О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 176
София, 17.03.2022 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков
Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 3085 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, чрез пълномощника му адв. М. против решение № 205/27.05.2021 г., постановено по в.гр.д. № 721/2020 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което след отмяна на решение № 260163 от 14.09.2020 г. по гр.д. № 969/2020 г. на Районен съд Велико Търново, е уважен предявения от М. И. П.-К. против „Електроразпределение Север“ АД, иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи сумата от 7 935,85 лв., представляваща стойност на начислена ел.енергия по фактура, издадена на 20.03.2020 г. за периода от 14.01.2016 г. до 05.09.2019 г. за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица], вх.А.
Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.
Касаторът обжалват решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1/Подлежат ли на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада на делото; 2/ Може ли въззивният съд да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване; 3/ Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства; 4/ Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, следва ли да се приеме, че този факт не се е осъществил; 5/ Следва ли съдът да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила, съпътства друг - установен по делото факт; 6/ Кои са юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на чл.55 ПИКЕЕ и обуславящи обективната имуществена отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на количеството ел.енергия, измерено в неизведен на дисплея на електромера регистър и 7/ Правно значим ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред точния времеви интервал, в който това количество енергия е измерено в неизведения на дисплея на електромера регистър, както и причините за това. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение по първите два въпроса е в противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение № 129 от 29.06.2015 г. по гр.д. № 7040/2014 г. на III г.о., в което е прието, че въззивният съд не може да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционния съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване. По останалите процесуалноправни въпроси се поддържа противоречие с разрешението им, дадено с решение № 73 от 13.04.2021 г. по гр.д. № 2206/2020 г. на IV г.о., решение № 80 от 03.05.2018 г. по гр.д. № 2560/2017 г. на IV г.о., решение № 61 от 01.03.2016 г. по гр.д. № 4578/2015 г. на IV г.о., решение № 841/19.01.2010 г. по гр.д. № 3530/2008 г. на IV г.о., решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр.д. № 921/2010 г. на IV г.о. и решение № 26 от 09.04.2020 г. по гр.д. № 1764/2019 г. на I г.о. В посочената съдебна практика се приема, че когато за отделен факт липсват преки доказателства, съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил, а той е длъжен да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила, т.нар. презумпция ад хоминем, съпътства друг-установен по делото факта. Приема се също така, че пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства, като преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт, а косвените дават указание за основния факт само косвено и установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. По материалноправните въпроси се поддържа допълнителния критерий на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК с обосновка, че въззивният съд неточно е тълкувал нормата на чл.55 ПИКЕЕ, като е придал правно значение на факти, принципно неотносими към отговорността на потребителя, предвидена в посочената разпоредба и доколкото по приложението и тълкуването на чл.50, ал.2 ПИКЕЕ / обн. ДВ, бр.35 от 30.04.2019 г./ не е налице формирана съдебна практика.
Насрещната страна в отговора на жалбата заявява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. По съществото на жалбата поддържат неоснователност на изложените в нея доводи за неправилност на въззивното решение.
За да уважи предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 7 935,85 лв., представляваща стойност на начислена ел.енергия по фактура, издадена на 20.03.2020 г. за периода от 14.01.2016 г. до 05.09.2019 г., въззивният съд е приел, че ответното дружество не е установило по безспорен начин, че записът на цифрови данни /показания/ в невизуализиран за отчет регистър на СТИ показва действително измерено количество електрическа енергия, като този извод почива на следните логически положения, изведени от заключението на съдебно-електротехническата експертиза: не може да се установи от кой момент е въведен спорния запис на цифрови показания в ненастроения за отчет регистър; в БИМ не е извършено изследване на двата тарифни регистъра - 3 и 4 чрез натоварване на СТИ в работен режим, с цел да се провери дали се натрупват показания в тях, а само в случай, че такива се натрупват би могло да се приеме с голяма степен на вероятност, че наличният запис на цифрова информация е последица от реално преминала през СТИ електрическа енергия и на последно място - не е установена конкретната причина за възникването на записа, доколкото вещото лице заявява, че не може да се установи. При тези съображения въззивният съд е приел, че самото обстоятелство на метрологична годност на СТИ към датата на проверката и липсата на данни за техническата му неизправност, не е достатъчен аргумент в полза на приложеното от ответното дружество нормативно основание за преизчисляване на количеството електрическа енергия.
Първите два процесуалноправни въпроси не осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е отменил отхвърлителното решение на първоинстанционния съд след въззивна жалба на ищеца. Нито в жалбата, нито в отговора на същата, се съдържат оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада на делото, а съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. Съдът служебно следва да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, когато констатира, че посочената от първоинстанционния съд правна квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, а конкретния случай не е такъв.
Касационният съд приема, че втората група процесуалноправни въпроси, които обобщени и преформулирани от касационния съд съгласно т.1, изр.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до въпроса: Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства и длъжен ли е въззивният съд да обсъди в тяхната цялост и взаимна връзка всички събрани по делото доказателства, отнесени към въведените в производството относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, е от значение за крайния изход на делото и е обуславящ решаващите изводи на въззивния съд, поради което осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По този въпрос е налице и практика на ВКС, цитирана от касатора. Обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване за извършване на проверка за съответствие на правното разрешение на съда по този въпрос с разрешението, дадено в приложените от касатора съдебни решения на ВКС.
Материалноправните въпроси относно разпоредбата на чл.55 ПИКЕЕ също не отговарят на общото основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, който е приел, че в случая макар и да е установено натрупано количество ел. енергия в невизуализиран регистър на процесното СТЕ при спазване на процедурата по чл.49 ПИКЕЕ, по делото не е доказано, че това количество е реално е измерено/преминало през СТИ след монтажа му на обекта, поради което не са налице предпоставките за прилагане на чл.55 ПИКЕЕ.
На основание чл.18, ал.2, т.2 ТДТССГПК жалбоподателят следва да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 158,72 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 205/27.05.2021 г., постановено по в.гр.д. № 721/2020 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново.
УКАЗВА на Електроразпределение Север“ АД, ЕИК[ЕИК] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 158,72 лв. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: