Р Е Ш Е Н И Е № 229 гр. София, 08 май 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : ФИДАНКА ПЕНЕВА КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 607/ 2012г. Производството е за възобновяване, на основание чл. 423, ал. 1 НПК, образувано по искане на задочно осъдения Т. И. Т., от гр. Перник, за възобновяване на НОХД № 78/ 2007г., по описа на Районен съд- гр.Брезник, 1 наказателен състав, и отменяване на постановената по същото дело, влязла в сила присъда № 35 от 13. 05. 2008г., потвърдена с въззивно решение № 48 от 2. 10. 2008г., по ВНОХД № 285/ 2008г., на Окръжен съд- гр.Перник, наказателно отделение. Искателят, лично и чрез назначения му в настоящото производство служебен защитник поддържа искането, по изложените в него съображения, със заявеното искане. Аргументира се, че не е взел участие в провежданото по отношение на него наказателно производство, не е получил обвинителния акт, въз основа на който е било образувано съдебното производство пред РС- гр.Брезник. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането на осъдения е неоснователно, тъй като същият е знаел за воденото срещу него наказателно производство, бил е редовно призован за първото съдебно заседание по делото, а правилата на задочното производство са спазени. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 425, вр. чл. 423 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е процесуално допустимо. Макар присъдата, чиято отмяна се иска в настоящото производство, да е влязла в сила на 2. 10. 2008г., а искането за възобновяване да е депозирано на 13. 02. 2012г., видно от щемпела на пенитенциарното заведение, съдържащ входящия номер и датата на постъпване, по делото няма данни, въз основа на които да се направи извод, че осъденото лице е знаело за постановената присъда в един по- ранен момент, предхождащ датата 12. 01. 2012г., когато атакуваната влязла в сила присъда е била приведена в изпълнение. Ето защо, настоящата инстанция приема, че искането е направено в срока по чл. 423, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, е неоснователно. Съображенията за това са следните: С атакуваната присъда Районен съд- гр.Брезник, 1 състав, е признал подсъдимия Т. И. Т., от гр.Перник, за виновен в извършено престъпление с правна квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 28 НК, за което и на основание чл. 54 НК, го е осъдил на една година и осем месеца лишаване от свобода, което е постановил да се изтърпи при общ първоначален режим. Със същата присъда са признати за виновни и осъдени и лицата Е. В. Б. и Е. С. В.. Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимите по делото. С цитираното въззивно решение, Окръжният съд- гр.Перник, наказателно отделение, е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Данните по делото сочат, че съдебното производство по НОХД № 78/ 2007г., по описа на РС- гр.Брезник, срещу искателя Т. и още две лица, е било образувано по обвинителен акт на РП- гр.Брезник, по досъд. производство № 57/ 2007г., на РПУ- гр.Брезник, преписка вх. № 148/ 2007г., по описа на същата прокуратура. С разпореждане от 2. 07. 2007г., съдията- докладчик е насрочил делото в открито съдебно заседание, разпоредил е призоваването на страните и връчване на подсъдимите на преписи от обвинителния акт, с дадени указания за упражняване на гарантираните им от закона процесуални права. Призовката за подсъдимия по делото Т. Т. за първото съдебно заседание по делото- на 18. 09. 2007г., заедно с препис от обвинителния акт и разпореждането за предаване на съд, е редовно връчена на негов съсед- Е. С. Б., на 9. 07. 2007г. Същата е получила съдебните книжа, със задължение да му ги предаде, и е положила подписа си върху отрязъка от призовката, удостоверяващ изпълненото редовно връчване (л. 11 от съд. дело). Подсъдимото лице Т. се е явило в съдебното заседание на 18. 09. 2007г., редовно призовано, но поради отсъствието на друг подсъдим, съдът е отложил делото за друга дата. Считано от следващото съдебно заседание- на 18. 10. 2007г. Т. изобщо е преустановил явяването си по делото, до неговото приключване с влязлата в сила присъда, без да сочи уважителни причини за това. Това му процесуално поведение е мотивирало съда да вземе спрямо него мярка за неотклонение „гаранция” в размер на 500 лв. Уведомил е РПУ- [населено място] за постановеното съдебно определение. За всички следващи съдебни заседания искателят вече е бил нередовно призован- призовките са приложени по делото в цялост, с отбелязвания, че лицето не живее на известния по делото адрес. На 6. 12. 2007г. мярката за неотклонение на Т. Т. е изменена в по- тежка- от „гаранция” в „задържане под стража”. По искане на съда, Т. е обявен от РПУ- [населено място] за общодържавно издирване. С писма рег. № 596 от 7. 