Р Е Ш Е Н И Е № 78 гр. София, 13 април 2016 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 244 по описа за 2016 г Настоящето производство е образувано по искане на задочно осъдения З. Г. З., депозирано на 5.02.2016 г, за възобновяване на НОХД № 316/15 по описа на Районен съд, Стара Загора, по което е постановена присъда № 59 от 3.04.2015 г, с която молителят е признат за виновен в това, че през периода от месец февруари 2014 г до месец октомври 2014 г, в [населено място], след като е осъден да издържа своите низходящи, малолетните си деца С. З. З. и М.-Г. З. З., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: девет месечни вноски, за периода от месец февруари 2014 г до месец октомври 2014 г, общо в размер на 2 040 лв, с оглед на което и на основание чл. 183, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на „пробация”, включваща мерките „задължителна регистрация по настоящ адрес”, с периодичност два пъти седмично, за срок от шест месеца, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от шест месеца. Искането е на основание чл. 423 НПК. Сочи се, че молителят не е знаел за осъдителната присъда, тъй като не е участвал в процеса. Иска се делото да бъде възобновено и разгледано отново, като му бъде дадена възможност за лично участие. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли да бъде оправдан, тъй като е заплатил алиментното си задължение. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо качеството на задочно осъден, при спазване на законоустановения шестмесечен срок по чл. 423 НПК / молителят е узнал за присъдата на 21.01.2016 г /. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Осъденият З. Г. З. е привлечен към наказателна отговорност с постановление от 21.12.2014 г, за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, за това, че през периода от месец февруари 2014 г до месец октомври 2014 г, в [населено място], след като е осъден да издържа своите низходящи, малолетните си деца С. З. З. и М.-Г. З. З., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: девет месечни вноски, за периода от месец февруари 2014 г до месец октомври 2014 г, общо в размер на 2 040 лв. Обвиняемият е обявил за свой постоянен адрес: [населено място], общ. Стара Загора, а за настоящ: [населено място], общ. П.. Взета му е мярка за неотклонение „подписка” и му е разяснено задължението да не променя местоживеенето си без разрешение на компетентния орган. На 10.02.2015 г е внесен обвинителен акт в съда. Образувано е НОХД № 316/15 по описа на Районен съд, Стара Загора. Първото по делото заседание е насрочено за 13.03.2015 г. Подсъдимият е търсен на двата известни адреса, но призовките са върнати в цялост с отбелязване, че не живее на нито един от тях. Делото е отсрочено за 3.04.2015 г, но и за тогава подсъдимият не е намерен, за да бъде призован. Призовките от известните адреси отново са върнати поради ненамиране на лицето. От изисканата справка за задгранични пътувания са получени данни за последно регистрирано пътуване на подсъдимия влизане в страната на 20.12.2014 г. Ход на делото е даден на 3.04.2015 г, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК, с участието на служебен защитник. В същото съдебно заседание е произнесена присъда № 59 от 3.04.2015 г, която не е проверявана по инстанционен ред и е влязла в сила на 21.04.2015 г. При тези данни, искането не може да бъде уважено, поради следните съображения: Правото на подсъдимия на лично участие в наказателния процес е обезпечено от процесуалния закон, но като всяко субективно право то се упражнява по преценка на своя носител. Когато производството е проведено задочно, необходима предпоставка за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане е изрядното процесуално поведение на обвиняемия / подсъдимия. Ако той е бил привлечен в качеството на обвиняем, но се е укрил, с което е препятствал възможността да бъде уведомен за съдебната фаза, или, ако му е било съобщено за образуването на съдебното производство, но той се е отклонил, в тези случаи се приема, че е демонстрирал отказ от правото си на лично участие, в която хипотеза не му се гарантира възможност за повторно разглеждане на делото. По настоящето дело, молителят лично е привлечен към наказателна отговорност и е участвал на досъдебното производство. В хода на съдебното производство е търсен на обявените от него адреси, но не е намерен на нито един от тях. Усилията на съда да го призове не са дали резултат, което е обусловило и необходимост от разглеждане на делото в негово отсъствие. Следователно, молителят е знаел за воденото срещу него наказателно производство, но сам е избрал да не участва в неговата съдебна фаза, в какъвто случай процесуалният закон не му гарантира възможност за повторно разглеждане на делото с негово участие. Особеностите на процедурата по чл. 423 НПК изключват възможността за обсъждане на доводи, касаещи съществото на спора, какъвто е този, свързан с плащането на алиментното задължение, предмет на осъдителната присъда. Проверката на правилността и законосъобразността на влязлата в сила присъда може да се извърши в процедурата по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, по искане на осъдения, отправено в срока по чл. 421 ал. 3 НПК, до съответния апелативен съд, в случая, Пловдивски апелативен съд. По изложените съображения, ВКС намери, че искането на задочно осъдения за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 423 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения З. Г. З. за възобновяване на НОХД № 316/15 по описа на Районен съд, Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: