеждане на иска- 07.03.2011г. в размер на 1440.41лв. и сумата 729.68лв. – разноски за принудителното премахване на Р.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: