8 Р Е Ш Е Н И Е № 190 София 24 октомври 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 668/2017 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по протест на прокурор от Софийска апелативна прокуратура и жалба на частните обвинители Й. Г. Д., Р. Д. П. и К. Д. Д. против присъда № 6 от 24.02.2017 г., постановена по ВНОХД № 68/2017 г. от Софийски апелативен съд. В протеста се сочи, че новата присъда е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довело до неправилно приложение на закона. Отправено е искане за отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. Същото становище поддържа и участващият в съдебното заседание пред касационната инстанция прокурор. В жалбата на частните обвинители също се съдържа позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че доказателственият анализ, извършен от въззивния съд, е в нарушение на чл. 14 от НПК, игнориране на експертните изводи, непълнота на мотивите относно възприетото наличие на „случайно деяние” по смисъла на чл. 15 от НК. В съдебното заседание пред касационния съд повереникът развива и теза, че недопустимо въззивният съд, в определението си по чл. 327 от НПК, е правил оценка на доказателствените материали. Отправеното искане е за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. По делото са постъпили писмени възражения от защитата на подсъдимия срещу подадените протест и жалба, с които се оспорва тяхната основателност. В съдебното заседание подсъдимият К. и неговата защита застъпват същата позиция и излагат становище за правилност на атакуваната присъда. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С присъда от 07.12. 2016 г., постановена от Софийския градски съд по НОХД № 3606/2016 г., подсъдимият Д. Б. К. е признат за виновен в това, че на 10.11.2015 г. нарушил правилата за движение (чл. 5, ал.2, т. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДП) и по непредпазливост причинил смъртта на Д. С. Д., поради което и на основание чл. 343, ал.1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от четири години на основание чл. 66 от НК. Подсъдимият К. е лишен от право да управлява МПС за срок от две години. Присъдата била обжалвана от подсъдимия пред Софийски апелативен съд. С присъда № 6 от 24.02.2017 г., постановена по ВНОХД № 68/2017 г., втората инстанция отменила първостепенния съдебен акт, признала подсъдимия К. за невинен и го оправдала по повдигнатото обвинение. Протестът и жалбата на частните обвинители са основателни. Преди всичко следва да се посочи, че част от доводите, отразени в протеста, както и тези, поддържани в съдебното заседание от повереника на частните обвинители, са несподелими. В протеста се твърди, че на л. 4 от мотивите на въззивната присъда са коментирани противоречия в изводите на комплексната медико - автотехническа експертиза (КМАТЕ), поради което ако съдът ги е счел за съществени е следвало да допусне повторна експертиза, а не да постановява оправдателна присъда. Сходни по съдържание са и наведените доводи от повереника на частните обвинители, но по отношение на определението, постановено по реда на чл. 327 от НПК. Мотивите към съдебните актове очертават, че на посочените от оспорващите страни места в тях, въззивният съд е отразил по идентичен начин съдържанието на въззивната жалба, подадена от защитата на подсъдимия, а не своята оценка на експертните изводи. В този смисъл така изтъкнатите доводи не намират подкрепа в данните по делото. Извън посоченото, касационната инстанция намира, че въззивният съд е допуснал други, претендирани с протеста и жалбата, процесуални нарушения. Апелативният съд е постановил нова присъда, поради което е бил длъжен стриктно да спазва изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, приложим по силата на чл. 339, ал. 3 от НПК. Разпоредбата въвежда задължението в мотивите да бъдат посочени установените по делото обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и правните съображения. В случая прегледът на мотивите към новата присъда показва, че съдът пространно е изложил единствено фактическата обстановка, установена от първата инстанция и очертаваща престъпното поведение на подсъдимия. Направил е заключение, че същата е необоснована и така е допуснато нарушение на процесуалния закон – чл. 14 от НПК. Относно фактическата страна на деянието е отбелязал, че основният въпрос, подлежащ на изясняване, е последователността на действията на подсъдимия К. и пострадалия Д. и установяване на обстоятелството - „дали пострадалият е паднал преди потеглянето на автобуса или това е станало едновременно с потеглянето, или след това”. Проявил е критичност към дейността на първата инстанция, разрешила съществения въпрос единствено въз основа на експертното мнение, съдържащо две възможности : едновременно падане на пострадалия пешеходец и потегляне на автобуса; първо падане на пострадалия и след това потегляне на автобуса – факти, приети от първата инстанция. Пропуснал е обаче да изпълни собственото си задължение да извърши прецизен, задълбочен анализ и оценка на съвкупността от доказателствени материали и въз основа на това да изведе и посочи в мотивите фактологията на реализирания пътен инцидент. Несъмнено въззивният съд има процесуалната възможност да установи нови фактически положения въз основа на събраните от първоинстанционния съд доказателствени материали и да пререши казуса, по собствено вътрешно убеждение, което обаче следва да е изградено върху самостоятелен анализ и оценка на наличната доказателствена основа. В случая въззивният съд е упражнил правомощието си по чл. 316 от НПК, приемайки, че пострадалият пешеходец е паднал едновременно с потеглянето на автобуса, без изчерпателно да изложи съображенията си по приетото фактическо положение, а тези за доказателствената му обезпеченост бележат известна непоследователност. В мотивите на въззивната присъда първо присъства заключение, че наличните по делото гласни доказателства – свидетелски показания и обяснения на подсъдимия не дават отговор на поставения въпрос, защото „никой не твърди, че е видял падането на пострадалия в кой момент се е случило” (виж, стр. 11 от мотивите, л. 50 от делото). След това е посочено, че приетото от този съд фактическо положение, се основава не само на „втората възможност” от експертното заключение, но и на обясненията на подсъдимия, които неоснователно са били отхвърлени. Последно посочения упрек към дейността на градския съд е неубедителен, тъй като същият е възприел изводимите от обясненията данни (виж, стр. 6 и сл. от мотивите, л. 83 от делото). По-важното разбира се е, че въззивният съд се е въздържал подробно да аргументира защо обясненията на подсъдимия, отразяващи последователността на извършените от него действия преди потеглянето на автобуса, както и приетата „втора възможност” от експертното становище, обосновават приетото фактическо положение. Вместо това съдът е изложил разсъждения, отнасящи се за „дългогодишния” професионален стаж на подсъдимия, като автобусен шофьор и че действията при потегляне от спирка са се превърнали за него в „автоматизъм”. Оправдава се от данните по делото възражението на частните обвинители, че въззивният съд не е направил обективна и пълна оценка на заключението по КМАТЕ. Безспорно е правото на органа, решаващ делото, да възприеме или не експертното заключение, но съгласно разпоредбата на чл. 154 от НПК е длъжен да се мотивира. Това предполага експертното мнение да се подложи на задълбочен анализ в съвкупност с останалите доказателствени материали, включително и с обясненията на подсъдимия. Едва тогава съдът би могъл да обоснове доказателствената стойност на експертното заключение съобразно изискванията на цитираната разпоредба. Приетото „ново фактическо положение”, основано според съда на една от алтернативите, посочени от експертите, не го освобождава от задължението да анализира заключението в неговата цялост. Вещите лица експертно са интерпретирали констатациите по протокола за оглед, скицата към него и данните, изводими от наличните към момента гласни доказателствени средства. Въз основа на тези източници са определили траекторията на движение на пострадалия пешеходец след слизането от автобуса, отстоянието му от десния габарит, мястото на падането и прегазването му, разстоянието, което е изминал, както и това на процесния автобус, изчислили и сравнили времето на падане на тялото на пътното платно с това, за което автобусът е достигнал до него. В експертизата вещите лица са направили изводи, за техническата възможност на водача да вижда пострадалия пешеходец, движещ се успоредно на десния габарит на автобуса през страничното външно огледало за обратно виждане в момента, в който е започнал да пада и че в този момент той не е бил потеглил с управлявания от него автобус. При разпита им в съдебното следствие, проведено в първата инстанция, експертите са давали разяснения на въпроси от техническо естество, според които, „когато водачът е предприел потегляне с автобуса почти едновременно и пешеходецът е започнал да пада, а не паднал”, както и за възможността на водача да наблюдава обстановката чрез дясното странично огледало. В мотивите на новата присъда отсъства собствен на въззивния съд анализ на заключението по КМАТЕ, чиито изводи, съставляващи експертна оценка, базирана на обективните находки по огледния протокол, са били поставени в основата на приетата от първата инстанция фактическа обстановка за възникналия пътен инцидент. Така от една страна остава неясна оценката на съда относно експертните становища, отразени в отговор на поставените задачи, приемането им изцяло или отчасти. А от друга дали въз основа на тях съдът прави изводи, относими към предмета на доказване. Подобен подход сочи на избирателност в доказателствената дейност на съда и не позволява ясно да се проследи формирането на вътрешното му убеждение по правнорелевантните фактите в контекста на повдигнатото обвинение. На следващо място, въззивният съд е следвало да прояви значително по –голямо внимание към заключението на КМАТЕ, което е останало двусмислено (виж напр. отговорите в пета задача от експертното изследване) в редица свои части, въпреки пространните разяснения на вещите лица, дадени в отговор на заявената от защитата негова противоречивост. Това е изисквало предварителна подготовка на съда за правилността на експертните изводи и отчитане, че те са основани на съществуващата в хода на досъдебното производство доказателствена информация. Вещите лица са посочили, че липсват данни къде е спрял процесния автобус. В експертизата е прието, че водачът на автобуса е бил спрял на 1 метър пред табелата, указваща спирка на градски транспорт (виж, отговор на задача първа, стр. 4 от експертизата). В съдебно заседание експертите са обяснили, че в момента, когато е бил спрял на спирката „десният му габарит (на автобуса, бел. ВКС) е бил до бордюра”. Подсъдимият е давал обяснения само в хода на съдебното следствие пред първата инстанция и след изслушване на експертите. В тези обяснения, макар и по принцип, той е съобщил начина, по който установява автобуса на спирката – „ предната част на автобуса е изравнена с табелата и на 40-50 см. от бордюра, за да може пътника, като слиза да стъпи направо на тротоара”, която информация е приета за достоверна от първостепенния съд – виж мотиви, стр. 6, лист 83 от първоинстанционното производство. При оскъдния доказателствен материал по делото въззивният съд, имащ възможност да събира доказателства по собствена инициатива, е следвало да прояви процесуална активност (например, чрез повторен разпит на вещите лица или използване на възможността по чл. 153 от НПК), за да се преодолеят двусмислията и непълнотите в експертните изводи и да изясни дали техническите параметри и механизма на реализиралото се ПТП биха се променили с оглед посочените от подсъдимия данни. За пълнота на касационната проверка следва да се отбележи, че правната аргументация за оправдаването на подсъдимия не дава възможност за проследяване на логиката и мотивировката на направените изводи за наличие на случайно деяние по чл. 15 от НК. В заключение, вътрешното убеждение на въззивния съд е изградено при съществено нарушение на процесуалните правила, гарантиращи установяване на обективната истина. Налице е касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Съдът не е изпълнил процесуалните си задължения, произтичащи от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, което е довело до съществени непълноти в мотивите на проверяваната присъда и препятства възможността на касационната инстанция, която се произнася в рамките на възприетите фактически положения от решаващия съд, да извърши проверка за правилното приложение на закона. Допуснатите процесуални нарушения налагат отмяна на проверявания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд. Повторният въззивен контрол дава възможност да се отстранят посочените процесуални нарушения при установяване на правнозначимите обстоятелства, включително при необходимост и чрез провеждане на допълнително съдебно следствие. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 4 и ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 6 от 24.02.2017 г., постановена по ВНОХД № 68/2017 г. от Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.