02. 2008г. и рег. № 1144 от 14. 03. 2008г. органите на полицията надлежно са уведомили решаващия първоинстанционен съд, че лицето не е издирено, поради което оперативно- издирвателните мероприятия спрямо него продължават. Установено е също, че осъденият не се намира в затворите и следствените арести на територията на РБ, а от писмените уведомления на МП- ГД „Охрана” (рег. № 1227 от 14. 12. 2007г. и рег. № 60 от 7. 01. 2008г.) е видно, че и при направените справки, проучвания и посещения на възможните адреси на пребиваване, в различни населени места, същият не е намерен. При тези данни, в съдебното заседание на 18. 03. 2008г. първоинстанционният съд е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия, с участието на упълномощения му защитник адв. Б.. След отлагане на делото за събиране на доказателства и двукратни отсрочвания на делото, на 13. 05. 2008г. съдебното следствие е приключено, изслушани са съдебните прения и е постановена атакуваната осъдителна присъда. В идентична процесуална ситуация, съобразно наличните данни и тези, съдържащи се в писмо рег. № 18899 от 16. 09. 2008г. на ОД „Полиция”- гр.Перник, е проведено и въззивното производство пред ОС-гр.Перник. Прегледът на материалите от досъдебното производство показва, че първоначално искателят е бил разпитан като свидетел, а впоследствие е привлечен в качеството на обвиняем, с постановление от 9. 05. 2007г. (л. 42- досъд. производство). На същата дата постановлението му е предявено лично, и в присъствието на упълномощен защитник. Проведен е и разпит, в качеството му на обвиняем. Извършено е и предявяване на разследването- отново лично на обвиняемото лице и неговия защитник. След влизане в сила на присъдата, Районна прокуратура- гр.Перник е издала Европейска заповед за арест на Т., за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, наложено му с присъдата. При така очертаната фактология относно протичането на конкретния наказателния процес, е очевидно, че компетентният първоинстанционен съд е изчерпал всички процесуални възможности да открие местонахождението на искателя, за да му осигури възможността да упражни правото си на лично участие в производството по делото. След като е изпълнил редовното призоваване на подсъдимия, на посочения от него и известен по делото адрес, чрез съсед- лице от кръга по чл. 180, ал. 2 НПК, събрал е убедителни и непротиворечиви доказателства за това, че осъденият по своя воля се е укрил, като по този начин се е отклонил от провежданото срещу него наказателно производство, намиращо се вече в своята съдебна фаза, напълно законосъобразно съдът е разгледал делото в негово отсъствие, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1- 2 НПК. Спазено е и изискването на чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК за участието на защитник в съдебното производство, приключило с постановяване на влязлата в сила осъдителна присъда. От всичко изложено до тук става ясно, че процесуалната дейност на РС- гр.Брезник по конкретното дело, не страда от пороци, обуславящи исканата отмяна по реда на възобновяването. Нормата на чл. 423, ал.1 НПК установява в кумулативна даденост предпоставките за уважаване на искането за възобновяване на наказателно дело на задочно осъдено лице, а те са следните: депозирането му в шестмесечен срок, считано от узнаване на влязлата в сила присъда, и неучастието на осъдения в наказателното производство, освен ако осъденият след предявяване на обвинението се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК не е могла да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В конкретния случай обаче, от данните по делото става ясно, че осъденият Т. е знаел за образуваното и провеждано по отношение на него наказателно производство. Участвал е лично по време на цялото досъдебно производство, и след като делото вече се намирало в съдебната фаза на процеса, за което той е бил надлежно уведомен (бил е редовно призован и еднократно се е явил в съдебно заседание), за да избегне правосъдието, по собствена воля се е укрил, правейки невъзможно откриването на местонахождението си, включително и след щателно издирване. В този смисъл, задочното осъждане на Т. е изцяло резултат на обективираната му собствена воля за отклонение и укриване от наказателното преследване, след като надлежно е бил уведомен за започналото срещу него съдебно производство. Спазването на изискванията за връчване на препис от обвинителния акт (изпълнено в случая), както и на правилата, регламентирани с изменението на чл. 254, ал. 4 НПК (ДВ, бр. 109/ 2008г.), в сила от 26. 12. 2008г., следва да се преценява на базата на действащото към съответния меродавен момент процесуално законодателство, а не на актуалното. Обратният подход би означавал безалтернативно и по дефиниция да се възобновят всички наказателни дела, разгледани при условията на задочно производство преди тази дата. Вън от съмнение е, че не такава е волята на законодателя. Процесуалният закон действа за в бъдеще, и следователно законността на всяко конкретно процесуално действие следва да се преценява съобразно онзи закон, който е действал към датата на извършването му, а не който и да било последващ. Ето защо, механичното отнасяне на актуалната редакция на нормата на чл. 254, ал. 4 НПК, синхронизирана с тази на чл. 423, ал. 1 НПК, посредством едновременното им първоначално изменение в идентична насока, към процесуални действия, извършени преди влизането на цитираните разпоредби в сила, би довело практически до придаване на обратно действие на процесуалния закон, което е недопустимо. Регламентираният с нормата на чл. 423 НПК институт на възобновяването на наказателни дела по искане на задочно осъдения, цели да възстанови правото на това лице да участва лично в процесуалните действия, предприети срещу него, в рамките на наказателното преследване. Негово конституционно право, скрепено с разпоредбата на чл. 55 НПК, уредено като стандарт и съгласно чл. 6, §3, б. „c” и „d” ЕКПЧОС, е участието в наказателното производство. Поради това, задочно осъденият успешно може да претендира възобновяване на наказателното дело само тогава, когато правото му на лично участие е било накърнено, и то в резултат на незаконосъобразните действия на компетентните органи на досъдебното производство и/ или съда, но не и в случаите, когато причина за това е собственото му недобросъвестно процесуално поведение, сочещо на отклонение и/ или укриване. Когато обвиняемият (подсъдимият) не е бил уведомен по надлежния ред за предстоящите процесуални действия спрямо него, в резултат на нарушена процедура по призоваването му, и въпреки това съответният орган ги е осъществил в условията на задочно производство, или то е проведено в негово отсъствие, но при липсата на предвидените по чл. 269, ал. 3 НПК предпоставки, няма съмнение, че напълно основателно задочно осъденото лице би се позовало на допуснатите нарушения, рефлектиращи в негативен аспект върху правото му на защита в процеса, едно от които е това на лично участие. Безспорно, процесуалният механизъм за отстраняването им е именно възобновяването на делото, свързаната с това отмяна на опорочения влязъл в сила съдебен акт, и връщане на делото в стадия, когато е започнало задочното производство- чл. 425, ал. 2 НПК. Съвсем различно е обаче положението, когато компетентните органи са изпълнили в пълен обем задълженията си да обезпечат законосъобразното упражняване на правата на страните в процеса, и основанието за провеждане на задочното производство е единствено недобросъвестното процесуално поведение на осъденото лице. Тук е мястото изрично да се изтъкне, че последното освен права, има и определен кръг от задължения в процеса, включително за явяване пред съответния орган, след законосъобразно изпълнено призоваване. В този смисъл, евентуалното удовлетворяване на искания за възобновяване, основани на доказано процесуално поведение от вида на коментираното, като цяло сочещо на злоупотреба с права от обвиняеми и подсъдими, практически би довело до обезсмислянето на задочното производство, като уредена от закона възможност за разглеждане и приключване на наказателните дела, при спазването на изрично лимитирани основания. Възприетото от настоящата инстанция тълкуване на приложимия процесуален регламент, уреждащ института на задочното производство и основанията за възобновяване на наказателните дела по искане на задочно осъден, е в синхрон и с разрешенията, обективирани в актуалната редакция на нормата на чл. 423, ал. 1 НПК. Ето защо, след съвкупната оценка на всички релевантни данни, подробно обсъдени до тук, ВКС намери, че като неоснователно, искането на осъдения Т. Т. за възобновяване на наказателното дело, следва да бъде оставено без уважение, съгласно чл. 423, ал. 1, изр. 2 НПК. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, вр. чл. 423 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения Т. И. Т., от гр.Перник за възобновяване на НОХД № 78/ 2007г., по описа на Районен съд- гр.Брезник, 1 състав, и отменяване на влязлата в сила присъда № 35 от 13. 05. 2008г., постановена по същото дело, потвърдена с въззивно решение № 48 от 2. 10. 2008г, по ВНОХД № 285/ 2008г., на Окръжен съд- гр.Перник, наказателно отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :