5 гр. д. № 1354/2009 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 758 С., 04.02.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 26 октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц. БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 1246/2009год. Производството е по чл. 290 ГПК. Държавата, представлявана от министъра на министерство на регионалното развитие и благоустройството, е подала касационна жалба срещу решение от 13.01.2009 г. по гр. д. № 1230/2007 г. на Д. окръжен съд, с което по отношение на касаторът е признато за установено, че ищецът [фирма][населено място] е собственик на ½ ид. ч. от поземлен имот с площ от 8523 кв. м. и идентификатор 39459.501.214 по кадастралната карта на[населено място], [община], както и на целия блок “Б”, състоящ се от две части: - едната със застроена площ от 196 кв. м. изпълнена на 4 етажа, -другата застроена върху 148 кв. м. и изпълнена на три етажа, както и на ½ ид. ч. от блок “В” застроен на площ от 668 кв. м. и изпълнен на два етажа от които на първия – зала за хранене, кухненски блок и две зали за гости, а на втория етаж – дневен бар и зала за съвещания и той е осъден да ревандикира описания имот на собственика. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба и от министъра на министерство на финансите. С определение от 10.05.2010 г. тричленен състав на ВКС, І г. о. е допуснал до касационна проверка обжалваното решение по разрешените с него въпроси: - какъв дял от имуществото на прекратените организации, влизали в състава на А., се включва в търговско дружество, учредено само от част от правоимащите лица, упражнили правата си по чл. 52, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Вторият разрешен въпрос е за правните последици от внасянето на дяловото участие на тази част от правоимащите лица, които са учредители в търговското дружество. Ответниците по касация намират същата за неоснователна. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. От фактическа страна по делото е установено, че А. ”Д.” е било инвеститор на обект общежитие П.- блок Б, построено в описания терен и въведено в експлоатация на 29.12.1988 г. В същия терен е построен блок “А” със средства на държавата, а блок “В”, който има обслужващо останалите два блока предназначение предвид изпълнените в него столова, дневен бар и зали, е бил построен съвместно от А. и държавата, представлявана от министерство на индустрията и промишлеността (М.). След построяване на блок “Б”, той е бил предаден за стопанисване и управление на стопанска бригада ”За строителство и услуги” при А. (СБ”СУ”). На 28.03.1989 г. между зам. министъра на М. и председателя на СБ “СУ” при А. “Д.” е постигнато споразумение министерството да предостави на СБ „СУ” при А. „Д.” средства в размер на 450 000 лв. за довършване на обект общежитие на П., а след завършването на всички сгради на М. да му предостави за ползване блок № 1, заедно с право на ползване на общите помещения – кухня, блок, дневен бар, нощен бар и полуфункционална база и ½ ид. част от парцела състоящ се от 5550 м2 . С решение на УС на А. “Д.”, взето на 29.05.1989 г., сградата е предадена за стопанисване на А. като почивна база. Същата година на 9.06.1989 г. между СБ на “СУ” на А. “Д.”,[населено място] и М., представлявано от зам. министъра е било сключено споразумение за създаване на дружество за съвместно стопанисване и експлоатация на почивния комплекс “К.”. Същата година е било ликвидирано А. и имуществото му е било разпределено между ТКЗС-тата, членували в него. На 24.04.1990 г. на основание чл. 11 от Указ 56 СД представителите на 19 ТКЗС –та, бивши членове на А., са взели решение за създаване на кооперативна (Д. фирма) “О. плаж”. Фирмата е регистрирана по ф. д. № 697/1990 г. На основание постигнатото споразумение с М. почивната станция – терен и сгради е била предадена за стопанисване от създадената ДФ [фирма]. С решение от 11.11.1992 г. на основание § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ фирмата е прекратена и обявена в ликвидация. Заличена е с решение от 26.01.1996 г. С решение взето по протокол от 12.10.1993 г. на заседание на ликвидационния съвет на дружествена фирма “О. плаж” е приета окончателна оценка на имуществото на дружеството и то е разпределено в дялове между 24 ликвидирани ТКЗС-та, бивши членове на А.. Правна последица от прекратяване на фирмата е възстановяване на имуществото й в имуществата на ликвидираните ТКЗС-та. На основание § 28, ал. 1 и ал. 2 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ правоприемници на тези права са правоимащите лица по чл. 27 от ЗСПЗЗ. Прието е, че това имущество е разпределено между правоимащите лица, на които са били издадени талони за дяловото им участие в прекратените организации на основание чл. 52, ал. 1 ППЗСПЗЗ. П. лица са упражнили правото си по чл. 52, ал. 4 ППЗСПЗЗ чрез пълномощниците, определени от общото събрание на правоимащите, които заедно с членове на съвета на директорите на АД, действащи от името на [фирма], което е вписано в регистъра за търговските дружества с решение от 09.03.1998 г. по ф. д. № 409/1998 г. на Д. ОС, са взели решение на 23.12.97 г. да внесат в търговското дружество ½ ид. ч. от почивна база [населено място] срещу представени талони на стойност 5 585 352 лв. Решение за учредяване на [фирма] е взето от девет П., които са били регистрирани в периода м. март – м. април 1994 г. и едно физическо лице вписано под № 6 в протокола съставен за проведеното учредителното събрание на 10.12.1997 г. Взето е решение за учредяване на акционерно дружество с фирма „О. плаж” с общ акционерен капитал 88 260 000 лв., разпределен в 88 260 акции с номинал по хиляда лева. В протокола не е отразено как е набран капитала. По делото липсват също данни за това. Споразумителният протокол от 23.12.1997 г. е съставен между представители на правоимащите лица с право на дял от имуществото на ДФ „О. плаж”. Тези представители са взели решение да разпределят имуществото като в дял на Д. В. И., Р. З. Н. и и К. Г. П., срещу предоставени от тях талони за дялово участие на стойност по номинал 5 493 694 лв., са поставени самостоятелни обекти, представляващи блок № 1 – нова база и блок № 2 нова база построени в терен пл. № 3027, в м. „Овчаловски плаж”, както и идеални части от общите комуникации само остойностени и др. В предпоследния абзац на ср. 1 на протокола е записано, че „върху стойността 5 493 694 лв. на представените талони обект, представляващ една втора от почивна база[населено място] се разпределя на [фирма]. Протоколът е подписан от представителите на правоимащите и от съвета на директорите на [фирма] в регистрация. При тези данни изводът, че недвижимият имот, предмет на иска, е собственост на ищеца [фирма] е незаконосъобразен. Съдът не е обсъдил валидността на сключеното споразумение. Ако се приеме, че разпределението на имуществото на правоимащите лица е извършено валидно, то описаното имущество е предоставено на три физически лица, за които няма данни да са учредители в дружеството ищец, или да са апортирали това имущество в него. [фирма] е учредено само от 10 Т., които са били учредени в периода м. март 1993 – до края на 1994 г. и от едно физическо лице. Правната стойност на споразумението от 23.12.1997 г. не е съобразена с факта на прекратяване на дружествената фирма през 1993 г. по радзпореждане на закона и разпределяне на стойността на имущество й като дялове между 24-те ТКЗС-та, участвали в състава на прекратеното А.. В случая през 1997 г. е разпределяно имущество на дружествена фирма, което вече е било разпределено между ликвидираните ТКЗС-та, поради което дялове на тези ликвидирани кооперативни стопанства е следвало да се включат в имуществото им, подлежащо на разпределане между правоимащите лица на всяко едно от тях. По делото не са събрани доказателства да е извършено разпределяне на имуществото на прекратените ТКЗС-та между правоимащите и недвижимият имот, предмет на иска, да е поставен в дял на правен субект (физическо лице или юридическо лице, на което са били прехвърлени права върху дялове от имуществото) на основание чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 52, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Изводът, че ищецът се легитимира като собственик на имота на основание взетото решение по протокола от 23.12.97 г., е необоснован и незаконосъобразен. Взетото решение с този протокол за „разпределяне на ½ от обект почивна база[населено място] в полза на новоучреденото АД” няма вещно транслативно действие. То не представлява и апорт на недвижим имот в АД по смисъла на ТЗ. Апортирането на недвижим имот в търговско дружество се извършва след осъществяването на сложен фактически състав. На първо място следва да има реален обект на правото на собственост, както и правен субект, който да е носител на това право. Вторият елемент е решение на общото събрание на членовете на търговското дружество за увеличаване капитала на дружеството чрез апорт. Съгласно чл. 72 ТЗ следва да се извърши оценка на имота и тя да се отрази в дружествения договор. Следващият елемент е отразяване на апорта в устава на дружеството, което изменение на устава следва да бъде вписано. Вписването има транслативно действие и прехвърля вещните права в имуществената сфера на дружеството. Завършващият елемент е вписване на апорта в имотния регистър, което има оповестително действие по отношение на трети лица. Взетото решение с протокола от 23.12.97 г. не представлява дори писмено съгласие на вносителя с описание на вноската по смисъла на чл. 73, ал. 1 ТЗ, тъй като изявленията за това не са направени от лица или други правни субекти, които да се легитимират като собственици на имота. Имотът е бил съсобствен между правоимащите лица на прекратените 24 броя ТКЗС-та, участвали в А. и тази съсобственост не е била прекратена по реда на чл. 27 ЗСПЗЗ във вр. с чл. 52, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Направеният извод в обратен смисъл е незаконосъобразен. Това е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на решението. На основание чл. 293 ГПК ще бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което предявеният иск като неоснователен ще бъде отхвърлен. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 13.01.2009 г. по гр. д. № 1230/2007 г. на Д. окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], гр. срещу Държавата, представлявана от министъра на министерство на регионалното развитие и благоустройство иск за ревандикация на ½ ид. ч. от дворно място с площ от 8505 кв. м., с идентификатор 39459.501.214, в землището на[населено място] и построените в него блок „Б”, състоящ се от две части: първа част на четири етажа, със застроена площ от 196 кв. м., всеки с по пет стаи със санитарни възли и с по един апартамент от две стаи и санитарен възел на етаж, както и сутерен, включващ библиотека, стая за библиотекар и две книгохранилища и втора част на три етажа, със застроена площ от 148 кв. м., от които първи етаж включващ: сутерен-физкултурен салон; първи етаж – лекарски кабинет, две манипулационни, телефонна централа; втори и трети етажи с по 5 стаи със сервизни помещения, както и ½ ид. част от блок „В” на два етажа със застроена площ от 668 кв. м., включващ: в сутерена – складови помещения, гараж за три автомобила, нощен бар; първи етаж - зала за хранене, кухненски бокс, две зали за гости и втори етаж – дневен бар и зала за съвещания. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: