Р Е Ш Е Н И Е
№ 132
гр. София, 29 май 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, ….Второ
наказателно отделение,
в публично заседание на осемнадесети март....................две
хиляди и девета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при секретаря Н. Цекова.........……………..…………………….…в
присъствието на
прокурора М. Велинова........……………………...………..изслуша
докладваното от
съдия ЧОЧЕВА ……………………...….наказателно
дело № 82 по описа за 2009 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на ЧНД № 4237/2005 г. по описа на Варненския районен съд, по което с определение от 09.09.2005 г. са били групирани наложени на осъдения В. Н. В. наказания по влезли в сила присъди по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК.
В искането се твърди, че при групирането не е бил избран най-благоприятния за осъдения вариант при спазване и на изискванията на пар. 90 от ЗИДНК (Дв. Бр. 92/2002 г.). Неправилно е било постановено отделно изтърпяване на наказанията, наложени за двете отделни престъпления по НОХД № 2053/2002 г. (2 години лишаване от свобода за деяние по чл. 196 от НК, извършено на 04.09.2000 г. и 17 месеца лишаване от свобода за деяние по чл. 196 от НК, извършено на 05.09.2000 г.) вместо по-тежкото наказание от 2 години да бъде включено в една от съвкупностите заедно с наказанията по НОХД № 1776/2000 г. и № 391/2005 г. и се наложи общо такова в размер на 4 години и 6 месеца, а за отделно изтърпяване се обособи по-лекото наказание от 17 месеца лишаване от свобода. За отстраняване на нарушението на материалния закон, което е съществено, се иска отмяна на постановеното определение и връщане на делото за ново разглеждане на Варненския районен съд.
В с. з. пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа направеното искане за възобновяване по изложените в него съображения.
Служебният защитник на осъдения счита, че искането е в негова полза и поради това изразява позиция за неговата основателност.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
Искането е в полза на осъдения, поради което и неговата допустимост не е обвързана със срок и разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.
Предмет на групиране с определението от 09.09.2005 г. по ЧНД № 4237/2005 г. по описа на Варненския районен съд са били наказанията на В. по общо 7 влезли в сила присъди, като са били формирани 3 съвкупности:
- първата, включваща наказанията по НОХД № 391/2005 г. и № 1776/2002 г., по която е било определено общо наказание от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода съобразно най-тежкото по НОХД № 391/2005 г.
- втората, обхващаща наказанията по НОХД № 5545/2000 г. и № 95/2000 г., по която е било определено общо наказание 1 година, 7 месеца и 21 дни лишаване от свобода съобразно определящото за тази група най-тежко наказание по НОХД № 95/2000 г.
- третата, включваща наказанията по НОХД № 267/1999 г. и № 292/1994 г., по която е било определено общо наказание 1 година лишаване от свобода.
- С определението е било постановено отделно изтърпяване на наказанията за всяко едно от деянията по НОХД № 2053/2002 г. – 2 години лишаване от свобода и съответно 17 месеца лишаване от свобода поради това, че се обхващат от пар. 90 от ЗИДНК (Дв. Бр. 92/2002 г.) – извършени са в условията на опасен рецидив при действието на старата редакция на чл. 26 от НК.
Така формираните съвкупности (конкретно първата), респ. отделно определените за изтърпяване наказания не отчитат принципа за избор на най-благоприятното съчетание за осъдения с оглед изтърпяване на по-малко по размер наказание и изискванията на пар. 90 от ЗИДНК (Дв. Бр. 92/2002 г.), чието приложение е в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2006 г. на ОСНК на ВКС.
Без съмнение е, че по силата на закона обхванатите от пар. 90 от ЗИДНК (Дв. Бр. 92/2002 г.) наказания, каквито принципно са тези по НОХД № 2053/2002 г. подлежат на отделно изтърпяване. Същите обаче могат да бъдат групирани с наказания по присъди, влезли в сила след 01.10.2002 г. съобразно новата редакция на чл. 26 от НК и това са тези по НОХД № 1776/2002 г. (в сила от 03.01.2003 г.) и НОХД № 391/2005 г. (в сила от 17.06.2005 г.). Съответно най-благоприятният вариант е да се обособят в една съвкупност наказанията по НОХД № 391/2005 г., № 1776/2002 г. и наказанието от 2 години лишаване от свобода за деяние по чл. 196 от НК, извършено на 04.09.2000 г., по НОХД № 2053/2002 г., като се определи общо наказание от 4 години и 6 месеца съобразно най-тежкото по НОХД № 391/2005 г., а след това се обсъди доколко са налице условията за прилагане на чл. 24 от НК. На отделно изтърпяване ще подлежи единствено наказанието от 17 месеца лишаване от свобода по НОХД № 2053/2002 г. Останалите две съвкупности, обхващащи наказанията по НОХД № 5545/2000 г. и № 95/2000 г., както и № 267/1999 г. и № 292/1994 г., очертани в определението, поначало са определени законосъобразно и следва да бъдат възпроизведени в новия съдебен акт за групиране.
С оглед изложеното ВКС намира, че при групирането Варненският РС е допуснал съществени нарушения на закона по смисъла на чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, което е основание за цялостна отмяна на определението му от 09.09.2005 г., непроверявано по касационен ред и връщане на делото на същия съд за законосъобразно групиране на наказанията при спазване на горепосочения принцип и правилата на пар. 90 от ЗИДНК (Дв. Бр. 92/2002 г.) съобразно тълкуването им в Тълкувателно решение № 1/2006 г. на ОСНК на ВКС.
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че са налице условията по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, поради което и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА ЧНД № 4237/2005 г. по описа на Варненския районен съд като ОТМЕНЯВА постановеното по него определение от 09.09.2005 г., с което на основание чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 от НК са били групирани наложените на В. Н. В. наказания по влезли в сила присъди и ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.