Р Е Ш Е Н И Е № 467 София 08.01.2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1565/2011 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], П. за п. п. - П., подадена от пълномощника му адвокат Й. Б., срещу въззивно решение №324 от 14.07.2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд по гр.д. №519/2011 г., с което е потвърдено решение №383 от 19.04.2011 г. на Пазарджишкия районен съд по гр.д. №5403/2010 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Х. В. Л. срещу [фирма], П. за п. п. - П., искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконно, защото няма доказателства, че поделението е работодател на ищеца по смисъла на §1, т.1, ДР КТ, а директорът на поделението не е бил упълномощен от управителите на търговското дружество да издава заповеди за уволнение. Ответникът Х. В. Л., [населено място], област П., оспорва жалбата. С определение №828 от 11.07.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №324 от 14.07.2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд по гр.д. №519/2011 г. Обжалването е допуснато поради противоречиво решаваните от съдилищата правни въпроси за това, кога поделението като организационно обособена структура в търговско дружество, която не е правоспособна, е работодател по смисъла на §1, т.1 ДР КТ. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира по въпросите, обусловили допускане на касационната жалба до разглеждане по същество следното: Материалната и процесуална легитимация на работодателя се отклонява от общата в гражданското ни право. При трудовите спорове юридическа правосубектност е придадена не само на юридическите лица, но и на техни поделения, както и на всяко друго икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество или други подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение - §1, т, 1 ДР на КТ. Оттук следва, че работодател може да бъде физическо лице, юридическо лице, поделение на юридическо лице и всяко организационно и икономически обособено образувание, което не е юридическо лице. Поделенията на юридическите лица са работодатели без да са правоспособни, когато са организационно и икономически обособени и със съответен акт им е предоставено правото да сключват трудови договори, т.е. специалната правоспособност по §1, т, 1 ДР на КТ. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд е приел, че ищецът е работил като „кондуктор” в РЦПП - С. при П. за п. п.- П. на [фирма]. Уволнен е дисциплинарно от директора на поделението. Неправилен е изводът на въззивния съд за незаконност на уволнението поради липсата на доказателства, че поделението е работодател на ищеца по смисъла на §1, т.1, ДР КТ, а директорът на поделението не е бил упълномощен от управителите на търговското дружество да издава заповеди за уволнение. Ищецът не е изложил твърдения в исковата молба, че Поделение за пътнически превози - П. не е негов работодател. Напротив там изрично се сочи, че е наказван дисциплинарно от директора на поделението, който е подписал и заповедта за дисциплинарното му уволнение. Самият ищец е адресирал писмените си обяснения по чл.193 КТ, представени от него с исковата молба, до работодателя си - директора на поделението. С исковата молба единствено е поискано да бъде задължен ответникът да представи доказателства за легитимна работодателска власт, защото в издаденото удостоверение за актуално състояние на [фирма] не е посочено името на уволнилия го директор на поделение. Директорите на поделения в търговски дружества, които поделения са работодатели по смисъла на §1, т.1, ДР КТ, обаче не се вписват, поради което и в издаваните удостоверения за вписани обстоятелства, те не фигурират. Съобразно изложеното по-горе по повдигнатите правни въпроси следва да се приеме, че след като в задълженията на директора на поделението влиза и това да сключва трудови договори и да налага дисциплинарни наказания, то именно поделението е работодател на ищеца по смисъла на §1, т.1, ДР КТ. Освен това според ТР №1 от 30.03.2012 г. по тълк. дело №1/2010 на ОСГК на ВКС процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието и съдът следи служебно. Ако при проверката за това бъде констатирано, че исковете по чл.344, ал.1 КТ са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, като при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено, но не може на това основание да се отхвърлят исковете като неоснователни. По начало в тежест на ищеца е да докаже всички факти, които обуславят наличието на положителна процесуална предпоставка или отсъствието на отрицателна предпоставка /процесуална пречка/, за които съдът следи служебно. Това правило важи, когато наличието или отсъствието на съответната процесуална предпоставка зависи от съществуването на факти. Когато допустимостта на иска се обуславя не от съществуването на факти, а от твърдения, последицата от недоказването на твърденията е неоснователност на иска/определение №869 от 28.12.2012 г. по ч.гр. дело №739/2012 г. ВКС, IV г.о./ В случая обаче въобще няма спор между страните по делото относно факта, че Поделение за пътнически превози – П. притежава специалната правоспособност по §1, т, 1 ДР на КТ. Ищецът е уволнен дисциплинарно със заповед №416 от 01.10.2010 г. В нея е посочено, че дисциплинарното уволнение се налага на основание чл.188, т.3 от КТ, чл.190, ал.І, т.3 от КТ, поради системни нарушения на трудовата дисциплина, във връзка с чл.187, т.3 КТ – „неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила” и чл.187, т.10 от КТ – неизпълнение на други задължения, предвидени в „Инструкцията за влаковия кондуктор и Тарифата за превоз на пътници, багажи и колетни пратки по железопътен транспорт, както и длъжностната характеристика за длъжността „кондуктор”, при спазване изискванията на чл.189, ал.1, чл.193, ал.1, чл.194 и чл.195 КТ. От събраните по делото доказателства – доклад за извършена контролна проверка и показанията на свидетелите се установява извършването на описаните там нарушения. При направената проверка на 14.08.2010 г. от контролни органи на поделението във вагоните, за които е отговарял ищецът, е констатирано наличие на пътници без документи за пътуване, издаден билет от кондуктора без вписан маршрут, неизвършване проверка на пътниците след гара И.. За подобни нарушения на ищеца от 31.03.2010 г. и 05.08.2010 г. на ищеца вече са били наложени дисциплинарни наказания „предупреждение за уволнение” и „забележка”. Системните нарушения на трудовата дисциплина се характеризират с това, че трябва да са извършени в рамките на една година. Работникът или служителят трябва да е извършил три или повече нарушения на трудовата дисциплина, за които не е налагано преди това дисциплинарно наказание, а ако е наложено, то да не е заличено и за наказването на които не са изтекли сроковете за осъществяване на дисциплинарната отговорност. Законодателят е посочил тези нарушения като такива, за които може да се налага най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята повторяемост обективно сочат към значително виновно неизпълнение на трудови задължения. Ето защо е неправилен изводът на въззивния съд за незаконност на уволнението. Следва да се приеме за доказано, че от обективна и субективна страна ищецът е осъществил сочените дисциплинарни нарушения, които с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения са достатъчни, за да обосноват наложеното от работодателя наказание "уволнение". В случая са изпълнени изискванията по чл. 189, ал. 1 КТ като са съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на ищеца. Работодателят е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение в разглеждания случай - служителят е извършил тежките дисциплинарни нарушения, за което е наложено наказанието. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на делото на касатора трябва да се присъдят 240 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №324 от 14.07.2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд по гр.д. №519/2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. В. Л., [населено място], област П., срещу [фирма], П. за п. п. - П. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и т.3 КТ за отмяна на заповед №416 от 01.10.2010 г. на директора на поделението за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „кондуктор” в РЦПП - С. при П. за п. п. - П. на [фирма] и за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ в размер на 4 513.20 лв., като неоснователни. ОСЪЖДА Х. В. Л., [населено място], област П., да заплати на [фирма], П. за п. п. – П. 240 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.